Вампирското кубче на Рубик.

wildbitch · 2011-03-01 21:44:49

пакк на най интереснотоо ..
Иначе частта беше яка както винаггии

AnOnImKaAa · 2011-03-01 21:57:46

Невероятно е ! Некст

ecei · 2011-03-02 10:41:30

СТРАХОТНО < 3 Няма ли да пускаш следващата част?

vampire_ · 2011-03-02 12:36:13

Божествено

nqkfa_si_tam · 2011-03-02 13:00:48

Чудесно е!!

raliinkaa · 2011-03-02 14:15:53

хайде бързо ... още много е интересно

sofarawayX. · 2011-03-02 16:11:59

Ооо шет .. НЕВЕРОЯТНО Е! И защо ,п дяволите, пак на най-интересната част го спираш .. Не разбираш ли,че ме изяждаш отвътре .. Пускай следващата част!

pesedemetka · 2011-03-02 16:44:33

КРАЙ свари ги ахаха давай следващата част по бързоо

karriikkxx · 2011-03-02 18:19:56

12-та част.

--
-Не е това,което си мислиш!-докато изрекох тия думи Мат се бе нахвърлил върду Дариъс.-Не,моля ви!-стиснах очи,като се опитвах да си втълпявам,че това бе просто кошмар,но не бе така,защото..
-М,дори не се уморих.-чу се писъкът на Мат.Отворих очите си и..
-Аа!-изпищях,колкото ми глас държи.Мат лежеше на пода без да помръдне дори и за миг.Яратът му бе,по дяволите..счупен,а вратът му кървеше.-Не,не!Мат-отидох до него,без да покрия тялото си.Поставих главата му на бедрата си,като горчиво плачех и сълзите ми отново се смесваха с кръвта.-Не,Мат,моля те.Събуди се!-стисках очи пак и пак,защото в мен се бе породило някакво чувство.
-Пий.
-Какво?-стреснах се и се обърнах към Дариъс.
-Казах пий,заради теб го убих.Пий.
-Дариъс,аз..-сведох глава-все пак се познавахме още от малки и ми бе наистина скъп приятел,въпреки,че не изпитвах други чувства към него,освен приятелски.
-Не разбираш ли?Трябва да се храниш,скоро ще започнеш да съхнеш и няма да можеш да стоиш на слънце,освен ако не ипеш кръв,постоянно.Няма значение какъв ти е бил,трябва да мислиш за себе си.Сега пий.-Боже.Обърнах се към Мат и се загледах в него,очите му,кафевите му топли очи,сякаш ме гледаха.Затворих ги,защото щеше да бъде по-трудно.Наведох се и положих кучешките ми зъби в дупките направени на вратът на Мат,от Дариъс.Вкусът бе неописуем.Вкусвах от него,от кръвта му.Пих и пих,колкото е възможно повече,а зад мен,вампирът ме наблюдаваше.-Точно така.-той бе вече до мен.-Стига толкова,изхвърли опаковката.-имаше в предвид Мат.Незнам защо,но нищо не направих.Когато станах минах през трупа за да целуна Дариъс.
-Вкусно.-той се облиза след моята целувка-по устните ми имаше кръв,което направи целувката още по-сладка.Нещо в мен се наддигна и разбрах,че искам още и още.
-Ей,какво ще стане с тялото му.-погледнах към Мат,но след секунди Дариъс хвана брадичката ми и ме накра да го погледна
-Не го поглеждай,по-трудно е така.-усмихна се.-Да продължим ли?-засмях се.Разбира се,че исках,но този път участаше и трупът.Телата ни,както и леглото бяха целите в кръвта на трупа.Каква по-голяма страст от тази?
Минаха се няколко седмици,а аз продължавах да пия кръв от смъртните,като ги оставях живи-те нищо не помнеха,карах ги да забравят за случилото се.Пиех кръв дори и от Кайл и Маргарет-бяха наистина вкусни.Продължавах играта си с Дариъс-понякога убивахме заедно и самите трупове ни служеха за легло,а кръвта им-за завивка.Правех любов само с него,защото наистина го обичах-изпитвах нужда от него,както и той от мен,ноо..

След още няколко седмици.

-Ем..-красивия вампир гледаше телевизия,облегнат на белия,кожен диван.Аз просто го целувах и исках да..-Емили!-той ме бутна.Избута ме от себе си и стана като започна бавно да се разхожда из стаята ми.Емили,виж..-прекъснах го.
-Не може ли да правим любов?Не ме ли искаш вече?- едната ми ръка подпираше главата ми,а другата бе пред вече бледото ми лице и оглеждах малките си нокти.
-Не.-на секундата застанах пред него.Свих очи.
-Какво искаш да кажеш?-започнах да обикалям около него,а той скръсти ръце пред оголените си гърди.
-Не разбираш ли?Ти-спря за момент.Ти не си онази Емили,която познавах.-отново застанох пред него.Опитах се да махна някоко черни ,лъскави кичува падащи пред дълбоките сини очи,но той ме изпревари.Възможно ли е само да ме използва?
-Не,аз не те използвам.Напротив,ТИ използваш мен.-той също присви очи.
-О,какви ги говориш.-приближих се към него.Знаеш,че те обичам,какво друго,хм?-този негов поглед.-изглеждаш секси,искаш ли..
-По дяволите,не Стюърт!-той ме блъсна,но аз отново след половин секунда бях пред него.
-Вече го правя по-добре от теб.-преди да можеше да каже нещо го ударих в корема-присви се.След като станах вампир бях наистина силна.Клекнах за да видя изражението му-стискаше зъби.-Мога да ти помогна.Само се остави.-затворих очи и започнах да се приближавам към устните му.
-Махни се!-бутна ме,а аз паднах.Точно когато започнах да се изправям,Дариъс хвана крехкото ми гърло.-Погледни се!Ти не си Емили,а кучка!Мислиш само как да се нахраниш и как да ме прелъстиш,за да ти доставям удоволствие.Писна ми!И знаеш ли?Ти беше просто част от плана ни.
-В-вас?-едва успях да изрека нещо.Намусих се.
-Да,нас.-когато изрече тази дума зад гърба му се появиха още няколко..вампира?Да,бяха вампири усещах го.Ударих го с коляно по мъжеството и седнах като кръстосах крака на диванът.Изключих телевизора,погледнах ги и повдигнах вежди.
-Е?Разказвайте,момчета.По-точно,вампирчета-засмях се-един от тях щеше да тръгне към мен,но Дариъс го спря.
-Ти беше се появила още преди хиляди години в сърцето ми,забита надълбоко,като пирон.
-Колко трогателно.Скъпи,премини към сеществената част.В какъв план съм забъркана?-засмях се отново и започнах да си играя с един кичут от косата ми.
-Тогава не съществуваше,но аз знаех,че някой ден дете от поколението Стюарт ще се роди и най-съкровенната ми мечта,ТИ,да бъдеш с мен,щеше да се сбъдне.Но още щом като те превърнах във вампир ти се промени,а когато изпи кръвта на онзи Мат,който
твърдеше,че бе скъп за теб,разбрах,че ти ще бъдеш погубена.
-От кого?Или от какво?-стана ми интересно и спрях да играя с меката си коса.Отново присвих очи и станах,като застанах пред него и приятелчетата му.
-От него.
-Тихо Нейтън-един русоляв,сивоок вампир се обади зад Дариъс.Както висчки останали бе красив с плътен и дълбок глас.-От Вампирът.Искаше те още преди да беше родена-знаеше,какво ще се случи в бъдещето.Вярваше,че ще убиваш близки и непознати без проблем,така и стана.Преди една седмица той бе тук,незнам как не си го усетила все още.Търсеше те,но теб те нямаше,в собствената ти къща.Иска да му бъдеш..съпруга.Иска те,защото според него ти ще бъдеш много силна,пък и си неземно красива-това искаше той.Сега наистина съжелявам,че те превърнах във вампир.
-Какво му каза?-не знаех дали да вярвам.
-Нищо,освен,че съм влюбен в теб и не мога да се разделя с нещото,което промени целия ми свят.-нещото?Аз да не бях по-различна от тях?-Кубчетата са от него,казваше ми да ти ги поставям в стаята,за да знаеш съдбата и бъдещето си-объркани като самия неразрешим куб.И след,като му споделих,че двамата с теб сме влюбени и правим такава страстна любов той побесня-сега иска само да ни убие.Съжелям,оправяй се сама.Аз бях дотук,заминавам си.
-Нали твърдеше,че ме обичаш?Защо ме оставяш?
-За да не ти навличам повече неприятностти.Знам,че когато се срещне с теб,ти просто с красотата и острия си характер,ще го омагьосаш и нищичко няма да ти стори.Докато на мен,по-точно на нас,защото тези вампири,както и още няколко,избягаха от него преди 781 години-искал да пожертва техните съпруги,помислил ги за въркулаци.
-Въркулаци?Чакай,обясни ми нещо.Съществуват не само вампири,но и въркулаци?И какво е станало със съпругите им?-бях много любопитна и наистина притеснена.
-Нали ти казах,че има още тук,в градчето.Те са на сигурно място и ще дойдат всеки момент,тогава ще си тръгнем и ще изживеем остатъка от времето в бягане от него.Що се отнася до въркулаците-те са опасни създания,точно като нас и са насочени право към града,но няма да убиват хора,за да се нахранят или нещо подобно-ще убият нас,за да могат да живеят още толкова,колкото сме живели до момента в който ни убият-всъщност те така живеят,не се страхуват от никой и нищо.Може би са по-опасни и от нас.И те също ни преследват,най-вече теб-нали тик азах,че Вампирът или по-точно Ноа Вампирът,те искаше и може би все още иска,да бъдеш негова съпруга.Ако това стане,въкулаците ще бъдат избивани от нас-вампирите,защото ще се сдобием с невероятна сила.Това не ме интересуваше,защото исках единствено да съм с теб,но..
-Хайде,Дариъс,да тръгваме.-отдолу се чуха няколко гласа от нежния пол-сигурно останалите вампири и съпругите на приятелите на Дариъс.
-Чакай,не можеш-хванах го за ръката и го погледнах толкова тъжно.-Обичам те,Дарисъ,не си отивай.Ще бягаме заедно,ще изживеем..
-Не,аз..
-Дариъс,скъпи,хайде,побързай!-той погледна надолу.
-Т-ти също си-пуснах ръката му-женен..-от очите ми паднаха няколко сълзи на студения под-отдавна не бях плакал,Дариъс.
-Трябва да вървя.-мигнах и вече нямаше никой-нито вампирките,нито приятелите му,нито самия Дариъс.Не бе казал "Обичам те",дори не ме погледна.Бях съкрушена,но трябваше да съм силна-във всеки момент щеше да дойде Хоа и да ме убие или по-лошо-да стана негова ВЕЧНА съпруга,докато колът,намушкан в сърцата ни не ни раздели.

nqkfa_si_tam · 2011-03-02 18:43:11

Кефи!

karz · 2011-03-02 18:54:41

Супер е. < 3

vampire_ · 2011-03-02 19:01:51

Много ми харесва. (h)Обаче имам забележка правописът ти и пунктоацията са ти под всякаква критика. ВъркОлак ,особено така ми бодеше в очите, че едва го дочетох. Пиши на някой да ти оправя текстовете (мога и аз, както решиш), че така цялата красота на произведението изчезва.

raliinkaa · 2011-03-02 19:28:00

много якооо

karriikkxx · 2011-03-02 19:51:22

Много ми харесва. (h)Обаче имам забележка правописът ти и пунктоацията са ти под всякаква критика. ВъркОлак ,особено така ми бодеше в очите, че едва го дочетох. Пиши на някой да ти оправя текстовете (мога и аз, както решиш), че така цялата красота на произведението изчезва.

знам,това е защото бързам.Другият път ще го огледам добре,преди да го пусна.

wildbitch · 2011-03-02 20:28:04

страхотно

AnOnImKaAa · 2011-03-02 21:35:06

Невероятно!!!

emity_bebety · 2011-03-03 19:32:40

Уникално!Нямам думи!

karriikkxx · 2011-03-03 20:59:07

13-та част.

--
Гледах към всички посоки,дишах прекалено шумно,ръцете ми започнаха да треперят.Ами сега?Какво ще стане?Или щях да бягам вечно,сама и завинаги,или трябваше да се омъжа за онзи Ноа,или той щеше да ме убие,или пък след като се омъжа за него,щеше да намери Дариъс и приятелите му и..Не!Какво можех да направя?Ами ако след като избягам и се изплъзна от този Вампир,може би щях да намеря Дариъс и тогава щяхме да сме заедно отново.За бога,та той бе женен,сигурно от стотици години!
-Емили!Там ли си?-това бе гласът на Маргарет.Тя знаеше за Дариъс,но не и за мен.-Ей,какво правиш в стаята на големия,лош вампир?-тя се засмя и влезе.
-Т-той си отиде-гледах към нея и плачех горчиво.-Сега какво да правя?Накъде да тръгна?Отчаяна съм,помогни ми!-Маги веднага дотича при мен,като ме прегърна.
-С какво,Ем?-ухаеше невероятно.Исках да вкуся от нея.Захапах я за врата.Толкова бях жадна и тъжна,че изпих кръвта й до последната капчица.Убих я-най-добрата си приятелка!Искаше да ми помогне и го направи-зареди ме с енергия.Хвърлих трупа на земята и вече знаех какво трябваше да сторя с живота си-щях да погубя Ноа Вампирът и да намеря Дариъс.Да го направя мой съпруг,независимо,че бе женен-аз щях да съм Емили Вампирът,главният вампир.Нямаше как да ми откаже,плюс това щях да убия съпругата му.Що се отнася до въркулаците-нека да ги избием всички до един,щом като искат да наранят семейството ми,особено моя Дариъс.
След четири месеца.
Чаках продължение на месеци Ноа да ме намери.Трябваше да бъда негова съпруга и когато най-малко очаква да го убия.Как ли изглеждаше?Красив и млад или възрастен и нисък?Незнаех,но щях да науча рано или късно.Не можех да напусна града-още по-трудно щеше да ме открие.Оставаше да чакам,но още колко?
-Емили,закуската!Ставай,мила.-защо леля Берта ме вдигаше 09:00 часа сутринта?За да ям палачинките й ли?Наистина се нуждаех от сън,не че ходех на училище-бяхме в лятна ваканция,но тя настояваше да ставам рано.Имаше ли си идея до колко късно ловувах за да се нахраня ИСТИНСКИ?
-Да,да ставам.Боже.-мърморех си под носа,докато ставах.
Затанах пред червения гардероб и извадих една красива,бяла рокля,която стигаше малко над колената ми.Нямаше презрамки,обожавах я.Намерих една огромна плетена,кафеникава на цвят,капела,както и белите сандалки.Взех слънчевите си очила,плетената чанта за плаж,отворих терасата си и слязах долу,като взех едничка палачинка от чиния на Кайл.Бързах,защото закъснявах-щях ходя с Стийв,Найджъл,Бен и Натали на плаж,а се бяхме уговорили 09:30 пред Натали,защото тя бе най-близо до плажа.Когато отидох,без много да бързам,всички бяха там и чакаха Натали:
-Хей,как си слънце?-това бе Бен-красив волейболист,с кафеви очи и чуплива,руса коса,с лек загар на кожата.
-Добре,благодаря ти.-усмихнах му се-знаех,че ме харесва,както и останалите:Стийв и Найджъл,мобе би и Натали.Обърнах се към Стийв.-Ей!-прегърнах го.-Леле,откога не сме се виждали?!
-От началото на лятото,Ем!-той се засмя.
-Емили!-обърнах се.
-Да?Какво има?-незнаех защо, Найджъл ме извика.
-Това е един приятел.
-Ноа.Приятно ми е да се запознаем.

wildbitch · 2011-03-03 21:13:24

Адскии ее интересно

AnOnImKaAa · 2011-03-03 21:26:45

еее 2 пъти по малко от миналата част невероятно е !

vampire_ · 2011-03-03 22:04:59

Ето пак ... много ме дразнят такива дребни неща, пише се въркОлак. Иначе, както винаги е супер.

emity_bebety · 2011-03-04 10:13:01

Уникалноо! Още?

karriikkxx · 2011-03-04 11:27:32

14-та част.

--

-Ем..-прекъсна ме.
-Емили,знам.Момчетата много ми говореха за теб.-това бе той,сигурна бях.Ноа бе тук за мен!
-Ха,сигурно.-засмях се и се опитах да прикрия притеснението си изписано на бледото ми лице.Сложих очилата,защото той ме гледаше с черните си очи,в които можеш да се загубиш,право в моите кафеви,объркани очи.Пропуснах да кажа,че той бе неземно красив-бе блед,също като Дариъс,светло русата му коса бе небрежно застанала и леко полюшваша от топлия бриз.Тялото му-не мислех,че някой ще има по-добре изваяно тяло от Дариъс,но ето,че извивките на Ноа бяха далеч по-изразителни и мъжествени.Бе само с светли дънки,малко над колената и плажна кърпа,която държеше в лявата си ръка.Гледах го през слънчевите очила,но знаех,че той виждаше погледа ми,разкарващ се по него.Наитина той надмина очакванията ми и сякаш нещо в мен се сви-не,не бе сърцето ми..
-Ем!-някой силно ме прегърна,а когато видях слабите,нежни ръце,разбрах,че това бе Натали.Наистина държах на нея,но с Маргарет бе различно.-Как си!-тя махна очилата ми.
-Аа.-слънцето направо ме заслепи.Сложих ръцете си пред очите си от които се стекоха няколко сълзи,заради ярката светлина и залитнах.
-Внимавай.-някой ме бе хванал за кръстта,защото както споменах,щях да падна.Ноа ме бе хванал с силните си груби ръце,намиращи се на кръстта ми.
-Ъх.-усмихнах му се,какво друго можех да направя?Как да се държа естествено,като той или щеше да ме убие,или да ме направи своя съпруга?
-Ей,Ноа,пусни я вече.-Натали наистина ревнуваше-все пак ме обича,поне тя така твърди.Наитина й вярвах,защото съм била няколко нощти с нея и начина по който ме докосваше бе различен и нежен-същия по-който ме докосваше и Дариъс.
-Няма да я..-той ме погледна.-..изям.-стреснах се и мигнах няколко пъти,а след това се откопчих от него.
-Хух.-пооправих си малко косата,сложих очилата,които бяха до преди малко в Натали и тръгнах.-Е?Идвате ли или забравихте,че ще ходим на плаж?-всички се спогледаха и започнаха да бягат срещу мен.Аз,разбира се,бях по-бърза от тях,но забавях темпото.
Вече тичахме по пясъка.Спрях за малко,за да се събуя,като не спирах да се смея.
-А!-изпищях,защото като се изправих прд мен бе Ноа-не очаквах никого.
-Хванах те.-той ми се усмихна.-приближих се до ухото му като му прошепнах.
-Хм,не си мисли,че не знам кой си,вампирчо.-присвих очи.
-Така ли?-направи някакво изражение и вече бях сигурна,че го харесвам.Гледахме се,и двамата с присвити очи,докато не ни настигнаха другите.
-Ей,носите ли топки?Хора?-Натали ни прибли.-О,вие май се харесахте.
-Ей,Ем какво стана с Дариъс,или ти вече го забрави?-Стийв и Найджъл се засмяха.
-Престанете де.-направих им забележка като ги погледнах закачливо,а когато се обърнах къ Ноа-погледът му бе толкова зъл и страшен,тръпки ме побиха.
-За кой път,за бога,да ви попитам?Имате ли топки?-Натали наистина досаждаше с тази нейна ревност.
-Ами аз имам топки ама ми се свидят.-Стийв-какво друго може да се очаква от него-винаги трябва да изръси някоя глупост.
-Хах,не струват.-Натали се закачаше с него и след малко вече се гониха по мокрия бряг.Найджъл първо се съблече и тогава отиде при тях,защото знаеше,че ще влезе във водата,със или без негово съгласие.
-Е,аз отивам.-точно преди да тръгна Ноа хвана ръката ми.
-Ти си моя,нали знаеш?-още по-силно защо не го каза?
-Ще видим.-без да го погледна,тръгнах към останалите.Какво ли щеше да стане?
Вече бяхме един час на плажа,но аз така и не влязах във чистата вода.Лежах и четях книга- "Дивата котка".Точно когато щях да разбера какво ще стане с слугинята и дали лордът ще я помисли за лека жена,някой легна до мен.
-Ноа.-пребелих очи.
-Не е ли време да..влезеш?-той се приближи още повече до мен и усетих мокрото му солено от водата тяло.
-Мм.-нарочно издадох този звук.-Би ли се дръпнал?
-Не можеш да ми устоиш,нали?-той се засмя.
-Не,просто си мокър,а аз-суха.Така,че би ли..-прекъсна ме.
-Слушай какво,умнице.Живял съм стотици години повече от теб и знам номерата на всяка жена.-говореше до ухото ми.
-Аз всяка жена ли съм?-погледнах го и от устните ни деляха само няколко сантиметра.
-Не,но не си мисли,че не мога да те погубя още сега!-целунах го.Исках да млъкне,да спре да ме заплашва,защото се страхувах.Устните му бяха толкова вкусни,нищо,че бяха солени от моркската вода.Отворих очи за малко и видях,че той също се наслаждаваше,само,че с затворени очи.Направих кратка пауза:
-Ах.-дишах в лицето му.
-Вкусна си.-тъкмо щях да кажа нещо,но той започна да ме целува.Вкарваше топлия си език,пак и пак и пак в устата ми,а аз нямах нищо против.
-Не.-устните ми се разделиха с неговите и му прошепнах.-Не съм лесна,Ноа.-след тези думи влязах във водата-банския ми бе бял,също без презрамки.Нямах големи,нито пък малки гърди,краката ми бяха дълги и стройни,затова изглеждах много добре.Обърнах се преди да вляза във водата,от която нямаше скоро да изляза,Ноа,но той не бе на брега.Странно,всъщност не-та той бе вампир,точно като мен.
Малките вълни гъделичката краката ми-харесвах океана,отпускаше ме.Когато отидох при приятелите си забелязах и Ноа,който носеше на врата си Натали:
-О,вижте,кой е дошъл."Русалката" най-после реши да влезе!

karz · 2011-03-04 12:01:04

Страхотно ее. < 33

emity_bebety · 2011-03-04 12:15:00

Уникално! Още?

#51 2011-03-01 21:44:49

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#52 2011-03-01 21:57:46

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#53 2011-03-02 10:41:30

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#54 2011-03-02 12:36:13

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#55 2011-03-02 13:00:48

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#56 2011-03-02 14:15:53

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#57 2011-03-02 16:11:59

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#58 2011-03-02 16:44:33

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#59 2011-03-02 18:19:56

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#60 2011-03-02 18:43:11

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#61 2011-03-02 18:54:41

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#62 2011-03-02 19:01:51

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#63 2011-03-02 19:28:00

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#64 2011-03-02 19:51:22

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#65 2011-03-02 20:28:04

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#66 2011-03-02 21:35:06

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#67 2011-03-03 19:32:40

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#68 2011-03-03 20:59:07

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#69 2011-03-03 21:13:24

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#70 2011-03-03 21:26:45

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#71 2011-03-03 22:04:59

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#72 2011-03-04 10:13:01

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#73 2011-03-04 11:27:32

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#74 2011-03-04 12:01:04

Re: Вампирското кубче на Рубик.

#75 2011-03-04 12:15:00

Re: Вампирското кубче на Рубик.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook