Любовна история

audrey · 2010-12-20 16:18:51

Обичам те, липсваш ми, не мога повече да чакам ... - Това чуваше Соня месеци наред. Не знаеше кога пак ще се срещне с Николай, а разстоянието я убиваше. И изведнъж датата на срещата им се потвърди. На 19ти декември самолетът на Николай щеше да кацне в София . Нищо вече нямаше да ги раздели... до края на годината.
Соня беше страшно развълнувана. Отброяваше дните навсякъде - скайп, фейсбук и всякакви социалнимрежи.Не спираше да говори за това и в училище. Настъпи 15 декември - каква ирония ! Денят, в който тя се бе разделила с най-голямата си любов.Само ако знаеше какво отново й е подготвила тази дата.Вечерта видя, че някой й е писал.Беше Николай. Съобщението гласеше "Трябва да говоря с теб, вдигни ми, моля те !".

(По дяволите, трябва да излизам ! Утре ще го довърша , съжалявам (: )

vaflichka · 2010-12-20 16:22:00

Супер е ! Дано продължението се публикува по-скоро..

_______________________________

I’ve had the time of my life
And I’ve never felt this way before
And I swear this is true
And I owe it all to you

---- ----

hubbabubba1 · 2010-12-20 16:24:11

Прекрасноо ее < 33 .. []

Brunette... · 2010-12-20 16:45:44

Страхотно е

xnesquikx · 2010-12-20 16:46:55

Страхотно е,, :3

x_alien_x · 2010-12-20 16:54:09

Адското.

little_baby · 2010-12-20 17:19:27

Интересно ми стана

zvezdi4kata_ · 2010-12-20 17:32:00

Супер якоо!

TwilightGirl90 · 2010-12-20 17:40:40

Много е интересно . Айде следващото ..

moni4ka_21 · 2010-12-20 17:41:20

Нямам търпение, давайй ^^

audrey · 2010-12-20 19:29:25

Ето я и втората част ((: Благодаря за хубавите реакции и се надявам да оправдая очакванията ви.Дано ви хареса ((:

Какво ли беше толкова важно ? -запита се Соня. Все пак натисна зелената слушалка.
- Здравей, слънце, как си ? - попита развеселено
- Амии... ще разбера след малко.
-Не те разбирам
- Виж,обичам те, но ... не мога повече така. Не те виждам месеци наред,единствения ни контакт е чрез скайп...
- Нали си идваш след няколко дни, какви ги говориш ?-Попита Соня, вече наранена от предстоящия отговор.Знаеше какво ще последва, макар да не съзнаваше защо.
- Да, ще си дойда, ще сме заедно няколко дни, а после ? - Попита Николай. После всичко ще е постарому. Отново ще си липсваме.
- Мислиш ли, че не се чувствам по същия начин ?- попита Соня. - Да не би да си мислиш, че на мен ми е лесно или какво ? Но за това сме заедно - за да го преудолеем.
- Аз не бих могъл да издържа още четири месеца без теб.
- Без мен или без секс ? - каза вече ядосана Соня. Последва мълчание. - Аха, разбирам. Значи това е края, така ли ? След всичко, което преживяхме ще захвърлиш щафетата на финалната линия ? Колко удобно ! - Отново последва мълчание – Какво сега ? Така ли ще приключи всичко ?.- нова доза мълчани
Аз... не мога да ... – изпелтечи Николай. Соня не се нуждаеше от повече, вече всичко й бе пределно ясно.
- Весели празници, Николай ! - Каза Соня и прекъсна линията.Веднага излезе от скайп и изключи компютъра направо от копчето.Затвори го с трясък, но след това застана на място. Около две минути й трябваха, за да осъзнае случилото се. После заплака.Не бяха като онези сълзи, които се стичат по лицето ти бавно и безмълвно.Бяха бурни сълзи,примесени с ридаене.Не можеше да спре.Болката чукаше на вратата й и не позволяваше на Соня да затръшне вратата към чувствата си.Не издържаше вече. Напрежението в училише, проблемите у дома, а сега и Николай.Единствената й опора я разочарова.Като че върху нея се стовари нещо тежко, колкото тежко, толкова и вледеняващо.Грабна една възглавница, положи я върху лицето си и се разкрещя.Крещя, докато кръвта не нахлу в лицето й. Докато въздухът й не свърши.После се хвърли назад и отново заплака.Не можа да се няколко часа.Тъкмо се успокояваше, когато сълзите отново избиваха.
На следващия ден Соня не отиде на училище.Беше петък и на нея й предстоеше контролно, но тогава тези неща някак й изглеждаха безкрайно маловажни.Момичето не искаше да разговаря с никого, камо ли да дава обяснения на този и онзи.Взе телефона си и го изключи.През целия ден не прави нищо.Мотаеше се из къщи по пижама и слушаше музика...

TwilightGirl90 · 2010-12-20 19:37:23

Майчее .. Невероятно е < 33 ..
Ощее ..

summer.time · 2010-12-20 20:37:30

Оииии моля те пускай другата част по бързо..
Много ми хареса!

moni4ka_21 · 2010-12-21 14:32:53

направо ме разочарова тоя Николай!
Уникално е, давай следващата

audrey · 2010-12-21 17:31:18

третата част (:

Дни наред Соня се измъчваше. На 18 декември беше канена на невероятен купон, но изгуби желание и за него. А с такова нетърпение го очакваше преди няколко дни. Изобщо, най-перфектния й месец изведнъж се срина.Тогава поне научи, че не трябва да планираш всичко, в противен случайрискуваш да сринеш всчко.
На 20 декември Соня вече стъпи в училище.Всички започнаха да питат какво се е случило с нея, безброй съобщения получи на гласовата си поща, но не отговори на никого. Разказа какво се е случило само на Натали – една от най-добрите й приятелки. Тя я разбра, не се опита да я съди, нито да я съжалява. Просто стоеше срещу нея, слушаше и най-важното – разбираше мъката й. Между всички съобщения и пропуснати повиквания, едно се наби като трън в очите на Соня. “Николай : Ново текстово съобщение -1”. Сякаш забиха нож в сърцето й , докато не се разкъса напълно.Не смееше да го отвори.Не виждаше смисъл или по-скоро не събра смелост.Дойде петия час, а тя се запътваше към лафката.Трябваше да си вземе ментов чай, иначе щеше да откачи.Докато вървеше по коридора, реши все пак да отвори съобщението си.
“Много съжалявам. Не бях на себе си, когато говорихме за последно.Дай ми шанс да ти обясня ситуацията.Ако не втори шанс, поне ми дай възможност да се извиня.Ще те чакам пред у-ще след часовете”. Соня не знаеше какво да мисли, нито какво да стори.Просто влезе в лафката с намерението да си купи чай и да се отърси от ситуацията. Друго обаче се случи. Срещу нея седеше Николай и разговаряше с някакъв ученик.Соня се обърна, надяваше се да не я е видял и тръгна да излиза от лафката. Какво по дяволите си мислеше той ?! Да влиза в училище ?! Не я интересуваше дали преди е учил тук или не, просто имаше чувството, че някой разбива крепостната й стена.Точно на вратата някакъв осмокласник бе запречил пътя й.
- Разкарй се, по дяволите ! – изкрещя Соня. После промърмори – тъпи зайци...
Усети как някой хваща ръката й и рязко се обърна.
- Здравей ! – Каза Николай
- Как си ? – усмихна се фалшиво Соня и понечи да си тръгне
- Къде отиваш ? – попита Николай
- В час, може би.
- Няма ли да поговорим ?
- За какво ? За това как ме заряза ? Май си изяснихме всичко
- Не ... аз ... – Николай вече не знаеше какво да каже. – Дай ми шанс, умолявам те
- Моля те – погледна го Соня... остави ме поне до края на часовете.
- Ще те чакам тук – почти прошепна Николай, а Соня само кимна.Чувстваше се като пале, което идваше при всеки, стига да му подсвирне.Разтреперена, влезе в час.Литература.Учителката я погледна.
- Кой номер си ? – попита, но после видя състоянието й . – Добре ли си ?
- 23... да ... просто ... може ли да остана ?
- Разбира се, сядай.

“Стихия,безумие,лудост,космическа сила,смисъл на живот ...” – Така учителката по литература определи любовта. Соня повдигна глава, после се изправи светкавично.Александър, най-добрият й приятел, който седеше до нея я попита
- Добре ли си ?
- Ще видим – каза Соня и запомна да си събира нещата. Най-сетне учителката я видя.
- Хей,къде тръгна ? -попита тя , а Соня, която винаги планираше всичко и никога не действаше спонтанно, какво остава да си тръгне по време на час, отвърна :
- Да довърша историята...

anitu-bau · 2010-12-21 18:15:56

Леле човек... изумяваш ме, приличат на произведения на професионален писател.... БРАВОО...

nikol_zp89 · 2010-12-21 18:28:58

Направо ме грабна с тази история - НЕВЕРОЯТНА Е !

SmileE_ · 2010-12-21 18:59:37

Стахотнаа история

SmileE_ · 2010-12-21 18:59:59

Страхотнаа история

little_baby · 2010-12-21 19:05:02

Много е хубава, браво !
Грабна ме

Ivity10 · 2010-12-21 20:29:33

НЕВЕРОЯТНО Е !! Браво

summer.time · 2010-12-21 20:53:36

Много е ХУБАВА,а ще има ли продължение ?

audrey · 2010-12-22 14:02:56

О,благодаря ви ! Страшно мили сте ! Наистина, благодаря на всички
Колкото до продължението, чудя се. По принцип имам идея, но става прекалено блудкаво и още не съм сигурна дали да публикувам продължение...

Ajilin_3 · 2010-12-22 22:55:35

О,благодаря ви ! Страшно мили сте ! Наистина, благодаря на всички
Колкото до продължението, чудя се. По принцип имам идея, но става прекалено блудкаво и още не съм сигурна дали да публикувам продължение...

как така ? задължително публикуваш..перфектно е ..наистена ме гребна, твоя разказ..!

audrey · 2010-12-23 06:50:23

Благодаря и на теб ! В такъв случай по-късно днес ще го публикувам

#1 2010-12-20 16:18:51

Re: Любовна история

#2 2010-12-20 16:22:00

Re: Любовна история

#3 2010-12-20 16:24:11

Re: Любовна история

#4 2010-12-20 16:45:44

Re: Любовна история

#5 2010-12-20 16:46:55

Re: Любовна история

#6 2010-12-20 16:54:09

Re: Любовна история

#7 2010-12-20 17:19:27

Re: Любовна история

#8 2010-12-20 17:32:00

Re: Любовна история

#9 2010-12-20 17:40:40

Re: Любовна история

#10 2010-12-20 17:41:20

Re: Любовна история

#11 2010-12-20 19:29:25

Re: Любовна история

#12 2010-12-20 19:37:23

Re: Любовна история

#13 2010-12-20 20:37:30

Re: Любовна история

#14 2010-12-21 14:32:53

Re: Любовна история

#15 2010-12-21 17:31:18

Re: Любовна история

#16 2010-12-21 18:15:56

Re: Любовна история

#17 2010-12-21 18:28:58

Re: Любовна история

#18 2010-12-21 18:59:37

Re: Любовна история

#19 2010-12-21 18:59:59

Re: Любовна история

#20 2010-12-21 19:05:02

Re: Любовна история

#21 2010-12-21 20:29:33

Re: Любовна история

#22 2010-12-21 20:53:36

Re: Любовна история

#23 2010-12-22 14:02:56

Re: Любовна история

#24 2010-12-22 22:55:35

Re: Любовна история

#25 2010-12-23 06:50:23

Re: Любовна история

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook