разказ

pam18 · 2011-05-10 17:53:15

1.вярата,надеж и лЮбовта разказ по жицата
2.трудът като жертво принуждение разказ по жицата

моля ви помогнете ми трава ми спешно

emity_bebety · 2011-05-10 18:01:53

1.Душевното състояние на героя си и е усетил дълбокото вълнение, изразено чрез глаголите във възходяща градация : повдигна , задуши , се премрежиха . Речта му е накъсана и задъхана, защото спира сълзите , напиращи в очите му.
Ще я видиш, чедо ... не бой се ... Девет пъти се повтаря глагола видя в различни форми и три пъти обръщението чедо , което разкрива неговата доброта и човечност. Думите му звучат като магическо заклинание , като молитва , като благословия за здраве. Лъжата се превръща в хуманен акт , в човешка отзивчивост. Овчарят знае , че ако успее да внуши на Нонка вярата в бялата лястовичка, ще я доближи до спасението.
Вживял се в трагедията на болната девойка, добруджанският овчар изрича една неистина, пренебрегвайки всички норми на честността като човешката добродетел. Той сторва грях в името на живота.
Има житейски моменти, в които и най-добронамереният и най-благородният човек е безсилен да помогне. И когато няма с какво друго да помогне, ще помогне с вяра.
Проправил път на надеждата , Моканина се чувства длъжен да направи този път по-конкретен , затова сочи на другоселеца един ориентир. Все по теля , все по теля ! Финалната картина се превръща в символ на безизходицата и страданието, подчертани чрез контраста между думите на Моканина Близо е селото и безкрайния път към безнадеждността. Затова допринася и изображението на пейзажа , от който лъха отчаяние и неизразима скръб. По полето се усещат следите на гаснещото лято , които сякаш загатват за гаснещата надежда да се открие бялата лястовица.
Докога и докъде ще вървят тези страдалци. Жицата е безкрайна като тяхната болка. Окуражаващите думи на Петър Моканина няма да избавят Гунчовото семейство от страданието, но те са искрица надежда в морето от мъка.
Разпъван на кръст между отчаянието и копнежа, Моканина се пита : Бяла лястовичка ... Има ли я ?... Скръбните нотки долавящи се във въпроса се подсилват и от съзнанието за безизходицата във живата на селянина. Това се потвърждава и от покъртващия акорд на разказа : Боже, колко мъка има по тоя свят , боже !
Като истински хуманист , Йовков винаги поставя пред героите си един път на надежда, въплътена тук в светлия образ на лястовичката, превърнала се за страдалците в символ на спасението.Разказът По жицата на Йовков внушава , че отчаянието може да се преодолява с доброта и любов, с вяра и надежда , с човешка съпричастност. В неделимото ни свято единство те са духовните опори на човека в трудния двубой със злото.
2.http://doxbox.info/материал/трудът-като-жертвоприношение-в-разказа-по-жътва/13247

Дано съм помогнала.

pam18 · 2011-05-10 19:08:08

мерси много

#1 2011-05-10 17:53:15

Re: разказ

#2 2011-05-10 18:01:53

Re: разказ

#3 2011-05-10 19:08:08

Re: разказ

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook