#1 2011-04-14 16:43:48
Re: Такъв е животът
Тя вървеше по брега на морето, повдигнала леко дългата си тъмнозелена рокля, оставяйки на вълните да прегръщат краката й.
Погледна към хоризонта - виждаха се светлините на градчето от отсрещния град, а луната отразяваше морската вода, създавайки илюзията, че под водата няколко русалки са се събрали, танцуват и блещукат.
Мина винаги бе намирала плажа за едно абсолютно носталгично място, което винаги ти навява тъжни спомени за неща, които са се случили далеч от морето.
Зад нея се чуваха викове и смехове. Приятелите й бяха там - танцуваха, пееха, смееха се и пиеха гадно, евтино вино, взето за 6 евро от близкото магазинче. Ала бяха щастливи, бяха заедно ...
- Мина ? - Извикаха няколко от тях. - Мина, къде си ?
- Ей сега идвам. - провикна се тя.
- Побързай. - Подкани я Димитър,ала тя поклати клава. Не че някой щеше да види, ей така, инстинктивно.
Димитър, явно леко изнервен отново се намеси.
- Мина, моля те, не искам да оставаш там сама.
Мина се засмя. Че какво страшно можеше да й се случи на плажа ! Та нали приятелите й бяха само на няколко метра от нея.
- Сега идвам, изчакай. - Отново се провикна тя, този път малко изнервена, че е станала център на вниманието им. Тя искаше просто да е сама за малко ... колкото и да мразеше да си спомня за Иво, той бе неизменна част от нея и всяка нотка романтика във въздуха й напомняше за него. Момчето, което изпусна. Онова прекрасно момче, което едно друго момиче оцени. Момчето-мечта. Момчето, към което Мина все още тайничко криеше надежди.И може би малко чувства, но и тя самата ги отричаше...
На двайсетина метра от нея бе компанията й. Тя ги харесваше, дори ги обичаше. Димитър и Катя бяха най-добрите й приятели, после слеваха другите ... а имаше и двама-трима, на които Мина симпатизираше, ала така и не бе опознала ...
Замислено, момичето не усети кога е стигнало до скалите. Поседна там за малко, но бързо й омръзна. Изправи се и отново се приближи към брега, оставяйки вълните да се заиграват с нея. Тя се наведе и докосна водата - сякаш я галеше. Между нея и морето имаше едно странно привличаве ... някакво необяснимо взаимодействие...
Погледна към луната - не бе съвсем пълна, а пред нея бе застанал някакъв облак. Една сълза се стече по бузата й, а лунната светлина я озари. Спомни си за последната си среща с Иво, за нещата, които си бяха наговорили ....
След малко видя някакъв силует да се приближава към нея. Избърса сълзата си и се усмихна в очакване да види кой е нарушил уединението й.
Той се приближи. Беше Боби. Момче от компанията, един от онези, които тя почни не познаваше. Всъщност, спомняше си само веднъж да бе говорила с него.
Боби отиде при Мина и й се усмихна, а тя му отвърна.
- Обожавам морето. - Промълви тя, загледана във вълните и си затананика една песен. Той застана до нея и погледна към луната.
- Много е красива. - Каза той, а Мина се съгласи.
- Много по-красива е от слънцето.
Боби я погледна.
- Защо мислиш така ?
- Слънцето е прекрасно - започна тя. - Някак топло, приветливо, обещаващо, ала ... погледнеш ли към него, възможно е да те ослепи. Слънцето е красиво само тогава, когато не е близо до теб, докато луната ... тя е невероятна. Нежна, енигватична ... и можеш да си я гледаш на воля. - Засмя се Мина, вече леко объркана. Не бе особено сигурна дали слънцето не бе някаква метафора в нейните представи.
Боби я погледна и подаде ръката си.
- Хвани ръката ми. -Каза той.
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#2 2011-04-14 17:00:59
- mishitu_
- Member
- From: Hawaii
- Registered: 2009-11-15
- Posts: 6,106
Re: Такъв е животът
Невероятно е!Най-хубавото нещо, което съм чела наскоро!
[img]http://prikachi.com/images/371/5114371H.gif[/img]
[img]http://prikachi.com/images/381/5114381B.png[/img]
Offline
#3 2011-04-14 18:16:23
- raly_12
- Member
- From: Булеварда на любовта ;д
- Registered: 2010-05-18
- Posts: 3,354
Re: Такъв е животът
Хубаво е
Всяко нещо в живота се заплаща - с кръв, с пот, със сълзи, с лични жертви..Затова не завиждайте, не знаете кой с какво е платил!
Offline
#4 2011-04-14 18:21:38
- radieto
- Member
- From: Miiami ;;
- Registered: 2008-11-13
- Posts: 10,495
Re: Такъв е животът
Хубаво е.
Да желаеш друг човек е може би най-рискованият от всички стремежи. В мига, в който пожелаеш някого - наистина го пожелаеш, сякаш си взел хирургическа игла и си пришил щастието си към кожата на този човек, затова всяко разделяне оттук нататък ще причини разкъсна рана.
Offline
#5 2011-04-14 18:22:35
- `~`r0shи`~`
- Member
- Registered: 2011-01-14
- Posts: 86
Re: Такъв е животът
Хубаво е
[img]http://www.prikachi.com/images/929/4447929t.gif[/img]
Joon & Mir .. ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥
Offline
#6 2011-04-14 18:23:18
- amfet4e
- Member
- From: Ney York,New York
- Registered: 2010-02-04
- Posts: 458
Re: Такъв е животът
имаш талант на писател развий го !! невероятно е докосва вътрешните струни на човека
★ Merry ★
Offline
#7 2011-04-14 19:20:24
Re: Такъв е животът
Благодаря на всички ви ! Не очаквах нещо такова, наистина. Ето още една част (Втора
)
Мина погледна ръката на Боби. Тя обожаваше мъжките ръце.Запознаваше ли се с някого,у винаги забелязваше първо ръцете му. За нея те бяха прозорец към душата, не очите. И никога не бе грешала в преценката си за хората по техните ръце.
А ръцете на Боби – те бяха големи, красиви , меки и нежни ... но нежността им в никакъв случай не биеше на женственост. Напротив. Тя си представи как палецът на дясната ръка, която той сега й подаваше, се оказва на долната й устна. За миг идтръпна от желание, после се свести- Какво й ставаше ?! Та той бе просто познат, с когото често попадаха в една компания, а това бе най-дългият им разговор, воден някога.
Мина все пак се усмихна и подаде ръката си, а двамата се загледаха в морето.
Момичето потрепери. Напближаваше полунощ, а тя бе облечена с тънка феерична рокля и някаква лека жилетка. Боби я погледна.
- Студено ли ти е ? – Попита той, но тя поклати глава в отрицание. Той я погледна изпитателно, ала нищо не каза повече по въпроса. Тъкмо щеше да й каже нещо, когато видя, че тя отново трепери.
- О, я ела ! – Каза той със забавния си глас, разкопча якето си, прегърна Мина и го закопча.
Отстрани двамата бяха като прекрасна двойка. Той бе висок, с тъмни очи, а косата му също бе тъмно кестенява. Чертите на лицето му бяха ясно изразени, а тялото му – добре сложено. Не бе като статуя на Аполон, нито пък бе от мускулестите, ала бе красив.
Мила от своя страна бе по-нисичка. Стигаше му някъде до раменете, а дългите й, шоколадови къдрици се вееха назад от вятъра. Роклята й също синхроницираше с тях.
Очите на Мина бяха много тъмни.Напомняха на натурален шоколад. Дълбоки и топли, те се усмихваха вместо устните й. Колкото до нейните устни – те бяха чувствени. Тъмно розовеникави, плътни и меки. Мина не бе от слабите, ала нямаше и излишни мазнини. Структурата й не бе като на повечето жени, а това всъщност се харесваше на Боби.
И въпреки че той в момента я прегръщаше, двамата си оставаха почти непознати.
Двамата разговаряха и с всяка дума, Мина осъзнаваше колко еднакви са всъщност. Но за първи път това не я отегчаваше, напротив. С него тя се чувстваше спокойна, в хармония както с него, така и със себе си.
Излезе още по-силен вятър, морето ги пръскаше, а разни пясъчета започнаха да дразнят телата им. Боби и Мина решиха да се приберат в хотела, за да се стоплят.
По плажа те вървяха хванати за ръка, но не след дълго Мина го пусна. Не й се искаше, но й се струваше странно. А и кой знае другите как ги обсъждаха.
Димитър дотича до тях.
- Къде отиват е ? – Попита той.
- Стана ми студено. – Отвърна Мина.
- А аз ще я изпратя. – Добави и Боби на свой ред.
Димитър ги погледна малко подозрително, след което повдигна рамене, прегърна Мина и отново се запъти към компанията на плажа…
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#8 2011-04-14 19:47:08
- privaтe Love
- Member
- From: in his late night thoughts
- Registered: 2010-08-07
- Posts: 5,126
Re: Такъв е животът
Определено е много добре написано Харесва ми
«» Hold my hand and I'll take you there... somehow, someday, somewhere...
Offline
#9 2011-04-14 21:34:47
- Ajilin_3
- Member
- From: някъде из space :)
- Registered: 2010-09-06
- Posts: 690
Re: Такъв е животът
Харесва ми ...само малко да се разкаже за Иво, че не ми стана много ясно или в следващте части ще се появи?
[img]http://data.whicdn.com/images/22811882/tumblr_lz2zt4Vf1N1r6gvwf_large.gif[/img]
Offline
#10 2011-04-15 09:25:08
Re: Такъв е животът
Благодаря отново. Колкото до Иво, той ще се появи скоро (:
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#11 2011-04-15 12:27:51
- Yov1ty
- Member
- From: Neverland ^^
- Registered: 2010-12-14
- Posts: 276
Re: Такъв е животът
Харесв ми ^^ . Чакам следващета част.
Offline
#12 2011-04-16 14:04:24
Re: Такъв е животът
Отново благодаря на всички за коментарите. Ето и част трета (:
Боби и Мина се спогледаха, след което се качиха по стълбичките и вече бяха извън плажа. Намираха се на една алея, където имаше палми, отляво се намираше плажа, а отсдясно – хотелът и градинката пред него.
Мина забеляза една детска площадка, усмихна се и хвана Боби за ръката.
- Ела. – Каза му тя и се засмя.
Двамата изтичаха на площадката е седнаха на две висящи люлки.
Както си говореха, изведнъж Мина замлъкна. Дори не усети, че го е направила. Погледна към небето – беше чисто, безоблачно … и звездите бяха повече, отколкото в родна София. А луната, луната бе прекрасна.
Боби помълча малко с нея, след което стана и я залюля. Момичето като се стресна в началото, но после се усмихна. Чувството бе прекрасно. Вятърът сякаш играеше с нея, увиваше се около тялото й и галеше косите й.
Люлката спря и след миг Мина видя как Боби стои пред нея, всъщност коленичеше, за да може очите им да са не едно ниво. Момичето потрепери. Вероятно от студ, но очите на Борис сякаш едновременно смразяваха всичко наоколо и топлеха дуата й. Бяха тъмни, дълбоки и кадифени … прекрасни очи. Ала не като тези на Иво. Очите на Иво бяха сякаш по-големи, сякаш ги тя ги чувстваше по-свои.
Ръцете на Боби, които хванаха нейните сякаш я отърсиха от мислите й.
- Студено ли ти е ? – Попита той. – Ръцете ти са замръзнали.
Момичето кимна, а той свали якето, под което до преди малко двамата се бяха сгушили, подаде й ръка да се изправи и го наметна на раменете й.
- Така е по-добре. – Заключи той доволен, а Мина кимна.
- Какво ще кажеш да се прибираме вече ? – Попита тя.
Борис се съгласи и влязоха в хотела. Двамата се запътиха към асансьора и тогава стана нещо странно за Мина. Тя си представи как двамата с Боби стоят в асансьора и си разменят ласки.
- Нека отидем в моята стая. – Усмихна му се тя, опитвайки се да прогони мислите си. – Има прекрасна гледка към плажа.
Момчето само кимна и й се усмихна.
След малко двамата влязоха в стаята. Мина съблече якето на Боби и го остави на леглото си. Взе дистанционното за климатика и го включи – беше й студено.
Тогава Боби я погледна. Забеляза как ефирната й рокля подчертава извивките на тялото й и нежно се спуска по него. Стана му горещо и излезе на балкона. След около половин минута Мина го последва. Двамата седнаха на перваза и се загледаха в морето, което бе недалеч от тях.
- Тъжно е. – Промълви Мина, а Боби я погледна.
- Че скоро няма да го видиш ли ? – Попита той, а момичето кимна.
- Утре по това време вече ще си бъда в София и всичко ще е различно. Страх ме е.
- От какво ?
- От това, което ме очаква там. – Отвърна тя. – Страх ме е, че няма да е същото като тук, че хората отново ще е различно. Страх ме е.
- От какво ?
- От това, което ме очаква там. – Отвърна тя. – Страх ме е, че няма да е същото като тук, че хората отново ще се отдръпнат един от друг.
Боби я разбираше. И той бе мислил за това. Момчето погледна към луната. Не бе пълна, но изглеждаше съвършена. После погледна надолу – никой не идваше откъм пътеката, сякаш на света бяха само те двамата.Поне така го чувстваше. Той се приближи към Мина и погали косата й. Не му бе ясно защо. Не разбираше дори как толкова бързо се сближиха. Говориха толкова, колкото никога досега за две години назад.
- Е, не мога да направя нищо… – Отвърна той, а момичето го погледна леко стъписано, дори може би разочаровано. Та какво си мислеше тя ! Той просто си убиваше времето.Ала не след дълго той отново прекъсна мислите й, довършвайки изречението си.
- Хората са различни и постъпват различно, но колкото до мен, обещавам ти, че няма да се отдръпна от теб. – Той се усмихна. Усмивката му бе топла, приветлива, а трапчинките му накараха момичето също да се усмихне. Макар че така се чувстваше малко жалка. Сякаш тя бе самотна и той я съжаляваше.
- Обещай ми, че и ти няма да се отдръпнеш. – Каза той, като се приближи още малко към нея, а тя кимна :
- Обещавам. – Каза тя и наведе глава за малко. Боби скъси дистанцията максимално, повдихна братичката й, сложи едната си ръка на кръста й, а другата – положи на лицето й и се наведе, за да я целуне …
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#13 2011-04-16 20:50:45
- karriikkxx
- П ♥
- From: France
- Registered: 2010-12-30
- Posts: 1,908
Re: Такъв е животът
Мисля,че е много красиво. (:
[img]http://prikachi.com/images/960/4642960L.gif[/img]
Оставих света заради любимия-същия любим остави мен,заради света.
Offline
#14 2011-04-16 21:14:21
- xnekfonikfox
- Member
- Registered: 2010-06-28
- Posts: 21,552
- Website
Re: Такъв е животът
Мисля,че е много красиво. (:
Харесва ми.
"Great loves? Maybe one, if you're lucky."
Offline
#15 2011-04-21 17:05:10
Re: Такъв е животът
[color=green]Ето и част четири (:[/color]
Шум откъм стаята, който попречи на един прелестен миг да се състои ...
- Ей, защо не затваряте вратата ? - Чу се гласът на Димитър, който влетя на балкона, заедно с компанията.
Изведнъж всички започнаха да вадят бира и вино от джобовете и чантите си.
- Уау, засмя се Мина. - Кой магазин сте ограбили ?
- Междудругото, дължите ни 12 евро. - Отсече Димитър, а Боби го погледна.
- Я ги смали малко.
Вечерта продължи в стаята на Мина и Виржиния, най-добрата приятелка на Мина.
След няколко часа шеги и закачки, Боби и Мина отново се оказаха само на терасата.
- Е, как чувстваш последната си вечер тук ? - Усмихна се Боби.
Мина погледна към звездите и се усмихна.Сетне отговори :
- Приказно е ... не искам да свършва.
- Всяко нещо си има край. - Каза Боби. - А хубавите неща свършват най-бързо.
Мина кимна в съгласие, а Боби добави :
- Е, сигурен съм, че ти ще се съхраниш задълго.
Момичето поруменя,слава богу че бе тъмно навън и едва ли някой я видя.
Последваха няколко минути мълчание, ала не беше неловко.Изведнъж Боби го наруши :
- Погледни към небето. - Каза той, а Мина го последва.
- Сега затвори очи ...
- Мхм.
- Не поглеждай, палавнице.
И двамата се засмяха. Мина продължаваше да се усмихва, ала не толкова на шегата му, колкото на факта, че започваше да си пада по него. Благодарение на това момче тя с часове не се бе сещала за Иво.
- Сега си пожелай нещо. - Каза Боби.
- Ти сериозно ли ?
- Изпълнявай.
- Защо сега ? Какво има ?
- Нищо. - Отсече Боби. - Или пък всичко ... тази страна е вълшебна, не го ли забеляза ? Целият Ориент е. Тук мечтите се сбъдват, просто искам сама да се увериш.
Мина се усмихна.
- Малко ли ти бяха всички вълшебни езерца и колони, които посетихме ?
- А ти можеш ли поне веднъж да не разваляш момента ?
Допреди няколко дни те бяха просто двама души, които знаят имената си, а сега... сега сякаш се познаваха от цяла вечност.
- Е, добре, но ти ще го направиш с мен. - Подкани го Мина.
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#16 2011-04-21 22:32:30
- xx_Mimi_xx
- Member
- From: Mystic Falls
- Registered: 2010-11-21
- Posts: 10,445
Re: Такъв е животът
Хубаво е !
[img]http://fc01.deviantart.net/fs70/f/2013/124/2/b/birds_png_by_nonueditions-d642eig.png[/img]
Offline
#17 2011-04-22 12:22:55
- mishitu_
- Member
- From: Hawaii
- Registered: 2009-11-15
- Posts: 6,106
Re: Такъв е животът
Харесва ми!Пусни още!
[img]http://prikachi.com/images/371/5114371H.gif[/img]
[img]http://prikachi.com/images/381/5114381B.png[/img]
Offline
#18 2011-04-22 13:10:22
- pami7o
- Unstσppαblє ♥
- From: КъДеТо ИсКаМ.
- Registered: 2010-12-29
- Posts: 1,500
Re: Такъв е животът
Невероятно е!Най-хубавото нещо, което съм чела наскоро!
На същото мнение съмм ..
♥
I feel it everyday it\'s all the same
It brings me down but I\'m the one to blame
I\'ve tried everything to get away
So here I go again
Chasing you down again
Why do I do this?
Offline
#19 2011-04-22 16:12:47
Re: Такъв е животът
...
Рано на другата сутрин всички потеглиха към летището. В стаята на Мила и Виркториянай-сетне цареше тишина. Макар и за няколко минути, всички бяха задремали. Боби бе плътно до Мила, сложил ,ръката си на корема й.Тогава алармата на Виржиния звънна - знак,че десетминутният им сън трябва да приключи.
Всички се изнесоха от стаята, за да се подготвят.Всеки трябваше да вземе куфара си и да тръгне. Мила изпрати народа до вратата, последен остана Боби.
- Е, ще се видим. - Усмихна й се той и повдигна брадичката й с пръсти. Ситуацията предполагаше целувка, ала нищо такова не се случи.Момчето я погледна в очите, после си тръгна.
Мила затвори вратата, а Виктория я погледна с усмивка.
- Какво ? - Попита Мила.
Отново последва просто усмивка ...
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#20 2011-04-23 22:39:36
- xx_Mimi_xx
- Member
- From: Mystic Falls
- Registered: 2010-11-21
- Posts: 10,445
Re: Такъв е животът
Оле уникално е.
[img]http://fc01.deviantart.net/fs70/f/2013/124/2/b/birds_png_by_nonueditions-d642eig.png[/img]
Offline
#21 2011-04-24 13:56:14
Re: Такъв е животът
Няколко часа по-късно групата се приземи на родна земя. София.
Всички се стекоха да си чакат багажа, Мила седеше пред лентата, очаквайки своя куфар, когато някой се промъкна зад гърба й :
- Добре дошла на своя територия. - Каза Боби, а момичето се обърна.
- Подобно. - Усмихна му се тя, след което телефонът й иззвъня :
- Здравей ... - Къде си ... - Ох, добре ... - Не, ще те изчакам при входа ... - Добре... - Чао...
- Баща ми. - Каза Мила. - Ще закъснее. Попаднал е в задръстване. - Момичето сви рамене.
- Е, нашите също ще закъснеят, ще чакам заедно с теб, ако искаш. - Боби се усмихна и Мила отново се загуби някъде между усмивката и очите му. Вече не ги сравняваше с тези на Иво, не виждаше него, щом погледнеше към Боби.
Улисани един в друг, момчето и момичето не видяха как за малко да изпуснат багажите си.
- По дяволите ! - Извика Мина и започна да тича след куфара си. Боби се засмя, но точно преди куфарът да се скрие, момчето изтича и го хвана.Свали го на земята и го подаде на Мина.
- Благодаря ти много. - Усмихна му се тя, леко задъхана.Той повдигна своя куфар и каза :
- Е, вече сме оборудвани, да се махаме от тук.
Двамата тръгнаха надолу по ескалатора и не след дълго се озоваха на входа да летището. Спомени връхлетяха Мина.Преди две седмици тя седеше на същото място, бързайки за полета си, идея си нямаше какво ще изживее.Там времето бе спряло, но щом стъпи на българска територия, тя имаше чувството, че вчера е заминала.
Боби пусна някаква шега.Беше толкова забавен ! Всъщност, тя се замисли - него ли харесваше, или чувството му за хумор ? В този момент тя оправда репликата "той ме разсмива" като отговор на честозадавания въпрос между приятелки "Какво намираш в него?" Тя винаги си е падала по красавци.Вижте Ивайло ! Ала повечето от тях осъзнаваха красотата си, това им играеше лоша шега. А Боби ... той бе симпатяга, дори може би чаровник, макар и леко смешноват ... Но шегите му, те разсмиваха всички и можеха да стопят и най-студенокръвното сърце. Тук двамата бяха различни.Той бе способен да превърне и най-глупавото или тъжно нещо, в страшно забавна шега, докато Мина бе способна да превърне и най-забавната шега, в нещо изключително странно, глупаво и отегчително. Да, хората я гледаха странно, когато разказваше своите забавни случки... Тя бе убиец на шегите ...
Нещо прекъсна мислите й. Телефонът отново иззвъня.След краткият разговор, Мина погледна към Боби :
- Е, баща ми е отвън. - Усмихна се.
- Да те изпратя ли ?
- Не, благодаря. - Отново му се усмихна. - Знам пътя.
- Хмм... добре. Е, ще се видим в училище. - Боби се усмихна.
- Чао. - Трета усмивка в интервал от пет секунди, се прокрадна по лицето на Мина. Тя му пмаха и се обърна.
- Чакай. - Извика той и я хвана за ръката.Придърпа я към себе си, постави ръка на кръста й и я целуна. "Доста необмислено" - Помисли си той. Ами ако тя се бе отдръпнала ? Може би не трябваше да го прави ...
Ала мина отвърна на целувката му.Положи длан на тила му и целувката продължи почти минута.Нито тя искаше да го пуска, нито той нея. Мина се почувства като героиня във филм ... онази банална целувка на летището ... в познатата сцена, която тя мразеше ...Но все пак се чувстваше страхотно.
"It's killing me when you're away ..." Телефонът на Мина ги прекъсна. Баща й я чакаше отвън е вече се изнервяше.Човекът имаше проблеми с търпението, но нямаше нищо против другите да го чакат...
Мина затвори телефона, отдръпна се леко от Боби, прехапа устните си, после каза :
- Е, ще се видим в училище.
Сладка усмивка се прокрадна по лицето на Боби :
- Нямам търпение ...
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#22 2011-04-24 15:58:05
- mishitu_
- Member
- From: Hawaii
- Registered: 2009-11-15
- Posts: 6,106
Re: Такъв е животът
Много е интересно!
[img]http://prikachi.com/images/371/5114371H.gif[/img]
[img]http://prikachi.com/images/381/5114381B.png[/img]
Offline
#23 2011-04-25 14:17:14
Re: Такъв е животът
Мина се прибра вкъщи. Нямаше сили за нищо. Раздаде сувенирите на родителите и малкия си брат, след което им каза, че е изморена и че ще разказва по-късно.
Влезе в банята, направи си една гореща вана с ароматните соли, които си бе взела от едно екзотично магазинче, след което се наслади напълно на тишината.
След около час разпускане във ваната, Мина излезе, обви тялото си с една бяла кърпа,направи си обичайната маска за лице, намаза тялото си с лосион и излезе от банята.
Момичето смяташе да спи, но когато излезе от банята, желанието й за сън вече го нямаше. Все пак легна на леглото и взе една книга.Установи, че не може да чете.Не беше в състояние - уморителните полети, хората, емоциите, пресните спомени ... главата й бе блокирала.Тъкмо оставяше книгата на шкафчето до леглото, когато на вратата й се почука.
- Влез. - Каза тя. Не й се говореше с никого, но как можеше да отпрати настойчивите роднини ? Влезе майка й.Ох, колко пъти трябваше да повтаря, че не е гладна ? Искаше просто вода и почивка.И двете бяха в стаята й. Обаче майката седна на леглото до нея.
- Миличка.
- Мхм. - Промърмори Мина уморено.
- Да не би с Ивайло пак да сте заедно ? - Попита Габриела развълнувано, а Мина изцъкли очите си от изненада.
- Моля ?!
- Ами, той те търсеше, и ...
Мина скочи от леглото.
- Какво ?! Кога ?! Сега ?! Тръгна ли си ?!
Габриела се засмя и махна с ръка.
- Не, мила, беше тук преди няколко дни.
Мина отново се приземи на леглото.
- Каза ли нещо ?
- Ами, попита кога ще се прибереш и каза да ти предам да си погледнеш ... да погледнеш ...ох, какво беше ...
- МАМО !!!
- Личните си съобщения, точно така.
Мина изпуфтя. Защо той винаги бе толкова смел онлайн, а на живо си глътваше езика ?! Е, сега не й се занимаваше с него.
- Добре, мамо.Благодаря ти. - Мина се усмихна, а тонът й като че се сбогуваше с Габриела. "Довиждане", "излизай".
Майката стана от леглото и излезе от стаята.
- Ако се нуждаеш от нещо ...
- Да,да ... благодаря ти.
Момичето се въртя в леглото десетина минути.Не искаше да включва компютъра си, ала не издържа.
Взе го в ръцете си и ... цък ... той се включи ... цък ... социална мрежа ... "Какво ?! 129 събития ли ?! Ооо, няма да стане." Помисли си Мина.Веднага отиде в графа "съобщения" и там, измежду няколко "здравей" от стари приятели и реклами на групи, се появи неговото име. Ивайло Савов.
Мина потрепери. Отново почувства онова нещо вътре в себе си, което бе чувствала само с него, колкото и да се залъгваше.
Тежка въздишка ... разтрепери се ...главата й натежа, замая се ... може би и кръвното на момичето се покачи.
С треперещи ръце, тя натисна копчето и отвори писмото.Трепереше, трепереше ... Защо след толкова години той не спираше да й действа по този начин ? Защо винаги се появяваше ? Защо можеше да го преудолее... Преди последната им среща, двамата не се бяха виждали малко повече от година.Ала тя не спираше да изгаря по него.Завинаги и непрестанно, той бе белязал всяка нейна тъкан.Точно като татуировка.Голяма,вечна татиуровка с шоколадови очи и умопомрачаваща усмивка. Обичаше го с цялото му същество, само че тя бе единствената, която не го знаеше. Или дотолкова го отричаше, че вече бе започнала да си вярва ... не бе сигурна в това.Но бе сигурна в друго. Докоснеше ли я, тя най-вероятно щеше да изгори, сърцето й със сигурност щеше да изскочи.Такава емоция бе той за нея.
Отново си пое дъх и прочете посмото :
"Не мога.Разбираш ли ? Просто не мога. Ти си като рана - тъкмо тръгва да заздравява и някой бръква дълбоко в нея.Отново кърви и боли, ала не мога да достигна бинта.Виждам го, протягам се към него и той ми крещи, че не го заслужавам. Винаги съм го знаел, предполагам ... но съм се замозалъгвал.Преди три години някой откъсна нещо от мен и го окачи над главата ми.Така че да не мога да живея без него, да го виждам, ала да не го достигам. И сега, когато разбрах че си заминала, събирах смелост.Трябва да ти кажа всичко, защото просто не мога повече без теб. Жалко е, ала не мога.Знам че не зачиташ този вид комуникация, аз също.За това те моля да се видим. Има за какво да говорим."
Мълчание, болка,радост,гняв ... И тя самата не знаеше какво да чувства след това, нито какво да мисли.С годините той я бе подминавал хиляди пъти,през какво ли не бе преминала и сега ... любовни обяснения ...
Мина подпря главата си, сякаш за да не падне.
Следващата нощ бе безсънна ...
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#24 2011-04-25 17:30:11
- vikcho36
- Member
- From: ~-~ HOLLYWOOD* {{}}
- Registered: 2010-09-02
- Posts: 225
Re: Такъв е животът
Още! Супер е
`` Най-много ти липсва този, който е до теб, а ти знаеш, че никога няма да е твой ;[[
Offline
#25 2011-04-26 14:30:10
- mishitu_
- Member
- From: Hawaii
- Registered: 2009-11-15
- Posts: 6,106
Re: Такъв е животът
Страхотно е!
[img]http://prikachi.com/images/371/5114371H.gif[/img]
[img]http://prikachi.com/images/381/5114381B.png[/img]
Offline