Escape (Продължението)

кFo ?! · 2011-04-01 14:07:07

Дойде ми една идея, докато препрочитах историята и реших да й направя продължение. Ето това е първата част: http://kaprizen.com/forums/viewtopic.ph … sc&start=0 . Това ще бъде нещо като втори сезон. Тази част не е особено интересна, но занаред ще стане. Приятно четене.

Три години по-късно.

-Хайде, Силвия. Ще изпуснеш самолета. -провикна се баща ми от колата.
-Да, да. Идвам -извиках.
Погледнах Владимир. Опитах се да запомня всеки детайл от лицето му. Всяка тръпчинка. Нямаше да го видя толкова много време.
-"Йейл" няма да те чака, както и баща ти. -каза Владимир и ме целуна. -Ще ми липсваш.
-И ти на мен. Когато се настъня ще ти звънна. Жалко, че ще ходиш в "Браун" и няма да сме заедно. -казах тъжно аз, дарих го с топла прегръдка и тръгнах към колата.
Нещата не се бяха променили много през тези три години. С Владимир имахме перфектната връзка, но сега се разделяхме, защото всеки от нас отиваше да учи в различен колеж. За повечето хора е свежо ново начало, но за мен е болезнена раздяла. С баща изгладихме отношенията и сме по-близки от всякога. Той и леля излизат заедно. Странно, но не ми се струва лоша идея. Може би, защото толкова прилича на мама, че я възприемам като нея. От онзи ден, в който разбрах номера на Алекса не си говорим, по-точно аз не й говоря. Тя се опита по хиляди начини да оправи нещата, но аз съм непоколебима, нямам намерение да й се доверявам отново.
Пътят не беше много дълъг, татко спусна прозорците на косата и вятърът вееше косите ми на всички страни.
-Е, пристигнахме. -оведоми ме татко. Излезе от колата и изкара големите куфари от багажника. -Ще ми липсваш, хлапе. Обаждай ми се.
-И ти ще ми липсваш, татко. -прегърнах го силно. В очите му видях сълзи.
-Аз ще тръгвам. Забавлявай се и умната. -каза той, докато се качваше в колата.
Обърнах се и пред мен се разкри невероятна гледка. Дворът пред училището беше огромен. Със зелена свежа трева.
-Силвия ? -някой ме побутна по рамото. -Аз съм новата ти съквартирантка.

Call Again · 2011-04-01 14:09:34

Добро е !

karriikkxx · 2011-04-01 14:14:24

Страхотно!(sun)
Дано има и 3-ти сезон.

ecei · 2011-04-01 14:27:13

Това е една от историите,които най-много ми харесват в сайта . Чакам продължение .

raly_12 · 2011-04-01 15:02:15

Хубаво е.

miminzetyyy · 2011-04-01 17:07:16

Добро е .Некст?

кFo ?! · 2011-04-03 10:43:06

-Как така ? -учудих се. -Ти трябваше да си в Принстън.
-Дали са ти грешна информация. Май ще се наложи да изгладим различията си.
-Е, това вече няма как да стане. -казах злобно аз и тръгнах към администрацията.
Май пропуснах да кажа, че пред мен седеше Алекса. Момичето, което ме използва за своя собствена изгода, накра ме да повярвам, че съм лезбийка и да зарежа най-готиното момче, само за да му отмъсти, защото навремето са били заедно и той й е изневерил. Най-гадното беше, че моментите с нея бяха едни от най-хубавите, ад ме е, че й се вързах и повярвах, че може би ме харесва, заради самата мен.
Тръгнах през пътеката към входа на колежа. Беше късно лято. Слънцето нежно галеше земята и подухваше лек ветрец, който поклащаше листенцата на цветята. Буднах голямата врата и се озовах във фойето. Поех към коридора на дясно, където с тебала бе обозначено, че на там е администрацията. Всеки ученик трябваше да мине от там, за да остави едни документи и да се регистрира. Съответно получава ключ и номера на стаята си в общежитията.
Коридора беше широк, а по стените имаше портрети на намръщени професори. В дъното имаше бяла врата с надпис "Администрация".
Зад едно огромно дървено бюро седеше жена четирсетгодишна с червена коса и ярко розово червило. До всички стени имаше огромни библиотека, пълни с документи.
-Идвам да се регистрирам. -казах с престорена ведрост. Когато видях Алекса цялото настроение ми се скапа.
-Как ти е името, мила ? -попита добронамерено жената. Изглеждаше преуморена със сенки под очите.
-Силвия. -отоворих. -Ето и документите, от които се нуждаете.
-Отлично. Стаята ти е номер 214, ето ключа, това тук е програмата ти с часовете. Ако имаш някакви въпроси, заповядай по всяко време. Приятен престой и късмет с ученето. -усмихна се жената.
-Благодаря, довиждане. -казах и излезнах от сградата.
Общижитията бяха на няколко метра от колежа, което беше много удобно. Нямаше нужда всеки ден да бия път до там и обратно.
Сградата беше стара и величествена, също както и Йейл. Качих се по стълбите, но когато отворих вратата на стаята изпаднах в ужас.

xcandygirl. · 2011-04-03 10:45:29

Изглежда интересно!

miminzetyyy · 2011-04-03 10:45:35

И тази част е невероятна

ecei · 2011-04-03 11:08:06

Ох.. обожавам я тази история Ощее !

nikol_zp89 · 2011-04-03 15:02:28

Харесва ми.. ще следя! Пусни още

Sweet.From.Strawberry · 2011-04-03 16:08:15

Тази история ми е любима Супер интересно е.

Extazy Baby · 2011-04-05 13:33:13

Аз съм обречена, с моя късмет. Забравих си паролата, защото я смених, не си помня и паролата на и-мейла. Странно, но не се учудвам. Така, че това ми е новата регистрация, доста ми костваше да я намера, тъй като регистрациите са замръзени. Както и да е, говоря глупости.
Следваща част. Приятно четене.

По стените бяха окачени грозни шарени килими. Имаше плакати на Мадона и Ред Хот.. някои си. Върху полюлея бях закачени червени и оранджави висулки. Завивките бяха в същите грозни цветове, както и стаяна.
-Какво, по дяволите, е станало тук ? -опитах се да звуча спокойно, въпреки че не бях.
-Страхотно е, нали ? -каза Алекса. -Виж, нека изгладим различията. Толкова е цветно, не ти ли идва да започнеш да скачаш от еуфория ?
Да, идва ми да скоча и да ти откъсна главата.
-Няма думи, които да опишат какво ми идва да направя. -казах през зъби аз.
-Ако не ти харесва ще махна всичко. -каза тъжно тя. Сигурно си мисли, че ми пука.
-Ще бъде чудесно. -отговорих радостно аз.
-Амии, добре тогава. -каза унило Алекса и започна да сваля грозотиите от стената и от тавана, и от пода. Боже, ужасяващо е.
След броени минути стаята беше неузнаваема. Без гадориите, изглеждаше приведлива и топла, а не страскаща и грозна. Стените бяха боядисани в прасковен цвят. Пода беше от мокет в подобния цвят. Леглата бяха големи и изглеждаха меки. За да проверя теорията си оставих курафите отстрани и се метнах на леглото. Точно, както си го представях. Беше отвъд всякакви граници на удобното. Обичам това легло.
-Е, каква е програмата ти ? -попита ведро Алекса.
-Не те интересууува. -изчуруликах и започнах да нареждам дрехите си в гардероба.
-До кога ще се държиш така с мен ? -сопна се тя. -Не ти ли писна. Минаха три години, по дяволите.
-И трийсет да минат пак няма да се занимавам с теб. -изкрещях. Писнало ми е да ми досажда. Не разбра ли, че не я искам около мен. -Повече от всичко мразя да ме лъжат и използват. И чесно казано, идва ми да ти удрям главата в стената, докато не изтинеш. Така, че по-добре се разкарай от стаята и си намери друга съквъртиранта. Тя поне ще е толкова глупава, че ще търпи манипулациите ти.
-Ти.. -каза Алекса през сълзи. Бях я разплаката. Точка за мен. - Толкова си се променила...
-Казах да изчезваш. -прекъснах я аз. Добре, че не беше разопаковала. Взе куфара си и излезна от стаята, ронейки сълзи.
Освен това, тя никога не ме е познавала достатъчно, за да каже, че съм променена. Още от малка, когато някой седнеше на люлката и ме предреждаше, отивах и почвах да го бия. Нямам намерение да я търпя.
-Боже, какво й каза ? -чух глас, идващ от вратата. Обърнах се и видях. Най-удивителното, секси, страхотно, невероятно момче. Споменах ли секси ? Имаше големи тъмно сини очи, косата му бе лешниково кафява и леко чупли. Усмихваше се нежно и чифт пефректно подредени зъби се показваха.
-Да кажем, че имаме различия. -отговорих и се ухилих тъпо.
-Аз съм Джак. -каза готиното момче.
-Аз съм Силвия. -отговорих.
-Ами, аз заедно със съквартиранта ми, ще сме срещу вашата, тоест твоята врата и дойдох да се запознаем. -каза притеснено Джак.
-Приятно ми е да се запознаем. Мислех, че общежитията са разделени на две. За момчета и момичета, но не сме на четиринайсет, така няма проблем. Странно защо ли си го помислих. -Спри да говориш ! Казах на себе си.
Джак се засмя.
-Забавна си.
Точно тогава тогава мобилния ми иззвъня. Беше Владимир.
-Ало. -вдигнах.
-Скъпа. -каза той. -Имам изненада за теб.
-Каква ? -попитах любопитно.
-Вече сигурно си се запознала с Джак. -Джак ? Той откъде знае за него.
-Ъм, да. -отговорих смутено.- Какво за него ?
-Той е втория ми братовчет. -Ъъъъъ ?

ecei · 2011-04-06 12:54:34

Ххахахау втория му братовчед става интересно. Още!

nani_tyyy · 2011-04-06 13:54:34

Още..

несu- · 2011-04-06 15:04:20

Човек.. невероятно е..
искам ощееееееее

Sweet.From.Strawberry · 2011-04-07 08:41:00

Втори братовчет...кофти
Още<3

Extazy Baby · 2011-04-07 10:22:57

-Твой братовчет ? -изстенах аз. -Защо не ме предупреди ?
-Исках да е изненада. -отговори Владимир.
-Е, определено ме изненада. -отвърнах нервно аз.
-Разбрах, че той същи ще учи в Йейл и му заръчаш да те пази. -засмя се той. -Вече ми липсваш.
-О, ти също ми липсваш. -отговорих. -Но трябва да затваря. Обичам те.
-Аз също.
Затворих телефона.
-Отивам за кафе. Искаш ли да ти донеса и на теб ? -попита той и се усмихна съблазнително.
-Ъм, не. Не съм жадна. -казах му и затворих вратата.
Добре, хубаво че Владимир ме предупреди за Джак. Не, че щях да му изневеря, не съм такъв човек. Разопаковах багажа си и седнах да разгледам програмата. Щях да уча журналистика. Часовете ми започваха в девет сутринта. Прегледах учебниците си, когато се почука на вратата. С нежелание се изправих и отидох да отворя. Пред мен седеше ниско момиче с матова кожа и лешникова на цвят коса.
-Коя си ти ? -попитах.
-Новата ти съкръртирантка. -гласа и без мек и звънлив.
-Значи, все пак Алекса се е разкарала. -каза ентусиясирано. -Чудно.
-Аз съм Стейси. -представи се момичето.
-Силвия. Приятно ми е. -казах и подадох ръката си.
Остатъка от деня мина сравнително скучно. Стейси беше забавна и готина. Разбирах се с нея. Освен това не беше някаква откачалка като Алекса. Вечерта си пуснахме филм и хапнахме малко китайско. Тя също беше в моя клас пп журналистика. Когато свърши филма си взех душ и легнах. Бях много развълнувана за утрешния ден.
Алармата на телефона иззвъня. Станах пъргаво и се облякох. Със Стейси слезнахме да си купим кафе.
Когато влезнахме в кабинета нямаше много хора явно бяхме подранили. Със Стейси седнахме най-отпред.
В стаята влезе голям сладур. Беше висок със черна къса коса. Очите му бяха зелени. А, усмивката му.. онемях.
-Я, го виж този. -казах като побутнах Стейси по рамото.
-Оу, секси. -изкикоти се тя.
Ако, знаех, че в Йейл има толкова сладури, отдавна щях да съм дишла тук.
-Здравейте ученици, аз съм учителя ви по журналистика. -каза един мелодичен глас.
Обърнах, за да видя учителя. Очаквах да е чичко около четирсетте, но учителя се оказа сладкото момче.
-Той ли ще ни предава ? -попитах невярващо.
-Да, обаче изглежда много млад. -учуди се Стейси.
-Казвам се Даниел Мару. -представи се сладура.

Sweet.From.Strawberry · 2011-04-07 11:54:46

Супер е.

ecei · 2011-04-07 18:10:56

Страхотно !

nani_tyyy · 2011-04-07 18:21:33

Страхотно !

Още..??

nqkfa_si_tam · 2011-04-11 17:32:02

Супер е!!!

Sweet.From.Strawberry · 2011-04-20 13:31:59

Кога ще пуснеш още

Extazy Baby · 2011-05-20 20:49:17

-Така, днес ще ви дам някой общо указания. Следващия път всеки ще получи тема, по която да напише малка статия и ще предадете работите си на мен. Този, който се е справил най-добре ще има възможност да публикува статията си в Ню Йорк Таймс, което си е златен шанс. -обясни набързо той. Гласът му беше мелодичен и приятен за слушане.
Тук имаше хиляди красавци.
-Сега ще ви помоля всеки едн от вас да се представи с по няколко думи. -помоли Даниел.
Съучениците ми започнаха да се изреждат един след друг, а единственото, което виждах и чувах в стаята беше Даниел. Прекрасен, ах .. направо губих всякакви думи. Най-накрая дойде и моя ред.
-Казвам се Силвия от Флорида. През последните три години преживях доста неща, но благдарение на тях, днес съм един стойностен човек. -казах точно, кратко и ясно.
-Много добре, Силвия. -усмихна ми се Даниел.
След още няколко представяния и инструкции от Даниел звънеца би. Събрах учебниците в чантата си и тръгах към изхода.
-Силвия. -някой извика зад гърба ми. Беше Даниел. - Виж, заинтригува ме с това, че много си изживяла. Ако, не е проблем , ще се радвам, ако някой път споделиш нещо с мен. Заповядай визитката ми. До скоро. - изтреля на бързо думите и ми подаде малко картонче.
Седях вцепенена. Не можех да повярвам, че това страхотно момче-учител ми даде номера си. Усмихнах се сама на себе си.
Останалата част от деня мина нормално. Не видях нито Даниел, нито Джак. Запознах се с много интересни хора и наистина тук ми харесваше повече, отколкото в гимназията. Засякох Алекса един път в дамската тоалетна, но тя не смееше да ми каже дори и дума, което напълно ме удолетворяваше.
Късно следобяд изкарах визитката на Даниел. Набрах номера и зачаках да чуя сигнал "свободно". ърцето ми затупка лудешки.
-Ало ? -чу се звънливия глас на Даниел от слушалката.

xnekfonikfox · 2011-05-20 21:01:51

Харесва ми.

#1 2011-04-01 14:07:07

Re: Escape (Продължението)

#2 2011-04-01 14:09:34

Re: Escape (Продължението)

#3 2011-04-01 14:14:24

Re: Escape (Продължението)

#4 2011-04-01 14:27:13

Re: Escape (Продължението)

#5 2011-04-01 15:02:15

Re: Escape (Продължението)

#6 2011-04-01 17:07:16

Re: Escape (Продължението)

#7 2011-04-03 10:43:06

Re: Escape (Продължението)

#8 2011-04-03 10:45:29

Re: Escape (Продължението)

#9 2011-04-03 10:45:35

Re: Escape (Продължението)

#10 2011-04-03 11:08:06

Re: Escape (Продължението)

#11 2011-04-03 15:02:28

Re: Escape (Продължението)

#12 2011-04-03 16:08:15

Re: Escape (Продължението)

#13 2011-04-05 13:33:13

Re: Escape (Продължението)

#14 2011-04-06 12:54:34

Re: Escape (Продължението)

#15 2011-04-06 13:54:34

Re: Escape (Продължението)

#16 2011-04-06 15:04:20

Re: Escape (Продължението)

#17 2011-04-07 08:41:00

Re: Escape (Продължението)

#18 2011-04-07 10:22:57

Re: Escape (Продължението)

#19 2011-04-07 11:54:46

Re: Escape (Продължението)

#20 2011-04-07 18:10:56

Re: Escape (Продължението)

#21 2011-04-07 18:21:33

Re: Escape (Продължението)

#22 2011-04-11 17:32:02

Re: Escape (Продължението)

#23 2011-04-20 13:31:59

Re: Escape (Продължението)

#24 2011-05-20 20:49:17

Re: Escape (Продължението)

#25 2011-05-20 21:01:51

Re: Escape (Продължението)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook