Винаги до теб

desi-iliyan · 2011-03-25 21:17:39

Това е началото на една история по истински случай, ако има интерес ще я продължа, надявам се малкото написано да ви заинтригува.

Той ме погледна! В погледа му имаше толкова много мъка, сякъш с него се опитваше да облекчи болката ми. Ръката му, топла и нежна, докосна моята. По лицето ми се търкулна самотна сълза, тя се спря на сухите ми усни.
- Ще успееш! Ти си силна. – думите идваха от душата му, той вярваше, че ще преживея всичко това и може би точно тази негова вяра ме спаси.
Погледнах го, зелените му очи бяха тъжни, макар и неспособни да отронят и сълза, сърцето му се късаше, но какво можеше да направи. Просто гледаше как любимата му си отива.

* * * * * * * *

wildbitch · 2011-03-25 21:34:16

Прекрасно е.

karz · 2011-03-25 21:35:01

Ами хубаво е, но по-добре ги прави мааалко по-дългички, защото ако е само по толкова то всяка от частите на историята ще трябва да ги постваш по 50 пъти.

jetix4e · 2011-03-25 21:40:21

Невероятно ее (f)

desi-iliyan · 2011-03-25 22:18:49

Дните се минаваха, а състояните ми не се подобряваше. Всеки изминал ден беше мъчение. Никой от всичките лекари, разгледали картона ми, незнаеха какво ми има. Всяка част от тялото ми отслабваше, всяка изгубена минута, можеше да е фатална.
Всички загубиха вяра. Най-вече самата аз. Исках просто да спре да ме боли, исках този ад да свърши, дори и с цената на собствения ми живот.Само той все още не губеше надежда, само големите му, зелени очи блестяха с оня блясък, с оная жажда за живот. В очите му се четеше борба, борба със сътбата. Човек би си помислил, че се бореше за собствения си живот, а кой знае може би беше така.

Врата се отвори тихо, момчето с зелените очи пристъпи плахо в болничната стая. Усетих погледа му върху тялото си, отворих очи и също го погледах.
- Здравей скъпа! – тихо, едва долувимо каза той.
Нежна усмивка се изписа на лицето ми:
- Скъпи! Ти си тук! – плахият ми глас го натъжи още повече, той виждаше, че ме боли, а безсилито го побъркваше.
Усетих, че сълзите му напират, но не знайно защо той ги преглъщаше. За да не се търкулне някоя сълза по бузата му, той заговори тихо:
- Аз съм тук, аз ще съм винаги до теб. Никога няма да те оставя сама. Ти ще се оправиш, и не защото аз искам, и не защото ти искаш, а защото трябва. Ти няма да ме изоставиш, нито мен, нито семеиството си. Скъпа, ти си най-силния човек, който познавам, можеш да се справиш с всичко, а и аз съм до теб. Заедно можен всичко!!!

Call Again · 2011-03-25 22:46:05

хубаво е

sunshinexgirl · 2011-03-26 07:49:41

Прекрасно е.

(y)

SweeT_kapriZz · 2011-03-26 09:52:14

прекраснооо ее

desi-iliyan · 2011-03-26 15:43:28

Тези думи за миг върнаха усмивката на лицето ми, макар и да нямах сили за нея, но знаех, че тя може да е последната, която му дарявам.

* * * * * *

Нищо не ставаше по-добре. Все още никой не знаеше какво ми е. Бяха се изминали 7 дни, от както състояните ми беше взело драстично да се влушава. Лекарите решиха да предпиремат спешна операция.
Отново чух врата, но този път щом погледнах в зелените му очи, там не видях оная надежда, те бяха пълни със страх. Страх от неизвестното и предстоящото. Разплаках се. Разплаках се така силно и неудържимо, както плачех като дете, щом мама заминаваше някъде. Сълзите се гонеха по лицето ми, а риданията ми огласяха бялата, болнична стая. Той пристъпи и седна до мен, усетих, че става нещо, което не знам опитах се да се успокоя, но неможах. Продължавах да плача, а дори не знаех защо. Той не беше казал нищо, нито той, нито който и да е. Нещата не бяха по различни от всеки от тези 7 дни, но аз неможех да спра да плача.
През сълзи, едва, едва прошепнах само няколко думи:
- Няма да умра, нали! Не искам да ходя там, не искам да съм с тези хора. Хвани ме за ръката и не ме пускаи, не ме оставяи. Моля те, не ме оставяи!!!

* * * * * *

След няколко часа те дойдоха, легнах в линейката и не знаех какво става. Отивах на чуждо място, а него го нямаше, той нямаше право да бъде до мен. Ах, как имах нужда от неговата надежда сега, но уви, него го нямаше.
Одведоха ме, пристигнахме в друга болница. Майка ми през цялото време вървеше с мен. Тя не ме остави, но в нейните очи нямаше оная надежка, таяща се в неговите.
И изведнъж... Край... Вече дори тя неможеше да е до мен. Всички, на които имах доверие останаха зад онази бяла врата. Далеч от мен.

кFo ?! · 2011-03-26 17:16:05

Хубаво е.

dancing_chick · 2011-03-28 14:26:39

Харесва ми.. Ще има ли още?

desi-iliyan · 2011-03-28 17:48:46

Да, но ще бъде след малко )

Ето и последната част... Надявам се да ви е харесало )

Чувствах се сама, макар че около мен сновяха толкова много хора, но всички така чужди, така далечни. Само един непознат успя да спечели доверието ми. Той влезе в залата и седна до мен. Погледна ме с топлия си поглед, хвана ме за ръката и ми каза:
- Сега си сама, знам че си уплашена, но аз ти обещавам всичко ще е наред!!! – непознатият взе дълга спринцовка, пълна с прозрачна течност. След малко усетих хлад по вените си и после ...
... После се събудих!! Събудих се жива, сама, но жива!!! Усещах тръби, маски, лепенки, по мен имаше какво ли не. В стаята миришеше на лекарства, корема ме болеше, от носа ми излизаше нещо (може би тръбичка), умирах от жажда, но БЯХ ЖИВА !
Тази нощ беше най-щастливата в живота ми, поспах, но малко, през останалото време обмислях всичко. Премислих целия си живот. На сутринта ме заведоха в друга стая. Усмивката ми не слезе от лицето нито за миг. Там ме чакаха всички майка ми, сестра ми, баща ми, баба, дядо и кой ли още не. Очите им вече не бяха празни, сега бяха пълни с надежда. Всички те дадоха всичко от себе си за да съм добре.
На следващия ден почувствах нежна топлина. Отворих очи и го видях... Той седеше там, ангела с зелените очи. Очите, чиято надежда ме беше спасила!!!

Stelit0y · 2011-03-29 17:27:54

Страхотно е

desi-iliyan · 2011-03-30 09:53:05

Благодаря ви много!!

кFo ?! · 2011-03-30 09:57:42

Хубаво е, но не разбрах за какво говореше през цялото време.

desi-iliyan · 2011-04-05 11:40:21

Това е интерпретация на чувствата... Смисъл описвам една случка повече от емоционалната и страна. Иначе конкретната случка е, че преди година ми правиха операция. Оставила съм баналните подробности около ставащото настрани, исках да опиша повече самото преживяване, да знаеш, че си на ръба между живота и смъртта.

Moonnyy · 2012-03-11 15:09:27

Прекрасно е !!!

#1 2011-03-25 21:17:39

Re: Винаги до теб

#2 2011-03-25 21:34:16

Re: Винаги до теб

#3 2011-03-25 21:35:01

Re: Винаги до теб

#4 2011-03-25 21:40:21

Re: Винаги до теб

#5 2011-03-25 22:18:49

Re: Винаги до теб

#6 2011-03-25 22:46:05

Re: Винаги до теб

#7 2011-03-26 07:49:41

Re: Винаги до теб

#8 2011-03-26 09:52:14

Re: Винаги до теб

#9 2011-03-26 15:43:28

Re: Винаги до теб

#10 2011-03-26 17:16:05

Re: Винаги до теб

#11 2011-03-28 14:26:39

Re: Винаги до теб

#12 2011-03-28 17:48:46

Re: Винаги до теб

#13 2011-03-29 17:27:54

Re: Винаги до теб

#14 2011-03-30 09:53:05

Re: Винаги до теб

#15 2011-03-30 09:57:42

Re: Винаги до теб

#16 2011-04-05 11:40:21

Re: Винаги до теб

#17 2012-03-11 15:09:27

Re: Винаги до теб

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook