Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

miminzetyyy · 2011-05-06 17:48:08

Дано ви хареса! Приятно четене.

Мило дневниче,днес денят беше ужасен,понякога просто ми идва аз се самоубия.Знам,че от доста време все започвам така,но животът ми место да става по-добър се влошава .Днес ме изгониха от работа.Когато единственият ми близък човек – баба почина,трябваше да започна да работя и да уча.Само на шестнадесет години аз бях преживяла повече от всеки тийнейджър на моята възраст.Намерих си работа като сервитьорка в един бар.Напоследък от нея не ми оставаше време да уча.От отличничка се превърнах в най-лошото момиче в училище.Бях загърбила всичко и всички.вече нямаше връщане назад..Имах 12 неизвинени отсъствия,а още малко и щях да се сбогувам с образованието си,но сега да започна да разказвам за деня,а не за минали неща.Станах в 7,45 часа сутринта и тръгнах към училище,но естествено веднага щом пристъпих прага се отказах да вляза в час.
-Имам малко марихуана за теб Нина!-каза някой зад гърба ми
Беше Тод.Местният дилър.Аз бях започнала да употребявам наркотици,нещото което най-много мразех.
-Колко ще ми струва?
-5 грама – 250 кинта.-отговори той
Аз нямах толкова пари и започнах да увъртам:
-Може ли да ги взема и да ти платя след две седмици,тогава ще взема заплатата?
-Не! Вече си задлъжняла с 10 хиляди.Ако не ми ги върнеш до една седмица мисли му!
-Но... не мога да събера такава сума.
-Тогава ще си изплатиш дълга,работейки за мен.Ще станеш дилър.
Нямах друг избор и затова приех.След този нелеп разговор се прибрах вкъщи.Когато дойде време за работа аз тръгнах.Но още от вратата на заведението чех:
-Уволнена си !
Аз дори не можах да отговоря и само се отпуснах бавно на земята.За жалост още не знаех какво щеше да се случи по-нататък.
Моля, ако ви харесва пишете коментари!
Критика/Мнение

Beatiful_Girl · 2011-05-06 18:09:47

(arrow) Бива..

bl@ck_c0c@!ne · 2011-05-06 20:40:19

добро е,стана ми интересно

miminzetyyy · 2011-05-09 18:34:54

Дано ви хареса! Приятно четене!
Последното нещо преди интерната

Все още не можех да проумея какво стана с предишното момиче.Аз се бях променила коренно.От най-примерното момиче се бях превърнала в наркоманка и дилър.Станах и се запътих към вкъщи.Започнах на всеки познат да раздавам по 5 грама,но последният, на който дадох не беше човек , беше полицай.
-Какво е това?
-Марихуана!- отговорих "сухо" аз
-Пипнах ли ви. Най-накрая хванах виновниците за мъртвите хлапета на улицата.Идваш с мен в полицията.
когато изрече тези думи сякаш сърцето ми спря да тупти.Не усещах нито тъга,нито болка или каквото и да било чувство. Явно доста съм се била замислила защото когато се опомних бях пред една голяма сграда с надпис " Полиция". Бях стигнала дъното.
-Излез!-заповяда ми полицая насреща
Аз го послушах и излязох от полицейската кола.Влязохме в сградата и отидохме в един от кабинетите.Той беше празен само с една маса и два стола.Беше ясно-щяха да ме разпитват.
-От къде имаш това вещество?
Аз замълчах,беше ме страх,че Тод ще ме открие и ще стане по-лошо.На всички следващи въпроси отговарях все така с мълчание.
-Добре щом мълчиш тогава още утре отиваш в интернат.
На последните думи не издържах и сълзите ми бликнаха от очите.Щях да ида на едно място с убийци, крадци и още какви ли не...
Тази злополучна нощ прекарах в полицията.Бяха ми дали едно от леглата в килията.На разсъмване ме събудиха и казаха,че е време да тръгваме. Взех си горнището и тръгнах към моят затвор. На излизане от сградата аз се обърнах и погледнах като за последно света.През следващите 3 години щях да го виждам само през решетки
Критика/мнение

pink_sunshine · 2011-05-10 12:21:14

Харесва ми!Още?

vladiity · 2011-05-10 13:55:09

Хубаво е Ощее ??

melani_54 · 2011-05-10 15:28:38

Доста е интересно.Пускай следващата част

miminzetyyy · 2011-05-12 16:32:43

Приятно четене! Дано ви хареса!
Случката
-Стига си се мотала! Не отиваш на почивка, а в интернат!-кресна ми ядосано полицая.
Аз послушно се качих в колата.Пътя до въпросния затвор беше кратък,но на мен ми се стори толкова дълъг,че вече имах чувство,че съм стигнала края на света.през цялото пътуване аз гледах през прозореца на полицейската кола и се любювах на природата.чак сега осъзнах какво губя.Стигнахме сградата.Ако изобщо можеше да се нарече такава.Беше бяла сграда обградена от всякъде с мрежа и бетонна стена.Но когато влязох в двора се откри истинската и същност,а тя не беше по-добра от изгледа ми от колата.Имаше съвсем малки прозорчета обковани с дебели ,стоманени решетки.На входа пишеше с големи букви „ИНТЕРНАТ”.Все едно хората ,който влизаха се гордееха с постъпките си ,а и трябваше и да им „вадят” очите с този огромен надпис.Полицаят ме дръпна за ръката и направи знак да влизам.Аз направих това и още от вратата ме посрещна мизерията и всичките други неприятни чувства характерни за едно такова място.Стените бяха влажни и тук- там се забелязваше мухал.Изведнъж пред мен се появи някаква жена.
-Това ли е новото попълнение?-попита тя надменно
-Да!
След тези думи полицаят ме остави и си тръгна.
-Ела да ти покажа стаята.
Жената ме хвана за ръка и ме поведе из коридорите.Те бяха дълги и мрачни.Светлинките на лампите едва се забелязваха.Най-накрая стигнахме до стаята ми .Беше номер 205. Жената ми подаде ключовете и ми каза
-Ще делиш стаята с още едно момиче.Нейното име е Ванеса! Кротко момиче е,надявам се и ти да си
След като каза тези думи ми посочи стаята .Аз влязох и ключа щракна зад гърба ми.Тя заключи.Пристъпих напред много плахо и се огледах.Тогава от невиделица се появи съквартирантката ми.Беше момиче на видима възраст колкото мен.С кафява дълга коса и големи и изразителни черни очи.
-Здравей!-каза приветливо тя.Казвам се Ванеса.
-Приятно ми е.Аз съм Нина.
Тя ме разведе из стаята.Имаше две легла и едно голямо бюро.По подреждането и по книгите съдех,че съквартирантката е добро и умно момиче.но защо беше попаднала тук?Аз веднага я попитах:
-защо си тук?
-За наркотици ти?
-Аз също.
Когато разбрах защо е тук ми олекна.Поне знаех,че няма да съм с крадци или убийци. Чу се нещо.Беше дванадесет часа на обяд.Някой дойде и отключи стаята.Беше време за обяд.С Ванеса се запътихме към столовата.Тогава стана нещо неочаквано.Пред мен се изправи някого.Беше едно момче, което от този ден нататък промени живота ми …
моля ,ако ви хареса кажете мнението си!
Критика/мнение

melani_54 · 2011-05-12 17:45:05

Нямам думи.Адски много ми хареса.Искам да разбера кое е това момче, затова пускай по-скоро следващата част.

pink_sunshine · 2011-05-13 12:33:09

Харесва ми,но на мен ми прави впечатление,че всичко се развива доста бързо..
Очакам следващата част.

miminzetyyy · 2011-05-15 14:15:45

СЛЕДВАЩА ЧАСТ ОЧАКВАЙТЕ ВЪВ ВТОРНИКк

pami7o · 2011-05-15 14:43:20

Хареса ми има на някой меса как да кажа не се е получило,но силно ме грабна.Ще очаквам с нетърпение в вторник

ludoto_muniche · 2011-05-15 16:28:15

Харесва ми !

miminzetyyy · 2011-05-17 17:00:35

Приятно четене! Дано ви хареса!

Как беше попаднало тук?

То ме изгледа странно с поглед изпълнен със злоба.
-Внимавай къде вървиш!
-Добре!- отговорих смирено аз
Всъщност нямаше, защо да се отнася с мен така, но после разбрах за какво става дума. Ванеса ме дръпна настрани и ми разказа всичко. Момчето се казвало Том. Идвало от малко градче в покрайнините на щата.Било тук заради убийство, вече втора година. Том отричал за стореното, но никой не му вярвал.
-А според теб дали го е направил?- попитах малко уплашена аз
Наистина аз бях пропаднала доста след наркотиците, но убийство ми идваше малко повече.Всеки ден преди да ме изгонят от работа на връщане, когато се прибирах виждах такива хора.И доста се боях от тях. Потънала в размисли аз чух глас:
-Нина, добре ли си. Хайде да вървим, защото ще ни вземат масата.
Двете тръгнахме към щанда с храна.Взехме си обяда, който ни се полагаше и седнахме на най-малката маса в помещението. Не след дълго се чу пак онзи шум. Беше станало тринадесет часа и трябваше да се прибираме в стаите си , ако изобщо можеше да се наречат такива. Всички се прибраха, включително и ние. Сега беше време за обедната почивка. Малко след като влязохме в стаите, отново ни заключиха.
-Какво толкова може да стане, та ни заключат? – попитах аз ядосана.
Цялото това място ми изглеждаше като един затвор. Имахме право да излизаме от четири след обяд. Докато чаках този час аз поразпитах Ванеса за цялото това място. Тя ми каза, че повечето младежи тук са затворени неуместно, но каза, че има и малка част затворени заради постъпките си. Един от тях беше Том. Ванеса вярваше, че той бе убил родителите си. „Преди две години семейството му тръгнало на почивка. Тогава той бил на петнадесет години. Не било известно какво станало по време на пътя. Но малко преди пристигането , колата с която пътували била спряна за проверка .В нея намерили Том и мъртвите му родители”. Аз не можех да повярвам на чутото. Момчето ми изглеждаше свясно, а не такъв. „Гонгът” , както го наричах аз удари. Беше станало време за следобедна почивка, но Ванеса беше в банята. Аз отидох до палтото и го взех да го облека. В момента, в който заметнах ръката си да го сложа, се ударих в тясното шкафче до вратата. От него изпадна нещо като дневник. На него пишеше ”ЗА НИНА”
Аз се учудих доста, защото тук бях едва от няколко часа....
Тази част е най-лошата до сега.Извинявам се много.
Критика/мнение

pink_sunshine · 2011-05-18 14:17:51

Става интересно.Още?

melani_54 · 2011-05-18 16:24:26

Много ми харесва.Пускай още

vaflichka · 2011-05-18 16:29:33

Супер е , хареса ми .. ощее ?

vladiity · 2011-05-18 19:08:37

Става интересно.Още?

miminzetyyy · 2011-05-20 17:25:56

Приятно четене! Дано ви хареса!

Една ужасна тайна излиза на яве!

-Това пристигна за теб.
Беше Ванеса, докато се бях улисала в дневника тя беше излязла от банята.
-Кога?- попитах учудено аз – Тук съм едва от няколко часа.
-Пристигна непосредствено преди пристигането ни. Директорката ми я даде й ми каза да ти я дам.Аз забравих, съжалявам.
-Няма проблем.
Аз казах това и взех дневника в ръце.След това излязох на градината пред интерната.Седнах на поляната под слънцето и зачетох. А ето какво пишеше вътре:
” 22 септември 1995 година. Час 17:55 /вторник/ .Днес се роди моето малко слънчице.Мисля да го кръстя Нина.Тя много прилича на баща си....”
” 22 септември 1996 година. Мила моя Нина, днес навършваш една година от раждането си...”
Така поред бяха изписани всички дати до 22 септември 1999 година. Там бе описан моят живот и животът на мама. Казваше се Елизабет и е била на 28 години.При тежка злополука баща ми е починал. Тя едва не е направила аборт. Когато четях последната година /1999/ една сълза се стече по бузата ми. Пишеше, че Елизабет нямаше средства да ме отгледа. Бе ме оставила пред вратата на съседката си. Нея аз боготворях и наричах баба, но за жалост не пишеше какво е станало по-късно с майка ми. Така днес аз разбрах, че единственият ми близък човек когото помня, не ми е бил такъв. Като научих тази „грозна” лъжа аз захвърлих дневника на поляната. Ванеса ме видя и дойде при мен.
-Добре ли си?- попита загрижено тя
-Да!- плачейки отвърнах днес.
Този ден не можеше да стане по- лош. Но не напразно е казано ”Не предизвиквай съдбата”. До мен дойде Том. Да този Том, който същевременно защитавах, но и мразех. Със студения си поглед той каза:
-Директорката каза, че се местиш в моята стая. Вече сме съквартиранти.
Аз само успях да го изгледам учудено.Това не можеше да е истина. Ами, ако наистина беше убиец? Не аз веднага трябваше да ида при директора й да и обясня. Беше станала огромна грешка...
Критика/мнение

rosi15 · 2011-05-20 18:21:45

Уникално ее!

pink_sunshine · 2011-05-20 18:55:06

Чакам с нетърпение следващата част.

miminzetyyy · 2011-06-28 13:45:26

Преди всичко искам да се извиня, за това, че не съм писала от доста време. Мислех да спра и тази история, но се отказах. Ето и следващата част.

Приятно четене! Дано ви хареса!

Миг преди новото начало

Ванеса видя каменното ми изражение и изтича след мен.
-Нина почакай! – крещеше с всичка сила тя
Аз нямах сили дори да й отговоря. Чувствах, че целият свят е против мен. Не ми ли стигаше, че научих коя съм, а сега и това. Просто паднах на колене върху поляната. Защо всичко това се случваше на мен? Когато Ванеса ме настигна и ме прегърна. За пръв път от много време се почувствах в сигурни ръце. Усетих топлината, който ми беше дадена като малка. Но това не продължи дълго изведнъж директорката се приближи и ми направи знак да отида при нея.
-отивай!- укоражи ме Ванеса.
Аз само поклатих глава в знак на одобрение. Тръгнах към кабинета на директорката с глава забита в пода.
-Нина, не можеш да си представиш колко съжалявам. Но ти трябва да отидеш при Том.
-Знам. – отвърнах ”сухо” аз
-До 18:00 трябва да си в стаята. Багажът ти е приготвен
Аз не издържах. След това което ми каза сълзите ми се стекоха по бузите. Трябваше да съм в една стая с човек за който знаех съвсем малко. След като излязох от кабинета се запътих към поляната. Там щях да кажа сбогом на Ванеса.
-Изпуснала си това!
Ванеса ми подаде дневника. Аз го поех с трепетни ръце. Това беше единственото останало ми от майка ми.Но за жалост трябваше да събирам багажа си. С последни сили поех глътка въздух и се запътих към новата си стая.
-Аз вярвам в теб Нина. Знам, че ще се справиш.
След като ми каза това. Ванеса ме прегърна отново.
-Няма да те забравя!- казах и аз през сълзи
Въпреки, че бяхме заедно само от няколко часа аз чувствах, че имаме нещо общо с нея. Гонгът удари. Беше 18:00 часа. Започваше нова страница от живота ми.

Критика/Мнение

Assiie · 2011-06-28 14:00:55

супер е .. още ??

nani_tyyy · 2011-06-28 14:11:26

Малко бързо се случват нещата, но много ми харесва. Моля те, пусни следващата част по-скоро..

kotenceto_998 · 2011-06-28 14:35:50

Малко бързо се случват нещата, но много ми харесва. Моля те, пусни следващата част по-скоро..

#1 2011-05-06 17:48:08

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#2 2011-05-06 18:09:47

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#3 2011-05-06 20:40:19

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#4 2011-05-09 18:34:54

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#5 2011-05-10 12:21:14

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#6 2011-05-10 13:55:09

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#7 2011-05-10 15:28:38

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#8 2011-05-12 16:32:43

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#9 2011-05-12 17:45:05

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#10 2011-05-13 12:33:09

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#11 2011-05-15 14:15:45

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#12 2011-05-15 14:43:20

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#13 2011-05-15 16:28:15

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#14 2011-05-17 17:00:35

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#15 2011-05-18 14:17:51

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#16 2011-05-18 16:24:26

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#17 2011-05-18 16:29:33

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#18 2011-05-18 19:08:37

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#19 2011-05-20 17:25:56

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#20 2011-05-20 18:21:45

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#21 2011-05-20 18:55:06

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#22 2011-06-28 13:45:26

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#23 2011-06-28 14:00:55

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#24 2011-06-28 14:11:26

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#25 2011-06-28 14:35:50

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook