Срещата с "непознатия"

the_cool_girl_97 · 2010-12-18 16:59:15

Добро ли е??

Ани се събуди късно сутринта,може би към единадесет часа,захапала завивката си.Бързо я извади от устата си,седна в леглото и сладко се протегна.
Стана и отиде в кухнятя.Направи си сандич с шунка и салата и отиде на компютъра.
Мразеше да се преоблича веднага щом станеше от мекото,топло легло.
Разбира се,първото нещо,което направи,когато седна на компютъра,беше да провери пощата си.Нищо интересно както обикновенно...Отново известия за игри,сайтове,които й предлагаха разни неща...я без до ри да ги преглежда,маркира ги и ги изтри.Остана едно писмо от непознат имейл.еше на някакво момче.Писмото веднага привлече вниманието на Ани.Тя го отвори.В него пишеше:"Днес в 14 и 15 в двора на училището.Ще те чакам с нетърпение."Имаше и един прикачен файл със снимка,вероятно на момчето,което я беше поканило.Беше много познат но незнайно защо Ани не можеше да се сети кой е.
Ани се събуди късно сутринта,може би към единадесет часа,захапала завивката си.Бързо я извади от устата си,седна в леглото и сладко се протегна.
Стана и отиде в кухнятя.Направи си сандич с шунка и салата и отиде на компютъра.
Мразеше да се преоблича веднага щом станеше от мекото,топло легло.
Разбира се,първото нещо,което направи,когато седна на компютъра,беше да провери пощата си.Нищо интересно както обикновенно...Отново известия за игри,сайтове,които й предлагаха разни неща...я без до ри да ги преглежда,маркира ги и ги изтри.Остана едно писмо от непознат имейл.еше на някакво момче.Писмото веднага привлече вниманието на Ани.Тя го отвори.В него пишеше:"Днес в 14 и 15 в двора на училището.Ще те чакам с нетърпение."Имаше и един прикачен файл със снимка,вероятно на момчето,което я беше поканило.Беше много познат но незнайно защо Ани не можеше да се сети кой е.
Влезе в скайпа си.Нямаше почти никой онлайн,затова тя бързо затвори чата.
Нищо необичайно,поне засега.
Тя набързо закуси,след което се среса и преоблече за вкъщи.
Имаше още цял час до срещата с “познатия” а и училището и беше на две пресечки от домът й.
Някой я набра по телефона...Ани тъкмо понечи да го набере,но вниманието й беше привлечено от жълтеникаво писъмце на розовият й стач скрийн.Тя го отвори.В него пишеше:”Ще дойдеш в училището,нали?”Тя изненадано прочете отново писмото след което го остави на нощното си шкафче.
Вече беше 14:00...Дали искаше наистина да отиде?Личеше си че момчето я познава доста добре,но Ани нямаше и понятие кой е той.Мислите препускаха в главата й и не й даваха мира.
Все пак реши да отиде.Момчето беше сладко,затова защо пък да не отиде?Набързо облече любимата си туника,черният си клин и сладките сиви ботушки с пхучета.Облече якето си и излезе навън.
Вече беше 14:15.Тя седеше на една пейка в училищния двор.След малко видя момчето,което я бе поканило,да върви към нея.Ах,в този момент тя си спомни...Иво...Да,старият й приятел от първи клас,който напусна.Усмихна се и се остави погледът й да слиди момчето.Да,точно към този Иво от първи клас,който не приличаше вече на момченце.Беше станал голямо четиринадесетгодишно момче.Определено се бе превърнал в красавец...Имаше очарователни кадифенокафяви очи,прекрасна дълга,леко разрошена от вятъра коса,с бретон,небрежно отметнат на една страна.Беше облечен с широки панталони,кецове и черно яке,които му придаваха сладурски вид.Носеше верижка,закачена на панталонът му и с шапка на любимите на всеки тийнейджър-черепчета.
-Хейй,Ани,здравей.Помниш ли ме?Аз съм Иво,старият ти приятел от първи клас.-гласът му беше някак толкова мъжествен...
-Да...Здравей...
-Колко красиво момиче си станалааа...Знаеш ли,много ми липсваше...
Иво продължаваше да говори със сладкия си глас и не откъсваше поглед от прекрасните морскосини очи на Ани.Чаровната й усмивка се разширяваше все повече и повече,докато слушаше чаровникът до нея.
Иво се усети,че ани е прекалено развълнувана за да говори,затова изведнъж просто млъкна.Широка,смайваща усмивка се разкри на красивото му младежко лице.
-Ани,добре ли си? – попита най-сетне той.
-Оо да,извинявай...Бях се размечтала...
-За каквоБХайде,кажи на старият си приятел...
-Ее сега,тайна е.
-Окей...-той направи кратка пауза,след което изражението му доби сериозен вид.-Ани,имаш ли си приятел?В смисъл,ходиш ли с някого?Ако...
-Не,нямам,защо?-попита Ани,усещайки напрежението му.Тя прикри вълнението си и зачака отговор.
-Тогава...Искаш ли...Амиии...-на Иво явно му беше неудобно да попита,но Ани го изпревари.Хвана го с нежните си ръце.Той втора покана и не чакаше.Хвана я за нежното й лице,затвори очи и жадно впи устни в нейните.
-Съжалявам...може би сбърках... – Иво не се бе отпускал така досега.
-Няма нищо...-каза Ани,усмихвайки се.

TwilightGirl90 · 2010-12-18 17:06:58

Хубаво е ,ама е пълно с грешки .. Правописни .
Първият абзац е написан два пъти ..
Поправи си го и ще е супер .

the_cool_girl_97 · 2010-12-18 17:20:50

Добро ли е??

Ани се събуди късно сутринта,може би към единадесет часа,захапала завивката си.Бързо я извади от устата си,седна в леглото и сладко се протегна.
Стана и отиде в кухнятя.Направи си сандич с шунка и салата и отиде на компютъра.
Мразеше да се преоблича веднага щом станеше от мекото,топло легло.
Разбира се,първото нещо,което направи,когато седна на компютъра,беше да провери пощата си.Нищо интересно както обикновенно...Отново известия за игри,сайтове,които й предлагаха разни неща...я без до ри да ги преглежда,маркира ги и ги изтри.Остана едно писмо от непознат имейл.еше на някакво момче.Писмото веднага привлече вниманието на Ани.Тя го отвори.В него пишеше:"Днес в 14 и 15 в двора на училището.Ще те чакам с нетърпение."Имаше и един прикачен файл със снимка,вероятно на момчето,което я беше поканило.Беше много познат но незнайно защо Ани не можеше да се сети кой е.
Влезе в скайпа си.Нямаше почти никой онлайн,затова тя бързо затвори чата.
Нищо необичайно,поне засега.
Тя набързо закуси,след което се среса и преоблече за вкъщи.
Имаше още цял час до срещата с “познатия” а и училището и беше на две пресечки от домът й.
Някой я набра по телефона...Ани тъкмо понечи да го набере,но вниманието й беше привлечено от жълтеникаво писъмце на розовият й стач скрийн.Тя го отвори.В него пишеше:”Ще дойдеш в училището,нали?”Тя изненадано прочете отново писмото след което го остави на нощното си шкафче.
Вече беше 14:00...Дали искаше наистина да отиде?Личеше си че момчето я познава доста добре,но Ани нямаше и понятие кой е той.Мислите препускаха в главата й и не й даваха мира.
Все пак реши да отиде.Момчето беше сладко,затова защо пък да не отиде?Набързо облече любимата си туника,черният си клин и сладките сиви ботушки с пхучета.Облече якето си и излезе навън.
Вече беше 14:15.Тя седеше на една пейка в училищния двор.След малко видя момчето,което я бе поканило,да върви към нея.Ах,в този момент тя си спомни...Иво...Да,старият й приятел от първи клас,който напусна.Усмихна се и се остави погледът й да слиди момчето.Да,точно към този Иво от първи клас,който не приличаше вече на момченце.Беше станал голямо четиринадесетгодишно момче.Определено се бе превърнал в красавец...Имаше очарователни кадифенокафяви очи,прекрасна дълга,леко разрошена от вятъра коса,с бретон,небрежно отметнат на една страна.Беше облечен с широки панталони,кецове и черно яке,които му придаваха сладурски вид.Носеше верижка,закачена на панталонът му и с шапка на любимите на всеки тийнейджър-черепчета.
-Хейй,Ани,здравей.Помниш ли ме?Аз съм Иво,старият ти приятел от първи клас.-гласът му беше някак толкова мъжествен...
-Да...Здравей...
-Колко красиво момиче си станалааа...Знаеш ли,много ми липсваше...
Иво продължаваше да говори със сладкия си глас и не откъсваше поглед от прекрасните морскосини очи на Ани.Чаровната й усмивка се разширяваше все повече и повече,докато слушаше чаровникът до нея.
Иво се усети,че ани е прекалено развълнувана за да говори,затова изведнъж просто млъкна.Широка,смайваща усмивка се разкри на красивото му младежко лице.
-Ани,добре ли си? – попита най-сетне той.
-Оо да,извинявай...Бях се размечтала...
-За каквоБХайде,кажи на старият си приятел...
-Ее сега,тайна е.
-Окей...-той направи кратка пауза,след което изражението му доби сериозен вид.-Ани,имаш ли си приятел?В смисъл,ходиш ли с някого?Ако...
-Не,нямам,защо?-попита Ани,усещайки напрежението му.Тя прикри вълнението си и зачака отговор.
-Тогава...Искаш ли...Амиии...-на Иво явно му беше неудобно да попита,но Ани го изпревари.Хвана го с нежните си ръце.Той втора покана и не чакаше.Хвана я за нежното й лице,затвори очи и жадно впи устни в нейните.
-Съжалявам...може би сбърках... – Иво не се бе отпускал така досега.
-Няма нищо...-каза Ани,усмихвайки се.

buboline · 2010-12-18 17:41:22

не

TwilightGirl90 · 2010-12-18 17:46:59

Абе .. Нали ти казах,че имах много правописни грешки ?!
Защо не си ги поправиш ?

little_baby · 2010-12-18 17:51:39

Интересно е, а тази Ани е адашка

karz · 2010-12-18 17:59:00

Горе-долу..

summer.time · 2010-12-18 18:00:38

Хареса ми,даже много ми хареса искам и продължение....

the_cool_girl_97 · 2010-12-18 19:02:37

Дообре,ще има продължение...

#1 2010-12-18 16:59:15

Re: Срещата с "непознатия"

#2 2010-12-18 17:06:58

Re: Срещата с "непознатия"

#3 2010-12-18 17:20:50

Re: Срещата с "непознатия"

#4 2010-12-18 17:41:22

Re: Срещата с "непознатия"

#5 2010-12-18 17:46:59

Re: Срещата с "непознатия"

#6 2010-12-18 17:51:39

Re: Срещата с "непознатия"

#7 2010-12-18 17:59:00

Re: Срещата с "непознатия"

#8 2010-12-18 18:00:38

Re: Срещата с "непознатия"

#9 2010-12-18 19:02:37

Re: Срещата с "непознатия"

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook