Разказът на едно объркано момиче

moni4ka_21 · 2010-12-05 11:46:34

Здравейте Наскоро започнах да пиша това и реших да видя вашето мнение
Надявам се да ви хареса

Лятото идваше и всички започваха да се обличат по-леко.Лесните момичета събуваха тесните дънки и ги заменяха с къси поли, момчетата започнаха да обличат тениските, които очертаваха телата им.Сякаш някаква мръснишка мода се бе настанила в училището ми.Сякаш само аз,затворена в себе си, не бях разбрала за това.
Нека се представя: казвам се Мишел.На 16 години съм и живея в малък град.Имам дълга черна коса и зелени очи.Слабо, средно на ръст,напълно незабележимо момиче.Допреди шест месеца имах две най-добри приятелки,но всичко се промени ..
Последния час мина бавно и мъчително, или по-точно мислите ми се нижеха бавно и мъчително.Планът ми беше да отида при психоложката в училището и да говоря с нея.Бях чувала, че е помогнала на много момичета и винаги е запазвала дискретност.В часовете е споменавала за високото си образование и обучение в чужда страна.Мислех, че е подходящият човек.Беше ме страх само, че ще се стресне.Нямаше значение,исках да се отърва от този призрак,който ме дебнеше и не ми позволяваше да спя нощем.Звънецът би и аз неуверено се запътих към четвъртят етаж,където беше кабинетът по психология.Почуках на вратата и я отворих леко.Госпожата стоеше на стола и се взираше във стената.Когато ме видя се усмихна:
-Здравей Мишел.Влез ..

isnickoletsunbaby · 2010-12-05 11:53:40

Лол много ми хареса ! Дано има продължение.

Ivity10 · 2010-12-05 12:03:59

Хубаво е !

Brunette... · 2010-12-05 12:10:17

Много ме заинтригува..акоо има продължение го постни

vaflichka · 2010-12-05 12:14:52

Суперско е ..!!
Дано има продължение ..
_______________________

Not everybody knows how to work my body
Knows how to make me want it
Boy you stay up on it
You got that something that keeps me so off balance
Baby you’re a challenge, lets explore your talent

emotional · 2010-12-05 12:25:47

пускай продължение, за да видим дали наистина можеш да пишеш

moni4ka_21 · 2010-12-05 12:26:45

Втора част е готова Въпросът ми е как предпочитате да пускам частите:по-дълги, или както сега?

Гледах уплашено и леко съжелявах, че дойдох.Но беше твърде късно, затова влязох и седнах на чина пред бюрото на госпожата:
-Здравейте госпожо, дойдох да потърся помощ ..
Тя ме прекъсна с усмивка:
- Наричай ме Карина.Не се притеснявай да задаваш въпроси,ще направя всичко по силите си, за да ти помогна.
Слънцето огряваше лицето й и дългите и руси коси.
-Всъщност, за да задам въпросите си първо трябва да ви разкажа историята, но тогава няма да има нужда от въпроси ..
Замълчах, а усмивката на лицето й бавно се превърна в изкривена линия.Цялото й лице говореше за притеснение и желание да ми помогне.
-Започни да ми разказваш.Няма да те прекъсвам,освен ако не съм разбрала добре, защото, за да ти помогна, трябва да знам точно какво е станало.Става ли?
-Да .. добре.
Замълчах замалко.Карина знаеше,че на всеки му трябва малко време, за да събере мислите си.Тя беше още млада, затова нямаше да ми толкова трудно да й кажа, защото знаех, че ще го приеме по-добре от някаква жена на 35-40 години.И все пак как можех да кажа .. Госпожата чакаше търпеливо, без да казва и дума.Поех дълбоко въздух и започнах с мек тон ..

e_l_e_n_k_a · 2010-12-05 12:29:44

по - дългии

isnickoletsunbaby · 2010-12-05 12:49:24

по - дългии

Sevi7yYy_65 · 2010-12-05 12:49:34

Много интересно Хареса ми ... Много искам да прочета историята до край !

Продължавай в същия дух

zvezdi4kata_ · 2010-12-05 12:51:41

много са хубави , пускай ги по-дълги ( :

bl@ck_c0c@!ne · 2010-12-05 12:54:41

продължавай

emotional · 2010-12-05 13:04:53

По - дълги

за сега е добро, давай следващата част

little_baby · 2010-12-05 13:29:57

Много са хубави, браво
По - дълги

moni4ka_21 · 2010-12-05 16:02:22

Следваща част,надявам се да ви хареса

-Преди живеех е друг град,далеч от този.Водех нормален живот,имах приятели,живеех само с майка си, защото баща ми ни бил напуснал,когато аз съм била още бебе, не усещах липсата му и не ми правеше впечатление.Бях умно дете, имах хубави оценки.
Всичко започна на 13 декемви миналата година.Тъкмо бяха свършили часовете ни.Когато излязох от училището, видях,че вали порой.Беше мрачно и депресиращо.Слънцето сякаш беше мъртво, а около мен се чуваха хиляди гласове,някои се ядосваха заради времето,други обсъждаха плановете си за вечета,трети се ядосваха,че плановете им са съсипани от времето.Моят най-голям проблем беше, че нямах чадър.Сложих качулката си и тръгнах.Бях свела глава и наблюдавах асфалта.Вече чувах само разбиването на капките в земята.Усещах как някои се забиват по тялото ми и оставят мокро,студено петно.Не ми беше неприятно.Унесох се в мелодията на дъжда и вървях така,докато, изведнъж, усетих, че капки по тялото ми не падат.Чувах стъпки и се обърнах рязко.До мен вървеше непознато момче и държеше чадър над главата ми.Подскочих от страх извън чадъра „кой , по дяволите, си ти!?” крещях с пълно гърло и се опитвах да успокоя сърцето си.”Аз съм Рик,приятно ми е” , той говореше така,сякаш се познавахме и нямаше нищо странно в действиято му. „Е, Рик, не те познавам и искам обяснение, защо си ме скрил под чадъра си.Знаеш ли, че щеше да ми докараш инфаркт!?” Стоях под дъжда и крещях на някакво момче,а бях мокра и измръзнала.Искаше ми се пак да ме скрие.Той се приближи до мен, така че чадъра да покрие част от тялото ми „ Вече ме познаваш.Скрих те, защото вали като из ведро, а ти беше много мокра и щеше да настинеш”. Той говореше така спокойно, чак сега забелязвах колко нежен глас има.”Защо ти пука,тогава не ме познаваше” и моят глас вече беше спокоен. „Не знам .. просто те видях и исках да ти помогна,изглеждаше много самотна .. и мокра” той се засмя „ Хайде да тръгваме,стойм тук от 5 минути”.Така и направихме.Половината път, обаче аз мълчах.Мислех си за него.Не знаех какво да му кажа.Беше ме срам, не знаех как да постъпя.Стигнаме до моята къща „Аз съм до тук” казах и се измуших от чадъра „Добре,чао” усмихна се. „Чао,благодаря ти”.Тъкмо отварях входната врата, когато някой извика „Чакай” обърнах се и беше той.Стоеше срещу мен с усмивка и ме наблюдаваше. „Да?”, не исках да отговарям,а просто да стоя срещу него и да го наблюдавам,но не можеше. „Забрави да ми кажеш как се казваш.” Усмихна се още по-широко, а аз се почувствах странно. „Мишел” казах „Приятно ми беше, Рик” исках да отида до него и да продължим да вървим, без да си казваме нищо, не беше неловко, а някак спокойно. ”И на мен,ще се видим в училище”.Усмихнах се и влязох в блока.Отворих вратата на апартамента и изтичах до моята стая.Хвърлих се на леглото и просто лежах, мислейки си за него.Ако знаех какво ще се случи по нататък, щях да му кажа да ме остави намира и да избягам,но аз се влюбих ..

emotional · 2010-12-05 16:08:30

така и тази е добра, чакам следващата

e_l_e_n_k_a · 2010-12-05 16:34:40

прекраснаа ее

girlcheto · 2010-12-05 17:55:55

Супер : ))

h0neyLemonade · 2010-12-05 17:58:41

Много ми харесва !
Имаш усет към писането !
Ще се гордеем с теж в бъдеще да станеш Писателка и да ни радваш все така !

moni4ka_21 · 2010-12-05 18:03:33

Много ви благодаря,страшно много ме зарадвахте

Ето и следващата част

Дните започнаха да се нижат един след друг, а ние прекарвахме все повече време заедно.Опознахме се, а аз се влюбвах наново всеки ден..Не ме беше страх да му кажа, но ме беше страх от това какво ще последва.Затова просто бях негова приятелка.Най-добра приятелка.Винаги бяхме заедно, всички си мислеха, че се обичаме, но само ние знаехме, че сме приятели, а само аз знаех, че наистина го обичам.Не ме болеше, напротив.Наслаждавах се на всяка една минута прекарана с него.Всяка негова дума звучеше като мелодия и отдавна бях забравила какво е да съм сама.Можехме да си кажем всичко и това беше нещо невероятно за мен.
„Мишел, аз съм влюбен”. Една вечер бях остана да спя в неговата къща.Това ми каза след вечеря, когато се качихме в неговата стая.Разбира се, помислих си, че аз съм неговото момиче.Усетих как бузите ми поруменяха, станаха червени и започнаха да парят.Излязох от стаята и отидох в банята.Лиснах вода в лицето си, успокоих се и се върнах при него.Извиних се, че скочих така, когато видях разтревожената му физиономия.Обясних, че ми е станало лошо.Той ме прегърна и попита как се чувствам сега.Обясних му, че вече ми няма нищо и го попитах в кого е влюбен, очаквайки нещо романтично и мило. „ Казва се Анна, не мисля, че я познаваш”.Ококорих се срещу него и, кълна се, чух как сърцето ми се разби.Стоях и го зяпах няколко минути преди да мога да се осъзная.Той стоеше срещу мен и се усмихваше, но постепенно усмивката му изчезна и той започна да ме пита какво има.Аз не можеш да се отърся от болката и исках да заплача.Съвзех се и с мъка казах, че се радвам за него.Попитах го как стоят нещата с въпросното момиче, а той сякаш само това чакаше „ Ами запознахме се в училище на някакво състезание.Тя е чудесна.Разменихме си телефоните и от няколко дни си говорим доста често.Мисля да й кажа какво чувствам към нея, но не знам как да го направя.Ще ми помогнеш ли?” Втори удар.Да му помогна да ме съсипе.”Да, разбира се” устните ми се изкривиха във фалшива усмивка „ще трябва, обаче да се върна вкъщи, сетих се, че имам да правя проект поо .. география” излъгах го за първи път. „Ако искаш, ще ти помогна, за да стане по-бързо и ще се върнем?” винаги беше мил и искаше да ми помогне,още откакто се срещнахме онзи дъждовен ден. „Не, недей.Нека отложим преспиването, моля те” изгледах го умилително. „Добре, както искаш.Хайде, ще те изпратя.”
За щастие мама не си беше вкъщи.Затворих се в стаята си и заплаках.Не усетих кога съм заспала, обляна в сълзи.
Усетих топлина по лицето си.Отворих очи, а слънцето ме заслепи.Затворих ги рязко и се обърнах на другата страна.Сетих се за вчерашния ден и отново заплаках.Цялата ми стая беше огряна от нежното слънце.Изтрих очите си и погледнах през прозореца.Всичко беше обляно в светлина.Хората бяха усмихнати, всичко изглеждаше живо.Отново заплаках.Помислих си какво би било, ако вчера бях разбрала, че той обича мен.Или поне да не бях чувала нищо за Анна, която и да беше тя.Взех си душ и тръгнах за училище.Рик, както винаги ме чакаше на входа с широка усмивка.Поздравих го и влязохме.”Искаш ли да чуеш какво ще правя днес?” изглеждаше весел, превъзбуден и изпълнен с надежди.Кимнах и той започна да разказва въодушевено: „ще кажа на Анна как се чувствам.Поканих я на кино и тя прие.Ще гледаме филм, а после ще я заведа на ресторант.Там ще й кажа всичко.Пожелай ми късмет” прегърнах го и му пожелах късмет, какво можех да сторя.След това той пое към кабинета по математика, а аз към този по биология ..

summer.time · 2010-12-05 20:40:21

Много е хубаво,чакам продължение.

girlcheto · 2010-12-05 21:14:03

Толкова се вживих, че чак мен ме заболя сърцето, когато той и каза, че има чувства към Анна :D Браво невероятно е! Чакам следващата част!

Brunette... · 2010-12-06 13:47:02

Уникалнооо ее.. :х поствай следващата част

blo0dy_so0ul · 2010-12-06 14:56:19

- Добро е, изчетох всички части в захлас!
Браво !!

moni4ka_21 · 2010-12-06 17:16:38

Следваща част

След часовете отново се видяхме.Само преди ден, когато го видех се чувствах отново жива, сякаш виждах моето лично слънце.Сега, виждайки го ми се искаше да заплача, да му кажа всичко.Но не можех.Надянах фалшивата усмивка и когато ме попита как съм, отвърнах добре.Напоследък само го лъжех.Прибрах се вкъщи и едвам успях да си науча.Сълзите капеха една след друга и ми се наложи да пренапиша домашното си по математика, защото листа беше подгизнал.Легнах в 7 часа.За пореден път се приспах с плач, но в 10 часа телефона ми засвири.Беше Рик. „Ало, Мишел!Познай какво стана .. казах й и тя каза, че изпитва същото!Изпратих я до къщата й и я целунах!Толкова хубаво се целува.Почувствах се така както досега никога не се бях чувствал!Обичам я!” докато той разказваше сълзите отново се стичаха по лицето ми.Опитах се да кажа няколко думи „супер .. да .. много се .. радвам.” Затворих без да чакам отговор.
Вече не знаех кога заспивам.За да заспи едно малко момиченце, трябва да й се разкаже приказка, а за да заспя аз, трябваше да плача.Но това не беше мой избор.Не можех да се боря със сълзите,всичко ми се струваше по-силно от мен.
Мина месец.Всеки ден бяхме заедно .. аз,Рик .. и Анна.Беше красива блондинка с шоколадови очи и бяла кожа.Приличаше на порцеланова кукла, но забелязвах, че й харесва да се държи шефски.Няколко пъти ставах свидетел как командва Рик, но той нямаше нищо против.Едва ли усещаше, че е под властта й.А аз .. аз умирах всеки ден, винаги по нов начин, с нови думи.Плачех, умирах, будех се .. налагаше ми се да съществувам .. но не живеех.Един ден, след поредната история на Рик за Анна не издържах.Влязох в тоалетната разплакана.Тогава чух някакъв глас. „ .. точно така,ще накарам този глупак да ревнува,хванах си някакъв смотаняк-Рик, той е яко хлътнал и мога да си правя каквото си искам с него.Лесно ще ми е да накарам Трей да ме поиска обратно.Не знам докъде да стигна с мухльото, но Трей трябва да помисли, че обичам Рик, за да е планът ми успешен.Може даже да пусна слух, че съм спала с Рик ..” не можех да слушам повече,бях съгурна, че е Анна.Излязох от тоалетните и се прибрах.Чудех се какво да правя.Рик нямаше да ми повярва, че Анна го използва.Той беше напълно заслепен от нея.Исках да избягам,да се скрия,да умра.На следващия ден аз и Анна трябваше да отидем в къщата на Рик. „Мишел, че ме изчакаш ли само да мина през една приятелка?” Анна ме гледаше умолително, съгласих се.Влязохме в някакъв блок и аз останах да чакам на стълбите, докато Анна беше при „приятелката си”.Странното беше, че Анна звънна и влезе,без да чака някой да й отвори.А отвътре се чу мъжки смях.Чаках повече от половин час.Когато Анна най-накрая излезе,изглеждаше ужасно.Косата й бе разчорлена,но си личеше,че се е опитвала да я оправи.Имах идея какво е правила,но нищо не казах.Вече искрено мразех Анна,но се опитвах да не си личи.Знаех къде живее, с кого дружи, какво прави когато Рик не е наоколо.И той знаеше,но се правеше,че не забелязва.Анна беше пушачка и обичаше да се напива по купони.Често беше на места пълни с курви и мъжкари.Не исках и да си представям какво става там.Знаех, че и Рик знае ..

#1 2010-12-05 11:46:34

Re: Разказът на едно объркано момиче

#2 2010-12-05 11:53:40

Re: Разказът на едно объркано момиче

#3 2010-12-05 12:03:59

Re: Разказът на едно объркано момиче

#4 2010-12-05 12:10:17

Re: Разказът на едно объркано момиче

#5 2010-12-05 12:14:52

Re: Разказът на едно объркано момиче

#6 2010-12-05 12:25:47

Re: Разказът на едно объркано момиче

#7 2010-12-05 12:26:45

Re: Разказът на едно объркано момиче

#8 2010-12-05 12:29:44

Re: Разказът на едно объркано момиче

#9 2010-12-05 12:49:24

Re: Разказът на едно объркано момиче

#10 2010-12-05 12:49:34

Re: Разказът на едно объркано момиче

#11 2010-12-05 12:51:41

Re: Разказът на едно объркано момиче

#12 2010-12-05 12:54:41

Re: Разказът на едно объркано момиче

#13 2010-12-05 13:04:53

Re: Разказът на едно объркано момиче

#14 2010-12-05 13:29:57

Re: Разказът на едно объркано момиче

#15 2010-12-05 16:02:22

Re: Разказът на едно объркано момиче

#16 2010-12-05 16:08:30

Re: Разказът на едно объркано момиче

#17 2010-12-05 16:34:40

Re: Разказът на едно объркано момиче

#18 2010-12-05 17:55:55

Re: Разказът на едно объркано момиче

#19 2010-12-05 17:58:41

Re: Разказът на едно объркано момиче

#20 2010-12-05 18:03:33

Re: Разказът на едно объркано момиче

#21 2010-12-05 20:40:21

Re: Разказът на едно объркано момиче

#22 2010-12-05 21:14:03

Re: Разказът на едно объркано момиче

#23 2010-12-06 13:47:02

Re: Разказът на едно объркано момиче

#24 2010-12-06 14:56:19

Re: Разказът на едно объркано момиче

#25 2010-12-06 17:16:38

Re: Разказът на едно объркано момиче

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook