Такъв е животът

isuck! ‹з · 2011-04-26 15:37:13

Харесва ми.

audrey · 2011-04-29 09:04:32

Мина така и не отговори на писмото.Просто нямаше сили, а и не бе сигурна какво трябваше да каже в този момент. Тя бе изгубила години в мисли за невъзможния.Той й се струваше като звезда.Прекрасна звезда в небето, която обаче не може да достигне. И макар да не спираше да мисли за него, тя се бе примирила с факта, че повече никога няма да са заедно. И сега какво ? Точно когато бе наредила доминото, той дойде и го бутна. Защо сега ? Защо ...
Понеделник, 6:30 сутринта
Будилникът на Мина извъня и тя се принуди да стане.Облече се, направи си обичайната закуска, състояща се от мюсли и кафе, взе една зелена ябълка, пъхна я в чантата си и излезе за училище.Когато погледна часовника си, установи че вече закъснява.Щеше да изпусне автобуса си,а не й се чакаха 10 минути, докато дйде друг.Забърза крачка, после се затича и успя да влезе секунди преди шофьорът да затвори вратите. Облегна се на вратата, за да си поеме дъх и се огледа за място, където да седне. В същия този момент видя нещо, което я накара да изтръпне. Иво седеше само на няколко метри от нея.Изведнъж момичето се превърна в кълбо от нерви. Пое си дълбоко дъх и се обърна.Надяваше се той да не я види.След сняколко ужасни минути вратата на автобуса се отвори и Мина буквално се изстреля от него, изтича напред и се шмугна в метрото.Мисията изпълнена.Тя се успокои едва когато подмина станцията, на която слизаше Ивайло...
След няколко часа в училище, момичето слезе в лафката, заедно с Вики. Там се срещна с ново 20. Боби се подпираше на плота пред щанда и си поръчваше ещо.Когато видя Мина, той наклни глава и я погледна.Най-сетне тя видя очите му истински.Големи,тъмни и влажни.Защо той ги криеше ? Тя отвърна на дълбокия му поглед и после изгоря.Досущ като феникс.Очите му прогаряха всичков нея.
- Привет ! - Каза той едва след няколко минути, а тя му се усмихна в отговор, сетне попита.
-Как си ?
Момчето не отговори, просто се приближи до нея, наклони глава и я целуна.пО ДЯВОЛИТЕ ! Колко пъти щеше да й се наложи да умира днес ? Този път момичето имаше чувството, че ще се разтопи.Не искаше, но се отдръпна от Боби, погледна отново в дълбоките му очи, този път сериозно и каза :

- Мисля, че ще е добре да поговорим. Дръпна го от лафката и го завлече към тоалетните, а Вики остана сама в лафката със зяпнала уста.

vladiity · 2011-04-29 16:07:09

Страшно интересно е. Ощее !!

x.X.xemo_girlx.X.x · 2011-04-29 16:14:06

Има много правописни грешки. В някои моменти е написано, че се казва Мина, а в други, че името й е Мила. Ноо катоо цяло историята е невероояттннаа а ии в неяя ми се вижда нещо познато.

audrey · 2011-04-29 21:18:59

Господи, изобщо не съм забелязала, че съм сменила името *удря се по главата*
Ще го поправя. Колкото до правописните грешки, възможно е, макар да не ми се иска ... както и да е, благодаря все пак (:

xx_Mimi_xx · 2011-04-30 05:43:53

Страхотно е ! Още ?

audrey · 2011-05-02 07:36:58

Мина и Боби влязоха в най-близката тоалетна. На зайците. Две-три и тях стояха пред огледалото и се снимаха. Мина нямаше времето, нито търпението да ги чака.
Въздъхна, извъртя очи ...
- Вън !
Едно от момичетата се обърна и я изгледа кръвнишки :
- Моля ?!
- Не ме гледай така, а излизайте. Не ми пука, че си с 20 килограма по-тежка от мен, мога да ти сритам задника.
Момичетата се изнесоха с коментари по адрес на мина, а Боби остана със зяпнала уста.
- Не го очаквах от теб.
- А какво да направя ?! Нямам време да ги чакам да си нащракат фотосесията.
- Боже !
- Моля ?!
- Защо се държа така с тях ?
- Ти сега проповеди ли ще ми четеш ?
- Не, просто те мислех за друг човек ...
Мина го погледна.Май това беше.
- Така ли ? Да не би да си ... разочарован ? Добре, ако искаш просто си тръгни, явно не съм тази, за която ме мислиш.Кой знае, може и да те убия тук.
- Не.
- Не ?
- За какво искаше да говорим ?
Мина поклати глава.
- Нищо няма да ти кажа ако се цупиш.
- Ами, недей тогава ...
Мина го погледна малко разочаровано, изпуфтя и излезе.
- Къде отиваш сега ?! – Боби повиши тон.
- На френски. Като ти мине може и да поговорим.
Момичето излезе от тоалетната и се отправи към кабинета по френски. Притрябвали й бьяха караници, и без това всички изпити й се насъбраха, Боби и Иво също й идваха малко вповече. Да, тя наистина се държа малко злобно със зайците, но какво трябваше да направи ? Ако той я бе мислил за тиха вода, негов проблем. На моменти тя може и да беше избухлива, но нямаше да се съобразява с когото и да било. Тя бе себе си и на това поне не би изменила.

vladiity · 2011-05-02 14:20:37

Страхотно е Продължавай

sofarawayX. · 2011-05-02 14:43:39

Оххх,страхотно е! Пусни още , моля те !

audrey · 2011-05-04 19:18:42

...
Минаха няколко дни. С Боби нищо не се случи, сякаш я отбягваше.
"Ами, нека" - Помисли си Мина. Тя не бе длъжна на никого.
Колкото до Ивайло - не му отговори. Нямаше сили, а и не знаеше какво точно да каже.
Отрежеше ли го, щеше да е същото.Тя отново щеше да се пита "какво щеше да стане, ако ...", отново щеше да тлее по него, замаскирвайки чувствата си с новото червило. Просто не ставаше така. Обаче какво правеше ако отвърнеше на чувствата му ? Не. Не смееше. Беше я страх. Толкова много го обичаше, че не смееше да го притежава. Само че тя самата щеше да осъзнае това малко по-късно.
В училище също я очакваха куп проблеми и тя реши да си вземе няколко дни "отпуск", както го наричаше. Остана си вкъщи да учи за изпитите в края на годината и да подготви курсовите си работи по някои предмети.Това, разбира се, щеше да стане веднага, след като момичето се наспеше ... Изведнъж телефонът й звънна.
"She came to me one morning, one lonely saturday morning ..."
- Здравей, Вики. - Каза Мина сънено, след това се чу и звучна прозявка.
- Пак ли се успа, ма ?
- Млъквай. - Засмя се Мина. - Днес няма да идвам на училище.
- Защо ? - Попита Вики, ала не се изненада.
- Болна съм. - Отсече приятелката й.
- Аха ... да бе.
- Тогава защо ме питаш ?
- Абе ... аз исках да ти кажа eдна новина, но май ще те оставя да си спиш.
- Андреева ! - Мина повиши леко тон. Това беше нещо като код между двете, който работеше вече четири години. Споменеше ли една от тях фамилията на другата, тя бе длъжна да изплюе камъчето.
- Добре де, добре. Ами ... добро утро първо, така ... - Вики се засмя и започна да увърта.
- Господи, какво си направила ?!
- А ? Ааа. Не, не. Просто ... ами, аз ... ами, помниш ли вилата в събота ?
- Вилата, на която не дойдох ?
- Мхм.
- Дааа ?
- Е,аз ... такова ... аз, Митко. С Митко съм.
Мина въздъхна от облекчение.
- Господи, това ли беше ?
- Как така това ли ? - Възнегодува Виктория.
- Не, просто очаквах ... е, както и да е. Честито. - Момичето се засмя, а тонът й стана непресторено приповдигнат. - Нищо изненадващо не чувам, но се радвам за вас. Много щастие ви желая. Лека нощ.
Мина затвори и се отпусна на възглавницата.
" She came to me one morning ..."
- Оооох. - Размърмори се Мина. Пак беше Вики.
- Какво ?
- Ама ... ние имаме право... - Каза почти разтревожено Виктория.
- Ама, заври си го в правото. - Каза Мина и пак затвори. Толкова й се спеше, а приятелката й я занимаваше с глупости ...

sofarawayX. · 2011-05-05 05:20:46

Уникално е! Давай още .. !

audrey · 2011-05-06 19:59:43

На следващия ден Мина отиде на училище. Предстоеше й важен изпит, трябваше да си предаде курсовата работа по история, а и вече не я свърташе вкъщи.
Отиде за третия час, разбира се. Не й се ставаше рано, а една от причините бяха хората, които щеше да срещне сутринта. Не й се разговаряше с никакви примати в 7 сутринта.
Слизайки от метрото, чу познат глас да вика името й. Ехото така пищеше в ушете й, сякаш след миг от тях щеше да рукне кръ
- Мина !
Тя просто извъртя очи и наду до край MP3 плейъра си. След малко въпросната личност я настигна. "Оф"
- Здравей, Мина.
- Кики ! - момичето й се усмихна мазно. - Каква радост, че те срещам. Толкова ми липсваше.
Натрапничката я погледна объркано в началото, но после реши, че Мина е искрена.
- О, колко си мила ! И ти ми липсваше.
- Сладурско.
Мина забърза крачка, а Кики се опитваше на влезе в темпото й. Боже, колко досадно бе това момиче ! Вървейки бързо, Мина поне осигуряваше по-бързо стигане до училище, а колкото по-бързо стигнеше - толкова по-бързо щеше да се отърве от малкото досадно гномче. Кики продължаваше да бълва глупости, а Мина просто кимаше. Накрая не издържа.

- Виж какво, мила. Аз също имам проблеми. Много ппроблеми. Обаче се взимам в ръце и не мрънкам на никого. Ако не бях проговорила нямаше и да разбереш, нали ? На никого не му пука, че успехът ти се оформя за пет, а и не ти виждам проблема.
- Но ти ...
- Млъквай. Аз се моля за петица, разбираш ли ? Проблемите ми бълват отвсякъде. В момента драпам с нокти да оцелея както в училище, така и в реалния живот, а ти идваш тук с тъпите си преструвки, с изкуственото си държание, показваш ми съмнителни обноски и се превземаш. Закъде ? Светът вече се чуди къде да изхвърли лицемерите. Спести му един проблем в повече. Сега ще бързам за час.Довиждане.
Кики я погледна смаяно. Очите й се навлажниха.
Ахх, това момиче бе непоносимо ! Мина се вбесяваше само от мисълта, че би могло да й се наложи да служа превзетите й коментари, примесени с непоносимия писклив глас. Да, безцеремонно би я убила ...

sofarawayX. · 2011-05-07 07:29:49

И тази част е суперска!

mishitu_ · 2011-05-07 17:38:21

Супер е!

vladiity · 2011-05-07 19:06:41

Страхотна историяя Некстт ..

xx_Mimi_xx · 2011-05-07 19:08:35

Страхотно.

audrey · 2011-05-09 19:12:44

Минаха седмици ... Нищо не се случваше.
Мина разбра, че Боби не е бил за нея. Да, той бе прекрасен. Чаровен, умен, забавен ... а и се целуваше добре ... сладко. Красиви мигове имаха двамата заедно, ала явно всичко трябваше да си остане само така. Окей. Всички се примириха. И Боби го разбра. Всъщност, двамата с Мина доста говориха на тази тема. Накрая, Мина запозна Боби с Милена, нейна приятелка, и двамата доста си паснаха.
А Иво ? Какво стана с Ивайло ? Мина му отговори. Обясни му всичко ... как се чувства ... от какво се страхува ... какво иска ... Ала обратен имейл така и не получи. Почти забрави случката всъщност. Дори се опитваше да забрави самият Иво. Не че й се получаваше, ала в моментите, когато не се натискаше с Митко, Вики бе добър слушател. Съветваше я, макар да не бе сигурна в положението, в което приятелката й се намираше. Бавно, Мина реши, че ще го спечели отново. На всяка цена.
И така замислена един ден Мина вървеше по улицата. Времето бе влажно и студено, ала на нея сякаш не й пукаше. Крачеше, колите минаваха, дъждът валеше, Мина се бе отнесла някъде. И хоп. Ето го ! Той стоеше срещу нея. "Дишай, крачка, крачка ... браво ... сега отиди и му кажи нещо. Заговори го. Трябва да знаеш. Трябва." Мина крачеше напред и дишаше дълбоко, опитваше се да не припадне. Усети как се разтрепери, като че кръвното й рязко се понижи. Ала това не й пречеше - бе убедена, че постъпва правилно. Двамата с Ивайло имаха какво да си кажат. Вече бе на десетина крачки от него, когато ... Какво ?! Какво ?! О, не ! Той седеше там, ала за разлика от Мина, криеше се от дъжда. Криеше се под един огромен чадър ... ала не се криеше сам. Друга закриляше. Друга. Мина рязко спря на място. За миг се стъписа, не знаеше какво да прави. Напред, назад ... накъдето и да е. Не можеше да помръдне. След няколко секунди се окопити и рязко зави встрани. Накъде отиваше, не знаеше, ала едно бе ясно - далече от тук. Искаше просто да се телепортира някъде, да се скрие, да изчезне ... "Господи, Мина, защо си толкова глупава ?!" ...

xxxmileywexxx · 2011-05-10 07:45:43

Невероятно е !

mishitu_ · 2011-05-15 19:42:45

Пусни още!

audrey · 2011-05-15 20:18:50

Минаха няколко седмици ...
Мина реши, че започва на ново. Намери старият си дневник и скъса всички изписани страници. Дори смяташе да ги изгори, ала това щеше да стане в момента, в който намереше къде. Както и да е, това не беше важно. Тя просто напъха дневника, или каквото бе останало от него, в чантата си, а другата част сложи върху гардероба си. Там щеше да стои миналото й, докато не намереше гибелта си. Да, щеше да започне всичко начисто.
Обеща си го предишната вечер, когато бе на купон във Вики. Просто я връхлетя желанието да започне наново и този път наистина. Стига с това "от утре". Та така. След като напъха дневника в чантата си, обу си кецовете и излезе. Беше си с дрехите от снощи, макар и да се бе прибрала преди два часа. Просто нямаше сили дори да се преоблече ... щеше да го направи в мига, в който пристигнеше в дома на баща си.
Вече слизаща от автобуса, Мина тръгна нагоре по улицата. Оставаха й не повече от 200 метра и щеше да си е у дома ... Изведнъж усети кола зад себе си. Свали слушалките си и се обърна. Ивайло. По дяволите ! Мина бе забравила, че той живее в квартала на баща й.
- Мина. - Иво й се усмихна.
- Ти следиш ли ме ?
- Исках да говоря с теб. Къде отиваш ?
- Не ти е по път. - Усмихна му се изкривено. Как го мразеше понякога ! - Отивам при баща си. Какво мога да правя в този квартал.
- Уоу. Спокойно. Да те закарам ли ?
- Май е твърде близо.
- Тогава да се повозим ? Искам да говоря с теб.
Мина изпуфтя и скръсти ръце, раздалечавайки единият си крак от другия.
- За какво ?
- Просто влез в колата...
...

pami7o · 2011-05-16 07:03:51

Вие уморихте момичето бре..! Прекрасно е !

privaтe Love · 2011-05-16 21:33:51

Красива история,определено

sofarawayX. · 2011-05-17 14:27:06

Страхотно!

mishitu_ · 2011-05-18 10:10:20

Браво!

Extazy Baby · 2011-05-18 11:46:40

Изчетох всичко на един дъх. Много ми хареса и нямам търпение да пуснеш следващата част.

#26 2011-04-26 15:37:13

Re: Такъв е животът

#27 2011-04-29 09:04:32

Re: Такъв е животът

#28 2011-04-29 16:07:09

Re: Такъв е животът

#29 2011-04-29 16:14:06

Re: Такъв е животът

#30 2011-04-29 21:18:59

Re: Такъв е животът

#31 2011-04-30 05:43:53

Re: Такъв е животът

#32 2011-05-02 07:36:58

Re: Такъв е животът

#33 2011-05-02 14:20:37

Re: Такъв е животът

#34 2011-05-02 14:43:39

Re: Такъв е животът

#35 2011-05-04 19:18:42

Re: Такъв е животът

#36 2011-05-05 05:20:46

Re: Такъв е животът

#37 2011-05-06 19:59:43

Re: Такъв е животът

#38 2011-05-07 07:29:49

Re: Такъв е животът

#39 2011-05-07 17:38:21

Re: Такъв е животът

#40 2011-05-07 19:06:41

Re: Такъв е животът

#41 2011-05-07 19:08:35

Re: Такъв е животът

#42 2011-05-09 19:12:44

Re: Такъв е животът

#43 2011-05-10 07:45:43

Re: Такъв е животът

#44 2011-05-15 19:42:45

Re: Такъв е животът

#45 2011-05-15 20:18:50

Re: Такъв е животът

#46 2011-05-16 07:03:51

Re: Такъв е животът

#47 2011-05-16 21:33:51

Re: Такъв е животът

#48 2011-05-17 14:27:06

Re: Такъв е животът

#49 2011-05-18 10:10:20

Re: Такъв е животът

#50 2011-05-18 11:46:40

Re: Такъв е животът

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook