Моята история!

iw4eto0o · 2010-10-14 15:53:30

Реших да се престраша и да пусна мое произведение. Кажете честно наистина какво мислите, това е важно за мен. Искам да знам дали имам талант, и ако имам дали да продължавам да го развивам.

Няколко думи за историята ми: Едно младо момиче се мести от Чикаго в по-малък град. Но причината поради, която се мести е малко /дори доста/ стряскаща - тя е наета от един човек да убива хора. Но не случайни хора, а негови врагове. Тя никога не го е виждала, но приема указанията му и изпълнява всичко което й каже, защото й плаща доста добре, а й само той знае тайната, която тя крие. Но един ден се сблъсква с тежко изпитание - любовтта. И ще й бъде доста трудно да изпълни поредната си задача, а може би и последна. Дали ще се справи с това изпитание и ще извърши всичко по план или пък ще се поддаде на изкушението и ще остави всичко на съдбата?

Искренно се надявам да ви хареса. С нетърпение ще чакам коментари!

След малко пускам първа глава...

iw4eto0o · 2010-10-14 15:54:55

Първа глава - Среща

Беше вечер, към седем часа, една седмица преди коледа. Малките улички на Лийсбърг бяха спокойни. Но по-големите и най-вече булевардите бяха оживени. Хората вече се готвеха да затварят магазините си. Всички бяха забързани и искаха да се приберат у дома при семействата си. Топлото време си беше нещо обичайно тук, дори и през зимата. Сняг валеше много рядко, почти никога. Дърветата винаги бяха зелени и невероятно красиви, както и гледката към океана.
В една къща на улица ,,Хоуп’’ цареше спокойствие. Семейство Бейкър приготвяше своята вечеря. Това си беше една обикновена вечер като всички останали. Жените се бяха развихрили в кухнята и почти бяха готови с всички блюда. Мъжете пък приготвяха масата, която беше доста голяма. Покривката беше чисто бяла, а в краищата й имаше златисти линии. По средата на масата имаше голям свещник, който беше току що запален. В единия ъгъл на масата стоеше и елхата, по която блещукаха светлини с различни цветове. До елхата стоеше диванът, а срещу него плазменият телевизор.
Всички прибори блестяха от чистота. В този дом беше така – всичко трябва да е идеално. Е с изключение на това, че криеха една тайна.
Дебора Бейкър най-сетне излезе от кухнята заедно с дъщеря си – Мегън. Двете не можеха да смогнат от толкова много чинни. За това носеха по няколко във всяка ръка. След като приключиха с подредбата на масата и приготвянето на ястията всички седнаха на масата. Антъни Бейкър погледна сериозно сина си Том. Той веднага разбра какво означава този поглед – трябва да каже молитвата. Момчето събра пръстите на двете си ръце и затвори очи.
- Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хлеб дай ни днес, и прости нам дълговете ни… - момчето не можа да продължи молитвата, защото беше прекъснат от някого, или по-точно нещо.
Чу се трясъкът на вратата. И четиримата се спогледаха и се чудеха какво става. Никой не бе очаквал да види Сара. Тя събу черните си ботуши, които стигаха до коляното й. След това тръгна към кухнята. Застана пред вратата, пусна куфара и се усмихна. Пъстрите й очи проблеснаха в първия момент, но после се сети защо е тук и стана сериозна. Това дойде на семейство Бейкър като гръм от ясно небе. Антъни и Дебора никога не си и бяха помисляли, че някога отново ще видят дъщеря си. В стаята все още беше тихо. Никой не смееше да се обади.
Сара се бе върнала, най-после, от дългия си престой в Чикаго. Само тя знаеше, защо е тук.
Тя реши да прекрати това неловко мълчание.
- Какво да не видяхте призрак? – попита шеговито тя.
Но на никой не му беше до смях в този момент. Понеже Том все още малък и наивен тръгна към нея и я прегърна. Тогава на лицето й се изписа доволна усмивка. Поне един член на семейството да й се зарадва.
- Толкова се радвам да те видя. – каза момчето, продължавайки да я прегръща.
- И аз теб! – усмихна се сестра му.
- Не й вярвай. – заяде се Мегън и стана от стола.
Другото момиче се изсмя. Въобще не обърна внимание на думите на сестра си, или поне не ги прие на сериозно. Сега нямаше намерение да се разправя с никой.
От този момент нататък, нито вечерта им щеше да е спокойна, нито животът им. Особено ако знаеха с какво се занимава дъщеря им.
- Не искам разправии. – намеси се Антъни. – Ела да си поговорим в кабинета ми. – обърна се той към дъщеря си.
Двамата отидоха в огромния му кабинет. Пердетата бяха спуснати и беше доста тъмно. Той ги дръпна и слънчевите лъчи проникнаха в стаята. След това седна на въртящият си стол. Взе една пура и погледна дъщеря си. Тя не помръдваше. Гледаше баща си съсредоточено.
- Чакам обяснение. – Антъни взе една бутилка старо уиски и си наля в една чаша.
- Върнах се завинаги. И този път няма да ме изгониш. Имам къща на другия край на града. – обясни му Сара.
- И от къде намери пари?
- Това си е моя работа. – усмихна се тя и тръгна да излиза.
- Внимавай. Не сме забравили какво ни причини. Ако нараниш някого ще се постарая никога повече да не се върнеш тук. – предупреди я мъжът и изпи уискито на един дъх.
Сара излезе от кабинета. В този момент й се искаше да заплаче. Не бе очаквала да чуе такива думи от баща си. Вярно е, че беше причинила много страдания на семейството си, но си бе взела поука от действията си. По-малкият й брат я пресрещна. Изгледа я въпросително и взе куфара й, мислейки че ще остане при тях.
- Недей. – тя го пое в нейните ръце. – Явно вече не съм част от това семейство. – каза тя с насълзени очи.
Момчето все още гледаше учудено. След като сестра му отвори вратата и излезе с наведена глава, той разбра какво е станало. Стана му много мъчно. Не искаше още един път да се разделя с нея.
- Може ли да дойде с теб?
- Спокойно. Ще остана тук, но ще живея на другия край на града. – обърна се тя и го прегърна. – Обаждай ми се. – усмихна му се и тръгна към колата си. Сложи куфара си на задната седалка и седна на шофьорското място. След няколко секунди нямаше и следа от нея на улицата. Том се върна на масата.
Те продължиха с вечерята, сякаш нищо не се беше случило. В това време докато Сара караше телефонът й иззвъня. Беше мъжът, от който тя получаваше указания за работата която върши. След като проведоха кратък разговор тя затвори телефона. Вече беше пред новия си дом. Къщата не беше голяма колкото тази на родителите й, но на нея й харесваше.
Тя извади куфара от багажника на колата и влезе в къщата. Качи се на втория етаж и влезе в спалнята. Леглото й беше голямо. С вишневи копринени завивки, възглавниците бяха в същия цвят. Стените бяха боядисани в цвят близък до този на завивките. Пердетата бяха мръсно бели. До прозорците стоеше бюрото, където беше поставен и лаптопът й. Гардеробът беше близо до вратата. Тя остави куфара пред него и седна на стола, за да провери пощата си. След като го направи си взе душ и среса дългата си права черна коса. Сложи си спирала, малко пудра, гланц, взе дамската си чанта на ,,Долче и Габана’’ и излезе. Отправи се към известния клуб ,,Джеймс’’. Там се намираше и нейната цел, момчето което трябваше да убие. Но не знаеше какво я очаква.
Щом влезе тя веднага го позна – висок, с мускулесто тяло. Беше заобиколен от неговите приятели. Личеше си, че беше забавен, всички се смееха с глас. А може би това беше заради много питиета, които бяха изпили. Тя седна на бара.
- Една текила. – обърна се тя към бармана. Той веднага изпълни поръчката. – Познаваш ли го този Брайън Смит? – попита тя.
- Да. Той е адски известен. – засмя се бармана. – Винаги е заобиколен от хора. Защо питаш?
- Просто така. – Сара изпи текилата и извъртя погледа си за миг към Брайън. След това си поръча още една.
Един от приятелите на Брайън го побутна и му каза да погледне към бара. Той веднага го послуша и забеляза Сара. Момчето я гледаше няколко секунди и след това продължи да забавлява компанията си. В същото време неговият брат – Итън отново се биеше близо до бара.
- Ако утре не ми донесеш парите знай, че ще умреш. – някакво момче го удряше в стомаха.
- Казах ти нямам толкова пари, а плюс това не ме е страх от теб.
- А би трябвало. – предупреди го другият и тръгна нанякъде. Момчето имаше синина под лявото око от ударите на лошия. Той изтупа дрехите си и тръгна към бара. Щом момчето влезе, Брайън направи отегчена физиономия и отиде при него.
- Пак си се бил!
- Да, и какво? Трябва да поговорим.
Брайън се огледа и отидоха в мъжката тоалетна. Итън изми лицето си, погледна се в огледалото и се обърна към брат си.
- Имам нужда от пари. И то веднага.
- Забрави! Дори и да имах не бих ти дал. – зави по-голямото момче и излезе от тоалетната.
На Брайън му беше писнало да помага на брат си всеки път когато извърши някоя глупост.
Той се насочи към бара. Реши да заговори Сара, но не знаеше каква грешка прави. Момчето седна до нея и си поръча една бира. Тя изкриви очите си към него без той да забележи и продължи да гледа напред. Брайън забеляза странния белег, който имаше Сара на лявото си рамо.
- От къде имаш този белег?
- По-добре да не знаеш. – усмихна му се тя. – Чувала съм много интересни неща за теб.
- Така ли? Какви? – погледна я въпросително той и отпи от шишето.
- Например, че си голям женкар. – изкикоти се тя.
- Хората са останали с грешно впечатление за мен. Не съм такъв. – отвърна сериозно той. – Външният вид лъже. – засмя се той.
- Може би. Извини ме, но трябва да тръгвам. – каза момичето и се изправи.
- Дойде преди малко, за къде бързаш? – опита се да я спре той.
Сара не каза нищо. Плати на бармана и излезе. Брайън отиде на масата, на която стоеше взе си якето и последва момичето.

x_alien_x · 2010-10-14 16:17:45

супер е (казвам го искрено не за да се мазня ) ако имаше филм по тази история щеше да е супер

mimetoo23 · 2010-10-14 16:23:35

Супер много е добра... Описанията са красиви... Мен лично много ме заинтригува кога пускаш следващата част

hip_hop_angel · 2010-10-14 16:25:37

Суппер ее Следваща част??

girlcheto · 2010-10-14 17:11:47

И на мен ми стана интересно

h0neyLemonade · 2010-10-14 17:26:27

Имаш талант , страхотно е !

petushka88 · 2010-10-14 18:53:59

Имаш талант , страхотно е !

(y)

iw4eto0o · 2010-10-15 10:11:48

Довечера ще пусна следващата част

iw4eto0o · 2010-10-15 13:34:45

И коментирайте....

Глава втора - Изненади

Тя отиде на края на кея, но не знаеше че момчето я следи. Сара обмисляше плана си как да застреля Брайън. Дали да го направи бързо и да приключи със задачата или да го остави да поживее още малко. Той се приближи към нея и се загледа напред. Слънцето бавно се скриваше зад океана.
- Искаш ли да се поразходим? – попита Брайън.
Сара кимна в знак на съгласие. Момчето тръгна напред. Тя бръкна в чантата си и хвана пистолета. Извади го бавно и го насочи срещу него. Нещо сякаш стискаше гърлото й. Не можеше да мисли. Беше напълно объркана, дори и тя не знаеше защо. Трябваше просто да натисне спусъка, но не можеше. За нейно нещастие от някъде се появиха две момчета. Те не можеха да понасят Брайън и отново решиха да се заяждат с него.
- Гледай ти женчото сваля поредната мацка. – провикна се единият. Брайън не им обърна внимание. Момичето, сякаш усети че той ще се обърне и хвърли пистолета в океана.
- Идваш ли? – той се обърна. Тя отиде при него и просто задминаха двете момчета, без да им обърнат внимание. Спряха се на другия край на плажа. Тя погледна продължително в сините му очи. Щом го направи почувства нещо. Нещо, което и тя не можеше да опише. Брайън само й се усмихна. Постояха около десет минути на плажа и след това отидоха на улицата, където живееше Брайън. Приближиха неговата къща. – Ще влезеш ли?
- Мисля, че не е редно. Вече стана късно.
- Както искаш. Беше ми приятно. До утре. – той се усмихна и влезе в къщата.
- До утре! – прошепна тя и тръгна към своя дом. Щом стигна веднага се качи в спалнята си и си легна. Но не можа да заспи, почти цяла нощ стоя с отворени очи. Мислеше си за Брайън, лицето му не излизаше от нейното съзнание. Тя знаеше, че това е неправилно и че се случва нещо с нея.
Утрото най-после настъпи. Сара усети как някой диша до нея. Отвори сънено очи и погледна настрани. Щом видя най-добрата си приятелка Мишел, веднага се усмихна и я прегърна силно. Двете започнаха да пищят от радост.
- Какво правиш тук? Защо не ме предупреди? – започна да любопитства Сара.
- Исках да те изненадам.
- И успя. – засмя се другото момиче. – Какво те води насам?
- Искаш ли да закусваме навън?
Сара разбра, че става дума за нещо сериозно и просто се съгласи. Облече една червена рокля, среса косата си и двете излязоха навън. През целия път до закусвалнята си говориха и се смяха. Когато влязоха бързо извикаха сервитьорката и си поръчаха яйца с бекон.
- Хайде, слушам те. – продължаваше да гледа любопитно момичето.
- Уволниха ме! Целият град разбра, че не ставам за нищо и че съм долна лъжкиня. Пет месеца търпях обидите им, но накрая не издържах и си събрах багажа. – каза момичето с натъжена физиономия.
- Ами вашите? Как реагираха?
- Нищо не казаха. Дори се зарадваха, че се махам.
- Познато ми е. Искаш ли да отидем на пазар? – попита Сара и точно тогава в закусвалнята влезе Брайън с още две момчета. Щом го видя загуби всякаква представа къде се намира и какво й говорят. Когато той мина покрай тяхната маса и се усмихна, както и тя на него.
- Да, защо не. Но май вече изгуби желание. – засмя се Мишел. Другото момиче въобще не я слушаше. – Хей…
- Какво? Щом казвам, че ще отидем значи ще отидем. – потвърди тя. След като изядоха закуската си тръгнаха към главната улица на града. Там беше пълно с магазини. Обикаляха ги един след друг. Вече наближаваше обяд, но те нямаха намерение да се прибират.
След около четири часа пазаруване двете най-сетне се прибраха. Бяха седнали на леглото на Сара и си говореха. Телефонът на момичето иззвъня. Отново беше онзи мъж. Тя излезе от стаята.
- Свърши ли работата?
- Всъщност… не. – гласът й се разтрепера.
- Защо?
- Имам нужда от още малко време. – отвърна тя и затвори телефона. Върна се при приятелката си, но беше леко пребледняла и притеснена. Другото момиче забеляза това.
- Всичко наред ли е?
- Да.
Момичетата отидоха в кухнята и започнаха да приготвят обяда. Имаше няколко вида супи, безмесни ястия и други подобни. Сара сложи прибори на масата и двете седнаха. Беше настъпило пълно мълчание. Двете си ядяха най-спокойно, докато не се чу шум. Сара бързо пусна лъжицата и отиде в задния двор да провери какво става. Някакво момче стоеше близо до фонтана, беше наведен. Тя го изненада и го събори на земята.
- Кой си ти? Какво искаш? – тя го гледаше подозрително.
- Аз… аз… съм братът на Брайън. – отвърна момчето. Сара го пусна и му помогна да се изправи.
- Какво искаш??? – отново попита тя.
- Чух, че имаш много пари.
- Да и какво?
- Трябват ми 50 хиляди долара. – изстреля момчето. Сара стоеше като препарирана. Тя се направи, че не го е чула и влезе в къщата. Момчето с най-голямото си нахалство я последва. Тя се обърна рязко, хвана го за гърлото и го притисна в стената.
- Слушай момченце, нито те познавам, нито имам намерение да се разправям с теб. Как може да си толкова нахален? Щом толкова си задлъжнял помоли брат си да ти даде пари. Сега изчезвай. – ядоса се момичето и го изпрати до вратата.
Мишел се появи от кухнята с изненадана физиономия.
- Какво става?
- Нищо. – Сара се върна на масата и двете продължиха с обяда. След пет минути се чу звънецът. Момичето вече се изнерви. Отиде да отвори вратата. - Не те ли предупредих?! – започна тя, но когато видя брат си се зарадва. – О, извинявай. Радвам се да те видя. Влизай. – покани го тя. Том влезе в къщата. Хареса му страшно много. Сара донесе още едни прибори. Запозна го с приятелката си. След като вече се наобядваха тримата отидоха в хола.
- Какво ще правим? – попита Мишел.
- Искате ли да отидем на кино? – предложи Сара. Всички се съгласиха и тръгнаха. Избраха си един страшен филм и влязоха в кино салона. На Сара й стана лошо от пуканките и се измъкна почти незабелязано. Когато излезе от тоалетните се блъсна в Брайън. Тя не погледна нагоре и започна да го ругае. – Идиот, гледай къде вървиш!
Брайън се засмя. Тогава тя погледна на горе и се зачерви леко. Не знаеше как да се извини.
- Аз… съжалявам, не знаех.
- Няма нищо. Пак се засичаме. – засмя се отново той.
- Да, трябва да влизам. – отсече тя и бързо се върна в кино салона. Филмът беше към края си, но тя въобще не се интересуваше от него. Мислите й пак бяха някъде другаде.

girlcheto · 2010-10-15 15:43:54

Радваа.. чакам и следващата част :]]

mimetoo23 · 2010-10-15 18:37:38

Много е добра и да радва и то много ) Следваща част

RnB_gaZeE · 2010-10-15 18:58:47

уникално

tanityy · 2010-10-15 20:09:12

супер е (казвам го искрено не за да се мазня ) ако имаше филм по тази история щеше да е супер

iw4eto0o · 2010-10-16 13:20:30

Глава трета - Спомени

Дните си минаваха. Едната седмица се изниза много бързо и Коледа вече беше дошла. Брайън и Сара си бяха станали доста близки. Но той нямаше намерение да я пита онзи въпрос, което всяко момиче очаква. Мишел вече живееше заедно със Сара. Тя оправи отношенията си с родителите си. Е все още се дразнеше със сестра си, но това го правеше от инат. Мишел излизаше с братът на Брайън. Сара бе научила всички слаби страни на Брайън. Мъжът от когото тя получаваше обаждания й бе заявил, че повече не иска да се занимава с нея и ще си намери някой друг, за да свърши работата. Тя не знаеше как да каже на Брайън, че скоро ще умре.
На Бъдни вечер цялото семейство на Сара се бе събрало около масата. Тя малко закъсняваше. Брайън я изпрати до у тях, но преди тя да влезе вътре той я спря и я хвана за ръката.
- Какво има? – повдигна вежда тя.
- Обичам те! – изстреля той. След тези думи устните им се докоснаха и последва нежна целувка. Тя го гледаше и не знаеше какво да каже. – Искаш ли… - започна той.
- Да! Да! Да! – тя знаеше какво ще я попита и побърза да отговори. Сара го прегърна силно. Винаги бе мечтала за този момент.
- Ще ти се обадя утре. – той отново я целуна и се качи в новото си БМВ. Тя го гледаше докато не изчезна от хоризонта. След това влезе в къщата усмихната до уши. Седна на масата и огледа всички. Мегън я гледаше с малко намръщен поглед, но после се засмя.
- Много си весела.
- Мхм. Какво ще ядем? – тя започна да гледа в чиниите, които бяха сложени на масата. Сърцето й още биеше силно. След като вечерята приключи всички отидоха в хола. Започнаха да си спомнят старите времена. Дебора извади всички албуми от шкафа, който стоеше до дивана и седна между дъщерите си.
- Помните ли това… - започна Мегън и се засмя. - …Бяхме на лунапарка и когато се качихме на влакчето на ужасите Сара се опитваше да стигне небето.
- Хах… смей се ти. Ами когато ти тайно вземаше червилата и гримовете на мама и се правеше на модел. А после тя те караше да ги переш. – изкикоти се Сара.
- Стига момичета. – намеси се Антъни. След около няколко часа разглеждане на албуми и смях до припадък всички решиха да си лягат. Сара отново не можа да заспи. Чудеше се как ще поднесе новината на Брайън. След като си бяха толкова близки трябваше да му каже всичко.
Сутринта тя стана рано, както обикновено и отиде у тях. Искаше да го изненада. Тя почука на вратата, но никой не й отвори. Изчака малко и след това отиде до прозореца на стаята на Брайън. До него имаше стълба. Тя се изкачи по нея и стигна до прозореца. За нейн късмет той го беше оставил отворен. Тя влезе и легна до Брайън, той още спеше. Или поне така тя си мислеше, нещо я накара да погледне през прозореца. Тогава той я изненада и започна да я гъделичка. А тя се смееше.
- Стига, гъдел ме е. – смееше се тя.
- Сега аз те изненадах. – засмя се и той и я целуна. – Какво правиш тук?
- Исках да те видя. Какво ще кажеш да излезем?
- Добре. Може да излезем с брат ми и Мишел.
- Да, ще й се обадя.
Сара извади телефона си и се разбраха да се чакат пред ,,Джеймс’’. Брайън си взе душ, облече се и двамата излязоха. Мишел и Итън вече бяха пред клуба. Те изгледаха странно приятелите си, двамата бяха прегърнати.
- Какво става тук? – засмя се Итън.
- Сляп ли си. – удари го леко по рамото брат му.
- Къде ще ходим? – попита Мишел.
- Да отидем до Сумтървил? – предложи Сара.
- Чудесна идея.
Всички тръгнаха към къщата на братята. Качиха се в колата на Брайън и след около половин час бяха в малкото градче. Сара искаше да види баба си и първо отидоха при нея. Щом възрастната жена видя внучка си много се зарадва. Запозна се с приятелите й, и ги покани в къщата си. Тя отиде до кухнята, за да вземе пая който току що бе приготвила. Сара и Мишел и помогнаха.
- Всичко си е все същото. Дори люлката още си е на старото място. – развълнува се Сара.
- Не съм бутала нищо. Дори покрива на тавана има дупки, който трябва да се оправят.
- Ще повикам някой да ги оправи. – усмихна се момичето и взе няколко чаши.
Върнаха се в кухнята. Жената отряза пай и сипа на всички. Останаха много доволни и я похвалиха, че е страхотна готвачка.
- Иска ми се да останем да спим тук. – натъжи се Сара.
- Останете. Няма да ми пречите. Има място за всички.
Четиримата се погледнаха и решиха да останат. Нямаха дрехи, но бабата на Сара беше подготвена за такива ситуации. Сара и Брайън се настаниха на втория етаж, а Мишел и Итън отидоха в гостната. Беше им скучно и решиха да посетят известния парк на града. Качиха се в колата и тръгнаха.
- Невероятно красиво е. – възхищаваше се Сара.
- Като теб! – целуна я Брайън. Тя го удари леко и отидоха да си купят билети. Продавачът ги предупреди, че затварят в 12:00. Мишел се издразни от грубото му отношение.
- Този заслужава един здрав бой. – започна да се изнервя момичето. Другите само се засмяха. След като разгледаха парка и си направиха куп снимки се отправиха към зоологическата градина. Сара започна да си спомня детството си и колко забавни моменти е имала тук.
- Сега се сетих, че когато бях малка хранех маймуните, а една за малко не ми изяде пръста. – засмя се тя.
- Не е ли забранено да се хранят животните? – учуди се Мишел.
- Да, но пазачът ме познаваше и ми позволяваше. – усмихна се другото момиче. Щом стигнаха до кафявите мечки, Сара се натъжи когато видя едната. Тя беше доста стара и явно беше болна. Тя прегърна Брайън. – Горката. Тази ми беше любимата. Беше невероятно забавна.
- Май не се грижат достатъчно добре за тези животни. – каза Брайън.
След два часа си тръгнаха. Когато Сара слезе от колата забеляза някакво момче пред къщата на баба си. Тя го помисли за крадец и веднага тръгна да го бие.
- За каква се мислиш ти? – попита грубо момчето. Сара го изгледа злобно.
- А ти? Какво искаш от баба ми?
- Живея тук. Ясно? Сега ме пусни. – блъсна я момчето.
- Хей по-полека. – намеси се Брайън.
- Спокойно. – прегърна го Сара и всички влязоха в къщата. Възрастната жена се засмя леко когато видя Сара как гледа момчето.
- Миличка, забравих да ти кажа. Това е Тайлър. Живее с мен от пет месеца.
- И защо? – подразни се Сара.
- Виж я ти… - започна Тайлър.
- Стига, хайде на масата. Време е за обяд.
Двамата се изгледаха отмъстително и тръгнаха към масата. Сара отново помогна на баба си. Тайлър от време на време поглеждаше момичето със ярките си сини очи, а тя се дразнеше от това. Щом свършиха с обяда Сара оправи масата. С Тайлър останаха сами в кухнята.
- Престани! – почти не извика тя.
- Какъв ти е проблема?
- Стига си ме гледал. Просиш си боя.
- Колко ме уплаши само. – погледна я невинно той и нарочно мина покрай нея, за да вземе нож. Телата им почти се докоснаха и тя се изнерви още повече.
- Прекаляваш. Мога и сама да се оправя.
- Не можеш да ме изгониш. – продължи да се заяжда Тайлър.
Сара изръмжа от гняв и продължи да оправя кухнята. Момчето се изсмя леко и излезе. След като приключи с кухнята момичето отиде при останалите. Те играеха на скрабъл.
- Любимата ми игра! – зарадва се тя и седна до Брайън.
- Ще се включиш ли? – попита я той.
- Да, разбира се.
- Аз също. – обади се Тайлър и погледна Сара. Тя не му обърна внимание.
- Сара ти си наред – дума с четири букви. – погледна я Мишел.
- Враг! – усмихна се тя и подреди буквите.
- Тайлър ти си, с шест букви. – продължи Мишел.
- Омраза! – той отново погледна Сара.
Играта им омръзна и решиха да излязат. Този път отидоха до езерото. Но за нещастие на Сара с тях отиде и Тайлър.
- Защо трябваше и той да идва? – ядоса се Сара.
- Стига, защо се държиш така с него? – прегърна я Брайън.
- Противен ми е. – каза тя. Но се залъгваше жестоко. С тази негова външност всяко момиче би му налетяло. Сара много добре знаеше, че нещо я привлича в него. Момчетата отидоха за дърва, за да запалят огън, а Сара и Мишел се разхождаха край езерото.
- Тайлър е толкова секси. – въздъхна Мишел.
- Не е. – изсъска другото момиче.
- Признай си, харесваш го. – засмя се приятелката й.
- Да сменим темата.
Когато запалиха огъня, момичетата извадиха от чантата сандвичи и раздадоха на всички. След като се наядоха момчетата разпънаха палатките. Мислеха да останат до утре сутринта. Вечерта дойде бързо. Тайлър започна да разказва страшни истории, от които момичетата настръхваха. Изведнъж се чу шум от храстите.
- Мечка!!! – изпищя Сара и стисна ръката на Брайън.
- Стига, няма никакви мечки.
- Боже, точно зад теб. Пази се. – каза Тайлър, а Сара му повярва и се обърна. Но зад нея нямаше никой. Тогава тя го уцели с една пуканка.
- Идиот, мислиш че е смешно?!
- Престанете. Хайде да си лягаме. – прозя се Брайън и погледна часовника си. Всички се настаниха в палатките си.

girlcheto · 2010-10-16 15:00:52

Супер! Следващатаа

little_baby · 2010-10-16 17:22:08

Ау, малее Това е една от най - интересните истории, които съм чела в капризен Прекрасно Супер е интересно !!(h)(h) И наистина е многоо подходящо за филм Завъди си фенка

mimetoo23 · 2010-10-17 07:57:52

Уникално ) Следващата

JB.Smille · 2010-10-17 08:04:56

Ау, малее Това е една от най - интересните истории, които съм чела в капризен Прекрасно Супер е интересно !!(h)(h) И наистина е многоо подходящо за филм Завъди си фенка

(y)

metalxprincess · 2010-10-17 10:39:03

Олееее прекрасно .. Нямам думи !! ..
Имаш огромен талант

little_baby · 2010-10-18 10:55:13

Олееее прекрасно .. Нямам думи !! ..
Имаш огромен талант

Меко казано ..

iw4eto0o · 2010-10-18 11:49:50

Не знам как да ви благодаря, трогнахте ме с тези прекрасни коментари!!!

По-късно следобяд ще пусна още две глави!

yee · 2010-10-18 13:03:09

Доста добре !

h0neyLemonade · 2010-10-18 13:06:53

Олееее прекрасно .. Нямам думи !! ..
Имаш огромен талант
Меко казано ..

little_baby · 2010-10-18 13:14:27

Не знам как да ви благодаря, трогнахте ме с тези прекрасни коментари!!!
По-късно следобяд ще пусна още две глави!

Ураааа

#1 2010-10-14 15:53:30

Re: Моята история!

#2 2010-10-14 15:54:55

Re: Моята история!

#3 2010-10-14 16:17:45

Re: Моята история!

#4 2010-10-14 16:23:35

Re: Моята история!

#5 2010-10-14 16:25:37

Re: Моята история!

#6 2010-10-14 17:11:47

Re: Моята история!

#7 2010-10-14 17:26:27

Re: Моята история!

#8 2010-10-14 18:53:59

Re: Моята история!

#9 2010-10-15 10:11:48

Re: Моята история!

#10 2010-10-15 13:34:45

Re: Моята история!

#11 2010-10-15 15:43:54

Re: Моята история!

#12 2010-10-15 18:37:38

Re: Моята история!

#13 2010-10-15 18:58:47

Re: Моята история!

#14 2010-10-15 20:09:12

Re: Моята история!

#15 2010-10-16 13:20:30

Re: Моята история!

#16 2010-10-16 15:00:52

Re: Моята история!

#17 2010-10-16 17:22:08

Re: Моята история!

#18 2010-10-17 07:57:52

Re: Моята история!

#19 2010-10-17 08:04:56

Re: Моята история!

#20 2010-10-17 10:39:03

Re: Моята история!

#21 2010-10-18 10:55:13

Re: Моята история!

#22 2010-10-18 11:49:50

Re: Моята история!

#23 2010-10-18 13:03:09

Re: Моята история!

#24 2010-10-18 13:06:53

Re: Моята история!

#25 2010-10-18 13:14:27

Re: Моята история!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook