Моята съдба

miminzetyyy · 2011-04-03 18:42:37

1 глава Една ужасна случка и още по-ужасните последствия
Приятно четене!
Един сноп светлина проникна през пердето и погали русата ми коса.Беше слънчев майски ден.Трябваше да ставам,за да не закъснея за закуска.Измъкнах се някак си от леглото и започнах да се оправям.След закуска щях да се видя с моя любим-Том.Той беше с кафява коса и светло зелени очи.
-Кога смяташ да се явиш на закуска Миранда?-попита майка ми ядосано
Тя беше много добра майка,но и много строга.Стана такава след като баща ми почина.Много го обичаше.Оттогава винаги гледа така „празно”.Баща ми почина преди три години.Един ден замина да изследва джунглите в Африка,но така и не се върна.Обявиха го за мъртъв.
-Не се сърди,все пак дойдох нали?-отвърнах й аз.
-Трябва да ти кажа нещо!
-Какво!-попитах любопитно аз
-Ще се омъжвам!
В момента,в който каза това светът ми буквално се срина пред очите ми.Как щеше да се омъжва,като обичаше толкова много баща ми!беше ли възможно да го е забравила само три години след смъртта му.Всички тези въпроси нахлуха в главата ми както вълна залива морския бряг.
-Не,не можеш да се омъжиш!
Тя щеше да става съпруга на един колега на баща ми.Казваше се Джон.Аз отдавна се съмнявах,че има някакви чувства към него,но не и намерения.Той беше поне с пет години по-голям от нея,с плешива коса и кафяви очи.Винаги когато го срещна ми ставаше противен.
-Ти не можеш да ми забраниш!-отговори ми тя сопнато
-Добре тогава,щом не съм никоя се изнасям от вкъщи!-казах й това и се обърнах да тръгна към вратата
-Това не е всичко,има и още нещо-каза след мен тя. На мен и на Джон ни предложиха работа да изследваме Южна Америка.Аз приех след един месец заминаваме.Вече ще живеем там!
След тези думи аз останах като „гръмната”.Как бих могла да изоставя всички мой приятели.Ами Том, най-ценния за мен човек.Момчето което обичах тъй силно.Не не можех да и го позволя!Но не зависеше от мен.Аз само я погледнах и през сълзи я попитах
-Защо,мамо не го ли обичаше?
Това бяха последните ми думи преди да изляза от вкъщи и да остана пълен сирак.Майка ми излезе да ми догони и в този момент един камион я блъсна.Това беше краят на моят живот.Как щях да живея без нея?Въпреки,че много се карахме аз я обичах,но беше твърде късно за да й го кажа.Малко след като я заведохме в болница тя издъхна... А най-лошото от всичко беше,че беше дала всичкото богатство на Джон,включително и мен.Беше го направила мой настойник.От тогава започна моето мъчение...
Моля,ако ви харесва коментирайте!Предварително се извинявам за грешките!Ако ви хареса утре може да пусна 2 глава
Мнения/критики

Call Again · 2011-04-03 18:45:54

Браво!

emity_bebety · 2011-04-03 18:47:48

Харесва ми!

nqkfa_si_tam · 2011-04-03 18:48:47

Заинтригува ме!!

co0l_girl · 2011-04-03 18:53:03

Интересно е, но кулминацията сякаш я няма.
Мм.. определено ще чакам 2-ра глава ..

radieto · 2011-04-03 19:07:54

Честно казано, щом започнах да чета нещо ме накара да си помисля, че и майката ще умре.Иначе не е лошо, но може би трябваше да направиш повече описание в момента в който камиона блъска майката. Щеше да е по-пълно. Изглежда интересно като замисъл.Пускай още!

karriikkxx · 2011-04-03 19:12:02

Добро е,но имаш елементарни пунктуационни грешки.
Например:-Какво!-попитах любопитно аз
Трябва да е:-Какво? - попитах любопитно аз.
Оправи си грешките при 2-та част,защото я чакам.

miminzetyyy · 2011-04-04 07:04:42

Добро е,но имаш елементарни пунктуационни грешки.
Например:-Какво!-попитах любопитно аз
Трябва да е:-Какво? - попитах любопитно аз.
Оправи си грешките при 2-та част,защото я чакам.

Извинявам се,но понеже го писах снощи,а бях доста уморена се е получило така.Обещавам за втора глава ще се постарая повече.

miminzetyyy · 2011-04-04 07:34:11

Приятно четене!
2 глава Неочаквано признание
Минаха само два дни от погребението на майка ми,но на мен ми се сториха години.Днес аз навършвах точно седемнадесет години.Но как щях да празнувам рождения си ден?Аз станах от леглото и се погледнах в огледалото.Изглеждах ужасно!Не ми стигаше това,но днес Джон щеше да се настани вкъщи.Ужас!Побързах да се оправя и да закуся.
-Здравей Лили!
Лили бе дъщерята на прислужницата,но за жалост е нейната майка почина.Тя беше с две години по-малка.Но изглеждаше досущ като мен.Ако не познавах майка си щях да кажа,че сме близначки.
-Здравей Миранда.-отговори тя приветливо. Какво ще правиш днес?
-Не знам,мислех си да отида на гроба на майка ми и след това да видя Том.
-По този въпрос,Том остави едно писмо за теб.
-Писмо ли?-попитах аз учудено.Но аз вчера говорих с него,да се призная беше странен,но аз не му отдадох много значение.
-Ето го.
Лили ми подаде едно писмо,на което с красив шрифт пишеше: „За Миранда”.Аз бях доста учудена и го отворих.Седнах на дивана и започнах да го чета.Но то не беше като другите писма.”Късам с теб”-когато прочетох тези три нищожни думи се почувствах още по-зле и от преди.Не ми ли беше достатъчно това което преживах.
-Госпожице,добре ли сте?-попита ме загрижено Лили
Явно бях пребледняла.
-Да.-промълвих тихо аз.Промених си плановете няма да излизам някъде.Никой не искам да виждам!-всъщност аз се разкрещах на Лили,но тя нямаше вина.Веднага се качих в стаята.Легнах на леглото и започнах да плача.Защо го направи,какво не беше наред?Той беше единствения човек,с който можех да си поговоря.В този миг телефонът ми звънна.Беше Едуард,моят братовчед.В деня,в който майка ми почине той замина на почивка,но беше чул за станалото.
-Как си?-попитах го аз през сълзи
-Добре съм,но май ти не си! Не се безпокой след около двадесет минути ще дойда у вас.Няма да си сама.
-Едуард,ти не знаеш.Том скъса с мен.
В момента,в който казах това аз започнах да плача още повече.
-Не плачи,той не си струваше!-опита се да ме успокой той
-Явно да.Е хайде идвай!-отвърнах му аз.
В този миг си звънна на вратата .Трябваше да сляза,защото Лили беше излязла на пазар.
-Идвам.-провикнах се аз
-Спокойно,не бързам.-отговори ми човека зад вратата
Аз разпознах този „грозен „ глас.Беше Джон.Трябваше да отворя,защото това беше вече неговия дом.
-Здравей.-отговорих мрачно аз
-Здравей,но явно не се радваш да ме видиш!-изсмя ми се грозно насреща.
-Така е!-побързах да отговоря аз.
-ЕЕ,къде е моята стая?
-Аз съм на горния етаж,а ти на долния.
-Добре.-съгласи се той
Оставих го да се настанява и отново отидох в стаята си.Не след дълго дойде и Едуард.
-Трябва да ти кажа нещо.-промълви той
-Какво?-попитах аз учудена
-Вече няма пречки и мога да ти го кажа.Обичам те!
След като той изрече тези думи аз го погледнах озадачена.Та той ми беше роднина.Аз не го приемах като момче,а като приятел...Тези две думички сложиха началото на една любов,която не можеше да просъществува дълго...

Надявам се да ви хареса.Моля коментирайте!
Критика/мнение

nqkfa_si_tam · 2011-04-04 10:29:11

С все думи:Чудесно е!!

nani_tyyy · 2011-04-04 11:19:26

Майко, прекрасно е!!(h)
Още..

miminzetyyy · 2011-04-04 16:43:44

Приятно четене!!!
3 глава Най-лошата нощ в живота ми
Отпуснах се леко на леглото.
-Но не може,това е лудост!-казах му аз притеснена. Ние сме роднини,не е редно...
-Защо, трети братовчеди сме.не сме толкова близки.Явно още не си си избила Том от главата. Ще те разбера-каза той тихо.
Всъщност на мен ми беше жал да го гледам така.Не ми се искаше да го разстройвам затова бързо отговорих:
-не,не е заради Том.Аз просто не те обичам!-когато казах тези две думи,сякаш нещо в мен се преобърна.
Аз не биваше да поемам по грешния път.Станах, забила поглед в пода и отворих вратата.
-Едуард, по-добре си върви! Не трябва да правим това...
Той ме погледна с големите си кафяви очи и после си тръгна. Какво му ставаше? Никога до сега не бе проявявал такива чувства. Аз се облегнах на възглавницата и започнах да чета любимата си книга „ Любов и наказание”. Животът на героинята беше досущ като моя.Докато четях времето беше минало.минаваше осем и половина вечерта.
-Мирандаа-чу се глас от долу
„Сега пък какво искаше?”-помислих си аз
-Идвамм!
Когато слязох долу го заварих в ужасно състояние.Беше се напил.
-Защо си така!-попитах го с пренебрежение
-Така!-отговори той. Сядай да ядеш
-Не съм гладна.-отговорих му аз.Ще се качвам в стаята си.А,ако огладнея ще сляза.Всъщност бях много гладна ,но не исках да сядам на една маса с Джон.Както споменах той ми беше тъй противен...
-Госпожице,трябва да видите нещо!-извика след мен Лили
-Какво?-попитах озадачено аз
-Един документ оставен от майка ви. Пишеше нещо за къщата.
Аз отидох при Лили и тя ми показа нотариален акт и наследството.Побързах да го отворя, за да видя какво пишеше в него.
„ Къщата заедно с всичко в нея се оставя на любимата ми дъщеря Миранда,а работата ми с всички изследвания и доказателства се оставя на любимия ми изследовател Джон”
Когато прочетох това ми стана ясно.Джон бе фалшифицирал наследството.Но това означаваше,че той никога не е обичал мама.Веднага се качих горе и му потърсих сметка.
-Кога щеше да ви кажеш,че си измамник?-викнах срещу него.Ти никога не си я обичал,бил си влюбен в нейното богатство.Така ли смяташе да присвоиш всичко?! Но аз няма да ти го позволя още сега отивам при адвоката.
Дръпнах се и тръгнах към вратата,но в този момент той ме хвана за ръката и ме притисна до стената.
-Исках само теб?-каза той и очите му заблестяха.
-Махни се от мен!Ти си пият.
-А,ако не го направя какво? Ще извикаш онзи сополанко Едуард ли? Моля те не се залъгвай.
След като каза това той започна да ме опипва.
-Помощ,помощ!-извиках незабавно аз.
Но за моя беда Лили беше изтичала до магазина.Аз бях сама с Джон.Точно онази нощ аз изживях най-големия си кошмар...
Дано ви хареса.Моля коментирайте!
Мнение/критика

nqkfa_si_tam · 2011-04-04 19:19:34

И то много...

Ajilin_3 · 2011-04-04 20:23:16

Горката Миранда .. Не е лошо

nani_tyyy · 2011-04-06 13:14:59

Много е хубаво.

Mallchoo · 2011-04-08 12:56:08

Страхотно е.. Чакаме с нетърпение следващата част.

#1 2011-04-03 18:42:37

Re: Моята съдба

#2 2011-04-03 18:45:54

Re: Моята съдба

#3 2011-04-03 18:47:48

Re: Моята съдба

#4 2011-04-03 18:48:47

Re: Моята съдба

#5 2011-04-03 18:53:03

Re: Моята съдба

#6 2011-04-03 19:07:54

Re: Моята съдба

#7 2011-04-03 19:12:02

Re: Моята съдба

#8 2011-04-04 07:04:42

Re: Моята съдба

#9 2011-04-04 07:34:11

Re: Моята съдба

#10 2011-04-04 10:29:11

Re: Моята съдба

#11 2011-04-04 11:19:26

Re: Моята съдба

#12 2011-04-04 16:43:44

Re: Моята съдба

#13 2011-04-04 19:19:34

Re: Моята съдба

#14 2011-04-04 20:23:16

Re: Моята съдба

#15 2011-04-06 13:14:59

Re: Моята съдба

#16 2011-04-08 12:56:08

Re: Моята съдба

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook