Любовна история

audrey · 2010-12-23 18:23:44

Ето и последната част, дано ви хареса края (:
[size=9] ...Соня излезе от класната стая, а пред нея стоеше Николай.
- Реших да те изчакам тук ... - промълви той. - ... но не вярвах, че ще дойдеш толкова бързо. - усмихна се.Соня обаче реши да остане твърда
- Е, искаше да ти дам шанс. Ето, давам ти го - говори.
- Не тук - нека първо излезем от училище.
Двамата излязоха от училището и се запътиха към метрото.
- Наистина съжалявам за случилото се. - започна Николай, а Соня въздъхна.
- Аха
- Спри, изслушай ме ! -Николай хвана Соня за раменете, а тя го погледна в очакване. - Наистина сгреших, просто не исках да те наранявам. Не исках да изкараме ваканционните дни, опитвайки се да се вкопчим един вдруг. Не исках фалшиви усмивки, зад които се крие болка и несигурност.Не можех да ти причиня това, не желая да те наранявам. Мислех, че е по-добре и за двама ни.Все още го мисля, но просто не съм достатъчно силен.Не мога без теб и се ... - Соня се надигна на пръсти и го целуна,а той обви огромните си мъжествени ръце около тънката й талия. Колко й липсваше това ! Обожаваше да се чувства малка и беззащитна в неговите ръце. Усещаше сигурност,когато беше с него, като че ангел я закриляше.Окрилена бе, а не закриляна.
- Окей, това беше най-тъпото нещо на света ... но и аз се чувствам така - каза тя . - Обичам те ! - И после се вкопчи в него както удавник би се вкопчил в спасителен пояс.Или по- скоро като алкохолик в последната останала глътка вино.Николай я прегърна силно и така стояха на улицата около двадесет минути, а разни минувачи минаваха, поглеждаха ги и после пак си тръгваха. Всеки продължаваше по пътя си, но в съзнанието на някои оставаше онази влюбена двойка, прегръщаща се безгрижно на улицата.Само ако знаеха как всъщност стояха нещата...
- Повече не го прави ! - Каза заплашително Соня.После се усмихна. - Каквото и да има ще го преживеем заедно.
- Хъмм ...- промърмори Николай. - В знак на обичта ми към теб и един вид като обещание, ти давам сърцето си.
- Ха, то не е ли мое вече ?! - засмя се Соня,повдигайки вежда.
- Да, но сега ще го носищ до твоето. Буквално.Обърни се,моля те. Николай хвана косата на Соня и усети как потръпва.Обожаваше да усеща аромата на меката й кожа. Затвори очите си за няколко секунди, като че се опитваше да запечата този момент в съзнанието си. После окачи някакво колие на врата на Соня. Соня го погледна.Беше сърце, в готически стил и на него пишеше "Николай".
- Аз имам същото. - каза Николай и извади изпод блузата си същото колие, но по-грубовато и с името "Соня" на него. Соня положи длани върху лицето на любимия си, опря носа си в неговия и прошепна "Липсваше ми !". После той я целуна.
- Е, какво ще правим сега ? - Попита Николай, а Соня го хвана за ръката и тръгнаха нанякъде. Целия следобед те прекараха на ледената пързалка ...[/size]

summer.time · 2010-12-23 18:29:37

Нещо не го схванах,той нали се казва Николай,защо тогава на нейното колие пише Божидар ??

Иначе много ми хареса и да има продължение моля!

audrey · 2010-12-23 18:33:53

ОМГ, Божидар ли съм написала ? *удря се по главата* Ооооо, не е истина !!!! Грешката е моя, сега ще го поправя

П.С. Възнамерявах това да е разказът, но обещавам - ще мисля за продължение

summer.time · 2010-12-23 18:39:14

ОМГ, Божидар ли съм написала ? *удря се по главата* Ооооо, не е истина !!!! Грешката е моя, сега ще го поправя
П.С. Възнамерявах това да е разказът, но обещавам - ще мисля за продължение

Ааааа аз си мислех, че пак аз нещо не съм схванала
По добре излисли продължение със Коледа и после Нова година ще е гадно така да свърши

moni4ka_21 · 2010-12-23 19:04:28

Прекрасно е!Направо останах без думи, написано е страхотно.Едно голямо БРАВО!
Колкото до края, на мен ми се струва приемлив край-щастлив и красиво описан, но не бих отказала още решението е твое

audrey · 2010-12-24 10:11:00

Следващите дна дни Соня и Николай бяха неразделни.
На двадесет и трети декември двамата си организираха един наистина вълшебен ден.Обикаляха из улиците на София, отидоха заедно на пазар за празниците,гледаха филм и отново посетиха любимата си ледена пързалка. Към шест часа вече и двамата се бяха изморили.
- Да отидем вкъщи. - предложи Николай.- Ще купим топъл шоколад...
- Не ми трябва повече. - усмихна Соня.

Двамата се запътиха към дома на Николай- Отстрани изглеждаха като приказка.Николай бе поел покупките на Соня, а тя го беше хванала подръка и бе облегнала глава на рамото му.
- Прекрасно е. - прошепна тя, а той я целуна по челото.Не след дъло двамата стигнаха до входа на Николай, влязоха и се качиха в асансьора.Изведнъж Соня изпита непреудолимо желание.Искаше Николай.Тук и сега.Тъкмо да се хвърли на врата му, когато някаква жена се качи в асансьора. "Мамка му !" - помисли си Соня и едва изчака следващите четири етажа. Николай отключи и двамата влязоха в апартамента му.Не беше особено променен след последната визита на Соня.Само че в спалнята до леглото имаше куфар, от когото яха извадени повечето дрехи...Соня се натъжи,но си обеща да не се поддава на негативни емоции.Не и в този прекрасен ден.Николай се наведе, за да остави покупките до леглото, когато Соня го прегърна през кръста.Той се обърна и я целуна нежно.Телата им сякаш пламнаха.И двамата желаеха едно и също нещо.Нещото, от което се бяха лишили в последните четири месеца.Николай грабна Соня и я положи на леглото, след което легна върху нея.Целуна я по врата.Соня настръхна. Съблече блузата от любимия си.После прокара пръсти през косата му... страст...желание... скоро дрехите и на двамата бяха вече история.Соня обви краката си около кръста на Николай.Той проникна нежно в нея, а тя вкопчи ноктите с в гърба му.Николай изстена от удоволствие...
По-късно двамата лежаха блажено сгушени един вдруг.
- Не искам да те пускам. - промълви Николай. - Никога.
- Недей тогава . - Соня го целуна.
След около пет минути тя скочи като ужилена.
- Мамка му ! - изкрещя тя.
- Какво ? Какво има ? - попита леко стреснат Николай.
- Забравих ! Не ! По дяволите ! - нареждаше тя докато ровеше из новите покупки. Накрая извади две кутии обявки и една рокля. Тъмносиня, копринена вечерна рокля. После извади обувките от кутията повдигна ги и попита :
- Тези или тези ?
Чакай,чайкай ... какво ще правиш ? - попита вече много объркания Николай
- Имам среща с баща ми. В "Луис и Кларк" след 20 минути. Трябва да се оправя по най-бързия начин.Баща ми мрази да чака.Та... - върна се на обувките Соня .- тези или тези ?- Николай посочи тези в дясната й ръка, а Соня го изгледа странно. - Неее, другите.
- Тогава защо ме питаш ? - Удиви се Николай, докато търсеше бельото си из завивките.Соня не му отговори.Взе дамската си чанта и влезе в банята.След малко повече от час излезе.Беше вързала косата си в небрежен кок, а гримът подчертаваше прекрасните й очи.
- Великолепна си. - промълви Николай и я целуна.
- Благодаря ти . -усмихна се Соня и отвърна на целувката му. - Колко е часа ? Ооо не !
- Да те закарам ? - предложи Николай.
- О, благодаря ти ! Искаш ли да дойдеш ? Баща ми те харесва, няма да има нищо против.
- Нее,това е вечер баща-дъщеря.- няма да се натрапвам. Соня го погледна. -Е, както искаш...
Николай остави Соня пред ресторанта и си тръгна.Тя влезе щастлива, но в момента, в който я заведоха до масата, на която бе настанен баща й, лицето й посърна.
- Здравей, мила. - каза баща й. - Очаквахме те...

little_baby · 2010-12-24 11:18:27

Увлекателно и прекрасно са точните думи
Предполагам ще има продължение ;?/

audrey · 2010-12-24 11:21:59

да,ще има - благодаря ти (:

audrey · 2010-12-25 15:32:08

На масата им имаше неочакван посетител.София.Тя бе приятелката на баща й.Двете не се понасяха, но София бе голяма превземка.Тя стана и я целуна демонстративно по бузата.Соня се усмиха фалшиво, после седна.София беше висока и слаба жена, с руса коса и безизразни кафеви очи.Соня беше наясно защо Сфия е с баща й, но недоумяваше какво намира той в нея. След като поръчаха, бащата на Соня се обърна към нея.
- Как си, скъпа ? Не съм те виждал от много време. Как е Николай ?
- Добре съм, татко, благодаря.Николай се върна преди няколко дни, той сещо е добре.
- Радвам се . - Виктор, бащата на Соня се усмихна. - Много си красива тази вечер.
Благодаря ти,татко. - Соня го погледна изпитателно. - Но едва ли сме тук за това.Е, какво става.
- Ами...- Виктор стисна ръката на София - Искахме първа да научиш ... - Соня се разтрепери,усети как й прималява.Вече знаеше как ще продължи изречението на баща й, но панически се молеше да греши.
- Аз и София ще се женим . - усмихна се
- Вие какво ?! - Соня подскочи и стана от масата. - Татко, как може да си толкова...толкова...това ми беше достатъчно. - Соня стана и излезе разплакана от ресторанта.Как можеше баща й да е толкова глупав...толкова сляп...С разтреперени ръце извади телефона си от дамската чантичка и позвъни на Николай.
- Ник, какво правиш ? ... да, не.не...добре съм, не не съм добре... моля те, ела да ме вземеш...
След броени минути Николай вече стоеше пред "Луис и Кларк".Слезе от колата си, прегърна Соня и се опита да я успокои.На път за дома му, тя разказа цялата история.
- Не мога да повярвам ... дори не ме попита за мнениеточи.Този разговор трябваше да го проведем насаме.Дори не си направи труда да ме последва след като си тръгнах...колко съм глупава !
Николай просто стоеше и слушаше.
- Благодаря ти, че си до мен. - погледна го.После Николай я целуна...

ninka_kapinka · 2010-12-25 16:02:53

Не,не това е уникално!

audrey · 2010-12-26 09:31:19

Двамата седяха сгушени на дивана...без думи.Просто се наслаждаваха на блажената тишина.Соня осъзна, че са малко хората около нея, с които може просто да помълчи, без да е неловко.Докато Николай си играеше с косите на Соня, промълви.
- Мила
-Мхм ?
-Мислех си... наистина се радвам, че си тук с мен, но ... няма ли да е добре все пак да поговориш с баща си ? Дай му шанс да ти обясни, поговорете малко ...
- Да, и аз си мислех да поговоря с него, но ... нямам сили. Освен това той я доведе снощи, защото искаше да предотврати публичен скандал.За него репутацията явно е по-важна от мен... дори не ме потърси след снощи...
- Не знам... според мен и той събира сили.Представяш ли си какво е да бъдеш разкъсван между любовта и децата си ?
-Всеки нормален човек ще предпочете собственото си дете. - Соня вече се ядоса.-Няма да го потърся !
- Но ... - Николай знаеше какво е да се скараш с родител и не искаше приятелката му да изживее същото.Опитваше се да я вразуми, но когато близнаците в Соня се бунтуваха, дори тя бе безсилна.

Изведнъж телефонът на Соня звънна.Тя подскочи от дивана с надеждаа,че е баща й,макар и да не си го призна.Отиде в стаята на Николай и затвори вратата.След около двайсетина минути дойде и каза : -Ник,какво ще кажеш да отидем при татко на бъдни вечер ?
Николай се съгласи.Беше щастлив, че баща и дъщеря ще изгладят отношенията си и нежно целуна Соня.
По- късно двамата прекараха бурна нощ ...

summer.time · 2010-12-26 09:52:47

УНИКАЛНО Е !!

Много ми харесват всичките описания,абе просто нямам думи,МНОГО МИ ХАРЕСВА

audrey · 2010-12-29 17:21:03

Коледните празници минаха прекрасно за Соня.Беше с Николай, който и помогна да се сдобри с баща си... всичко изглеждаше перфектно.Едно обаче не беше ясно на Соня – защо Николай сдобряваше чужди семейства, но не контактуваше със своето ?
Тя реши, че иска да му върне услугата и потърси семейството на приятеля си. Соня Илива постигаше всичко в живота си, затова и не бе трудно да убеди родителите на Ник да разговарят с нея.Те, привидно мили хора я поканиха в дома си в елитен столичен квартал, но за съжаление, прекалено далечен от нейния, за да отиде пеша.Мразеше да пътува с такси, но, уви, наложи й се.След като склезе от таксито, Соня разбра че е объркала убицита. “Мамка му !” – Каза си.Не й се искаше пак да си взима такси и реши да повърви пеша.Навън обаче беше супер студено и след две минути тя вече не можеше да движи пръстите си. По дяволите ! Трябваше да ползва ... градски транспорт ?! Дойде някакъв автобус и тя се качи в него... да спирката й бяха казали, че трябва да слезе на следващата спирка, така че няма значение в какво ще се качи. Стоеше до вратата на автобуса, опитвайки се да се да не се държи много за дръжките и изведнъж чу познат глас зад себе си.Мек, романтичен,мелодичен и ... ооо не ! Да не би да беше ? Не ... ?! Соня извади едно огледалце от чантата си, направи се че си проверява грима и изкриви огледалцето леко надясно.Упасенията й се потвърдиха.Зад нея стоеше Мирослав... най-голямата и сърцераздирателна любов в живота на Соня. Каква ирония ! И двамата бяха с червени палта.И двамата бяха от хората, които никога не биха си помислили да влязат в автобус ... ами сега ? Соня не знаеше как да постъпи.Двамата не си бяха говорили повече от година.

summer.time · 2010-12-29 17:32:35

Пускай следващата част по бързо,моля... Става много интересно!!

audrey · 2010-12-29 18:25:44

Тъй като ти май си единствения ми читател... Благодаря ти.Щях да пиша продължението по-късно, но ти си такъв верен поддръжник. Заповядай ((: и ОЩЕ ВЕДНЪЖ - БЛАГОДАРЯ

Спирката на соня дойде и единственото, на което се надяваше тя е Мирослав, бившият й да не слезе тук. Соня си продържи по улицата, но вътрешно знаеше кой върви след нея.Извъднъж телефонът й звънна
- Здраси, Мая, как си мила ? ... да...ами... нека е по-късно днес, сега имам малко работа...не, не е за по телефона... какво ще кажеш за шест ? ... ами, избери някое хубаво кафене и ми се обади от там.Целувки-чао.
Соня знаеше, че не трябва да вдига.След малко някой я хвана за рамото, а тя се обърна.
- Миро ? – направи се на изненадана Соня
- Леле ! – възкликна Мирослав
- Ами не ,правилният отговор е Соня – тя се усмихна.Мирослав е момчето, което Соня най-много бе обичала.И ако трябваше тайно да признае пред себе си... още страдаше по него
- Не, знам името ти – засмя се Миро.Ах,този мелодичен смях – просто си много ... променена
- Ти също. – Не , Соня изобщо не бе променена.Не и вътрешно.Тя все още беше онова страхливо момиченце,което винаги се крие зад маска. Момиченцето, което бе готово да се хвърли в обятияна на Мирослав. “Не!”-Каза си Соня. “Мирослав е минало, ти обичаш Николай !” Повтори го няколко пъти ала сърцето й сякаш не бе толкова сигурно.
- Е... ти и автобус ? – засмя се Мирослав. – Какво те води насам
- Е, любов...- нещо не позволи на Соня да продължи изречението си, но после се поокопити.Мирослав трябваше да разбере, че вече е отдавна забравен. – Любонта изисква жертви-завърши изречението си Соня и после се усмихна.
- Ами ти ? Не си обичайната гледка за градси транспрт.
- Всъщност си права – Мирослав снаправи крачка към Соня. После се наведе и прошепна в ухото й. – Взеха ми колата. – Соня настръхна.Изведнъж в съзнанието й се появиха разни сцени ... “Престани, престани , престани !” повтаряше си.Ала не успя.Мирослав се наведе, придърпа я към себе си.
- Липсваше ми. – прошепна.А после я целуна.Сладка целувка, а в същото време горчива.Соня не знаеше какво да прави.Най-сетне разбра какво е земята под краката ти да се разтърси....

moni4ka_21 · 2010-12-29 18:31:25

Уникално е .. пишеш страхотно! Следващатаааа
П.С. единсвения, другия път, изчетох ги на един дъх

summer.time · 2010-12-29 18:40:24

Още повече се зарибих Много ми е интересно,моля те пусни следващата част колкото се може по скоро...Какво ли ще стане по нататък ??

moni4ka_21 · 2010-12-29 18:45:38

Моля те, пусни следващата чаааааст
П.С. знаеш как да оправиш деня на някого ..

audrey · 2010-12-29 18:52:52

Моя грешка, двечки сте О, благодаря много, слънчица ! Ето следващата част

- Спри – Соня се отдръпна. Имам си приятел, дори съм тук заради него ! Ами твоето гадже ?
- Вярвам,че си страшно привързана към гаджето си – запомна Мирослав. – Аз обичам Мариана, но ти просто...просто... Ти си единствената, разбра ли ?! Ето, казах го.
- Така ли ? – Соня вече повиши тон. – Единствената, аха. Единствената бях, когато се отдръпна от мен, единствена бях, когато се отчуждихме, единствена бях, когато ми каза че всичко е свършено... и сега, след като почти година не сме си говорили, изобщо не сме се виждали.Изведнъж ти се появяваш и ми казваш, че съм единствена. – Очите на Соня се насълзиха.Тя просто се обърна и си тръгна, но не. Мирослав, настоятелен за първи път в живота си, тръгна към Соня.
- Ти не разбираш.Ти си единствената.В последната година съм с Мариана,да, не съм те виждал, но осъзнах че не мога без теб. Ти си единствената.Единствената истинска и неугасваща любов, с която ...
- ...с която си запълваш празнините мужду гаджетата . – довърши Соня. – Ти си егоист.Не те интересуват чувствата на хората, гледаш само собствените си облаги. Но нито аз, нито която и да е сме играчки на разглезената ти особа.Щастлива съм без теб, ако обичаш, напусни живота ми ! – Соня се обърна и продължи по улицата.Мирослав не я последва повече.Искаше й се да се обърне, да се хвърли на врата му, но от друга страна стоеше Николай.Сигурната, истинска любов.Какво й ставаше ?! Докато тънеше в размишления, за малко да пропусне сградата, в която живееха родителите на Николай.Ами да ! Никой друг не предизвикваше в нея нуждата да подобри живота му.За никой друг тя не би направила това, което щеше да направи.Майната му ! Защо тогава все Мирослав й бе в ума ?
Соня позвъни на звънеца, на който пишеше “семейство Арсови”. Чу се приятен женски глас.
- Ангелина Арсова, с какво да ви помогна ?
- Здравейте, госпожо Арсова.Аз съм Соня, приятелката на Николай, разговаряхме по телефона преди няколко дни...
- Соня, разбира се ! Влизай, мила . Ще ти отворя.

summer.time · 2010-12-29 19:09:55

Хееей Пак съм аз да не те притеснявам ама наистина,много се зарибих по твоята историйка много ми харесва, Пишеш убийствено ! и много ще се зарадвам ако пуснеш по бързо другата част,умирам да разбера защо Николай не се вижда с родителите си !

audrey · 2010-12-29 19:11:34

Благодаря ти много, мила
Колкото до следващата част - работя по въпроса. Този път ще е по-дългичка, понеже е последна за днес

moni4ka_21 · 2010-12-29 19:21:57

търпеливо чакамеее
ии утре задължително още

audrey · 2010-12-29 20:13:08

Заповядайте, симпатяги

Входната врата се отвори и Соня влезе.Семейството на Николай живееше на седмия етаж и тя реши да вземе асансьора, за да не изглежда задъхана и червена при първата си среща със семейството на любимия си.
Докато атажите минаваха, мислите й правеха същото.Ами какво щеше да стане сега ? Соня си нямаше идея какво се е случило между тях. Ами ако те са направили нещо ужасно ? Неее, тогава нямаше да я приемат.Какво ли щеше да се случи ? Соня стоеше на тръни.Асансьорът спря. Седми етаж, апартавент 4а...Соня пристъпи бавно и позвъни на звънеца.Вратата отвори красива и видимо изтънчена жена.Висока около метър и шейсет, с руса коса, прибрана на кок. Беше облечена със стил, макар и просто да си стоеше вкъщи.Соня си помисли, че майката на Николай олицетворява идеала й за жена.Беше наистина прекрасна.Ех, ако можеше и тя да изглежда така на 40 ...
- Здравей, мила . Ти сигурно си Соня. –Соня се усмихна. – Да, здравейте.
- Заповядай,влез...
Апартамента им беше голям.Жената покани Соня в хола.Наистина ле прекрасен.Голям,цветът на стените бе пепел от рози, а интериора бе в ренесансов стил.Любимият на Соня ! От тавана висеше огромен кристален полилей, а прозорците бяха френски. Соня се запъти към един рафт, на който бяха наредени снимки.Николай като малък.
-Какъв сладур е бил ! – Соня възкликна на глас.
Майката на Николай дойде с две чаши чай.
- Да, прекрасен беше.И все още е ... Хималайски чай ?
- Благодаря ти, любим ми е – Соня се усмихна. Това семейство бе плашещо перфектно.
- Вижте, госпожо Арсова ... – започна Соня
- Моля те, наричай ме Ангелина – усмихна се мило жената.
- Ангелина ... – Соня се усмихна. – Отгледала сте невероятен син, наистина.Благодаря ви за това.Само че ...загрижена съм.Той винаги е до мен и ми помага в трудни ситуации, но виждам че страда и знам защо е. Семейството му липсва.Съжалявам, може ли не е моя работа, но какво толкова се е случило,защо не контактувате със сина си.
- Виж, Соня – ситуацията е трудна. – Започна Ангелина. . – Преди три години Николай откри нещо.Акт за раждане всъщност.
Соня вече изглеждаше объркана.Да не би Николай да ле осиновен ? Неее, нямаше начин.Ако беше осиновен, едва ли щеше да се сърди на родителите си.Не и доколкото го познаваше. Майката на Николай продължи.
- Николай разбра, че има сестра.Е, всъщност полусестра. Красимир, баща му има извънбрачна дъщеря.Аз също не знаех.
Соня гледаше объркано.Като че идеалният и спокоен Николай излизаше от сапунен сериал .
- Оказа се, че Станислава, дъщерята на Красимир живее в ... не много добри условия. Николай разбра, че баща му изобщо не се интересува от момичето, дори не плаща издръжка.И побесня. Разкрещя се на баща си.Каза, че той можел да бъде на нейно място, че ако животът на момичето е провален, то е заради Красимир.Заяви, че ще се изнесе, после се обрна към баща си и каза “Едва ли ще ти е трудно да забравиш за съществуването ми”...Звънях му няколко дни подред, но не вдигаше...Баща му ми забрани да се вждам с него
- И вие просто склонихте глава ?! – Соня подскочи. Беше възмутена, но и превъзбудена.
- Не мога да се опълча на Красимир.Няма как да ти обясня, но просто не мога.
- И предпочетохте това нещо, каквото и да е то пред сина си ?
- Не... всеки ден съжалявам, повярвай ми.
- Ами, потърсете сина си тогава ! Обяснете му, защото той страда много.Силен е и никога не би показал болката си, но аз я усещам. Нима ще пропилеете живота си по този начин ?! Съжалявам, че съм толкова пряма, но един ден смъртта ви ще настъпи и ще осъзнаете, че сте изгубили единственото си дете.Ще съжалите, че не сте го потърсили.А кой знае, може и да имате внуци без да знаете. – Соня вече не можеше да свързва изреченията си.Беше толкова разпалена...
Жената склони глава, знаеше че онова момиче каза самата истина, но й се стовари като грм.Сякаш някой я цапардоса.
- Благодаря ти, мила.Наистина не съзнавам как трябваше да чакам три години някой да ми отвори очите.
В това време и двете забелязаха.Един мъж седеше на вратата и ги слушаше.
- Коя си ти ? – попита мъжът
- Соня
- Скъпи, тя е приятелката на ...
- Ясно ми е коя е . Мъжът се обърна и влезе в някаква стая.
- Надявам се да се видим скоро. – усмихна се Ангелина и изпрати момичето.
По-късно Соня излезе с приятелката си Мая и й разказа всичко. За момент дори бе забравила за срещата си с Мирослав.Тъкво тръгна да разказва, когато телефонът й звънна.Беше Николай.
- Здравей, слън...
- Къде си ? – прекъсна я Николай.
- Ами в с******с сме с Мая
- Трябва да се видим. Веднага!
- Добре, какво ти е.
- Няма значение. След пет минути идвам.
- Окей.
- Какво му стана ? – Зачуди се Соня.След малко видя приятеля си да влиза в кафенето.
- Здравей, Мая. – поздрави той. – Да тръгваме. . обърна се към Соня
- Но...на вън е студено, защо не тук...
- Моля те !
- Ох... чао, Майче. – Соня си взе палтото и двамата излязоха.
- Е, какво се е ...? Аааа ясно. – Соня се досети.
- Защо го направи ?
- Виж...
- Защо говори с родителите ми.
- Защо ли ? – Соня не знаеше дали любимият й я упреква или обратното.Тонът му бе странен. – Защото те обичам. Не понасям да страдаш.Мислех, че ще мога да оправя нещата...Съжалявам. – Соня я заболя.Знаеше какво се е случило.Вероятно бащата на Николай се е обадил бесен и му се е разкрещял. Момичето не искаше, но очите му се навлажниха.
- Не съжалявай. – усмихна се Николай. – Благодаря ти.
- Моля ?
- Баща ми се обади.Каза, че те е чул.Била си толкова искрена и невинна... накарала си го да се замисли...никой до сега не го е правил.Наистина не ти влизаше в работата, но благодаря ти.
Соня закри устата си с ръце и изпищя.
- Господи, ти си ангел !- възкликна Николай и я прегърна.Вдигна я във въздуха, а тя го целуна.

moni4ka_21 · 2010-12-29 20:22:14

ипипипипиии
много е хубавооо, БРАВО! невероятно е

summer.time · 2010-12-29 22:29:02

УоУ Уби ме ! Толкова е увлекателно...надявам се няма да свърши така ?

#26 2010-12-23 18:23:44

Re: Любовна история

#27 2010-12-23 18:29:37

Re: Любовна история

#28 2010-12-23 18:33:53

Re: Любовна история

#29 2010-12-23 18:39:14

Re: Любовна история

#30 2010-12-23 19:04:28

Re: Любовна история

#31 2010-12-24 10:11:00

Re: Любовна история

#32 2010-12-24 11:18:27

Re: Любовна история

#33 2010-12-24 11:21:59

Re: Любовна история

#34 2010-12-25 15:32:08

Re: Любовна история

#35 2010-12-25 16:02:53

Re: Любовна история

#36 2010-12-26 09:31:19

Re: Любовна история

#37 2010-12-26 09:52:47

Re: Любовна история

#38 2010-12-29 17:21:03

Re: Любовна история

#39 2010-12-29 17:32:35

Re: Любовна история

#40 2010-12-29 18:25:44

Re: Любовна история

#41 2010-12-29 18:31:25

Re: Любовна история

#42 2010-12-29 18:40:24

Re: Любовна история

#43 2010-12-29 18:45:38

Re: Любовна история

#44 2010-12-29 18:52:52

Re: Любовна история

#45 2010-12-29 19:09:55

Re: Любовна история

#46 2010-12-29 19:11:34

Re: Любовна история

#47 2010-12-29 19:21:57

Re: Любовна история

#48 2010-12-29 20:13:08

Re: Любовна история

#49 2010-12-29 20:22:14

Re: Любовна история

#50 2010-12-29 22:29:02

Re: Любовна история

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook