Heartless

moni4ka_21 · 2011-03-22 18:35:45

Здравейте. Отдавна не съм поствала нищо, понеже не смятам, че си струва, но все пак .. ето една история. Отсега казвам не е любовна (има съвсем малки любовни нотки), така че тези от вас, които четат само любовни работи спокойно могат да пропуснат тази творба. Също така няма да има и вампири и подобни митични същества. Благодаря предварително на тези, които ще я прочетат
Ето я и нея:

Почти механично насочих пистолета към него и дръпнах спусъка. Бях го правила толкова много пъти, че вече не ми правеше впечатление. Внимателно прибрах пистолета и бавно тръгнах към „вкъщи”. На половината път усетих телефона си да вибрира. Извадих го от джоба на кожените панталони и вдигнах без дори да погледна кой е. Много ясно, че беше Мат. Единствено той знаеше за този телефон. Беше ми го дал две седмици след като се съгласих да работя за него, за да може да се свързва с мен при нужда.
- Какво стана? – в гласът му имаше нотка тревога, защото този тип беше много опасен, а и два пъти колкото мен.
- Няма го вече, не се притеснявай. – чух тихата въздишка на шефа – дори нямаше време да се съпротивлява.
- Знаех си, че ще се справиш, затова избрах теб.
Затворих без да отговоря. Беше ми все тая дали ще избере мен или някой друг от групичката, която той бе сформирал.
Когато се прибрах, апартамента беше празен. Живеех само с баща си, който пет пари не даваше за мен. Винаги бе някъде навън, или с жени или да пие, а когато си бе вкъщи, беше мъртво пиян или с някоя от онези мръсни жени, склоняващи да спят с него за малко пари. Всъщност, от него не получавах нищо. Един-единствен път му поисках пари и щом го направих получих силен шамар и няколко минути крещене в лицето ми, докато се опитвах да се осъзная и да се изправя от мръсния под. Единственото, което разбрах от думите му бе „Радвай се, че съм те приютил. Не искай нищо повече от мен!”. Последван от още един шамар и трясък на вратата. Спомняйки си тази случка се почувствах още по-празна. Понякога ми се искаше да извадя пистолета и да сложа край на живота му. Качих се в стаята си и се хвърлих върху леглото. За разлика от другите стаи в малкия апартамент, моята бе чиста и единствената, в която баща ми не влизаше. Съблякох тениската, леко опръскана с кръв и останах по сутиен, марак че беше ранна пролет. Опитах се да поспя, но от няколко дни не успявах. Реших да сляза до долу и да си взема нещо за хапване. Вече в кухнята, чух силен трясък на врата и плътния глас на баща ми. Беше пиян и отново с жена. Незабелязано се качих горе, облякох някаква черна блуза, сложих коженото елече и зачаках. Зачаках да чуя трясъка на спалнята на баща ми. Знаех какво следва след този трясък и определено не исках да съм в апартамента, когато започне. След като чух смеховете им и хлопкането на вратата, излязох без да вдигам много шум.
Излизайки от вкъщи се зачудих къде точно щях да отида и какво щях да правя. Реших да отида в хотелската стая на Мат, където бе „убежището” на групичката ни. Там винаги имаше някой, и можеше да ходим когато си искаме. Реших да пренощувам там. Когато стигнах, в стаята нямаше никого. Още по-добре. Бяхме петима заедно с мен и въобще не ми се слушаха глупости. Легнах на леглото и се унесох.
Когато се събудих беше около 2 часа през нощта, а до мен лежеше Рики. Мъж на около 23, занимаваше се главно с това, да ни доставя дрога. Спеше, така че просто се обърнах с гръб към него и отново заспах.
- Алоооу, Молии, Моли!
Сънено отворих очи и видях Рики. Гледката не беше приятна. Очите му бяха кървясали, очевидно дрогиран, мазната му коса се рееше около него като мокра, а той се хилеше тъпо. Зъбите му не бяха в добро състояние, така че бързо отместих глава и го избутах от лицето си.
- Какво? Спя ако не си забелязъл. – троснах се. Рики беше единствения, който ме дразнеше и само с него не исках да оставам насаме. Той знаеше това и отчаяно се опитваше да промени това.
- Ми, днес си на училище ии такова, то нали почва в 8, пък сега е 7:30, викам си да не закъснееш. Сори ако не трябваше да те будя.
- Мерси, днес ще ходя.
- Ми, време ти е. Не си се показвала от доста време. – тъкмо спечели точки от това, че ме събуди и веднага ги загуби.
- Млъквай. Не е твоя работа.
Оправих си косата набързо и понеже бях спала с дрехите нямаше нужда се обличам и т.н. Излязох. Времето бе слънчево и топло. Не мислех да си събличам елечето, но май щеше да ми се наложи скоро.
Стигнах в училище и още с влизането Нейт се лепна за мен.

nqkfa_si_tam · 2011-03-22 18:41:36

Харесва ми!!

Yov1ty · 2011-03-22 18:44:30

Ощееееее

Demolina · 2011-03-22 18:53:45

Ощееееее

raly_12 · 2011-03-22 19:04:09

Хубаво е.

Sweet Revenge · 2011-03-22 19:22:35

Защо историите са ви с английски заглавия ?!
Вече модерно ли е това О__О ?
Поне като е с английско заглавие, да го беше написал/а на английски .
Не съм си правила труда да го чета ..

Justin_Bieber_girl · 2011-03-22 19:25:35

Защо историите са ви с английски заглавия ?!
Вече модерно ли е това О__О ?
Поне като е с английско заглавие, да го беше написал/а на английски .
Не съм си правила труда да го чета ..

Ами тогава ?!

krisinka_pufinka · 2011-03-22 19:26:28

много е хубаво!

SweeT_kapriZz · 2011-03-22 19:29:38

много е хубавоо ощее..??

кFo ?! · 2011-03-22 19:59:03

Защо историите са ви с английски заглавия ?!
Вече модерно ли е това О__О ?
Поне като е с английско заглавие, да го беше написал/а на английски .
Не съм си правила труда да го чета ..

Значи много си изпуснала. Най-накрая да се прочете нещо истинско в тоя раздел.

Call Again · 2011-03-22 20:05:44

Некст ...

П.С. Sweet Revenge - прав/а си!

xnesquikx · 2011-03-22 20:08:53

хубаво е (:

privaтe Love · 2011-03-22 20:28:08

И на мен ми харесва

moni4ka_21 · 2011-03-23 12:49:31

Благодаря ви, радвам се, че ви харесва ^^
Ето и следващата част, вечерта ще има още една, обещавам Приятно четене.

- Здравей. – тънките му устни се изпънаха в лека усмивка.
Хвърлих му ядосан поглед. Днес носеше много светло сини дънки и бяла блузка. Тъмните му очи шареха по тялото ми, лицето ми и наоколо из коридора. Челото му бе закрито от светлата, почти бяла коса, която изглеждаше мека и приятна на допир. Никога не я бях докосвала и нямах намерение да го правя. Имаше нещо шантаво в това момче. Той бе единственият, който смееше да ме заговори и да се влачи след мен почти цял ден, макар че за мен бе почти напълно невидим. Отместих поглед от крехкото му тяло и отново закрачих.
- Моли добре ли е днес? – имаше досадния навик да говори на някого в трето лице. Беше дразнещо, но не ми пукше особено, след като това бе от найстина малкото неща, които ми казваше. През повечето време просто беше при мен, като сянка. Не изискваше внимание, нито да си говоря с него, нито дори да го поглеждам. Стигаше му да е около мен.
Влязох в стаята по биология и преди да затворя, той успя да се мушне след мен. Седнах на чина си, а той до мен. Нямах приятели и щях да разполагам с цял чин само за себе си, но Нейт се бе натресъл при мен, тъй като и той си нямаше никого.
- Днес носиш ли пистолет? – каза го тихо, почти като шепот. Винаги говореше тихо и спокойно, но това прозвуча толкова призрачно, страховито.
В мислите ми изплува онзи ден, в които останах без приятели. Преди около две години, ако си спомням добре, беше поредния ден с четирите ми приятелки. Прибирахме се от кафе, вече бе късно, когато някакъв тип ни нападна. Уплаших се, взех един камък и го ударих силно по главата. Той падна, а аз го ударих още два пъти, от шок, уплаха, или ярост, че се опита да посегне на живота ни. Все още не знаех. Избягахме от мястото и през останалия път не си продумахме и дума. Аз живеех най-далеч, затова когато стигнах пред вкъщи нямаше никого, освен някакъв висок мъж. Стоеше точно до входа на мизерния ни блок. Беше се облегнал на стената, така че светлината от уличната лампа не осветяваше лицето му. За момент се уплаших, понеже беше много тъмно, а аз бях сама. Инстинктивно се огледах, за да потърся хора близо до блока, но такива нямаше. Улицата беше тъмна, тиха и плашеща. Дадох си вид на смела и закрачих към желязната врата на блока.
- Ей. Чакай. – гласът на непознатия беше плътен, но не и груб. Сякаш искаше да ми покаже, че няма да ми стори нищо лошо.
Обърнах се към него. Той мълчеше и ме гледаше, сякаш ми даваше време да бягам, или да го огледам, или той да бъде последното нещо, което ще видя. Слаб, висок, на около 25 години с изпито лице и изпъкнали скули. Косата му бе рижава, а подстрижката много къса. Очите му бяха топли, тъмно сини, имаше плътни устни и лека усмивка на лицето. Носеше черен панталон, от който висяха малки верижки, червена блуза, която се подаваше от бежавото му яке и кожени ръкавици. Не намирах облеклото му за много стилно.
- Видях как уби онзи мъж. – в гласът му нямаше укор, нито предупреждение, че ще каже, но на мен ми се завъртя свят. Не исках да го убивам, трябваше да преценя, че ще умре. Каква глупачка бях само. Уплаших се.

nqkfa_si_tam · 2011-03-23 13:10:33

Кефиии ме

кFo ?! · 2011-03-23 13:59:20

Страхотно е !

nani_tyyy · 2011-03-23 14:17:11

Защо историите са ви с английски заглавия ?!
Вече модерно ли е това О__О ?
Поне като е с английско заглавие, да го беше написал/а на английски .
Не съм си правила труда да го чета ..
Значи много си изпуснала. Най-накрая да се прочете нещо истинско в тоя раздел.

1+

btw:: Много е хубавоо..
Ощее. ?

smiley_butterfly · 2011-03-23 18:07:52

Страхотно е. Още ?

moni4ka_21 · 2011-03-23 18:46:50

Иии, продължението
Приятно четене ^^

– Няма да кажа. Спокойно.
- Тогава какво искаш. Защо дойде тук? – страхът се надигаше, главата ми пулсираше, бях готова да отвърна на удар, да се защитя.
- Искам да работиш за мен. – спокойно и монотонно каза той.
- Да работя? За теб? Какво? – толкова много въпроси изплуваха в главата ми.
- Искам да работиш за мен. – повтори с нотка на отегчение. Сякаш казваше това всеки ден. – От време на време ще ти давам задачки, които трябва да ми изпълниш. Незначителни неща.
- Убииства? – загрях твърде бързо. Сърцето ми никога не бе препускало по-бързо.
- Не само. Ще ти осигуря всичко необходимо- пистолет, мобилен телефон, за да се свързвам с теб, ще имаш убежище, аз винаги ще съм там, а и ще се сприятелиш с няколко души.
- А ако откажа? – това бе най-лошия въпрос. Почти сигурна бях какъв ще е отговора.
- Ще те издам. – право в целта – Ще отида в полицията и ще кажа, че ти си убила мъжът. Ако се съгласиш, обаче, ще направя така, че друг да излезе виновен, друг да вкарат зад решетките, а ти няма да имаш нищо общо със случката.
- Добре. Ще работя за теб. – съгласих се без дори да мисля. Беше извън въпроса да откажа. А и имах чувството, че ще е интересно. Не си падах добро момиче. Не усетих жал за този, когото бях убила, или за близките му.
- Добро момиче. Аз съм Мат. Твоето име все още не ми трябва. Ето ти пистолет, внимавай, зареден е. Това е мобилния ти телефон. Нямаш право да го използваш за нищо друго, освен за връзка с мен. Никои не бива да знае за него. Ясно?
Успях само да кимна. Беше ми дошло в повечко. Взех нещата и застанах мирно, очаквайки той да каже, или направи нещо. Мат, обаче, нямаше такива планове. Тръгна си.
На следващия ден реших да нося пистолета със себе си на училище. Голяма грешка, чак след като останах сама осъзнах колко глупава съм биа, за да го донеса със себе си. Бях го скрила, но в едно междучасие просто изпадна от вътрешния джоб на якето ми. Изпаднах в паника. Около мен имаше много хора и всички бяха видяли оръжието. Аз не се страхувах от него, но всички останали-да. Минути по-късно вече бях в стаята на директора. Той ми забрани да нося пистолет, наложи ми глоба от 50 лв. и ме освободи от училище за целия ден. На излизане всички ме гледаха странно, беше ги страх от мен. Още тогава знаех, че съм новия призрак в училище, че вече нямах приятели и нямаше и да имам до края на пресотоя ми в това училище. Бях познала. Отлъчена и сама. Не ми беше толкова зле. Чувствах се тъпо, че всички ги бе страх да не ги гръмна, но пък смятах повечето в училище за досадни, така че бях спокойна, че никой няма да ми се натрапва докато уча тук. Грешка номер две. Само след пет месеца се бе появило и „бялото момче”. Наричаха Нейт така, защото косата и кожата му бяха много светли и минимум една от дрехите му винаги беше бяла. Никой не искаше да говори с него, макар че той се опитваше да се сприятели. Всички го отбутваха и бягаха от него, казвайки му, че е като призрак и не искат да имат нищо общо с него.Отне му седмица, за да разбере, че аз съм другия аутсайдер. Така и не разбра защо, нямаше кой да му каже. И все пак оттогава всеки ден се влачеше след мен, като никога не бе очаквал да му обръщам внимание, или да отговарям на въпросите му.
Чак след като се отърсих от спомена, загрях, че той знаеше за пистолета. Не знаех откъде, но можех да запазя мълчанието си. Ами ако знаеше за Мат, за всичко, което бях извършила.
- Откъде знаеш? – сопнах се и го погледнах изпитателно.
Тънките му вежди се повдигнаха в очудване.
- Е, носиш ли? – мамка му.
- Не. – не смятах да му говоря повече, дори и да споменеше миналото ми.
Той също нищо не каза. Обърна се напред и зазяпа дъската.

Yov1ty · 2011-03-23 19:01:30

Beautiful ^^ Още !

кFo ?! · 2011-03-23 19:04:40

Супер е . <33

nani_tyyy · 2011-03-23 19:23:35

Много е хубаво..

AnOnImKaAa · 2011-03-23 21:00:38

Най-накрая нещо истинско А не любовните романси които почват от 1-та глава ... (нищо лично мацки и пичове ) Много ми хареса некст

emity_bebety · 2011-03-23 21:19:48

Харесва ми!

moni4ka_21 · 2011-03-24 13:31:44

Много се радвам, че ви харесва. Ето и следващата част

В час по химия усетих вибрацията на телефона през панталона си. Изглежда Нейт бе чул едва доловимия звук, защото насочи погледа си право надолу към скута ми. Бързо помолих да изляза без да се замислям много за момчето.
- Точно сега ли намери да ми звъниш? – сопнах се на Мат, защото ако някои разбереше за дейността ми, цялата вина падаше върху мен, а шефът ми не си поплюваше и можеше да отнеме живота ми без да му мигне окото.
- Здрастиии Молиии! – не беше той. Разпознах гласът на Себастиан. Както винаги надрусан. Той бе най-добре изглеждащия от малката ни групичка, но и най-пропадналия. Бе висок 20 годишен, слаб с гарваново черна коса, допираща вратът му. Очите му бяха много тъмно кафеви, понякога изглеждаха черни, с тънки устни и лукава усмивка. Тялото му бе тренирано и стегнато. Отговаряше за побоищата над длъжниците на Мат и това си личеше. Имаше плочки и всичко останало, което един секси мъж може да има. За сметка на това бе много развратен. Никога не бе имал приятелка и не бе чувствал любов към жена. Спеше с най-малко две различни всяка вечер. Често ги мъкнеше в хотелската стая, но когато ние изразявахме несъгласие, той казваше, че всеки може да идва когато си иска и да прави каквото си иска тук. Беше силно пристрастен наркоман и алкохолик. Не знаех как успява да изглежда толкова добре, макар че психически беше развалина.
- Какво има, Себастиан? – опитах се да съм мила, защото знаех, че колкото и безсърдечен да беше към жените, бе привързан към мен.
Спомних си онази вечер, когато бяхме само двамата в убежщето и той ми сподели, че ако нещо се случи с мен ще вземе свръх доза. Попитах защо пък свръх доза, а той ми каза, че щом ще умира от мъка по мен, иска поне да умре по хубав начин. След това ме прегърна и каза, че цени приятелството ни. В следващия момент си би доза хероин и припадна. За момент се уплаших, но реших, че е добре. Легнах до него и когато се събудих бях увита в прегръдките му.
- Ммм, Мат каза да ти кажа, че иска да дойдеш тука, при нас. – по гласът му личеше, че въобще не беше на този свят.
- Мат къде е? Защо не ми се обади той?
- Бе, той спи. Малко попрекали с кокаина.- този негов кокаин.
Макар че нещо не беше наред, реших да отида и да видя какво става.
Веднага след като свърши часът си тръгнах. Естествено, бях забравила на Нейт. На входа на училището ме дръпна за ръкава.
- При СМЪРТ ли отиваш? – ококорих се. Каква беше тази смърт!?
- Моля??
- При СМЪРТ ли отиваш? – повтори го спокойно и бавно. Аз да не бях малоумна!
- Каква е тази смърт? За какво, по дяволите говориш??
- СМЪРТ е съкращение за теб и твоите приятели. С за Себастиан, М за теб и Мат, Р за Рики и Т за Том. Ъ го сложих за благозвучие.
Значи знаеше. Нямаше да каже на никого, бях сигурна в това. Първо, никои нямаше да му обърне внимание, за да го изслуша и второ, нямаше да му повярват. Дръпнах го за блузата и го завлякох в най-близката тоалетна.
-От къде знаеш за това!? – бях готова да му зашлевя шамар, да го сритам, да го гръмна. Усещах как всичко пулсира. Бях бясна на този откачалник.
- Няма да кажа, спокойно. – сякаш не виждаше колко ядосана бях. Имах чувството, че пара излиза от ушите ми.
Посегнах да му зашлевя шамар.

#1 2011-03-22 18:35:45

Re: Heartless

#2 2011-03-22 18:41:36

Re: Heartless

#3 2011-03-22 18:44:30

Re: Heartless

#4 2011-03-22 18:53:45

Re: Heartless

#5 2011-03-22 19:04:09

Re: Heartless

#6 2011-03-22 19:22:35

Re: Heartless

#7 2011-03-22 19:25:35

Re: Heartless

#8 2011-03-22 19:26:28

Re: Heartless

#9 2011-03-22 19:29:38

Re: Heartless

#10 2011-03-22 19:59:03

Re: Heartless

#11 2011-03-22 20:05:44

Re: Heartless

#12 2011-03-22 20:08:53

Re: Heartless

#13 2011-03-22 20:28:08

Re: Heartless

#14 2011-03-23 12:49:31

Re: Heartless

#15 2011-03-23 13:10:33

Re: Heartless

#16 2011-03-23 13:59:20

Re: Heartless

#17 2011-03-23 14:17:11

Re: Heartless

#18 2011-03-23 18:07:52

Re: Heartless

#19 2011-03-23 18:46:50

Re: Heartless

#20 2011-03-23 19:01:30

Re: Heartless

#21 2011-03-23 19:04:40

Re: Heartless

#22 2011-03-23 19:23:35

Re: Heartless

#23 2011-03-23 21:00:38

Re: Heartless

#24 2011-03-23 21:19:48

Re: Heartless

#25 2011-03-24 13:31:44

Re: Heartless

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook