Такъв е животът

audrey · 2011-05-18 15:31:28

Мина се качи в колата. Мразеше да се подчинява.
В случая не бе рюбопитството това, което уби котката. Просто нямаше сили да се противи.
Влезе в колата и погледна към Ивайло. Днес беше доста бунтовнически настроена и то нямаше как да не се забележи. Освен острият й език, визията също го издаваше. Беше облечена с накъсани дънки, черни кецове, светла тениска с изобразен Chevrolet "impala" на нея, също накъсана в краищата. Отгоре носеше черно кожено яке, същата чанта, а къдриците й се разпиляваха по раменете.
- Е ? - Каза Мина, прибирайки музикалното си устройство в чантата.
- Е ? - Повтори Ивайло. Боже колко му се дразнеше понякога. Толкова бавно сгряваше ...
- За какво съм тук, Иво ? За какво искаше да говорим ? - Момичето го попита бавно, на висок тон и очевидно изнервена, надяваше се този път да е разбрал.
- Просто знам.
Последва неразбираща физиономия от страна на Мина.
- Какво знаеш ? Говори направо, ако обичаш. Може и да караш през това време ... нямам цяла вечност.
Със сигурност Иво усети острия тон на Мина, ала нищо не каза. Според него бе оправдан. Не й се сърдеше, че му се сопва.
Момчето потегли с колата, ала не след дълго спря в една тиха уличка. Мина се огледа.
- Какво правим тук ? - Попита.
- Говорим си.
- Ами говори.
- Знам какво си видяла миналият ден.
- И аз.
- Искам да знаеш, че ...
- Имаш таен брат близнак.
- Мина.
- О, не. Карал си ме да ревнувам.
- Мина.
- Бил си обладан от зъл дух, склонен към малоумни миньончета.
- Би ли ме оставила да довърша ?
- Ами, свършвай.
- Беше грешка.
- Ахх...
- Мина, моля те. - Иво я погледна отчаяно. - Наистина не трябваше да го правя, просто ... исках да видя дали мога без теб.
Мина го погледна.
- Е това вече беше оригинално.
- Наистина.
- И какво установи след като езикът ти се върна на мястото си ?
- Не мога без теб. Или мога, но не искам ... Мина, не знам как да ти го обясня, но никога не съм се чувствал така с друга. Не мога да бъда с никоя, освен с теб.
- Прекрасно, но знаеш ли какво ? Ти си странен. Странен си, а аз не мога за угаждам на всичките ти капризи и със страх да очаквам да ми заявиш, че не можеш повече да бъдеш с мен. Така не се живее, Иво.
Мина го погледна, отвори вратата и излезе от колата. Имаше още какво да му каже, ала нямаше как. В момента, в който направи няколко крачки, от очите й бликнаха сълзи. Като буен водопад, те се стичаха по лицето й. Некротими и сякаш вечни, тя не успя да се овладее. По дяволите, обичаше го ! Колко силно го обичаше само ! Винаги го бе обичала и вероятно никога нямаше да го превъзмогне. Той винаги се връщаше. Винаги.
Мина се затича, защото чу как вратата на колата се отваря и Ивайло тръгва след нея. Нямаше да му позволи да я догони. Той никога не трябваше да я вижда слаба. Та тя бе силна ! Винаги. Какво се случи с онова непреклонно момиче в онзи момент ? Черупката й се пречупи и нежната фея вече бе на свобода. Сега, тя бе по-ранима отвсякога. Никой не биваше да вижда слабостта й.

Extazy Baby · 2011-05-18 17:32:42

Страхотно. <3

rosi15 · 2011-05-18 20:14:34

Прочетох всичко!Толкова си добра. (:

audrey · 2011-05-19 15:40:00

Мина се прибра вкъщи и веднага влезе в стаята си.
Баща й чу хлопането на вратата и отиде при нея.
- Здравей, Мина.
- Мхм. - Отвърна Мина, сдържайки сълзите си. Успя да скрие емоциите си навреме.
- Къде беше снощи ?
- На купон, казах ти.
- Ако мислиш, че бележката " На купон съм, ще се върна утре." обяснява къде си била, жестоко се лъжеш.
- Казах ти и преди това.
- Но не поясни, че няма да те има през нощта.
- Ами то се подразбира.
- Кое се подразбира ?
- Татко, отивам на купон. Ясно е, че няма да се върна в десет.
Баща й въздъхна :
- Мина, ти знаеш ли какви неща стават в днешно време ?
- Оххх...
- Не охкай. Аз ...
- Ти си бил три пъти по-зле от мен. Знам ти историите, чичо достатъчно ми е разказвал. Не ми се прави на праведен. Не си се прибирал вкъщи, а виж се сега. Щом ти си успял и аз ще успея.
- Мина !
- Татко ?
- Ох.
Бащата на Мина излезе от стаята. Ясно беше, че с това момиче не може да се излезе на глава...

... На сутринта Мина се събуди и влезе сънена в кухнята. Още по пижама, тя се отправи към хладилника и извади млякото, а после си взе мюсли от шкафа. Тъкмо изсипваше мляко в една купичка, когато баща й връхлетя в кухнята ...
- Добро утро. - Той я целуна по бузата.
- Добро.Искаш ли мюсли ?
- Не.
- А да пием кафе ?
- Миличка, бързам. - Каза баща й, обличайки сакото си. - Ох, къде са ми черните обувки ...
- Къде отиваш толкова рано ?
- Ще си изпусна полета.
- Полет ? Какъв полет ?
- Полет, Мина. Полет. Полетът за Тайланд ... ох, къде са тези обувки.
Мина вървеше след него недоумяващо.
- Какъв Тайланд, татко ?
- Казах ти. Трябва да одобрим едно лекарство. По дяволите, къде са тези обувки ?
- Какво си ми казал ? Нищо не си ми казал.
- Казах ти.
- Не си.
- Ох, мила ... виждала ли си онези обувки ?
- Не. Нищо не знаех. Кога се връщаш ?
- След две седмици. А, ето ! - Той откри обувките и се зае да ги обува, а Мина още го гледаше ококорено. Определено се разсъни набързо.
- Мамка му, тате, защо не ми каза ?
- Казах ти. И стига с този език !
- Не си.
- Казах ти. Слушай сега. Превел съм ти пари по дебитната карта, в краен случай използвай кредитната, нали ? Купи храна на Клийв и се наглеждайте взаимно. Ако имаш нужда от нещо, обади се на майка си.
- Да майка ми ? Да бе. Ще се справя, и преди си ме оставял сама. - Мина го каза с досада. Понякога се радваше, когато е сама. Организираше купони и прочие, но и тя се нуждаеше от баща все пак.
- Добре, мила. Аз трябва да тръгвам сега и умната, нали.
- Не, русата. - Подсмихна се Мина.
- О, щях да забравя. В хола на масата има едно объркано писмо. Не е за нас. Би ли го занесла на притежателя му ?
- Ох.
- Моля те.
- Добре де, добре. Тръгвай.
Мина го прегърна, а той излетя през вратата сякаш гонеше бързия влак. Момичето отиде до кухнята, взе закуската и кафето си, след което се отправи към хола. Седна на дивана до Клийв, големият златен ретривър, който си поспиваше все още, отпи една глътка от кафето си, след което го остави на стъклената масичка и взе писмото. "С кого пак са ни объркали пощата ?" - Зачуди се Мина. Взе писмото - беше от някаква банка. Погледна името на получателя и ...
- ОООООООО, МАМКА МУ !
Извика Мина, събуждайки Клийв, който така се стресна, че излая.

Call Again · 2011-05-19 15:46:23

Супер е ! (f)

Call Again · 2011-05-23 14:48:38

Ще има ли продължение ?

audrey · 2011-05-23 14:54:05

Дам, пускам скоро (:

audrey · 2011-05-23 20:48:04

Писмо до Героги Савов. Ама разбира се !
Приклещена от обстотелствата, колко зряло !
И как така писмо, адресирано до човек, живеещ точно на четири уличи разстояние, случайно попада в тяхната пощенска кутия. Е, да, пощите са небрежни. Случва се. Мина би го приела като съвпадение. Дори с удоволствие би направила добро дело, би си вдигнала задника и би се разходила, за да даде писмото на истинския получател. Това обаче изобщо не й се струваше като съвпадение. Невъзможно бе да е грешка на пощата.
Вълна от емоции я обля, разтрепери се, ала не спря да пие кафе. Не можеше. Трябваше да е заета с нещо. Включи телевизора и гледа някаква анимация, но не можа да се концентрира дори върху нея.
- Какво да правя сега, Клийв ? - Ретривърът надигна глава, после пак я положи на дивана и загледа Мина озадачено.
- Доста ми помогна, благодаря.
Брюнетката стана от дивана и започна да снове из апартамента. Ох, какво да прави ? Имаше среща с майка си за кафе, но не й се ходеше. Не че двете не бяха в добри отношения, но за никоя не бе здравословно да е с другата за по-дълго от няколко часа. Ето защо Мина не живееше с баща си и дори когато той заминаваше, не искаше да спи у Габриела. Майка й бе двете крайности едновременно - или не се интересуваше от дъщеря си, или се лепваше за нея и постоянно разпитваше.
- Ало, мамо.
- Здравей, Мина. Как си ?
- А, ъм, добре.
- Сигурна ли си ?
- Напълно.
- Да поговорим ?
- Не, мамо. Добре съм. Слушай. За днес ...
- А, да. За днес. Миличка, може ли да го отложим ? Имам доста работа в ателието и ...
- Какво ? А, да. Разбира се. Чао, мамо.
- Обичам те.
- Знам, целувки.
Мина хвърли телефона на кухненския плот. Това поне й се махна от главата. Какво сега да прави с писмото ? А, ама разбира се ! Отново взе телефона.

- - Хей.
  - Здрасти, Вики. Как си ?
  - Су-ууу-у-пер.
  - Ядеш ли ?
  - Пх...чакай малко ... кажи сега.
  - Можеш ли да говориш ?
  - Да бе, спокойно. Казвай.
  - Имам проблем.
  - Казвай, де.
  - У нас има едно писмо със сгрешен адресант.
  - Ми, ох... чакай малко *шшшт, Мина е*
  - По дяволите, Вики. Ако не можеш да говориш, просто затвори.
- Не бе, не. Какво казваше ? Сгрешен адресант ? Ми, занеси го на правилния адрес и воала. Нямаш вече проблем.
- Не ти не разбираш. Адресантът не е кой да е.
- А ! Да не е за Орлин Горанов ? Аз ще го занеса.
- Какъв Орлин Горанов, бе ? Но да, искам ти да го върнеш.
- Ми, той нали живее близо до вас, пък *не заспиииваайййй*
- Ох, Вики. Съсредоточи се ! Не е за Орлин Горанов. Ще дойдеш ли да го вземеш ?
- Ама за мен ли е ?
- Господи, какво ти се е случило ? Къде ти е мозъкът ? Нали те помолих да го върнеш.
- А. А... Ааааа. Да, вярно. И за кого е, казваш ?
- Георги Савов.
- Георги Савов ? Кой пък е то ... опааааааа. Загазила си.
- Да, ела да вземеш писмото.
- Аааа, не. Това е засада.
- Да не мислиш, че съм тъпа ? Нали за това ти ще го занесеш.
- Не, не,не,не. Явно Иво има нещо да ти каже.
- Достатъчно ми каза. Ще занесеш ли писмото или не ?
- Няма ти казвам. Ти си го носи.
- Да, страшна приятелка си. Няма пък тогава. Ще го хвърля.
- Ааа, не можеш. Писмото не е на Ивайло - за баща му е. Ами ако е важно ? Не можеш просто да го хвърлиш.
- Не мога ли ? Да, права си. Човекът не е виновен, че има такъв идиот за син.
- Занеси го и се моли Иво да не е вкъщи, но мен ако питаш щете чака. Явно иска нещо.
- Моля те, занеси го ти.
- Не мога.
- Или не искаш ?
- Е, и двете. А и е за твое добро ... *ох, бе, Димитре ! Чакай*
- С Митко ли си ?
- Малко.
- Ох, добре. Чао.
- Занеси писмото !
- Чао !

Мина затвори телефона. Е, приятелката й бе права. Бащата на Ивайло трябваше да получи писмото,но ... ох, глупак !!! Защо я приклещваше по този начин ?

Call Again · 2011-05-23 21:31:20

Прекрасно е !

mishitu_ · 2011-05-26 09:13:14

Страхотно! (f)

Call Again · 2011-05-26 14:50:21

Некст (arrow)

#51 2011-05-18 15:31:28

Re: Такъв е животът

#52 2011-05-18 17:32:42

Re: Такъв е животът

#53 2011-05-18 20:14:34

Re: Такъв е животът

#54 2011-05-19 15:40:00

Re: Такъв е животът

#55 2011-05-19 15:46:23

Re: Такъв е животът

#56 2011-05-23 14:48:38

Re: Такъв е животът

#57 2011-05-23 14:54:05

Re: Такъв е животът

#58 2011-05-23 20:48:04

Re: Такъв е животът

#59 2011-05-23 21:31:20

Re: Такъв е животът

#60 2011-05-26 09:13:14

Re: Такъв е животът

#61 2011-05-26 14:50:21

Re: Такъв е животът

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook