Моята история!

iw4eto0o · 2010-10-18 15:38:07

Реших да пусна само една глава, а и нямам много време! Дано не ми се сърдите...

Приятно четене!

iw4eto0o · 2010-10-18 15:39:06

Глава четвърта - Ревност

Момчетата станаха първи, за да запалят огъня. Мишел се премести в палатката на Сара, но тя се събуди от шума. Двете си говореха за това какво са правили снощи. След около половин час двете излязоха да приготвят закуската. Сара реши да направи своя специалитет – бъркани яйца с бекон. За нейн късмет Тайлър все още спеше. Мишел разпъна одеалата и всички се настаниха. Сара сипа на всички от специалитета си. Брайън остана най-доволен и за награда момичето получи целувка. Пет минути след това Тайлър излезе от неговата палатка. Гледката, която момичетата виждаха пред себе си беше меко казано прекрасна. Той беше излязъл само по дънки. Сара се опита да покаже, че се дразни от това, но опита й беше неуспешен. Очите на Мишел останаха върху неговото тяло. Тя въздишаше леко, но приятелката й я побутна. В същото време и тя не сваляше очи от Тайлър.
- Как може да се разхожда така? – прошепна Итън.
- Завиждаш! – изкикоти се Мишел.
- Няма за какво. Но пък на теб ти доставя удоволствие да го гледаш. – заяде се момчето.
- Престанете. – изнерви се Сара и тръгна към гората. Брайън се опита да я последва, но другото момиче го спря.
- Остави я! Има нужда да остане сама.
Тайлър се преоблече, но не отиде при другите да закуси, а ги излъга нещо и тръгна след момичето. Тя усети, че някой я следи и се обърна.
- Заради мен ли си толкова нервна? – той се приближи към нея.
- Няма да ти давам обяснения. Искам да съм сама, остави ме. – изсъска тя.
- Ами ако не искам? Какво ще ми направиш?
- Не ми е до шеги, махни се. – извика момичето. И наистина беше така, в момента мислеше само за това как ще съобщи ужасната новина на Брайън. На момчето обаче не му пукаше какво мисли тя, и какво й е в момента. Той искаше да се дразни с някой. Беше му забавно. Той се приближи още по-близо до нея и я погледна право в очите.
- Знам, че ме харесваш.
Сара се изсмя, но знаеше че е прав.
- Казах, че не ми е до шеги.
- Не се измъквай с това. Много добре знаеш, че казвам истината. – и двамата усещаха искрите, които прехвърчат между тях. Тайлър се наведе и понечи да я целуне, но тя го изблъска. Тръгна в друга посока. Изведнъж се загуби. Въртеше се в кръг и не знаеше какво да прави. Паникьоса се и сложи ръка на главата си.Седна до едно дърво и се сви на две. Чуваше странни звуци и се уплаши. Телефонът й нямаше батерия. В същото време приятелите й се чудеха къде е. Тайлър се върна при тях.
- Да си виждал Сара? – попита го Брайън.
- Да, мисля че е някъде навътре в гората. Едва ли ще оцелее. – засмя се момчето.
- Как можа да я оставиш сама? – блъсна го Брайън.
- Тя ме отблъсна, опитах се… - започна другия.
- Стига вече. – намеси се Мишел. – Трябва да я намерим.
Двамата с Брайън тръгнаха по една пътечка. Не след дълго стигнаха дървото, до което беше седнала Сара. Щом видя своя любим тя веднага скочи и го прегърна. Мишел се усмихна и се зарадва когато видя, че на приятелката й, й няма нищо. Върнаха се при палатките и решиха да си тръгват. Когато наближиха началото на града оставиха Тайлър близо до един ресторант. Бабата на Сара отново бе приготвила вкусотии. Всички седнаха на масата. Тайлър се прибра, но не беше сам. Беше довел някакво момиче, само за да издразни Сара. И може би беше успял. Момичето беше доста красиво – с руса коса и кафяви очи.
- Това е Брук! Новата ми приятелка. – заяви доволно Тайлър. Всички се запознаха с нея.
- Със сигурност щях да си хвана по-готино гадже ако бях мъж. – прошепна Мишел. Приятелката й поклати глава и не каза нищо.
След като приключиха с обяда всички се прибраха в стаите си. При Мишел и Итън имаше голямо напрежение.
- Ако от сега ще ревнуваш по-добре да приключим. – ядосваше се Мишел.
- Нима не казвам истината? Продължаваш да го гледаш с онзи поглед.
- Край. Не издържам. – извика момичето и излезе от стаята. След себе си обаче изблъска вратата. Сара чу виковете й, и излезе.
- Какво има?
- Нищо. Ще се поразходя.
- Може ли да дойда с теб?
Другото момиче кимна и двете излязоха. Отидоха в гората близо до къщата. Двете седнаха край реката и се загледаха напред. Още от началото Мишел знаеше, че ще има проблеми с това момче. Но въпреки всичко тръгна с него. През цялото време стояха мълчаливо. Мислеха си за проблемите, които им се насъбраха в последните дни. И за това как щяха да се справят с всички тях. Решиха да се приберат и да си пуснат някой филм, но още от вратата Итън хвана приятелката си и я заведе в тяхната стая. Тя си мислеше, че отново ще спорят. Но действителността нямаше нищо общо с това, което беше в мислите й. Това, което направиха беше прекрасно и беше най-хубавото нещо в живота й. Докато те се любуваха един на друг, Сара се разхождаше из къщата и умираше от скука. Брайън беше с някакъв негов приятел, а баба й пиеше кафе с нейна съседка в двора. Тя се качи на втория етаж. Мина покрай стаята на Тайлър, която беше леко отворена. Той също беше сам и току що си беше взел душ. Не знайно защо тя се спря и се загледа в него. Той я усети и се обърна. Този път беше само по боксерки. Тя не издържа на гледката и сърцето й заби бързо. Момчето отвори широко вратата и се усмихна нагло.
- Виж ти. Какво ви води насам Ваше височество? – иронизира той. Сара не каза нищо просто продължи да го гледа. Накрая се осъзна и реши да проговори.
- Трябва ли да се държиш така?
- Мислех, че ти харесва.
- Не мисля, че на някой ще му е приятно да се държат така с него.
- О, тогава се извинявам. – засмя се той.
- Няма да ти преча повече. – отвърна тя и тръгна. Но Тайлър хвана ръката й, и я притисна до себе си. Целуна я толкова бавно и нежно, че тя усещаше как се разтапя. Докато се осъзнае, той вече я беше поставил на леглото и махаше дрехите й. Тя направи същото с него. Тялото й получаваше нежни целувки. После двамата станаха едно цяло. Любовната сцена продължи около един час. След което Сара сложи глава върху Тайлър и се усмихна.
- Беше страхотно.
- Ти си страхотна. – каза той и я целуна по челото. Чу се трясъкът на входната врата. Беше Брайън, той бе търсил приятелката си навсякъде. Сара се уплаши и се облече бързо. Не искаше някой да ги види. Тя слезе долу и видя побеснялото лице на Брайън.
- Какво е станало?
- Къде беше?
- Тук. Защо се държиш така? – Сара повдигна вежди.
- Можеше да ми се обадиш. – момчето отиде в кухнята и започна да търси из шкафовете уиски. Когато го намери си наля в една чаша и го изпи и так докато не изпразни бутилката. Сара не можеше да го познае. Той се качи в БМВ-то си и тръгна на някъде. Момичето седна на дивана в хола и започна да плаче. Появи се и Тайлър.
- Всичко наред ли е?
Тя не му отговори, а го прегърна.
- Скоро ще си имаме неприятности. – каза притеснено тя и пусна момчето.
- Какво искаш да кажеш?
- Брайън е пиян и тръгна някъде с колата! Ако му се случи нещо?
- Спокойно всичко ще е наред. – успокои я момчето. Двамата седнаха на дивана. В хола влезе и Мишел. Когато ги завари прегърнати погледна изненадано.
- Какво става?
- Нищо. – отвърна несигурно Сара и пусна Тайлър.
Докато те си говореха Брайън караше с бясна скорост и беше замислен. Над града се беше спуснала мъгла. Той изгуби контрол над колата и излезе извън пътя. Колата му се преобърна надолу по склона и се озова близо до реката.

little_baby · 2010-10-18 16:03:18

Охх ;( кво ш стане после ? :Д

metalxprincess · 2010-10-20 15:54:22

Охх ;( кво ш стане после ? :Д

;Дд

little_baby · 2010-10-20 16:01:37

Охх ;( кво ш стане после ? :Д
;Дд

охх.. аайде пускай, че умряхме тукаа
дали Брайън ще умре и Тайлър и Сара ш заживеят щастливко ? ;DD

smilexgirl · 2010-10-20 17:07:31

давай next

iw4eto0o · 2010-10-21 11:31:29

Глава пета - Колебание

Точно до пътя имаше малко заведение. Хората видяха всичко. Бързо набраха 911 и полицията, и линейката дойдоха на мястото на инцидента. Извадиха момчето от колата. По главата му имаше кръв. Беше изгубил съзнание. Когато го заведоха в болницата се погрижиха за него. Обадиха се на Сара и тя веднага долетя, както и всички останали. Тайлър също беше с тях. Всички стояха и чакаха лекаря. Той се забави около час. След като оперираха момчето, докторът отиде при приятелите му с наведена глава. Всички очакваха да чуят добри новини.
- Имам една добра и една лоша новина.
- Искам да чуя първо лошата. – каза с разтуптяно сърце Сара.
- Добре. – лекарят въздъхна и продължи. – Брайън е парализиран. Можем да направим още една операция, но шансовете да оцелее са минимални.
- А коя е добрата новина? – зачуди се Итън.
- Като изключим това, че не може да ходи, се е отървал с малки натъртвания. Имаше леки поражения в областта на стомаха, но ги отстранихме.
На Сара й причерня и седна на единия стол. Не вярваше, че всичко това се случва. Как щеше да се справи? Ако оперират Брайън може и да го загуби, но ако остане жив ще бъде парализиран за цял живот. Не искаше да го гледа как страда. Тя поиска да го види и влезе сама в стаята му. Той все още спеше, упойката му въздействаше. Тя хвана едната му ръка и сълзите бавно се стичаха от очите й.
- Не искам да те изгубя. – прошепна тя. – Няма да мога да живея без теб. Обичам те! – тя стоя при момчето около петнайсет минути и след това се върна при останалите.
- Ще вляза и аз. – каза Итън.
Сара прегърна Тайлър силно. Заедно с Мишел отидоха до барчето. Поръчаха си по едно кафе.
- Той ще се оправи. – Мишел успокояваше приятелката си. Телефонът на Тайлър звънна и той се отдалечи от масата. Чу се глас в отсрещната слушалка.
- Уби ли я? – гласът беше дрезгав.
- Не. Сега не мога да говоря.
- Ако до утре не умре знаеш какво ще се случи. – каза гласът и затвори телефона. Момчето се върна на масата. Беше доста пребледнял.
- Добре ли си? – Сара се притесни за него.
- Да. – усмихна се той и отпи от кафето.
И от този момент минаха няколко седмици. Брайън вече беше по-добре и се усмихваше, макар и да знаеше, че няма да проходи. Сара се грижеше за него, почти през цялото време беше с него. Един ден тя се събуди от ужасни болки в стомаха, също така й беше и лошо. Тя бе останала да спи у Брайън. Бързо отиде до банята и наплиска лицето си с вода. Погледна се в огледалото и излезе. Обади се на приятелката си и отиде в ,,Джеймс’’.
- Какво има? Не изглеждаш добре. – погледна я любопитно Мишел.
- Мисля, че съм бременна. – изстреля момичето и млъкна. Приятелката й я гледаше изумено. Нямаше начин това да е вярно.
- Сигурна ли си? Ходи ли на лекар?
- Не.
- Какво чакаш? Ако имаш колебания върви.
Така и направи. Сара влезе в болницата и се качи на втория етаж. Почука на вратата и влезе. Личната й лекарка я прегледа, след това седна на бюрото си и я погледна.
- Не знам какво да ви кажа, освен честито. – усмихна се жената.
- Значи съм…
- Да. Може да дойде другата седмица да ви прегледам отново.
Момичето благодари на жената и излезе. Когато напусна сградата седна на една пейка в близкия парк. Загледа се напред и само едно нещо изплува в главата й – Тайлър. Знаеше, че детето е от него. Тя бързо се прибра.
- Какво стана? – посрещна я Мишел.
- Бременна съм. – отвърна момичето и прегърна приятелката си.
- Честито, ще зарадваш Брайън.
- Всъщност…
- Какво?
- Нищо.
Мишел каза на приятелката си, че има някаква работа. Другото момиче изчака тя да излезе и отиде в кухнята. Извади една бутилка уиски и си наля в една чаша. Някой трясна вратата. Беше Тайлър. Той влезе в кухнята. Сара вече беше изпила няколко чашки. Той забеляза, че нещо не е наред и се приближи към нея.
- Трябва да ти кажа нещо. – тя остави чашата.
- И аз.
- Първо ти!
- Не ти.
- Добре. – момичето направи кратка пауза. – Аз съм… бременна. – тя го погледна за миг и след това наведе глава.
- Аз ли съм бащата?
- Да. Няма да казвам, че е твое… - започна тя, но момчето я прегърна и погали косите й.
- Винаги съм искал да имам дете. Направи ме много щастлив. – усмихна се той.
Вечерта дойде. Всички се бяха събрали около масата. Само Брайън го нямаше, Мегън също липсваше. Тя беше в стаята на сестра си. Макар, че беше в нейната къща тя си позволяваше да рови из нещата й. Започна с лаптопа й, прерови всички папки. Искаше да разбере защо се е върнала тук. Знаеше, че е намислила нещо и не се е върнала просто така. Или ще съсипе нейния живот или на някой невинен. Сара приключи с приготвянето на вечерята и сипа на всички.
- Къде е Мегън? – тя погледна майка си.
- В банята, ще дойде след малко. – усмихна се Дебора. Всички се заеха с вечерята. Сара започна да губи търпение.
- Извинете ме, идвам след малко. – тя се изправи и се качи в стаята си. Отвори бавно вратата и влезе тихо като котка с бавни стъпки. Мегън изобщо не я усети и все още ровеше из компютъра й. – Какво правиш тук? – изръмжа тя.

little_baby · 2010-10-21 17:58:05

Супер интересноо

metalxprincess · 2010-10-21 18:06:33

убиваш ме човекк ..

girlcheto · 2010-10-21 19:26:44

Аууу искам да видяя следващатаа

iw4eto0o · 2010-10-22 14:59:26

Глава шеста - Страх

Мегън се обърна рязко и преглътна. Започна да се оправдава, но опита й беше неуспешен.
- Аз, такова… исках да си проверя пощата. – измънка тя.
- Можеше първо да ме питаш. – подразни се по-голямото момиче.
- Какво, да не би да криеш нещо?
- Няма такова нещо, просто не обичам да ми ровят из нещата. – усмихна се Сара. – Да слизаме, вечерята е готова.
Другото момиче кимна и двете слязоха. Когато влязоха в кухнята Сара почувства болка в стомаха и се сви. Тайлър бързо отиде до нея и я хвана леко.
- Добре ли си? Искаш ли да отидем при лекаря?
- Не, добре съм. – усмихна се тя и седна на масата без да дава обяснения.
Докато всички около Сара се забавляваха, нейният любим мислеше за нещата от живота. И по-точно за едно от тях – Сара. Брат му го бе оставил на верандата. Брайън беше взел една книга, любовен роман, с невероятно красива и романтична история. С всеки ред, който прочетеше той се замисляше над това дали обича Сара, и колко я обича. Дали би я оставил да се грижи за него и да не могат да имат живота, който тя иска. Или ще я остави в ръцете на друг? След дълги размишления той реши да й се обади. Но това, което Сара щеше да чуе беше най-ужасното. Дори не би си и помисляла, че някога ще го чуе от неговата уста. Момичето отново се извини на всички и отиде пред дома на Брайън. Той я чакаше на верандата. Тя го погледна тъжно и имаше предчувствието, че ще се случи нещо ужасно.
- Искам да скъсаме. – каза направо момчето без да се притеснява.
Сара гледаше учудено.
- Защо? Обидих ли те с нещо? Какво съм направила?
- Нищо. Заслужаваш нещо по-добро. Аз не мога да ти осигуря бъдещето, за което си мечтала.
- Престани. – очите на момичето се насълзиха.
- Повярвай ми по-добре е и за двама ни.
Тя направи крачка назад и си тръгна натъжена. Човекът, на когото разчиташе най-много я заряза просто така. Без някаква конкретна причина. Сара се прибра, но не отиде при другите, а се качи мълчаливо в стаята си. Тайлър се качи при нея. Почука на вратата и влезе. Момичето се беше свило на леглото и плачеше. Той отиде до нея и я прегърна.
- Какво има?
- Брайън ме заряза. Просто така. – каза тя и продължи да плаче. Тайлър не я пускаше.
- Кретен! Той не те заслужава.
Сара го изгледа малко на криво, но после осъзна, че е прав. Двамата стояха прегърнати около пет минути. После Тайлър целуна момичето и си тръгна. Тя отиде до лаптопа си и реши, че трябва да напише книга. Така щеше да излее всичко, което чувстваше и което я изкарваше извън релси. Стоеше и гледаше клавиатурата, все още не знаеше как да започне първото изречение. Беше по-трудно от колкото си мислеше тя. Най-накрая се осмели и натисна единия бутон.

,,Какво е животът? Защо живеем ние? Защо е изпълнен с толкова трудности и защо хората страдат? Всички си мислят, че е лесно да се отговори на тези въпроси, но не е. Не всеки знае смисъла на своя живот.
Някой смятат, че живеят, за да оставят нещо след себе си и поколенията след него да го запомнят като велик човек. Но не всеки има тази възможност. Някои са родени просто, за да страдат. Да усетят трудната страна на живота…’’

Тя спря да пише, но не защото не знаеше какво да напише. Телефонът й иззвъня. Получи съобщение от стария си шеф. Малко се уплаши. Облече се добре и тръгна към посоченото място. Когато приближи парка, тя забеляза един мъж с черен шлифер и каскет. Помисли го за него и започна да прави бавни крачки. Тогава той се обърна. Имаше тъмни очила на очите си, махна ги и й се усмихна. Тя го гледаше уплашено.
- Няма от какво да се страхуваш. – успокои я човека. – Исках да те предупредя за нещо.
- Какво?
Двамата седнаха на една пейка близо до фонтана.
- Има един мъж, който иска да те убие. – каза той и направи кратка пауза. – Знам само, че се навърта наоколо и някой ден може да те изненада. – мъжът се изправи и тръгна.
- Ще ми помогнеш ли? – попита уплашено тя. Мъжът се спря и се замисли. Нямаше никаква полза от това да й помага.
- Добре. – те се отправиха към някакъв стар склад. Влязоха в една малка стаичка. Мъжът извади един куфар и го отвори. Той беше пълен с пистолети, чисто нови. Сара отново гледаше изненадано. За какво му бяха.
- За какво са ти всички тези пистолети?
- Не са за мен, а за теб. Но сега ще ти дам само един. – каза мъжът и взе единия. Зареди го с патрони и го насочи настрани.
- За какво ми е?
- Нали искаше да ти помогна? Само това мога да направя.
Мъжът я остави за малко сама, за да помисли. Накрая тя се реши и взе целия куфар. Когато излезе, мъжът остана доста изненадан. Тя се прибра сама. По пътя усети, че някой я дебне. Обръщаше се няколко пъти и видя висок мъж, напомняше й на Тайлър. Тя се уплаши и забърза хода си. Момчето също започна да върви бързо. Той изгуби търпение и я настигна.

Чакам коментари. Т'ва с книгата на Сара стана малко тъпо, ама...

little_baby · 2010-10-22 15:07:42

Прекрасно Невероятно Уникално е простоо :X

girlcheto · 2010-10-22 16:25:24

Напротив Давай следващата

iw4eto0o · 2010-10-23 10:53:12

Глава седма - Koшмар

Пристисна я в една тъмна уличка. Той беше с очила и качулка и тя не можеше да види лицето му. Момчето знаеше как да се прикрие. За негово нещастие обаче, Сара беше взела единия пистолет в джоба си. Той я хвана за гърлото и започна да ръмжи нещо.
- Време е да се сбогуваш с живота.
Сара обаче не беше на същото мнение и извади пистолета предпазливо. Натисна спусъка и улучи стомаха на момчето. Той падна на земята свит на кълбо, а тя бързо избяга. Прибра се задъхана. Нямаше никой в дома й. Наближаваше полунощ. Тя отиде на терасата и седна на люлеещия се стол. Мислеше за детето, което ще роди. За това как ще изглежда, как ще го възпита. След няколко минути отиде на лаптопа си и продължи с писането на книгата.

,,Бих ли могла да убия собственото си дете? Способна ли съм на това? Каква вина има то, че сме го създали? Никаква. Защо изобщо мисля за това? Какво ме подтиква към това? Може би страха от смъртта. От това, че знам, че някой ден ще умра. И с мен моето дете. Няма да опознае света. Да види и добрата и лошата му страна. Няма да може да изрече думите – мамо и татко. Бих ли му причинила това?Може би, да, защото знам, че когато се роди още с отварянето на очите си, то ще се сблъска с жестокостта на хората. Ще го мачкат, ще го управляват, ще му налагат своето мнение. Аз не искам това за моето дете. Но всички знаем, че живота не е приказка. А в приказките винаги побеждава доброто. Действителността няма нищо общо с това, което пише в тях.
Във всеки един момент не знаеш какво ти е приготвила съдбата. Тя винаги те изненадва. Това, което си мислиш, че няма да ти се случи, се случва в най-неочаквания момент за теб. Независимо от това дали е хубаво или лошо.’’

Сара отново спря да пише. Искаше да си легне и да заспи. Просто да затвори очи и да забрави за всички проблеми, които й се насъбраха в последните дни. Тя ги затвори, но сънува кошмар. Най-ужасния в живота й.
Сънуваше, че е вързана на жп линия. И влак в бърза скорост приближава към нея. Тя се опитваше да се освободи от въжетата, но те бяха добре стегнати. Към нея се приближи, момчето, което се опитваше да я убие тази вечер. Тя започна да се върти. Той прошепна нещо. Тя не можеше да разбере думите му. Може би успя да разкрие едната – мъртва. Влакът я приближаваше все повече и повече. Тя го гледаше. Момчето държеше нейното момиченце, а то плачеше. Сара беше почервеняла от гняв. Искаше да се освободи от този капан, но не можеше. Точно когато влакът щеше да я блъсне тя се събуди. Подскочи и се хвана с две ръце за главата. Знаеше, че сега няма да може да заспи. Прати съобщение на Тайлър и той бързо долетя. Качи се в стаята й, и легна до нея. Тя почувства сигурност, знаеше че е в безопасност когато той е до нея.
- Добре ли си? – погали косите й той.
- Не знам, сънувах кошмар. Беше ужасно.
- Спокойно, това е само сън. – успокои я момчето, а тя без да се усети затвори очи.
Утрото дойде бързо. Слънцето си прокарваше път през клоните на дърветата. Имаше лека мъгла и тъмни облаци. Наближаваше буря. Сара отвори очи и се обърна на другата страна, очакваше да види Тайлър, но него го нямаше. Тя облече една черна рокля и слезе долу. Той се бе развихрил в кухнята. Приготвяше любимите й бъркани яйца. Тя се усмихна доволно и отиде до него. Прегърна го приятелски, но за него тази прегръдка означаваше нещо повече.
- Любимото ми. – каза тя и си взе едно парче бекон. После седна на един стол и си наля натурален сок.
- Какво ще правиш днес? – попита момчето докато бъркаше в тигана.
- Не знам, нямам планове. Мислех да отида до Ню Йорк и да посетя едно издателство. – усмихна се момичето.
- Може да отидем заедно.
- Добре.
След закуска, двамата отидоха до къщата на Тайлър. Качиха се в черния му джип и тръгнах за Ню Йорк. След половин час бяха там. Сара бързо намери издателството. Влезе в една огромна сграда и се качи на 18-ия етаж. Говори около един час с директора и накрая си стиснаха ръцете. Явно беше постигнала своето. Тя се върна при момчето доволна. Решиха да се поразходят малко. Отидоха в Централ Парк. Сара извади едни бисквити и започна да храни гълъбите. Омръзна им да стоят там и се върнаха в родния си град.
Там отново ги чакаха куп проблеми. Сара трябваше да съобщи на близките си, че е бременна. Когато влязоха в къщата отстрани двамата изглеждаха като влюбена двойка. Сара събра сили и отиде в кухнята. За нейн късмет всички бяха там. Дори и неприятната Мегън. Тя изпиваше с поглед Тайлър, но той не й обръщаше внимание.
- Трябва да ви съобщя нещо. – каза тя и ги огледа добре, един по един.

mimetoo23 · 2010-10-23 14:52:41

Суперр.. следваща част токова е интересно... ))

girlcheto · 2010-10-23 16:37:37

Ахх Следващата? Предполагам си го завършила и ги пускаш едно по едно?

smilexgirl · 2010-10-23 20:24:30

Давай...

h0neyLemonade · 2010-10-24 09:33:48

Давай...

Хайде искаме ощеее..

siskaaa95 · 2010-10-27 15:43:47

Леле прекрасно е..

Давай още..

little_baby · 2010-10-29 10:40:01

Без да исках бях заляла лаптопа ми с вода и затова не можех да влизам и да чета главите страхотни саа

little_baby · 2010-10-31 08:21:02

Айде де, феновете ти умряха тук да те чакат ;[

iw4eto0o · 2010-11-06 11:42:08

Глава осма - Ново начало

- Какво има дъще? – погледна я разтревожено майка й.
Сара мълчеше няколко секунди. Не знаеше как да им поднесе тази новина. Събра смелост и отвори устните си.
- Бременна съм… - изстреля тя и се приближи към Тайлър.
- Наистина? Това е чудесна новина. – зарадва се майката. Но не всички бяха на нейното мнение.
- Той ли е бащата? – попита със завистливо изражение Мегън.
- Да! – едва преглътна сестра й.
След това всички млъкнаха. Сара и Тайлър не останаха за дълго. Момичето прегърна родителите си и тръгнаха. Решиха да отидат на пазар. Сара предупреди момчето, че все още е рано, но той настояваше. За нейно нещастие в един от магазините се сблъска с Брайън. Той я гледаше с омраза. Тя не очакваше това от него, беше с някакво момиче. Явно й бе казал за Сара и тя също я гледаше лошо. Тайлър я хвана за ръка и я изведе навън. Не понасяше физиономията на Брайън. Искаше му се да разбие лицето му. Само да можеше!
- Добре ли си? – прегърна я той.
- Мисля, че да. А ти? Изглеждаш ядосан. – учуди се момичето.
- Добре съм. Просто този Браън, идва ми да му фрасна един. Идиот!
- Стига. Да продължим напред…
Така и направиха. Влязоха в следващия магазин. От там си избраха най-хубавото бебешко легло. Пазаруваха почти цял ден. Накрая решиха, че ще живеят в Сумтървил. И без това Сара искаше да е далеч от всички проблеми, а там беше невероятно спокойно. Натовариха всички покупки в джипа и потеглиха. Стигнаха бързо. Бабата на Сара много се изненада когато видя всичкия този багаж. Тя не очакваше, че внучка й ще живее близо до нея.
- Какво става тук? До вчера не можехте да се понасяте милички. – засмя се старата жена.
- Е, изненада. – засмя се и Тайлър.
- Ще живеем заедно. Бременна съм. – похвали се момичето.
- О, чудесно. Значи ще изкараме Нова Година заедно.
Двамата кимнаха в знак на съгласие. Свалиха багажа от колата и влязоха вътре. Започнаха да мислят за новия си дом. Къде ще бъде? Колко стаи ще има? Всички подробности бяха обсъдени. Изглеждаха толкова щастливи. Никой не би очаквал, че всичко ще се случи толкова бързо и нещата ще се обърнат така. Баба й направи ябълков пай и им сипа по едно парче. Сара беше толкова гладна, че си поиска още едно. Вечерта бързо дойде. Заедно с Тайлър отидоха в голямата спалня на втория етаж. Бяха толкова изморени, че бързо заспаха.
Деветте месеца от бременността на Сара се изнизаха толкова бързо, че почти не ги усетиха. Тайлър поправяше беседката в двора на новата им къща, а Сара миеше чиниите в кухнята. Изведнъж усети рязка болка ниско в стомаха и се хвана за мивката.
- Водите… - изкрещя тя. А Тайлър бързо се изправи.
- Какво? Вчера оправих мивката. – изпуфтя той.
- Моите води глупако. – продължи да крещи тя. Той се осъзна и бързо изтича при нея. Взе я на ръце и я сложи в колата. Натисна газта.
- Карай по-бавно! – Сара все още крещеше.
- Стига си мрънкала. Правя каквото мога.
През целия път спореха. Когато стигнаха Тайлър извика една сестра и сложиха Сара в количка. Докторът дойде и отидоха в залата. Тайлър обикаляше коридора и от време на време поглеждаше към вратата, но никой не излизаше. След един час чакане най-после докторът излезе. Каза на момчето, че може да види бебето. Той бързо влезе и нацелува и Сара и детето.
- Хей, ще убиеш и мен и дъщеря си. – засмя се Сара.
- Извинявай. О, Никол има моите очи. – започна да се хвали Тайлър.
- Никол? – повдигна вежди момичето.
- Нещо против дъщеря ни да се казва така?
- Като се замисля името е хубаво.
Късно следобед двамата се прибраха. Първо отидоха при бабата на Сара. Тя много се зарадва на бебето и бързо го нацелува. Никой нямаше представа, че това ново начало ще бъде един нов голям кошмар за двамата. Какво ли щеше да стане с детето им?

***

Чакам коментари ей...

little_baby · 2010-11-06 13:24:11

Моите води глупако.
Малко не разбрах как ще им СИПЕ ябълков пай, мислех, че трябва да им СЛОЖИ ;дд Няма значение..
Прекрасно ее На ден по 4-5 пъти проверявам дали си пуснала нещичко

summer.time · 2010-11-06 13:34:49

Много е интересно ...само накрая не разбрах свърши ли или ще има още глави ?...

iw4eto0o · 2010-11-06 13:35:00

Е сега елементарни грешки, сори ама бързам. За т'ва се получава така.

#26 2010-10-18 15:38:07

Re: Моята история!

#27 2010-10-18 15:39:06

Re: Моята история!

#28 2010-10-18 16:03:18

Re: Моята история!

#29 2010-10-20 15:54:22

Re: Моята история!

#30 2010-10-20 16:01:37

Re: Моята история!

#31 2010-10-20 17:07:31

Re: Моята история!

#32 2010-10-21 11:31:29

Re: Моята история!

#33 2010-10-21 17:58:05

Re: Моята история!

#34 2010-10-21 18:06:33

Re: Моята история!

#35 2010-10-21 19:26:44

Re: Моята история!

#36 2010-10-22 14:59:26

Re: Моята история!

#37 2010-10-22 15:07:42

Re: Моята история!

#38 2010-10-22 16:25:24

Re: Моята история!

#39 2010-10-23 10:53:12

Re: Моята история!

#40 2010-10-23 14:52:41

Re: Моята история!

#41 2010-10-23 16:37:37

Re: Моята история!

#42 2010-10-23 20:24:30

Re: Моята история!

#43 2010-10-24 09:33:48

Re: Моята история!

#44 2010-10-27 15:43:47

Re: Моята история!

#45 2010-10-29 10:40:01

Re: Моята история!

#46 2010-10-31 08:21:02

Re: Моята история!

#47 2010-11-06 11:42:08

Re: Моята история!

#48 2010-11-06 13:24:11

Re: Моята история!

#49 2010-11-06 13:34:49

Re: Моята история!

#50 2010-11-06 13:35:00

Re: Моята история!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook