The princess

fenfantazi_ · 2011-03-31 12:32:26

Това е написано от братовчедка ми.Аз го поствам понеже тя няма регистрация,а те са заключени.Ако ви харесва ще давам некстове, когата тя ми ги даде!
----
1 част
Нека започна от самото начало. Името ми е Лора Димрайс. Имах прекрасен живот, по-хубав и свободен от този на повечето момичета на моята възраст. Имах любящи родители, получавах всичко, което поискам дори и да не е за мен все още.Имах и все още имам дълга кестенява коса, леко къдрава, кафяви очи с шоколадов цвят, стройно и стегнато тяло и бях по-красива и женствена повече от момичетата на моята възраст, което неминуемо водеше до последици,такива, че мъж ,дори възрастен не можеше да ме подмине без да ме огледа отвсякъде. Бях красива и популярна, а и умна ако се съдеше по оценките ми в гимназията. С две думи,бях чудесна плячка за всеки желаещ успех и известност. В моето семейство беше прието да започна да си търся годеник на осемнайсет, но да се оженя едва на двайсет. Цялото ми бъдеще беше планирано от самото ми раждане и до тогава всичко вървеше по план. Бях идеалната дъщеря за всяко семейство, но още щом наближи седемнайстият ми рожден ден кандидати за женитба от гимназията ми не липсваха. В малък провинцяален град като нашия всички знаеха колко власт и богатство притежава семейството ми и че за годеника си аз щях отворя вратите на висшето общество, а и наследството ми привличаше всички момчета в града към мен като магнит.
Страст ми бяха и всички свръхестествени явления и митични същества макар тогава да не знаех колко тясна и силна връзка имах с тях.
Всичко беше наред,докато не настъпи най-ужасния ден в целия ми живот. И до днес помня какво се случи като че ли беше вчера. Сутринта беше обикновена,както винаги. Закусвах със семейството си, след това се качих в чисто новия си оловно-сив кабриолет с вдигнат гюрук и потеглих към гимназията. Готвех велик купон за рождения си ден на следващата вечер и всички поканени обсъждаха тоалетите си защото аз им бях заявила,водена от страстта си към красивите рокли с които можеш да стъпиш на червения килим в Холивуд,че не приемам хора с дънки и тениска.
Денят в гимназията беше като всички други, след училище гостувах на приятелка и се прибрах малко след залез. Бях учудена,защото не видях лампите у дома да светят както когато мама и татко чакаха да се прибера след училище. Още на вратата знаех,че нещо не е наред. Беше отключено в което нямаше нищо странно, но щом пристъпих прага видях полицията. Чакаха ме. Бях като в транс,докато полицаят ми обясняваше,какво се е случило с родителите ми. Искали да ме изненадат и да вземат нещо специално за рождения ми ден, затова тръгнали по стария мост над реката към антикварния магазин в съседния голям град, но моста не изнържал тежеста на колата и родителите ми паднали в реката. Не могли да се спасят и полицаите дошли да ми кажат какво се е случило. В този момент всичко се сгромоляса. Целия ми досегашен живот си отиде в този единствен миг.
От следващия ден вече бях на осемнайсет и оговарях за всичко на баща ми. Не очаквах да ги загубя толкова скоро. С дни стоях сама в къщи и не разговарях с никого. Напуснах официално гимназията и подписах завещанието на баща си. Не исках да живея повече в тази къща,където бях прекарала детството си и най-щастливите си моменти. След седмица всичко беше готово. Бях купила апартамент близо до частен колеж,където щях да мога да науча всичко,което ми беше нужно за да оправлявам империята на баща си и където щях да зарежа миналото си. В последния си ден в разрушения си дом,не пролях нито една сълза, вече нямах сили. Очите ми бяха напълно сухи и с твърд израз на увереност в бъдещето. През лятото,докато започнеше годината в колежа щях да почина в Ню Орлиънс, където исках да отида още като малка.
Когато пристигнах в големия скъп хотел,в който трябваше да отседна,взех душ,облякох къса, елегантна, черна рокля и вечерта излязох на дълга разходка из града.
Минавах по улицата и разглеждах големите,добре поддържани къщи в стария квартал, но една ме привлече повече от останълите и след като вечерях в скъп ресторант и обиколих няколко нощни заведения,където не се задържах дълго,защото мисълта за къщата не ме оставаше на мира. След полунощ вече изморена и отново налегната от онова тежко чувство,заради което напуснах дома си поех обратно пеша като исках отново да зърна къщата и този път да я огледам по-добре.
Тя беше по-голяма от останалите, по-стара, но и по-красива със своята подчертана старомодмост от дните на тежките кринолини и издокараните господа от висшето общество. Докато опитвах да запазя в паметта си цялата внушителна постройка с всеки нейн детайл изведнъж чух нежен женски глас:
– Най-после дойде и ти Лора.
Обърнах се оздачена към гласа в тъмнината на нощта. И тогава видях толкова красива жена,която никога не бях виждала. С бледата си кожа, абаносово черната си коса и искрящите зелени очи просто нямаше начин да е човек.
– Коя си ти?
Попитах я озадъчена откъде знае името ми.
– Всеки тук знае името ти мила.
– Откъде?
– Чакахме те.
И това беше последното,което помня. Следващото е как се събудих в стая,пълно копие на стаята ми у дома, а над леглото ми беше надвесена красивата жена от предната вечер,до вратата стоеше някой в сянка,когото не можех да видя. Всяка част от тялото ми ме болеше, но в същото време знаех че съм по-силна отвсякога.
– Тя е будна.
– Какв... ? Чакай малко!Някой ще ми обясни ли защо съм тук и какво искате от мен?
– Ти вече не си обикновена, но и никога не си била.
– Какво значи това?
– Преди много векове пророк ни прати вест че ще се роди необикновено
красиво момиче,което ще ни намери,когато е готова а ние ще усетим че тя е специална.
– Вие какво,да не мислите че аз съм вашия човек?
Всички кимнаха като един. Вече знаеха историята ми.
– Ти си вампир. – червенокосата го каза така сякаш не беше нищо особено, а дори естествено. Преди да се опитам да възразя вече знаех че е истина. Това странно чувство за сила вече намери обяснението си.
Дълго мълчах. Не че нямах въпроси-напротив те бяха хиляди, но трябваше време за да осъзная че вече не зная нищо за себе си.
– Защо го направи? – попитах жената която ми беше дала нова сила и може би нова съдба.
– Защото така трябваше. Твоята съдба е вече предопределена, ти трябва да ни поведеш. Може би си чувала за това че вампирите не могат да излизат на слънце, нали? – кимнах утвърдително – Ние не искаме да убиваме хора, но има и други възрастни вампири, които не могат да научат децата си на въздържание и тези новородени вампири от векове се обединиха в клан и търсят начин да развалят проклятието за да могат да ловуват без граници. Това застрашава и двата свята. Ако успеят,хората няма да разберат че не всички сме като тях и ще намерят начини да ни унищожат,и ще опитат да спрат клана на Полон.Ще стана война между двата свята и ще има много жертви. Затова ти си тук. Трябва да намериш потомците на вещицата,която е направила проклятието и да се опиташ да го подсилиш. Затова ще ти предоставим най-добрите бойци както учители,така и ученици в академията да ти помогнат да я намериш.
Не знех какво да кажа. Това беше невероятно нещо, но нямаше начин аз да съм тази която може да ги спаси.
– И защо мислите, че аз мога да ви помогна?
– Затова – всички в стаята се покриха някъде и един мъж силно дръпна завесите.
Силна дневна светлина проникна през прозорците на стаята,покрити дотогава с тежки завеси от червено кадифе. Помислих си че ще изпитам болка, но нямаше нищо само приятното чувство как светлината те огрява цялата.
– Ха! Нищ! Не чувствам нищо!
– Да така е. Но само с теб.-за доказателство тя протегна ръка на пътя на лъчите и мястото,където те я огряха започна да пуши.Разнесе се неприятна миризма на изгоряла плът. Щом видя ужасеното ми лице жената ме успокои – Не се тревожи,ще зарастне бързо.
Щом завесите бяха пуснати обратно,сякаш вълна на облекчение се разля около присъстващите.
– Една година ще се обучаваш тук при мен. Ох!Съвсем забравих,че още на съм се представила. Името ми е Селена и аз съм нещо като директорка тук. Ще бъда твой ментор през обучението ти. Ще влизаш в малко часове при другите ученици,само ако няма друг начин да усвоиш материала. Всеки учител ще ти дава самостоятелно нужните уроци един ден в седмицата. През останалото време ще се научиш как да се защитаваш, защото ще имаш много врагове,когато излезеш извън академията и започнеш търсенето. Дотогава ще бъдеш обучена във всичко,което може да ти е от полза. Ще имаш и пазител, който ще е твоя сянка. Най-добрия ни ученик.
Надявам се да ви хареса

emity_bebety · 2011-03-31 13:58:18

Харесва ми! Още?

raly_12 · 2011-03-31 14:49:39

Добро е.

wildbitch · 2011-03-31 15:38:17

Прекрасно е .

fenfantazi_ · 2011-04-01 08:17:47

Ето и 2 част.

– Мейсън Стърлинг.
– Кой? Аз ли? – фигурата пред вратата се раздвижи – Защо аз? Има толкова хора, които биха се справили по-добре.
– Важното е, че избрахме теб. Лора, мила, ще те оставим да си починеш. Ще се видим довечера.
Сякаш със Селена стаята светеше и можех да виждам наоколо, но сега останах сама в непрогледен мрак. Сякаш уловил мислите ми, а може би и той имаше нужда от светлина, Мейсън, моят пазител, светна лампите.
Нещо ме прониза отвътре щом огледах стаята. На светлината на лампите и с новите си очи виждах всичко кристално ясно. Стените, която у дома бяхме боядисвали с татко, красивите старинни мебели останали от стаята на майка ми в имението в което живеела с родителите си, всичко наоколо носеше техния отпечатък, всичко връщаше спомените, от които исках отчаяно да избягам.
– Тук скоро ще ги забравиш. – Мейсън се беше приближил към мен с няколко крачки.
– Кои?
– Родителите ти, спомените, целия предишен живот. Аз забравих. Продължих напред сякаш нищо не е било.
– Сега искам да забравя, но може би ще пожелая да си спомня родителите си. Просто сега спомените са болезнени..... Чакай, да не би да ми четеш мислите, че отговаряш на неизречени въпроси? – беше ме разсеял и се разприказвах без да съзнавам, че сякаш е видял образите в главата ми.
Той вдигна рамене в неясен отговор.
– Просто ума ти е достъпен за всеки, който иска да разбере, за какво мислиш. С времето ще се научиш да затверяш съзнанието си. Хайде заспивай, довечера ще има важно събитие, а доколкото разбрах не обичаш да си недоспала на балове.
И аз заспах.

fenfantazi_ · 2011-04-01 16:32:16

Първите ми месеци в академията прекарвах в библиотеката. Това беше единствената част на денонощието, в която библиотеката беше празна. През ноща вземах уроци и научих доста полезни неща. Мейсън беше прав, като каза, че ще забравя миналото си, найстина го забравих, но понякога в съня ми се явяваха родителите ми и ме гледаха с благи и умиротворени лица. Не виждах неодобрение в очите им, а само безмълвно страдание за това в което се бях превърнала. Разбирах ги, те не искаха дъщеря им, единствената им дъщеря, да стане чудовище, но аз имах дълг и за доброто на всички трябваше да го изпълня.
След подобни сънища се събуждах цялта в пот и плачех безмълвно, съжалявайки че си бяха отишли толкова рано, че ме бяха оставили толова самотна. Разбира се винаги можех да говоря със Селена, но въпреки всичко понякога те ми липсваха ужасно много. В Блекроуз, така се казваше академията кръстена на основателката Саманта Блекроуз, намерих и няколко приятелки, които бяха от малкото в училище, които не искаха просто да се изфукат с това че избранницата им е приятелка. С тях можех да обсъждам неща, които вълнуват момичетата на моята възраст.
Както винаги и тук не ми липсваха обожатели, макар че не ги познавах добре. Имаше няколко момчета с които излизах известно време и отбивах свободното си време, което никак не беше малко предвид условията, при които се обучавах. Но все нещо не достигаше в характерите им и винаги се разделяхме и аз молех просто да останем приятели. Гледах да не наранявам никого и те ми се усмихваха винаги когато ме видеха по коридора. Някои с надежда отново да им обърна внимание, други просто учтиво, а трети чисто приятелски. На Мейсън май не му се нравеше много това, че трябваше постоянно да върви след мен дори когато се разхождах с поредния обожател. На някои искрено се смееше заедно с мен, когато направят нещо глупаво за да ме задържат, като например да ми пеят песни под прозореца. Повечето от момичетата го смятаха за романтично, но за мен беше просто смешно и чиста глупост. Поне след това бързо си намираха романтични приятелки и спокойно можеха да ми признаят, че съм направила добро и на двама ни като съм ги зарязала.
Всичко вървеше добре и се смеехме много през тези месеци.
Опознах Мейсън доколкото можах, защото той, като че ли не искаше да говори много за себе си, но за сметка на това научи всичко за мен за отрицателно кратко време.
Аз успях да откопча от него много малко неща. Бил израстнал в академията и Селена му била като майка и много се привързала към него. Един ден тя просто го превърнала и го научила на всичко, което знаела за света на вампирите. Вече от три години бил вампир и се обучавал в Блекроуз, а тази година била последната от обучението му. Мислел да обиколи външния свят за няколко години, защото не бил излизал навън от малко момче, а после може би щял да се върне тук и сигурно щял да помага с нещо на Селена при обучението на учениците. Но разбира се сега плановете му принудително бяха променени. Не се знаеше докога ще е вързан за мен и докога ще трябва да търпи разглезеното ми поведение. Последното не го каза, но по пуфтенето му когато го молех да занесе на някого нещо мисля, че се подразбира.
Всичко беше наред, живеех без спомени и грижи в Блекроуз, имах приятелки, които мислеха, че съм забърсала най-хубавото момче в академията и не приемаха обясненията, че сме просто приятели и то по принуда. Докато не дойде деня, в който новия ми свят се срина с трясък и сълзи.....................
оля пишете коментари!!!

viktoriq_biserova · 2011-04-02 13:32:03

пескай....Next

miminzetyyy · 2011-04-02 16:32:16

много е хубаво.Некст

fenfantazi_ · 2011-04-03 10:20:48

Стоях на прозореца и гледах пълната луна, но в един момент нещо сякаш избръмча в главата ми. Едвам успях да се добера до леглото и се строполих в безсъзнание върху покривката. Усещах над мен как първо Мейсън, а след минути и Селена неуспешно се опитват да ме свестят. Чувах разтревожените им, изпълнени с тревога гласове да викат името ми в безсмислен опит да ме събудят, но аз бях твърде заета, за да се събудя. Нещата, които виждах в съня ми бяха ужасяващи. Те вървяха като чума в гората зад академията. Виждах колко бяха, откъдето минеха унищожаваха всякаква форма на живот, а най-ужасното беше, че идваха за мен и щяха да минат през всичко, живо или не, за да ме убият.
Вече на можех да стоя неподвижно на леглото докато те напредваха, за да ни убият. Отворих рязко очи и се изправих докато събралите се около мен хора се отдръпваха. Трескаво заобяснявах на Селена, какво бях видяла във фалшивия си сън и тя разбира се ми повярва. Щеше да прати всички учители и себе си на сигурна смърт, за да ме защитят. Опитах се да ù обясня, че е безпредметно, защото не могат да се мерят с тях а и имаме само около десет часа, за да се справим, но тя упорстваше, че да ме защитят било техен дълг и, че ако се наложело били готови да дадът живота си за мен. Накрая стигнахме да споразумение след дълги спорове да преместим учениците и след това да чакаме пристигането на враговете. Те искаха и аз да тръгна с останалите и да се скрия някъде далеч без да казвам на никого, но аз имах друг план. Накрая, след като успяхме да настаним всички в хотели и да им намерим коли под наем, за да се скрият на безопасно място аз им обясних, какво бях намислила и след дълъг разговор, в които те отчаяно се опитваха да ме убедят да не се изклагам на опастност, аз надделях.
Претърсих библиотеката, желаейки да намеря още нещо което можеше да ни помогне и най-после го намерих.
След още няколко часа вече всички усещаха, че опастността е близо и се приготвяха да посрещнат гостите си подобаващо. Тренираха се и аз гледах със свито сърце изпълнено със страх как Мейсън се приготвя да ме защитава. Не че не се страхувах и за останалите, но за него изпитвах друг вид страх, който не ми беше познат.
Най-сетне дойдоха. Стоях зад вратата, чакайки. Щом чух отварянето на градинската порта поех дълбоко дъх с надеждата да изглеждам хладна и спокойна. След няколко секунди на мъчително очакване аз разтворих широко високата дъбова врата и пристъпих в хладния мрак..........
ето и следващата част

miminzetyyy · 2011-04-03 10:29:33

невероятно.Некст

wildbitch · 2011-04-03 10:54:18

Прекрасно е.

fenfantazi_ · 2011-04-03 14:22:48

Преди да ги видя усетих миризмата им. Миришеха на смърт.
Бяха безспорно красиви, но въпреки това ми се струваха празни, студени, безжизнени. Сякаш животите, които бяха отнели се отразяваха в очите им. Тъмни, дълбоки очи, изпълнени с яростна решителност да ме убият.
Посрещнах ги. Постарах се да не изглеждам изплашена и си залепих най-топлата усмивка, която можех да произведа в този момент. Знаех, че от вътрешността на сградата само чакат те да направят една погрешна стъпка и да прозрат измамата ми.
Въпреки всичко бях добра лъжкиня и успях да ги убедя, че наистина исам да се предам и всичко да свърши възможно най-бързо и безболезнено без да има последствия за хората в академията.
Учудих се как ми повярваха, като че ли в очите на водача им долавях леко недоверие и бдителност, но аз не бях въоръжена с нищо, а и малко бяха нещата, с които можех да убия някой от тях. След кратко колебание той влезе, а след наго и шайката му.
Бях се поинтересувала как могат да ме убият, защото единственият сигурен начин да се убие вампир беше да го изложат на пагубното слънце, но щом слънцето не можеше да ми стори нищо, единственият начин беше да източат кръвта ми до последната капка.
Вътре седнах на един стол и пределно ясно им заявих, че искам да се приключи колкото се може по-бързо, а те само това и чакаха. Прерязаха вената на ръката ми и оттам бликна струя гъста червена кръв. Не можеха да се сдържат и един по един идваха и вкусваха кръвта ми докато аз се замайвах. Разбира се щяха да оставят на господаря си да ме довърши, но преди това трябваше да се случи нещо. Никой от тях не предполагаше, че няма да доживе следващата нощ.

miminzetyyy · 2011-04-03 15:20:21

Прекрасно е.

viktoriq_biserova · 2011-04-03 17:04:02

супер.....некст

fenfantazi_ · 2011-04-04 13:37:37

ето и последната част
Благодарение на силната ми аура и кръвта ми беше силна и кръвопийците се замаяха и един по един се строполиха на пода в голямата зала. Бяха слаби и Мейсън и Селена успяха да ги завържат за дърветата в двора където щяха да посрещнат зарите на деня след няколко минути. Бях успяла някак да убедя останалите учители да отидат при учениците, които сигурно се чдеха какво се случва.
Мълчаливо наблюдавах как слънцето изгрява и сякаш светлината преминава през телата на враговет ми, моите и на целият свят. Селена цялата сияеше, но с Мейсън нещо не беше наред, беше блед като призрак.
След няколко секунди изпадна в безсъзнание и го качихме в стаята му. Селена отиде да се обади на другите учители, а аз останах при него. Ожанях и отидох до банята да си налея чаша вода и щом се върнах него го нямаше, а прозорецът зееше отворен. Дали щях да го видя отново, това знаеше само времето.
КРАЙ!

miminzetyyy · 2011-04-04 13:44:12

Невероятно

wildbitch · 2011-04-04 14:01:47

Невероятно

Sissy~~ · 2012-11-02 13:41:01

Прекрасно е .

#1 2011-03-31 12:32:26

Re: The princess

#2 2011-03-31 13:58:18

Re: The princess

#3 2011-03-31 14:49:39

Re: The princess

#4 2011-03-31 15:38:17

Re: The princess

#5 2011-04-01 08:17:47

Re: The princess

#6 2011-04-01 16:32:16

Re: The princess

#7 2011-04-02 13:32:03

Re: The princess

#8 2011-04-02 16:32:16

Re: The princess

#9 2011-04-03 10:20:48

Re: The princess

#10 2011-04-03 10:29:33

Re: The princess

#11 2011-04-03 10:54:18

Re: The princess

#12 2011-04-03 14:22:48

Re: The princess

#13 2011-04-03 15:20:21

Re: The princess

#14 2011-04-03 17:04:02

Re: The princess

#15 2011-04-04 13:37:37

Re: The princess

#16 2011-04-04 13:44:12

Re: The princess

#17 2011-04-04 14:01:47

Re: The princess

#18 2012-11-02 13:41:01

Re: The princess

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook