Никога вече както предu

privaтe Love · 2011-04-16 18:56:26

Реших и аз да направя тема тук.Става дума за размислите ми по една истинска история.История,която преживях.В момента,в който пишех това,все още исках да бъда с онова момче.После размислих.Ако ви допадне,ще публикувам и решението,което взех по - късно и което ме промени - вярно е,че зад всяко момиче стои поне един нещастник,който я е направил по - силна.
Съжалявам ако думата "той" се повтаря,но просто изтрих името

На този етап от живота си,аз просто не знаех посоката към пътя,по който трябваше да поема.Всичко ми изглеждаше неестествено.Бях по средата на реалноста и това,което тя трябваше да бъде.Все още не можех напълно да осмисля факта,че той вече не е с мен.И не само,че не беше с мен,той беше с друга.Може би всичко беше заради нея.
Тогава се замислих за първичното у всеки човек.И стигнах до извода,че явно моят бивш не е еволюирал достатъчно.Да,казано така звучи смешно,но ме нараняваше адски.С какво го заслужих ли?Никаква идея,още един въпрос без отговор.Идваше ми да изкрещя в лицето му,питайки го,а после да седна спокойно пред него и да го попитам какво всъщност прави с живота си,да се поинтересувам защо трябваше да приключи с мен по този начин.Даже ако трябва да бъда честна,той дори не приключи окончателно.Защо..?Тази дума ме мразеше,но и упорито ме преследваше.Особено когато ставаше дума за него.А как ми се искаше само да знам!И пак се зачудих дали не е с нея заради мен.Каква ирония!През цялото време му имах доверие и мислех,че това,което той чувства към мен е много повече от само симпатия.Не съм чак толкова глупава,че да не усетя,а дори и толкова влюбена,аз никога не изгубих връзката си с истинския свят.Надали той досега е имал такава връзка – толкова разделяща двама ни с разстоянието между градовете и толкова държаща ни един до друг с емоциите си.Дали все пак не беше тръгнал с нея,за да забрави за мен?В мен ли беше вината,че почти не му бях писала от последната ни среща през август и по всякакъв начин се стараех да му покажа,че в живота ми всичко е наред?Наистина ли той разчиташе на мен до такава степен?Наистина ли го нараних до толкова,че да реши да тръгне с първата изпречила се на пътя му,за да забрави за всичко случило се между нас,да забрави какво чувства?Наясно бях какво място заемаше той в моя живот,но не знаех къде съм аз в нвговия.Щеше ми се да вярвам,че тя е просто начин да забрави мен.Но явно подхода беше грешен.Харесани снимки,съобщения,поздрави с песни..Какво щеше да излезе от всичко това?Още когато той започна тази връзка ми се искаше да вярвам,че тя има бъдеще.Все си мислех за това,че ако той не беше направил първата крачка,на този етап щяхме да сме само познати.Дори и сега,след всичко,когато се чувствам толкова наранена,пак имам сили да повярвам,че ме помни такава,каквато бях и в ръцете му – толкова спокойна и толкова негова,че никой не можеше да ме измъкне от там.Може би всичко идваше от там,че не бях направена така,че да се отдръпвам когато той ме целува.И вътрешно знаех,че ако с него се видим,няма да има как да продължим играта на непознати.Само ако имах възможност да остана насаме с него и да поговорим дори и за минута,нещата щяха да се променят.Или по – точно да се върнат по местата си.И ние също – аз в неговите ръце и най – вероятно езика му в устата ми.И докато размишлявах,времето минаваше,а и двамата не правехме нищо.А времето всъщност предаваше хората в нужда,караше ги бавно да изчезват от съзнанията и умовете на обичаните от тях.Можех само да се надявам,че няма да бъда забравена.Исках да знам,че всеки ден,всяка минута се сеща за мен.Дори когато е с нея.Исках да го боли когато не е с мен.И аз исках да знам за тази болка. Мислите ми постоянно летяха на различни посоки.Дали очакванията ми всъщност не замъглваха това,от което наистина имах нужда?И тук изникваше следващия въпрос – от какво се нуждаех?Като за пръв път отговора ми беше ясен – исках само него.А преди ми казваха,че съм силна..наистина ли бях?Да,но не за всичко.Тази болка ли заслужих след всичко добро,което бях направила за него?Всяко добро ли трябваше да бъде наказано?И има ли начин тази глупава традиция да бъде нарушена?За мен имаше.Бях оптимист,макар и да знаех,че често нямам късмет.Често,но не винаги.Исках да обещая на себе си,че повече няма да бъда тази,която ще бъде в нужда.Знаех,че мога да го постигна,ако съм с него.Колкото и далеч да беше,винаги съм се чувствала по – добре,когато знам,че мислено той е зад мен.А сега просто не беше редно всичко да ни разделя толкова жестоко.Онази госпожица беше просто отговор на първичен инстинкт.Може би ако бях сигурна,че той я обича както обича/ше мен,щях да жертвам себе си за него.Но след като виждах как стоят нещата,можех само да кажа,че тя трябваше да си тръгне.Все пак силните винаги печелят,а тя не беше такава.

Call Again · 2011-04-16 19:18:55

Добро е ! Браво!

cweti · 2011-04-16 21:04:27

Доста добре. (:

privaтe Love · 2011-04-16 21:53:28

Благодаря

IvEnCeToOo · 2011-04-22 12:46:49

И на мен много ми харесва..може ли да пуснеш и другото твое прозведение,за което пишеш в първия пост??

pami7o · 2011-04-22 13:09:42

Яко

xx_Mimi_xx · 2011-04-23 22:40:06

Яко.

privaтe Love · 2011-04-24 20:45:58

Ето я и следващата част:

Tell ‘em the fairytale gone bad
Замислих се.Дали го обичах?Да.Дали ми липсваше?Да.И тогава осъзнах нещо. Човекът,който той беше сега нямаше нищо общо с този,в когото се влюбих онова лято.Липсваше ми момчето с дълбоките кафяви очи и разсеяния,но и съседоточен върху мен влюбен поглед.Липсваше ми момчето,в чийто прегръдки можех да остана с часове,толкова негова,каквато не знаех дали щях да мога да бъда за някой друг.Липсваше ми момчето,чийто устни обожавах,докосванията му,които караха нещо вътре в мен да трепва дори само при спомена за тях. Липсваше ми онзи човек,който ме държеше здраво,шепнейки ми,че ме иска. Този,който държеше ръката ми пред другите и ми се усмихваше мило,но и някак дяволито.Човекът,за когото бях слънцето.Онова по принцип по – мълчаливо и сериозно момче,което стоя будно почти цяла нощ само за да си открадне няколко часа насаме с мен.Момчето,което ме научи какво значи да обичаш някого,но също и какво е някой да ти липсва ужасно много.Заради него вярвах,че реалността понякога е по – красива от измисленото щастие,вярвах също и че мечтите ни да бъдем заедно ще се сбъднат.Но тук приказката свърши.И не знаех дали е възможно някога отново да намеря у него човека, който едва издържаше да стои и само да ме гледа когато ни деляха сантиметри. Но и не знаех дали искам да го открия.Щях ли да мога да намеря сили да простя?И исках ли да го направя?Обичайните въпроси без отговор...
Това,което той направи,това,в което си позволи да се превърне,ме накара да си обещая нещо – never again will I be the one in need.И щях да спазя обещанието си.Независимо колко болка можеше да ми донесе това да го видя,просто щях да се усмихна и да го свържа със спомена за момчето,което обичах.По – добре така,отколкото да се опитам да го забравя или намразя.Добре знаех,че е невъзможно.Предполагах,че усмивката ми в онзи момент щеше да бъде леко тъжна,а очите ми щяха да търсят онзи блясък в неговите.Но само толкова.В крайна сметка животът си беше същия.Хората продължаваха напред всеки ден. Защо аз да бъда изключение..?
Това беше едно от най – трудните решения в живота ми.Или щеше да бъде.Все пак и другите бяха свързани с него.А веднъж решила,нямаше връщане назад. Сега бях по –силна,по – независима,по - свободна и нямах нужда от него.Нищо лошо нямаше в това да запазя хубавия спомен и да свързвам онова място с нещо красиво.А болката само ме научи,че винаги може още,независимо за какво ставаше дума.В случая – че има накъде да продължа.И за пореден път ми доказа,че съм силна.Без значение колко ми помагаше и маската на щастлива в първите дни след края.Тогава се питах кого заблуждава той – себе си или мен.Сега знаех,че все някога щях да разбера.Знаех още,че бях щастлива. Въпреки че маската я нямаше.

girls_can_rock · 2011-04-25 06:38:19

Многоо ми харесватт Продължавай да пишеш

Black Diamond · 2011-04-25 06:59:35

Рядко чета такива истории, признавам си дори само като ги погледна, се отказвам да ги чета. Съвсем откровено заявявам, че няма нищо по- чувствено и нищо по- близо до сърцето от това да разкажеш за живота си, няма как едно лично, изживяно произведение да не бъде страхотно. Страшно много ми допадна, от части все едно четях за моя живот, а е съвсем различно.. Кара те да се замислиш.. има сякаш някаква лека мистерия и нещо, не знам какво е точно, но е завладяващо. Не измислицата е красива, а реалността!
Благодаря ти за страхотната история.

privaтe Love · 2011-04-25 18:52:34

Благодаря ви много за страхотните мнения,оценявам ги!(bow) Когато пишех тези неща се чувствах на ръба и единствения начин да призная истината пред себе си беше да пиша.Все пак не можех лесно да забравя първото момче,което наистина съм обичала.Нямаше и да успея,ако до мен не се беше появил един друг човек,който ме накара да погледна напред и да реша,че искам да бъда с него.Въпреки че и това решение беше трудно.Нали ги знаете онези момчета,които имат много връзки зад гърба си?Точно такъв е и той.И аз просто реших да позабавя нещата,за да съм сигурна какво изпитва той към мен.Наричам го "скъпият" и публикувам последната ми история за сега.Ако в бъдеще в живота ми има нещо,което си струва да се опише,непременно ще го направя!

Поех си дълбоко въздух.Нямаше как да не призная,че на моменти наистина се държах като една „добра лисичка”,както се изразяваше скъпият.В деня,когато ми го каза,бях доста учудена,но напоседък оправдавах това име.Най – вече в държанието си към него.Но и той добре ми отвръщаше все пак.Хем го знаех какъв е,хем пак исках да съм с него.”Небрежно очарователен” – да,наистина беше такъв.Ах,как взаимно си лазехме по нервите!Той определено не беше очаквал такова отношение от моя страна,но аз просто отказах да бъда поредната за него.Исках да разбера дали той наистина иска да бъде с мен заради самата мен.И докато го карах да чака,разбрах,че всъщност аз не съм съвсем безразлична към него.Една леко самодоволна усмивка се появи някъде дълбоко в мен..А относно скъпият – досега никое момиче не си беше играло така с него.Само че аз не го приемах като игра – просто не можех да реша какво точно искам – да съм с него или не.Но същевременно не го спирах когато ме целуваше.И да,определено ми харесваше.А тъкмо вчера си припомнях старите хронологии с него – на едно място беше казал,че ни подхожда повече да бъдем две дяволчета.Може би беше прав.Цялата история с него беше толкова объркана!А аз знаех точно какво да му кажа.Но не го правех.Страхувах се да призная дори пред себе си истината.Може би след един откровен разговор ние нямаше да бъдем заедно.Но и не ми се искаше да се откажа от хубавите моменти с него – целувките,прегръдките,закачките,разговорите...Боже,каква бях станала!В това отношение с него си приличахме.В повечето случаи не мислехме много.Но пък той ми беше казал,че съм го наранила с отношението си в началото на всичко.Значи все пак имаше и нещо повече от това само да се забавляваме заедно неофициялно.И аз вярвах,че с времето и двамата ще разберем какво точно очакваме един от друг.И ако очакванията ни съвпадаха,нямаше причина да не сме заедно.

LiTtLe AnGeEeLL GirL · 2011-04-25 18:58:23

Харесва ми!!

Black Diamond · 2011-04-25 20:28:33

Отново страшно ми хареса. (y)

IvEnCeToOo · 2011-05-10 21:32:32

Всичките части на тази история са написани много хубаво и наистина сякаш в тях има нещо завладяващо.
Чакам нови разходки в твоите спомени..или може би настояще

privaтe Love · 2011-05-11 21:35:06

Благодаря!
А нови разходки сигурно ще има

#1 2011-04-16 18:56:26

Re: Никога вече както предu

#2 2011-04-16 19:18:55

Re: Никога вече както предu

#3 2011-04-16 21:04:27

Re: Никога вече както предu

#4 2011-04-16 21:53:28

Re: Никога вече както предu

#5 2011-04-22 12:46:49

Re: Никога вече както предu

#6 2011-04-22 13:09:42

Re: Никога вече както предu

#7 2011-04-23 22:40:06

Re: Никога вече както предu

#8 2011-04-24 20:45:58

Re: Никога вече както предu

#9 2011-04-25 06:38:19

Re: Никога вече както предu

#10 2011-04-25 06:59:35

Re: Никога вече както предu

#11 2011-04-25 18:52:34

Re: Никога вече както предu

#12 2011-04-25 18:58:23

Re: Никога вече както предu

#13 2011-04-25 20:28:33

Re: Никога вече както предu

#14 2011-05-10 21:32:32

Re: Никога вече както предu

#15 2011-05-11 21:35:06

Re: Никога вече както предu

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook