Горчивата Реалност

xnekfonikfox · 2011-02-27 18:04:32

Амии вдъхнових се от няколко потребителя в сайта и реших да напиша едно разказче, ако има интерес може да продължа .. Да сега ще кажете всеки 2ри почна да пише истории и ако ви пречи - КОШ .. Искам да чуя критика, за да знам занапред какво да поправям.. Извинявам се за правописните грешки, поправих там където съм видяла. Ако някой иска да се занимава с поправката (има желание и интерес)да пише ЛС, ще се разберем!.. Ии ето .. Първа Глава :

Чуствал ли си се самотен? Не на място и съкрушен? Вървиш бавно под дъжда .. Сълзите стичат се по студеното ти лице.. Някой някога липсвал ли ти е? Е така се чуствам аз .. похабена, използвана, изтощена, съсипана, унищожена.. Моята история е такава : казвам се Невена, на кратко Неви.. на 15 съм, уча в Езикова гимназия 2ра година с брат ми Денис, който е на 16.. Той е висок, има леко дълга коса-черна, и уникално красиви кафяви очи! Преди 4 месеца почина баща ни във верижна катастрофа и оттогава животът ни се промени. Майка ни почна да работи на две места, парите не стигаха. Две улици по-надолу имаше едно Рок-Клубче, държеше го стар и много верен приятел на баща ми, затова ми уреждаше по няколко смени в свободното ми време.
-Невенаа!!Още ли спиш?! – извика брат ми, блъскайки по вратата. – Хайде ставай 8 и 30 е, Крис и Цвети ни чакат!
Цвети е най-добрата ми приятелка, има руса коса, сини очи, перфектна фигура – мечтата на всяко момче! А брат й Кис беше висок, също със сини очи, но малко по-тъмна на цвят коса..Те са от класа на брат ми.
- О Боже! 8 и 30 !! Какво по Дяволите!? Защо не е включена алармата ми!? Кажи им, че слизам след минутка!
Станах, черната ми коса се спусна по раменете, отидох в банята да си измия зъбите, сложих две тетрадки в чантата, облякох сива тениска, черни дънки, леко износени кецове и навлякох любимото ми черно кожено яке! Като слязох на първия етаж видях разгневените лица на Крис и Цвети .. Усмихнах им се весело и излязохме. По пътя старата история се повтори..
- Невенке моя, пак ли мен сънува!? – каза Крис, хващайки ръката ми, така самоуверен, че даже сам си вярваше! Забравих да спомена, че е влюбен в мен още от 8ми клас.
- Да Крисчо, не ми излизаш от ума! – Пуснах ръката му, дано да е разбрал сарказама!
Не искам да го нараня, но става нахален .. Да хубав е, сладък, но не е това от което се нуждая. Въщност в момента не ми трябваше никой.
Никой нищо не каза след изцепката ни с Крис, чуваше се само музиката, която излизаше от слушалките на Дени.
- Е Неви ще се качвам, че имам Английски пък и Митко иска да ме види за малко. – сърдито каза Цвети.
- Ами окей аз ще зачакам Мили и ще влизаме в час, звънни ми след като свършиш! – Развиках се аз.
И ето с гръм и трясък влезе Милослава, късата и коса подстригана на каре се мяташе наляво и надясно. Беше облечена в небрежно сива къса пола, бял раздърпан потник и естествено на 6 сантиметрови токчета!
- Хей Ноно! Ще влизаме ли? – Извика се тя.
- Оо, ей.. Бях се загледала, извинявай. Хайде да вървим!

Критики!!?

karz · 2011-02-27 18:17:05

Мен ми хареса.
Ще има ли друга част?!

vampire_ · 2011-02-27 18:19:33

Няма нищо, с което да ме грабне. Първата ти част винаги трябва да показва самата идея на разказа до някъде, а освен това така трябва да го напишеш, че да заинтригуваш читателя. Малко поработи над речника си, използвай колкото се може по-разнообразни думи в описанията.

xnekfonikfox · 2011-02-27 18:22:52

Блгодаря, ще се опитам да го поправя.

vampire_ · 2011-02-27 18:25:30

Не, не, не. Сега го остави така и от следщата част вече давай. Защото така тотално ще се объркаш и ти, и другите.
Писах ти ЛС

Vessy___ · 2011-02-27 18:29:05

на мен пък ми допада

Ajilin_3 · 2011-02-27 20:49:30

Хубаво е .

xnekfonikfox · 2011-03-02 12:33:42

Втора Глава

Скука. Психология?! На кой му е притрябвала ?! И пак една мисъл ми се въртеше в главата.
Баща ми. Явно не ми личеше, но ужасно много ми липсваше. Бяхме много близки, той бе пилот. Възхищавах му се! Летеше така свободен като птица. Но уви, на тринайсти януари се прибираше от летището, не си беше вкъщи по празниците, защото имаше много полети до чужбина. Чакахме го цяла вечер, докато в пулонощ телефонът не звънна. Майка ми вдигна, сълза се стече по лицето й. Обвзе ме паника и ужас, усещах, че нещо лошо се е случило. Тя започна да плаче, ядосано хвърли телефона. Опита се да ни обясни, но всеки път, когато почнеше да говори, тя отново и отново заплакваше. Родителите ни не разрешаваха на Денис да кара кола въпреки, че можеше. Майка ми му подаде ключовете и промълви – Към болницата.- Още повече се изплаших, не знаех какво да си мисля.
Стигнахме. Всичко беше пълен хаос! Хората плачеха, викаха, молеха се. Качихме се на шестия етаж. Беше необичайно тихо. Посрещна ни доктор- беше хирург. Той мълчеше. След секунда дойде и полицай. Погледна насълзените ми очи и проговори.
- Много сълажавям, обилният снеговълеж и гъстата мъгла сa причинили верижна катастрофа, за която сигурно сте чули по новините.Девет са ранени, а тринадесет починаха. Моите съболезнования!
Той продължи, но спрях да слушам. Сякаш нещо в мен угасна. Замина си надеждата, вдъхновението, всичко.

Мили ме разбута, не усетно съм се унесла в мислите си.
- Еййй! От две минути те викам! Няма ли да тръгваме към Билогията?
- Ъъх, извинявай. Отивам до Ники и идвам, иазчакай ме! – казах бързайки да настигна Николай, искаше да му дам задачите от класното.
- Ник!! Почакай! – извиках се. Николай беше момче мечта, капитан на баскетболния отбор. Черна коса, тъмно кафяви завладяващи очи, перфектно тяло и ослепителна усмивка! Имаше едно изключение, както всички спортисти – кръгла нула в училището!
- Извинявай Ноно, не те чух. Мерси много за задачите, на мача в събота първата точка е за теб! – каза намигайки ми.
- Оо, мерси. Очарована съм. – Отново сарказам.
- Аа и кажи на Кирилова, че няма да ме има в часа й ще дойда чак за пети. – Сигурно пак ще ходи на треноровка.
Качихме се към кабинета по Биология. И ето, че кошмарът се сбъдна! Малкък човек, на средна възраст с огромни очила и доста изпъкани очи се яви пред мен.
- Здравейте, госпожо Кирилова. – плахо казах аз.
- Госпожица! Ако обичате! – подчерта тя. Явно все още мислеше, че е млада.
Телефонът ми звънна. Беше непознат номер.
- Извинете, госпожо. Може ли да изляза?
- Невена, пак ли ще говориш с Крис? - каза подигравателно тя.
- Не. С майка ми. - отговорих притеснено.
- Излизай, но побързай! - както винаги ядосана.
Изачках няколко секунди да видя дали ще затвори, но уви. Вдигнах.
- Ало?
- Хей, не ме ли помниш – каза тайнствен и леко познат глас.

Благодаря на vampire_ за редакцията ;dd

Mallchoo · 2011-03-02 18:05:44

Давай трета глава,стана интересно.

pink.star · 2011-03-02 18:13:09

Некст :p

vampire_ · 2011-03-02 19:40:46

Чудно.

xnekfonikfox · 2011-03-03 08:17:58

Глава 3

Изтръпнах.
- Ехееей!? Невена, Максим е. Лято 2010 напомня ли ти нещо? – каза момчето откраднало сърцето ми. Максим.- само като чуя това име настръхвам.
Затворих телефона, изключих го и влязох в час.
Макс живееше в съседната къща миналото лято при леля си. Не исках да се сещам за тогава. Беше перфектно като изкючим как свърши. Помня още очите му- черни, загадачни. Всеки път когато го погледнех се изгубвах, там някъде в мрака. Усмивката, сякъш гледах как слънцето ми се усмихва и ме приветства за новия ден! Ръцете му, щом ме прегърнеше бяха като кули обградили ме. Никой и нищо не можеше да ме нарани тогава. Тялото му – префектно! А, неговото сърце, открадна моето.
Баща ми ни запозна. Още щом го зърнах. Ахх.. Ритъма на сърцето ми се ускоряваше, сякъш щеше да изскочи! Той е син на Антоан, мъжът дал ми работа. Сега нямаше как да го избегна. Когато бяхме заедно всичко беше като в сън, някакси напълно съвършенно. Но денят, в който си отиде, той взе сърцето ми със себе си. Нашата връзка беше необикновенна. Прекарвахме часове само говорейки си. За всичко. Лежахме на мократа роса и слушахме вдишванията си, един на друг. Страстните целувки, на фон на залеза. Усмивките, сълзите. Да, той беше първоро момче, което проля сълза за мен. В деня в който се сбогувахме беше тъмно, дъжд, мъгла, болка. Още помня думите му. Той каза :
- Невена за вотри път не ме слушаш ! – Изкреща се Милослава, нарушавайки спокойствието ми!
- Ъм, какво казваше? – опитах да оправя положението.
- Казвах, че отивам до Йо и после ще наминем към клуба. Брат ти и Цвети те чакат отвън и казаха да побързаш.
- Ами, окей. Ще се видим после. – целунах я по бузата и затичах към вратата.
- Дени, Цвети, бързам за към клуба. Казвайте. – разбързано казах аз.
- Ами, тръгвай, ние ще се, амм, ще се отбием до едно място и идваме. – Цвети нещо криеше от мен, но няма значение. Сега друга мисъл ми беше в главата.
По пътя се оглеждах за лицето на Макс. Отново имах онова странно чуство, че нещо лошо ще се случи.
Стигнах до клуба. Спрях пред вратата, поех дълбоко въздух и влязох. Всичко беше нормално. Сякъш нещо ми олекна. Отидох в стаята да оставя чантата си, вързах си косата и отдох на бара.
Отново изтръпнах. Побелях от ужас. Сега той стоеше пред мен.

Благодаря на vampire_ за редакцията ;dd

ecei · 2011-03-03 10:50:59

Интересна история. Харесва ми сюжета. Браво

emity_bebety · 2011-03-03 14:29:15

Харесва ми!

gretinkb · 2011-03-03 16:22:02

страхотно е тази история много прилича на моета браво на теБ имаш талант

Call Again · 2011-03-06 23:18:28

допада ми

xnekfonikfox · 2011-03-10 08:58:50

Глава 4

- Здравей! Сега вече спомни ли си кой съм? – подигравателно каза Макс.
- Как да не те помня!? Какво правиш тук? – опитах се да се усмихна.
- Такова посрещане ли заслужавам? Вместо да ме прегърнеш, ти ме изпращаш обратно. – засмя се и ме прегърна.Чуството беше неописуемо. Не исках да ме пуска, всичко се почна отначало и сега какво ще ме заблуди отново и след два дни ще си тръгне?! Не мисля, че това ще стане пак!
- Извинявай, изненада ме. Не очаквах да те видя скоро. – отново фалшивата усмивка.
- Ти май не ме искаш тук, а?! Е жалко, защото се местя да живея тук. Ще ме виждаш всеки ден и ще ти се налага да ме търпиш, както и да ме прегръщаш! Знам, че ти липсвах. – Намигна ми и отново се засмя подигравателно. Знаел, че ми е липсвал?! Та, да не би аз на него да не съм му липсвала!!?
- Даже не усетих, че те няма! – засмях се и той изведнъж стана сериозен. – Ей, шегувам се. Разбира се, че ми липсваше. – сякаш това искаше да чуе.
- Знам аз, но не разбрах защо след като си заминах не отговаряше на смс-ите ми и не ми вдигаше телефона? – май наистина стана сериозен.
- Макс, имам много работа. Хайде да говорим после, моля те. Ще мина до вас след работа, става ли? – не исках да говоря за това, никога.
- Ами добре. – каза той разочарован. Целунах го по бузата и отидох зад бара.
На излизане той ме погледна и се усмихна. Как щях да му обясня, че след тръгването му животът ми беше изпълнен само със сълзи? Не исках да му казвам, че ме е боляло. Научих се да живея без него и ето той пак се появи в живота ми.
- Невенкеее, липсвах ли тии? – Отново Крис! Дени, Цвети, Крис, Митко и Мили влязоха в клуба. Боже, Крис тотално ме изнервяше!
- Не позна! – огромна усмивка се появи на лицето ми. Митко беше бившето гадже на Цвети. Той беше висок, две глави над мен, силен, красив и много глупав! Брат ми го мразеше, както и аз. С Цвети бяха уникална двойка, но както казах глупоста му надделя. На Нова Година се събрахме в тях, “изпонапиха” се и двамата с Милослава се натискаха. Нищо ново под Слънцето. Оттогава ходи след Цвети и я моли да му прости и отново да са заедно, но уви... – Отивам да избърша две маси и идвам.- изражението на Крис ме зарадва много, не беше вече така самоуверен.
- Ей, Цвети! Познай кой се появи в живота ми отново.- само по погледа ми тя разбра за кой говоря.

cweti. · 2011-03-10 09:11:13

Още ... :p

xnekfonikfox · 2011-03-11 19:47:22

Глава 5

Всяка вечер едно и също. Спорове, караници, смях.
- Невена, трябва да затвараме. Вече е 23:30, изпрати приятелите си и ела да ми помогнеш с чашите. – каза Ива- чистачката. Тя беше на средна възраст, ниска, имаше леко побелели черни коси, изкрящо сини очи и очарователна за възрастта си й усмивка.
- Ам, добре Иве, ей сега идвам.- забързано й отговорих. – Дени, ще изпратите ли Цвети, защото ще свърша по-късно, а и след това имам малко работа ? – не исках да му казвам за Макс.
- Няма проблем, но каква работа? В 12 часа работи ли се? – той подозираше, че има нещо. Замълчах и не можах да изляза от ситуацията.
- Ще ми помага. Тя ще мие чаши, а аз ще бърша пода. Нали не си забравила Невена? – Ива знаеше абсолютно всичко за мен. Бях й се довеила напълно. Тя видя по-рано Макс и знаеше, че трябва да се срещна с него.
- Естествено, че не съм. Дени, кажи на мама, че ще се прибера по-късно. – забелязах, че не ми вярваше много.
- Ами добре, но не закъснявай. – после сигурно ще ме разпитва.
- Е, чао! – казах им аз като ги прегърнах всички.
- Благодаря ти, че ме измъкна, но как разбра, че ще ходя при Макс? – все едно не знаех.
- Момиче, то ти се чете по погледа. Сега си вземи чантата и отивай при него. – тя ми се усмихна весело и след това ми намигна.
- Не. Ще ти помогна с чашите, както казах и после ще ходя, а и не знам дали все още е буден. Може и утре да отида. – тя виждаше, че не исках да ходя.
- Обеща му! Не може така. Иди му звънни, пък и щом теб ще чака, мислиш ли че ще спи? – беше права, седнах на една от масите и звъннах. Чаках няколко секунди, реших да затворя и той вдигна.
- Хей Макс, Неви е. Спиш ли? – изплаших се, да не съм го сабудила.
- Нее, как ще спя ?! Ти нали щеше да наминеш, какво стана? – говореше леко сънен, знаех си, че спи.
- Ами, туко що свърших работа и реших да проверя дали спиш. Е, да идвам ли или ще го оставим за утре? – отново исках да избегна ситуацията.
- Ела, тъкмо ще хапнем сладолед, както ние го обичаме. Помниш ли? – как да го забравя ?!
- Хах, ами окей. След няколко минути съм пред вас. – погледнах Ива и видях, че ме гледа усмихната.
- Добре чакам те.
- Ъм, Иве..- исках да проддължа. Но тя ме прекъсна.
- Отивай! Някой друг път, ти ще миеш чаши! – засмя се и ми подаде чантата.
- Благодаря ти много, утре ще ти разкажа какво е станало. – отговорих й, сложих чантата ми през рамо, целунах я по бузата и изтичах към вратата. След около десет минути бях пред двора на Макс. Видях, че само в неговата стая светеше, затова реших да му звънна.
- Макс, пред вас съм, слез да ми отвориш, ако можеш. – не знаех какво ще му отговря после.
- Добре, но ти нямаше ли ключ от нас? Както и да е, слизам. – бях забравила, че както аз имам ключ от тях, той има от вкъщи.
Когато запали лампата пред вратата, лицето му грейна, отдавна не го бях виждала и всичко ми се струваше нереално и в същото време перфектно. Той застана пред мен и изведнъж почна да се приближава все повече и повече. Тъкмо устните ни щяха да се слеят в едно и аз отместих глава като го целунах по бузата.
- Извинявай. Аз.. – той искаше да каже още нещо, но го прекъснах.
- Ще се качваме, или ... ? – почуствах се гадно. Някак използвана. Не исках да се влюбвам отново- но ето. Онези утихнали чуства почнаха да се пробуждат. Качихме се в стаята му. Седнах на леглото му, а той отиде за сладолед. Забелязах нашата снимка над леглото му, още седеше там, непокътната.

Благодаря на vampire_ за редакцията ;dd

emity_bebety · 2011-03-12 16:05:17

Уникално! Още???

xnekfonikfox · 2011-03-27 00:00:14

Глава 6

Той влезе и забеляза, че гледам снимката.
- Помниш ли колко щастливи бяхме тогава? Нали знаеш, че и сега можем да бъдем.- той отвори стара рана.Исках го, но не зависеше само от мен.
- Макс, не дойдох за това. Знаеш ли, късно е ще си тръгвам. – запътих се към вратата, но той хвана ръката ми.
- Чакай. Извиявай, просто от както си тръгнах не съм спрял да мисля за теб, ти ми бе всичко Невена, и все още си!- много време чаках за да чуя това. Сведох глава и казах:
- Виж Макс, след като си тръгна много неща се случиха и промениха.. – той ме прекъсна.
- Да не би да си срещнала друг? Онзи Крис, нали? – усетих притеснението по гласа му.
- Не, не ме остави да довърша. Ти ме остави и да знам, че вината не беше твоя. Както и да е простих ти, но след твоето заминаване, ти остави много болка в живта ми. Много трудно те преодолях. И сега ти изведнъж се появи, от нищото. И очакваш да забравя онази болка и да продължим отново ей така, сякаш нищо не се е случвало? Макс, не мисля, че ще е толкова лесно. – по изражението му видях, че това не е онова което той искаше да чуе.
- Искаш да кажеш, че повече няма шанс за нас ли? – очите му заблестяха.
- Не Макс, не ме слушаш. Има шанс, но не знам дали ще е достатъчен. Нищо не се знае. Пък и сладоледът се разтопи. – засмях се и той ме погледна усмихнато.
- Ам, да. Отивам да взема друг и идвам. – очарователната му усмивка бе още на лъчезарното му лице. Погледнах часовника си 12:03, колко бързо отлетя времето. Трябваше да тръгвам. Слязох до кухнята където беше Макс.
- Макс, ще тръгвам. Късно е, а и Денис каза да побъразам. – не исках да тръгвам, но нямах избор.
- Остани тук, цяла нощ! Ще си говорим. Хайде, ще е забавно! – наистина искаше да остана.
- Сега ще му звънна. – исках да остана. Качих се в стаята му и набрах номера на Денис.
- Невена! Къде си? Имаш ли представа колко е часа? – тревожно и ядосано почна да говори.
- Дени, в Мона съм ще остана при нея. Гледала е някакъв ужас и ме извика. Моля те кажи на мама, че ще се видим утре след училище. – надявах се да се съгласи.
- Сигурна ли си, че си в Мона. Добре, както и да е. Утре ще се видим. Лека нощ, Неви. – почуствах спокойствието му.
- Благодаря, лека и на теб! – затворих и почнах да пиша смс на Мона.
- Хей какво стана? – Макс влезе в стаята.
- Ами ще остана, но сигурен ли си? – знаех какво ще отговори.
- По сигурен не съм бил. – усмихна се той и ми подаде следоледа. – Както го обичаш. – засмя се и ме погледна.
Времето летеше неусетно, смеехме се и си припомняхме стари случки.
- Макс, може ли да те попитам нещо? – притесняваше ме едно нещо.
- Ами да, кажи. – той стана сериозени ме погледна с онзи негов сладък поглед.
- Имало ли е момичета след мен. Сериозни връзки? – притеснявах се от отговора.
- Имало е връзки, но не сериозни. Всичко е било за да те забравя. В лицата на другите търсех твоето. Устните ти, ръцете, всичко. Накрая осъзнах, че друга като теб няма, и се отказах от тези безсмислени свалки. – исках да го целуна. Така като преди, виждах, че и той го искаше. Доближих се до него, той прехапа устни и се доближи още повече. Всичко стана за секунди, изведнъж бях в прегръдките му, а устните ми, впити в неговите. Той спря, усмихна се и ме погледна.
- Ето виждаш ли, както преди. – каза той доволно.Усмихнах се и го целунах.
- Да прав си. – сведох глава.
- Ей какво казах толкова? – Макс ме целуна по челото и ме прегърна още по силно. Не исках да ме пуска.
- Нищо. Нищо не си казал. – усмихнах се и се сгуших в него. Погледнах часовника си.- Ей кога е станало 3 часа? Ти не мислиш ли да спиш? – подигравателно му казах аз.
- Ти да не би да ме гониш да си лягам? – засмя се и ме погледна сериозно.
- Не! Бих останала будна цяла нощ заради теб. Само да те гледам. – усмихнах се. – Как ще кажем на Денис, че сме заедно. След всичко дето стана преди мисля, че вече не те харесва толкова.
- Аз ще се оправя с него. Ще ти приготвя леглото за да се наспиш, а утре.. – прекъснах го.
- Не, искам да спя до теб, в прегръдките ти. – той се усмихна, взе едно одеяло от стола и ме зави. Усмихнах се и неусетно съм се унесла в дълбок сън. Това е всичко което исках. Той да бъде до мен. Мислех, че ми е по-добре без него, но съм грешала.
Алармата ме събуди, отворих очи и първото него което видях е Макс да се опитва да я изключи.
- Подай ми го глупаче. – засмях се и го целунах.
- Глпаче, а ? – той ме погледна доволно след като разбра как се изключва. – Хей, намерих в гардероба ми някакви твои дрехи. Можеш днес да отидеш с тях. – той ми подаде сиви дънки и черен потник.
- Да, може. – усмихнах се и го прегърнах, а след това ги намъкнах на бързо - Отивам до банята и идвам – затичах се безшумно към банята на същия етаж и замръзнах.
- Невена?!

nani_tyyy · 2011-03-27 10:15:56

Туко що прочетох всички части. Много ми харесва..
Ощее..

xnekfonikfox · 2011-04-08 11:46:41

Глава 7.

- Ъм, здравей Лина!..Азз.. – Макс ме прекъсна. Лина се казваше леля му. Тя тъкмо излизаше от банята към която се бях запътила.
- Тя беше тук цяла нощ. – той й отговори спокойно и хвана ръката ми.
- Оо, значи отново сте заедно? Между другото, Невена, радвам се да те видя. – тя ме погледна доволно и се усмихна. – Е, аз ще направя закуска. След 10 минути ви искам долу! – тя се засмя и слезе по стълбите.
- Боже, как се изложих. – сведох глава.
- Не, не си се изложила. А и ще й се наложи вече по-често да те виджа тук, нали? – Макс ме погледна мило и ме целуна по челото.
- Мда, но моля те поговори с нея дали ще възразява да ме вижда тук, все пак.. – отново ме прекъсна.
- Добре, спокойно. Сега влизай в банята
Сресах косата си и изведнъж спрях. Помислих си, дали това е правилно. Аз и Макс. Дали Денис ще одобри това, че отново съм с него. Макс прекъсна мислите ми.
- Неви, слизам долу, а ти побързай! – Чувах разбързаните му стъпки.
- Окей. – Погледнах се пак в огледалото и изтичах на долния етаж.
- Е, ще минем ли през Мона? – Да, Мона. Трябваше да тръгнем заедно към училище.
- Ами да. – Усмихнах му се и допих ябълковият сок. – Е, готова съм. Ще тръгваме ли?
- Да, брат ти там ли ще е? – явно искаше да говори с него.
- Да, но защо ти е? Не искам отново да се карате. – сякаш не знаех какво точно иска да говори с него.
- Не. Искам да го питам дали е окей с това, което се случва между нас. –Замълчах си и почнах да се обувам.
Никой нищо не каза през целия път. Нямаше за какво да си говорим. Не спирах да се представям как двамата обсъждат нашата връзка и Денис не се съгласява да се срещам с Макс. Имах предчуствие, че така ще стане.
- Е, Мона не живее ли тук. До колкото си спомням. – За малко да подмина къщата й. Голяма и бяла. Прекрасна градина се виждаше зад три етажната къща. А точно пред вратата две големи статуи на пудели. Майка й имаше три. Мила, Томи и малкото им пуделче – Малчо. Просто не я разбирах.
- Ъм, да. Сега ще й звънна. –бързо набрах номера на Мона и зачаках да вдигне.
- Дааааам, Мона на телефона. – както всеки път.
- Ей, Мона аз съм. Излез пред вратата съм. – след като го казах видях как главата и се подаде от средната тераса на третият етаж.
- Оу, имаме си компания, а? – Засмя се. – Идвам.
Затворих й и се обърнах към Макс.
- Сега слиза. – усмихнах му се и го целунах.
Мона се затича силно на 6 сантимеровите си токчета, занасяйки се и ме прегърна.
- Е, ще имам ли честта да се запозная с този красавец. –Каза нагло тя докато правеше онези мили очички.
- Аз съм Макс, гаджето на Неви. Приятно ми е. – Той й подаде ръка като се засмя и ми намигна. Тъпата й физиономия беше уникална. Често я използваше.
- Мда, Аз съм Милослава, Мили или Мона. – тя ме погледна и се усмихна неловко.
- Ако брат ми пита, спала съм у вас! Гледала си Boo и не си могла да заспиш! Ясно? – Погледна ме с някакъв перверзен поглед и се засмя.
- Ах, вие палавни.. -
- Ясноо?! –Пробвах серизното си изражение, но не успях и се засмях.
- Дам. – тя поклати глава и тръгнахме към учлище.
Чуваха се само тананиканията на Милослава. Беше усилила слушалките си на макс и от време на време припяваше. Доста беше смешна.
- Е, ти тук ли ще учиш? – Мили застана рязко пред Макс и се ухили до уши.
- Ъ, да. Проблем ли има. – Той ме погледна странно. Сякаш ме питаше „ Какъв й е проблема на тази!?” Виждах го в очите му. Засмях се.
- Не, даже ще ми е много приятно. –Тя мина покрай мен докато ме оглеждаше.
Видях Денис, Крис, Цвети и Митко. Те ни погледнаха. Крис изглеждаше много ядосан. А Дени, спокоен? Отидохме при тях. Целунах Цвети по бузата, усмихнах се на Крис и прегърнах Денис. Изглеждаше щастлив.
- Е, помните ли Макс? – Усмихнах им се идиотски като се опитвах да вкарам малко настроение в предстоящата Трета Световна Война.
- Ей, Макс. Местиш ли се тук? –Останах с отворена уста. Денис отиде и подаде най-приятелки ръка на Макс. Той ме погледна и се усмихна.
- Ами да. Реших, че тук ми е по-добре. –Не очаквах да стане така. – Може ли да поговорим за малко. Нещо важно и насаме. – Макс погледна Денис и му кимна наляво.
- Да. Ей ако искате се качвайте. Ние ще ви настигнем. – Денис намигна на Крис, на който му личеше, че е бесен и Цвети го задърпа към входа. Незнам какво щяха да си говорят, не мисля, че и щяха да ми кажат.
- Е, избра него пред мен, така ли? Като обида ли да го приемам или? Какво видя в него, което аз нямам. – Крис не спираше да задава глупави въпроси.
- Ами може би мозък. – Цвети го потупа по рамото и се засмя. Той се усмихна доста саркастично и изфуча нагоре.
- Какво му стана? –Почуствах се гадно.
- Остави го. Ще му мине. Та какво става между вас с Макс? –Цвети ме придърпа ме към тоалетната.
- Ами отново сме заедно. Снощи си изяснихме всичко и решихме да си дадем още един шанс. – Усмихнах се .
- Супер, а как ли ще реагира Денис? – и двете замълчахме.

#1 2011-02-27 18:04:32

Re: Горчивата Реалност

#2 2011-02-27 18:17:05

Re: Горчивата Реалност

#3 2011-02-27 18:19:33

Re: Горчивата Реалност

#4 2011-02-27 18:22:52

Re: Горчивата Реалност

#5 2011-02-27 18:25:30

Re: Горчивата Реалност

#6 2011-02-27 18:29:05

Re: Горчивата Реалност

#7 2011-02-27 20:49:30

Re: Горчивата Реалност

#8 2011-03-02 12:33:42

Re: Горчивата Реалност

#9 2011-03-02 18:05:44

Re: Горчивата Реалност

#10 2011-03-02 18:13:09

Re: Горчивата Реалност

#11 2011-03-02 19:40:46

Re: Горчивата Реалност

#12 2011-03-03 08:17:58

Re: Горчивата Реалност

#13 2011-03-03 10:50:59

Re: Горчивата Реалност

#14 2011-03-03 14:29:15

Re: Горчивата Реалност

#15 2011-03-03 16:22:02

Re: Горчивата Реалност

#16 2011-03-06 23:18:28

Re: Горчивата Реалност

#17 2011-03-10 08:58:50

Re: Горчивата Реалност

#18 2011-03-10 09:11:13

Re: Горчивата Реалност

#19 2011-03-11 19:47:22

Re: Горчивата Реалност

#20 2011-03-12 16:05:17

Re: Горчивата Реалност

#21 2011-03-27 00:00:14

Re: Горчивата Реалност

#22 2011-03-27 10:15:56

Re: Горчивата Реалност

#23 2011-04-08 11:46:41

Re: Горчивата Реалност

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook