Момичето на Ада

dOpe · 2011-01-16 18:54:45

Мм, това е първата част на малък разказ, който писах миналия месец, хареса се от приятелите ми и реших да го споделя с вас. Казвайте повече критиките си, за да знам над какво трябва да поработя повече. Знам, че сигурно имам доста пунктоациони и препинателни грешки, но ме мързеше да го проверявам ^^''

Глава 1 - Тъмнината в сърцата на хората

- Не! Моля ви, спрете! - викаше момичето през сълзи и се дърпаше, но те не спираха. Продължаваха да я блъскат и ритат. Чувстваше се твърде сама, беззащитна и слаба, за това не знаеше какво друго да направи освен да вика, да вика въпреки, че няма кой да я чуе. За момент момичето млъкна. Сякаш вече не и пукаше какво ще се случи с нея.
- Какво стана? Защо млъкна, така не е интересно. Викай, моли се милост! - извика в лицето 'и едно от 4-те момчета, които я биеха. Той я беше хванал за ризата и я дърпаше към себе си, но ризата не издържа на тежестта и се скъса. Момичето го игнорираше, а той и заби един шамар и тя отново се струполи на земята. Русата и коса се разпиля по земята, а сълзите 'и обляха бузите 'и за пореден път. Тя се досети кой е виновен за това - една от нейните съученички. Беше им платила, за да я пребият. Почти нищо около тях не се виждаше. Беше 22:00 часа и на всякъде беше тъмно, а те я бяха захвърлилив тъмна уличка, за да не могат случайни минувачи да ги видят. Катранено черните 'и очи се взираха в пустоща. Нямаше какво да направи. Беше безсилна..
Когато се прибра момичето отиде право в стаята си. родителите 'и вече си бяха легнали, дъщеря им често излизаше да се разхожда и да гледа звездите, за твоа не се притесняваха. А и за да се притесняват първо трбва да 'и обърнат малко внимание, а те бяха твърде заети с работа. Когато русокосото момиче се качи в стаята си, то направо легна на лиеглото без да се преоблича. Не можа да заспи. Но и не 'и се спеше. Беше погълната от мислите си, които непрестанно нахлуваха в главата 'и. Отново и отново.
На сутринта лицето и вече беше изсъхнало, но очите 'и все още бяха насълзени и зачервени.
- Акира, ставай! - чу се женски глас, който викаше момичето. Тя стана бавно,облече си униформата, върза си косата на две високи странични опашки, както обикновенно. Отиде в банята да си измие лицето и зъбите и слезе на първия етаж. Отиде в кухнята и седна на масата, за да закуски. Мускулите на ръзете я боляха и за това ядеше по-бавно от обикновенно.
- Како, добре ли си? -попита едно малко момиченце с кафеви очи, които приличаха на малки звезди, и къса руса коса. То стоеше на стола до Акира.
- Да, Саеко, защо да не съм ? - отвърна момичето и мило се усмихна на сестричката си - Радвам се, че поне теб те интересува какво става с мен.- родителите на Акира се направиха, че не се чули нищо, но си пролича, че се ядосаха от коментара на дъщеря си. Те не забелязаха по-различно държание от страна на Акира. Това, че се движи по-бавно не им направи никакво впечатление.
Когато Акира приключи със закуската тя си взе чантата и излезе безмълвно от къщата, а сестра 'и затвори вратата зад нея.
През целия път до училище Акира гледаше бездушно на долу. Вървеше много бавно. Не можеше по-бързо. Беше сиобула клин, за да не 'и се личат синините по кракатаи беше с риза с дълъг ръкав, за да не се виждат раните по ръцете 'и.
Акира стигна до училище на време. Беше преценила колко време ще 'и отнеме, за да се придвижи в това състояние. Мина главната порта и след това влезе в училищната сграда, мина по коридора и влезе в класната си стая. Чина 'и се намираше на 2-рата редица от ляво на дясно, 3-тия чин. Бяха единични, по 5 на редица. Тя седна ан стола си и си извади нещата за часа, подпря се на дясната си ръка и зачака звънеца да удари.
Часа минаваше съвсем нормално, но някъде към средата върху чина на Акира падна някаква хартийка.Тя я взе, огледа се, но никой негледаше към нея. Разтвори яи очите 'и се разшириха пълнейки се с гняв, много гняв. "Как беше снощи, хареса ли ти разходката? " -това бе написано на бележката. След това Акира отново извъртя глава на зад и погледна към едномомиче с къдрава кестенява коса, дълга до раменете и сини очи, които я гледаха надменно. Момичето се беше усмихнало арогнантно и приканливо. Акира отново обърна главата си на пред, нямаше какво да направи. Тя затвори очите си ядосано, стисна бележкат в юмрука си и наведе глава.
Звънеца за последния час удари, вече и последния час беше свършил. Акира остана още около 10 минути в класната стая, за да си допише това, което беше на дъската и да си събере нещата. Вече нямаше ученици останали в сградата. Акира излезе през врататаот сградата и тръгна да слиза по стапалата, но в този момент някойя дръпна в дясно, след това този някой я блъсна към стената и я притисна. Това беше кафевокосото момиче, което 'и беше хвърлило бележката, а именно Миьоко.
- Казах ти, че не харесвам когато ми отказват. - каза злобно момичето и я погледна ядосано. Миьоко хвана Акира за косата и я засили към земята. Русокосото момиче падна и затвориочи. Стисна юмруци,беше се ядосала, нов този момент дойдохаоще две момичета. Едното беше с много къса, права коса,черна като очите. Казваше се Наюки, а другото момиче беше Шизуку. Тя беше с дълга до кръста права кестенява коса и зелени очи. Шизуку не беше като Миьоко и Наюки, на тях им харесваше да унижават другите,но Шизуку не беше такава. Тя беше мила и тиха, но преди няколко години тези две момичета я бяха спасили от същия тормоз.
- Утре донеси парите или по-добре не идвай на училище! - каза Наюки като се наведе към Акира и я хвана за ръката и след това пак я блъсна. После треите момичета си тръгнаха оставяки съученичката си на земята.

`~`r0shи`~` · 2011-01-16 19:01:07

Супер.. Малко правописни грешки, но това ще се оправи. Още

darichkaa · 2011-01-16 19:02:56

Става..хубаво е.Само тези японски имена не ми допадат,но това си е мое мнение

TwilightGirl90 · 2011-01-16 19:03:06

Грабна ме .
Само дето имаш много правописни грешки .

inlovegirlx33 · 2011-01-16 19:04:57

Хареса ми.

Demolina · 2011-01-16 20:10:08

Оу, Нираа .. ..

Харесва ми ..

plam4eto · 2011-01-17 04:45:12

хубаво е

AnOnImKaAa · 2011-01-17 05:11:01

Супер е Много ми хареса и имената са просто супер

AnOnImKaAa · 2011-01-18 12:03:38

Кога ще пускаш 2 част?

`~`r0shи`~` · 2011-01-18 12:07:52

В най-скоро време..

dOpe · 2011-01-18 13:57:51

Кога ще пускаш 2 част?

Съжалявам, но частите сте ги пускам през 2-3 дни. Нямам много време да пиша, а и имам и друг разказ на гърба си.

В най-скоро време..

Мда, мисля, че тази вечер ще мога да я пусна ^^

dOpe · 2011-01-18 19:45:30

Глава 2 - ?? (Не можах да 'и измисля име -.-)

Акира се изправи и изчисти дрехите си. Бяха се изцапали когато падна. Взе си чантата от земята, сведе поглед и тръгна към изхода на училището.
Когато се прибра, момичето се качи в стаята си. Преоблече се в бежов потник и къси, дънкови панталони. Слезе на първия етаж, в хола и легна на дивана. Взе дистанционното и започна да превключва каналите, но не си хареса нищо и изключи телевизора. Беше сама в къщи и на всякъде беше тхио. Толкова тихо, че песента на птиците се губеше в тази тишина. Беше толкова мрачна и поглъщаща, но и в същото време някак успокояващо приятна. Акира се загледа в тавана, унесе се, тишината я приспа бавно идокато се усети вече се беше понесла в страната на сънищата. Въпреки, е не сънуваше нищо много 'и се искаше да проспи остатъка от живота си.
На следващия ден Акира не беше събрала парите, носеше само малко повече от половината. Нямаше как да отсъства от училище. Не може да се прави на болна, дори и наистина да беше болна родителите 'и не го забелязваха.. Надяваше се по някаква странна случайност да 'и се размине, но знаеше, че няма да стане. Още докато влезе в двора на уилището Миьоко я извика. Акира само плахо 'и подаде парите.
- Преброй ги! - каза строго Миьоко към Шизуку. От начало се стресна малко, но реагира бързо,взе парите и запона даги брои, след това каза:
- Не са тоно, липсват пари. - възкликна Шизуку. В този момент Миьоко блъсна Акира ядосана към стената. Акира се поувства сякаш нещо я прониза и се свлее по стената.
- До кога ще ме караш да чакам?! - изкрещя Миьоко - Нали ти казах, че ще е по-добре за теб, ако днес не дойдеш на училище, ако нямаш парите.
- Не можах да ги събера, съжалявам! - запона плажо да се оправдава Акира. Очите 'и запонаха да се насълзяват. Шизуку я гледаше жално, но не можеше да направи нищо, защото знаеше, че иначе ще свърши като нея. Миьоко взе рязко парите от Шизуку, хвана Акира за яката, издърпа я на горе, удари 'и силен шамар. Акира се извъртя в страни от удара и се хавана за дясната буза. Миьоко хрърли парите по Акира и 3-те момичета тръгнаха. В очите на русокосото момиче се четеше болка и омраза. Омраза, която скоро нямаше да утихне. Синините по тялото 'и бяха започнали да избледняват, но болката все още беше там. От всичко най-мъчно 'и беше, че заради този тормоз често 'и се налагаше да пропуска тренировките по плуване - като днес. Не можеше да отиде заради белезите си.
След като звънеца за 3-тия час удари Акира излезе от стаята, за да се разходи. Момичето излезе на площадката. Вървеше бавно, беше замислена, гледаше на долу и си играеше с гривната на лявата си ръка. Гривната представляваше златно синджирче с висулка, също позлатена, която беше във формата на първата букава от името на русокосото момиче, а именно "А". Изведнъж Миьоко и Натсуки я пресрещнаха. Този път бяха само двете. Шизуку беше останала в класната стая, за да им напише домашните за следващия час. Наюки погледна към гривната на Акира.
- До сега не бях забелязала колко хубава гривна имаш! - усмихна се подло момичето.
- Искам я! - заяви безразлично Миьоко и погледна Акира в очите. Очите на Акира се разшириха за момент след това момичето веднага погледна в страни като започна да увърта.
- Ами.. - Момичето не искаше да дава гривната, защото тази дрънкулна 'и беше единствения подарък, който родителите 'и някога са подарявали. Като по чудо когато Акира навършваше 12 майка 'и се беше сетила за празника и със съпруга си бяха отишли да изберът подарък на дъщеря си. По принцип винаги са я пренебревали, Акира е отраснала с детегледачките, които техните наемаха. Не искаше Саеко да има същото детство и за това винаги спестяваше, за да 'и купи подарък. Може и да е малък, но винаги е бил от сърце.
- Какво пак ли ще ми откажеш? Приеми го като компенсация за дето не успя да ми донесеш парите! - каза Миьоко със все същото принудително изражение.
- Н-но.. - тъкмо започна Акира, но Миьоко я прекъсна.
- А с онези пари, които донесе вчера ще ми купиш нова висулка. Каквато искаш, но да е хубава! - след тези думи Наюки хвана ръката на Акира и откачи гривнаат от ръката 'и преди русокоската да се усети и след това я подаде на Миьоко. Тя се усмихна надменно и я преибра в чоба на сакото на училищната си униформа.
На връщане от училище Акира мина през златарския магазин, за да вземе нова висулка за Миьоко. Беше се принудила да го направи, защото 'и се искаше по-скоро да отиде на тренировка по плуване отново. Докато разглеждаше изложените висулки пред магазина, Акира дочу разговора на две момичета чакащи светофара за пешеходците да светне в зелено.
- Какво стана с онзи сайт? На момичето на Ада? - попита едно от момичетата, което беше с къса черна и чуплива коса, вързана на висока конска опашка.
- Ами, по едно време успях да вляза, но мисля, че е активен само в 12 часа през ноща. - отвърна момичето, което беше до нея. То имаше дълга до раменете права, руса коса и беше доста ниска, но това я правеше доста сладка. Русото момиче беше облечено с бяла риза със сини ленти по краищата, синя панделка от пред, на яката и малка значка на училищети '. Полата 'и беше чисто синя, а чорапите бели, стигаха до бедратата 'и. Носеше черни обувки и черна ученическа чанта. Чернокосото момиче беше облеченопо съвсем същия начин, само че имаше и бежаво сако от горе. Имаха като униформата на Акира.
- Как така е активен само 12 часа ? - отново зададе въпроспо-виското момиче.
- Ами, в 12 ч. гоотворих, но се замислих за момент и в 12:01 вече не можах да се свържа. - отвърна русокосото момиче.
- Това е странно.. - заяви чернкосото момиче.
- Да.. наистина - съгласи се приятелката 'и и след това момичетата пресякоха улицата.

darichkaa · 2011-01-18 19:50:05

Много е хубавооо..страхотноо
ощее ?

dOpe · 2011-01-31 20:08:07

Глава 3 - Момичето на Ада
Акира се замисли за момент. И преди беше чувала за Момичето на Ада. Казват, че изпраща хората в Ада. Дава ти отмъщението, което търсиш. Всичко това 'и се струваше твърде плашещо и жестоко. Русокосото момиче се отърси от мислите си и си тръгна от магазина без да взема нищо.
Акира се прибра в къщи, отиде в стаята в стаята си, остави си нещата, преоблече се, легна по корем на леглото, взе си една книга и започна да чете. На последък момичето почти не спеше и докато четеше очите 'и постепенно започнахада се затварят и след известно време беше заспала на книгата си.
Русокоската се събуди късно вечерта. Тя стана от леглото и отиде до тоалетната. Когато се върна в стаята си, Акира случайно погледна към монитра на компютъра си и видя, че часът е 23:58. Тя седна на стола пред компютъра, отвори браузъра си и съвсем механично написа името на сайта на Момичето на Ада. Беше 23:59. Линка беше неактивен. Изведнъж момичето се усети какво е направило и се стресна за момент. След това натисна бутона "Enter" на клавиатурата. Часът стана 00:00. Страницата се отвори. Акира знаеше, че няма много време, за това бързо написа " Миьоко Нашимото " в предназначеното място и натисна бутона изпрати. Преди момичето да се усети какво е направило от прозореца заблестя ярка оранжева светлина. Акира се стресна. Изведнъж тя се озова на друго място. От дясно на нея имаше езеро. Слънцето залязваше и беше много красиво, а пред нея имаше едно дърво. До него стояха една жена със синьо кимоно* и черна коса вързана на на висок кок, малко момиче на около 12, или поне на толкова изглеждаше. То беше с дълга до кръста, права, черна коса. Очите 'и бяха кърваво червени. Беше с училищна униформа. Униформатабеше цялата в черно. Имаше само една черна панделка. Чорапите 'и стигаха до коленете. И те бяха черни, както и обувките. От това момиче се усещае само страдание, болка, страх.. От лявата страна на това момичеимаше и един чернокос, висок мъж. Изглеждаше на около 20 години. Той беше с черна тениска, бяло горнище, тъмни панталони иоранжеви маратонки. Имаше и гердан на вратаси. Донего стовшв възрастен мъж, подпрял се на дървен бастун. Той носеше сламена чапка, бледо-синя юката* и се беше наметнал с някакво черно палто.
- Тук съм. - чу се красив глас, а Акира погледна към чернокосото момиче. - Хоне-Онна. - продължи чернокоската, а жената от дясно на нея изведнъж изчезна. Момичето протегна дясната си ръка. На мястото на Хоне-Онна се появи малка, сламена вуду-кукла, с ярко червена връв вързана за нея, която падна в ръката на чернокосото момиче. След това момичето я подаде на Акира и каза.
- Вземи това. - Акира отиде до нея и взе куклата.
- Ти си Момичето на Ада? - но момичето срещу Акира продължи с това, което имаше да казва без да 'и обърщавнимание.
- Ако наистина искаш да получиш отмъщение, дръпни червената връв.
- Н-но.. Аз не искам.. - опита се да я прекъсне, но Момичето на Ада отново я игнорира.
- Акоя дръпнеш, значи официално си подписала договор с мен. Този когото си прокълнала веднага ще бъде изпратен в Ада. Но, ако го направиш, ти трябва да платиш цената. Прокълнешли някого, трябва да се жертват две души. Това означава, че твоята душа също ще бъде изпратена в Ада. - допълни момичето.
- Ада? - попита сама себе си Акира.
- Но, разбира се, това ще се случи след като умреш. Останалото зависи от теб. - довърши Момичето на Ада и изведнъж всичко изчезна.

* Кимоно - Японско традиционно облекло, носено от жени, мъже и деца.
Юката - Японска дреха, типично кимоно лятото, обикновено изработена от памук.

Мисля да спирам да пиша. Нямам мотивация, явно не се чете много, а моля тези, които прочетат главата да си изкажат мнението ^^

raly_12 · 2011-02-01 13:34:21

Не ми допада особено но ще следя ако пуснеш някоя друга историйка и отново ще напиша мнението ми

#1 2011-01-16 18:54:45

Re: Момичето на Ада

#2 2011-01-16 19:01:07

Re: Момичето на Ада

#3 2011-01-16 19:02:56

Re: Момичето на Ада

#4 2011-01-16 19:03:06

Re: Момичето на Ада

#5 2011-01-16 19:04:57

Re: Момичето на Ада

#6 2011-01-16 20:10:08

Re: Момичето на Ада

#7 2011-01-17 04:45:12

Re: Момичето на Ада

#8 2011-01-17 05:11:01

Re: Момичето на Ада

#9 2011-01-18 12:03:38

Re: Момичето на Ада

#10 2011-01-18 12:07:52

Re: Момичето на Ада

#11 2011-01-18 13:57:51

Re: Момичето на Ада

#12 2011-01-18 19:45:30

Re: Момичето на Ада

#13 2011-01-18 19:50:05

Re: Момичето на Ада

#14 2011-01-31 20:08:07

Re: Момичето на Ада

#15 2011-02-01 13:34:21

Re: Момичето на Ада

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook