Психоо

the_sladUrch3 · 2010-08-22 21:12:00

такаа още от началото се разбира, че ще бъде психарско значии започнах да мисля за тема, в която да няма рабити сърца и мечти ии първото което се сетих беше едно такова прекалено лигаво след това се сетих за нещо психарско ще го пусна на частии, защото ако го пусна наведнъж ще стане дъъълго и широооко за 1 пост участват две реални личности Зоуи /аз/ и една моя приятелка /Ашли/ ... така стига съм дрънкала празни приказки ..

Част 1

Ако трябва да бягате, бягайте. Ако трябва да убиете някого, за да запазите живота си, направете го. Нека нито за миг не ви трепва окото, а стане ли това, значи сте глупаци, страхливци и доникъде няма да стигнете.

-Ха-ха, даааа. Беше адски забавно.
-Нали? – Засмях се. – Оххх, добрите стари времена.
-Мхм, много стари. От преди няма и 3 часа.
И двете се изкикотихме и продължихме да вървим. Приличахме на напили се пачаври, а дори не бяхме кусвали алкохол от приблизително два дена. Е, добре де – един ден, но не беше чак толкова много. Даже почти нищо, просто една чаша вино.
-Дяволите да го вземат, къде е това нещо? – Попита ядосано Ашли и спря на място. Аз също спрях и я погледнах отегчено.
-Не. Знам. – Отговорих й, като изрекох всяка дума поотделно.
-Нали уж не било много далеч?
-Така поне каза онзи.... – Замълчах за малко и продължих. – Явно не познава околността.
-Или изобщо не познава нищо, намиращо се на повече от два метра от дома му. – Каза сарказрично Аш и отново започнахме да вървим. Тааа историята на нашето лутане из гората бе следната – аз реших, че това лято ще правим нещо интересно като например да лагеруваме. Естествено Ашли не беше съгласна, но в последствие успях да я убедя. Звъннахме тук – там няколко номера и ето ни в лагер „Хартс”. Бил кръстен на основателите г-н и г-жа Хартс. На мен това име ми звучи повече като „дарц”, но да не се отклоняваме от темата. Ще стоим там цял един месец и, да се надявам, няма да скучаем.
-Край. Писна ми! – Викна най – добрата ми приятелка и пусна багажа на земята. Въздъхнах. Беше труден харектер. – Вървя от вече 7 часа и дори една мижава колибка не сме видели.
-Ще го намерим, не се тревожи.
-Аз? Да се тревожа? Неее, отдавна минах този етап. Сега съм на етап „полудяване”. – Каза нервно и ядосано тя. Никога не си избирах приятелите както трябва. Винаги ми се падаха или някои луди, готови да се самоубият във всеки един момент, или някои перверзни кучки, които не знаят как да си държат устата и краката затворени.
-Виж, и на мен не ми е много забавно, но поне не изпадам в истерия като теб. Ако искаш ще поседнем замалко и после пак ще продължим.
-Ако седна сега повече няма да стана.
Засмях се. Ашли винаги преувеличаваше. За всичко. Нищо, че беше с черна коса, тя си оставаше блондинка в съзнанието ми.
-Какво, да го вземат мътните, е толкова смешно? – Развика се тъмнокоската и размаха с ръце.
-Стига си се палила толкова. Запази този пожар за момчетата в лагера.
В този момент усмивка се изписа на лицето й. Много добре знаех какво си мисли. Невероятно, дори и в такъв момент Ашли продължаваше да си мисли за секс.
-Хайде, да вървим. – Каза енергично тя и тръгна напред.
-Мислех, че си изморена?
-Бях. – Двете се засмяхме. Какъв месец ми се очертаваше само. Нямах търпение да пристигнем. Страхотно е да си на 16!
След още няколко дълги часа път изглежда, че бяхме пристигнали.
-Това ли е? – Попита ме Ашли.
-Да се надяваме. – Отговорих й и прекрачихме прага.
Ахааааа, ако това е лагера, значи аз съм Меган Фокс. Нямаше нито една жива душа. Страхотно, сега остава и да сме сбъркали сградата!
-Сигурна ли си, че това е мястото? – Попита Аш.
-Хммм.... Не...
-А, здравейте! – Чу се женски, весел глас. – Добре дошли, добре дошли. Аз съм г-жа Саманта Хартс.
-Здравейте. – Поздравих с усмивка. – Аз съм Зоуи Скар, а това е Ашли Съмърфийлд.
-Приятно ми е да се запознаем, Зоуи. Ашли.
-Амм, къде са другите хора? – Попитах г-жа Хартс.
-Да не мислите, че тази малка къщичка ще побере 20 – 30 човека? – И тя се засмя. – Нееее. Тук има място само за седем души. Съжалявам.
-Не, няма проблем.
-Елате, другите трима вече пристигнаха. – Подкани ни тя и трите се запътихме към къщата.
Още от входната врата чухме викове.
-Какво става? – Запита Ашли.
-Нямам си идея. – Отговорих й.
-Оооо, това са Дилън и Каел. Много мили младежи, само че се карат повечко. – Осведо ми ни г-жа Хартс. – Качете се по стълбите. Стаята ви е втората в дясно.
Хванахме багажа и тръгнахме нагоре. В мига, в който си показахме главите една тениска се залепи на лицето ми. Ядосано я махнах от себе си и се развиках, влизайки от стая в стая.
-Кой от вас, тъпоглави дръвници, запрати тениската си по лицето ми.
Не получих никакъв отговор. От другата стая момчетата излязоха шокирани и се засмяха. Без да се замисля ги ударих и двамата с блузата и я метнах по единия от тях.
-Следващия път се целете в стената. Или още по – добре, в главите си.
-Хей, извинявай. Не искахме. – Каза по – високия, намачквайки тениската си.
-Следващия път ще си донеса звънче, че да звънна, когато съм наблизо.
Двамата се засмяха и от нашата стая се показа друго момиче.
-Вие двамата не можете ли да се държите прилично поне за пет минути? – Попита отегчено тя и се блегна на стената. – Не им обръщайте внимание. Между другото аз съм Дая, но повечето хора ме наричат Версус.
-Зоуи.
-Ашли.
-А онези двамата са Дилан, кретена с тъмната коса и Каел, мекотелото, с който спорихте досега.
-Здрасти. – Каза ни Каел и се ухили.
-Не си го и помисляй. – Скастрих го аз и с Аш влязохме в стаята. След нас Дая затвори вратата от вътрешната страна.
-От къде сте двечките?
-Ориндж Каунти. – Отговори Ашли, докато аз изкарвах дрехите от куфара си.
-Брееей! Богаташки, а?
-Да. – Отвърна сухо най – добрата ми приятелка и седна на леглото.
-А ти си от...? – Попитах я аз.
-Ню Йорк.
-Оооо, големия град.
-Мхм, но не е нищо особено. Навсякъде е пълно с курви. Не ви се иска да живеете там, повярайте ми.
-Споко и при нас ги има такива. Не в буквалния смисъл де. Интересчийки, които макар и преливащи от пари правят секс с всеки след 2-то излизане. Фукат се, състезават се коя ще си намери по – богат. – Обясних й с равен глас.
Дая се засмя.
-Накратко курви. А вие двете се примерни ангелчета, така ли?
-Поне не спим с всеки срещнат. – Каза й Аш, докато аз вече бях прибрала всичките си дрехи в гардероба. Какво да направя? Бърза съм.
Изведнъж някой почука на вратата.
-Влез! – Провикна се новата ни приятелка.
-Дойдох да ви кажа, че вечерята е сервирана. – Съобщи ни г-жа Хартс и си тръгна. Боже, бях забравила, че се лутахме цял ден в тая гора.
-Хайде, душици мои, време е за ядене. – Каза ни Дая и трите се изправихме. Щом излязохме от стаята видяхме и двамата кретени.
-Огладняха ви задниците, а? – Попитах ги. Те се засмяха и Дилан оговори:
-И вашите също.
-Само че вашите са слонски.
-Ние поне имаме мозък в главата.
-С лиспа на сиво вещество.
Без да се усетим се бяхме приближили много близко един до друг, че чак усещахме дъха на другия в лицата си.
-Хора, хора, стига вече. – Каза Ашли и ме дръпна към себе си. – Държите се като деца.
-Деца жадни за секс, искаш да кажеш. – Изкиска се Дая и заслиза по стълбите. – Едва сдържат страстта.
Двамата с Дилън веднага се изчервихме и побързахме да слезем долу. А как божествено ухаеше! Ако вечерята е толкова вкусна, колкото я описва носа ми, значи съм попаднала в Рая.
-Сядайте, сядайте. – Подкани ни г-жа Хартс. Аз и Аш седнахме една до друга, Дилън срещу мен, а Версус /Дая/ и Каел от двете му страни. Миг след това ни донесоха яденето и салатите. Докато се хранехме не спирахме да се заяждаме.
-Гледай ти, Зоуи била тревопасна. – Засмя се Дилън.
-Гледай ти, Дилън бил канибал.
Другите присъстващи се захилиха и Дая подметна:
-Бас ловя, че до края на вечерта тези двамата яко ще се награбят.
Задавих се с хапката си. Очевидно и с тъмнокоско се беше случило същото. Ашли и Каел само се посмихнаха, а г-жа Хартс нищо не каза. И как ще каже като ние говорихме само простотии.
-Извинете ни, г-жо Хартс.
-Няма нищо. Вие сте още млади, редно е да се забавлявате. – И ни се усмихна учтиво. Колко мила жена! И в този момент двамата кретени се замериха с храна. Въздъхнах и им казах.
-Браво бе, идиоти. Направо сте невероятни.
-Какво?! – Попитаха двамата в един глас.
-Можете да бъдете поне малко културни. Нали?
-Деца, аз ви оставям. Стана доста късно. – Каза ни г-жа Хартс.
-Добре. Лека нощ. – Пожелах й.
-Лека. – Отвърнаха всички останали.
След като тя си тръгна Каел попита:
-Е, какво ще правим?
-Ще спим. Поне аз де. Цял ден съм вървяла. – Каза Ашли и се прозина.
-Аз пък смятам да прочета някоя книжка. – Отговорих им и отпих от водата си.
-А ти? – Дилън се обърна към Дая.
-Порно филм.
Момчетата ококориха очи. Жалко, че щастието им трая прекалено малко.
-Иска ви се. – Заяви им тя с лукава усмивка и се изправи. – Хайде, момичета, да си направим пижамено парти без пижами.
Аз и Ашли се захилихме и тръгнахме с Дая към стаята ни. Странно, но не се чувствах изморена, даже напротив. Имах адски много енергия, която не знам от къде се взе. Явно това място ми влияеше добре. Започвах наистина да го харесвам.
-Момичета, спи ли ви се? – Попитах ги.
-Мммммнеее. – Отговори Аш, докато се качвахме по стълбите.
-Аз имам енергия за трима.
Засмяхме се и влязохме в стаята си. Беше доста уютно. По – рано нямах възможност да се огледам. Всичко беше подредено и спретнато. Усмихнах се. И тогава се запитах „Къде ли е г-н Хартс?” Зачудих се за кратко, след което поклатих глава и си облякох пижамата. Тя се състоеше от къси жълти панталонки и жълто потниче на шарени звездички. Тъкмо в тон с новите кецове, които си купих.
-Готина пижамка. – Каза Дая. Тя беше с къси черни панталонки и бя потник с някакви надписи, а Ашли беше облякла лятната си зелена пижама.
-Мерси. – Отвърнах й весело и седнах на леглото. – Какво ще правим?
-Ще сбъднем перверзните фантазии на момчетата. – Отговори ми Версус.
-Шегуваш се!
-Ни най – малко. – Тя се засмя и погледна към Ашли. – Ей, Аш, не се сдухвай. Трябваш ни.
-Може и да не съм уморена, но предпочитам да си лежа отколкото да се правя на курва. – Каза с равен глас най – добрата ми приятелка и легна под завивките.
-Ние няма да правим секс с тях. Просто ще ги закачаме. – Зобяснява Дая и се изправи.
-Което ще доведе до секс. – Заяде се Аш. Това не ми харесваше. Никога преди не беше правила така и лошото е, че не знаех докъде щеше да стигне.
-Престанете и двете. Ашли, какво те прихваща, за бога?! – Развиках се набързо. – Като искаш си стой тук, ние отиваме при момчетата. Хайде, Дая.
И двете слязохме долу. Намерихме нашите кретени седнали на дивана в хола, гледащи някакъв си филм. Отидохме при тях, изключихме телевизора и седнахме на краката им.
-Ееее, какво правитеее? – Попитах Дилън. Той се ухили и приближи лицето си максимално до моето така че устните ни почти се докосваха.
-Държим ви в ръцете си. – Отговори ми. Дъхът му премина през кожата ми. Ухаеше на мента. Кога е успял да пие алкохол?
-На вечеря нямаше алкохол? – Казах слисано. Дилън се засмя и ме погледна право в очите. Божичко, тези негово наситеносини очи! Не можех да откъсна поглед от тях.
-Г-жа Хартс е направила ментов сок. Не е алкохол спокойно, но мирише вкусно. Както и ти. – Последното изречение го прошепна точно върху устните ми. Закикотох се и го целунах. Сякаш ме удари ток. Целувката му беше толкова дълбока, изискваща и завладяваща, че главата ми се замая.
-Ей, вие двамата. – Извика Дая между целувките й с Каел. – Вземете си стая.
-Същото важи и за вас, блондита. – Казах й лукаво и отново целунах моя кретен. Красавец, но кретен. Бяхме ненаситни. И четеримата. По едно време през ума ми ми мина мисълта да направим четворка, но щеше да е много неуважително спрямо г-жа Хартс. За това се сдържах, иначе...
След дълго натискане, от което потника ми се беше запилял накъде, ръцете на Дилън бяха пъхнати в паналоните ми, а устните му неприлично докосваха до моите, се чу силно, пискливо изпищяване. Четеримата моментално се изправихме като попарени. Неврно започнах да си търся потника в тъмното.

П.С. Пускала съм го и в друг форум преди... но така си и остана (тази е единствената част има и още една /Част 2/ но нея ще я пусна по-късно и накрая ще мисля за 3та част

LaPe7yYy · 2010-08-22 21:39:29

охх пусни и 2рата част, че ми стана интересно

PinkBubble · 2010-08-22 21:44:11

Беше ми много интересно чакам 2рата част

moni4ka_21 · 2010-08-22 21:49:24

МОЛЯ ТЕ!Пусни 2 част по-бързо и после още мноого!Върховно е!Имаш голям талант,продължавай все така!

metalniq · 2010-08-22 22:09:42

мен ме мързи да го чета, ама утре ще си направя труда да го прочета и ще ти кажа мнение

desinka_th · 2010-08-22 22:38:26

страхотно е искам 2та част :p :p

Dennni · 2010-08-22 23:00:33

Пускай по бързо част 2 моляя мн е интересно ..

TwilightGirl90 · 2010-08-23 05:20:31

Пусни 2 част . Много е интересно

qj_kume_pii · 2010-08-23 06:27:09

майкооо това е уникално! Нямам търпение и втората част да излезе.Тва най-много ме изкефи:
-Гледай ти, Зоуи била тревопасна. – Засмя се Дилън.
-Гледай ти, Дилън бил канибал.

sweet_girl_1 · 2010-08-23 07:17:44

мен ме мързи да го чета, ама утре ще си направя труда да го прочета и ще ти кажа мнение

и мен малко ме мързи, но после ще го прочета и ще си дам мнението, иначе в началото ми изглежда интересно, но искам цялото да го прочета

little_baby · 2010-08-23 08:46:00

Прелестно е просто, като филм

metalniq · 2010-08-23 08:58:10

емиии, добре става за убиване за време :p

denz · 2010-08-23 09:32:45

Айде, искаме 2-ра част по- бързо..! Стана ми интересно!

the_sladUrch3 · 2010-08-23 09:44:28

ето и втора част ..

Част 2

-Какво беше това? – Попита Каел?
-Ашли. Или поне така мисля.
-Защо ще вика така? – Този път беше Дилън.
-Откъде да знам. – Викнах и облякох току – що намерения ми потник. – Трябва да проверим.
-Може пък да е сънувала кошмар? – Предположи Дая.
-Да вика така само заради един кошмар? Нееее.
Хукнах по стълбите без да чакам покана. Щом отворих стаята видях Ашли седнала на леглото.
-О, Господи, какво се е случило. – Седнах до нея и светнах нощната лампа. Изведнъж очите ми се ококориха. По ръцете й имаше кръв. – Хора! Хора, бързо се качете горе! – Развиках се изтерично. Какво, по дяволите, ставаше тук?! От къде се взе тая кръв? Нали сме само ние и г-жа Хартс тук? Г-жа Хартс!
-О. Боже. Мой. – Каза Дая и покри с ръка устата си. – Какво, за бога...
-Не знам. Нямам предтстава какво се е случило.
-Това не е добре. – Каза Дилън.
-Вижте дали Саманта е в стаята си. – Наредих им. Каел слезе на първия етаж. Забави се само няколко минути. Върна се при нас изплашен до смърт.
-Хора, г-жа Хартс я няма. – Задъхано съобщи той. Ето това вече ме притесни.
-Как така я няма? – Попита Дилън панически.
-Еми на така, няма я. – Отвърна русокоското и прокара ръце през косата си. – Какво ще правим?
-Не знам. – Отговорих и погледнах към Ашли. Все още трепереше и се клатеше напред – назад. – Трябва да се махнем от тук. Веднага.
-Помислете малко. Хартс е една, а ние цели четерима човека. Няма как да ни победи. – Каза Каел. В думите му имаше логика, само че пропускахме нещо – съпругът й.
-А за г-н Хартс сетихте ли се? – Попитах ги. По израженията им познах, че не са. – Е?
-И пак сме повече от тях. – Започна отново русокосия.
-Не знам какво още правим тук. Да се измитаме. Партито приключи. – Каза Дая.
-Добре. – Съгласих се. – Но да не се разделя ме. Искам всички да се приберем по домовете си. Живи. – И наум добавих „ако е възможно”. – Аш? Ашли, хайде. Изправи се. Трябва да се махаме, иначе ще умрем. – Бавно тя започна да се изправя, още в шок от случилото се. Не можеше да продължава да е в това състояние. Щеше да забави всички ни.
-Зоуи, какво ще стане с нас? – Попита ме плахо. Поех си дълбоко въздух и издишах. Истината е, че не знаех. На филмите изглежда лесно и си мислиш, че можеш да се справиш, но когато реално попаднеш в такава ситуация нещата се променят.
-Не знам, мила. Не знам. Единственото, което знам е, че трябва на всяка цена да се измъкнем от тук невредими. Бъди силна, Ашли. Знам, че си. Не се предавай още в началото и ще видиш, че ще се измъкнем.
-Обещаваш ли?
Замлъкнах. Не исках да обещавам нещо, което не беше сигурно. Не исках да й давам напразни надежди. Шанса да се измъкнем от тук беше 40 на 60 и с всяка секунда се стопява все повече.
-Да. Обещавам. А сега да вървим. Ноща ни чака.
Решихме обаче преди да тръгнем да се подготвим за най – неочакваното. Аз, Аш и Дая взехме раниците си и сложихме вътре два кибрита, запалка, фенер и дезедорант. Докато се приготвяхме, момчетата дойдоха и ни дадоха някои неща.
-Вземете тези. – Каел хвърли три ножа на леглото и ние ги пъхнахме в раниците.
-Намерихме въже в килера. – Осведоми ни Дилън. – И взехме алкохол.
-Ние сме в смъртна опасност, а те за пиячка мислят. – Каза раздразнено и отегчено Дая и се подпря на врата.
-Не. Не ме разбрахте правилно. – Русокоското започна да обяснява. – Имате кибрит, нали?
Трите кимнахме. Доволна усмивка се изписа на цилето му.
-А ние алкохол. И какво става – бум.
Всички се засмяхме. Изглежда момчетата на бяха толкова прости за каквито ги мислех. Бяха свестни и изобщо не ми се искаше да умират. Бих убила за тях, признавам. Но сега на приказки е лесно, вече в действие става по – трудно.
Изведнъж Дилън започна да се смее неудърживо. Погледнах го очудено и уплашено. Брееей, тъпоглавко се побърка и то в самото начало. Слаби нерви.
-За какво се хилиш така. – Попита Ашли неразбиращо.
-Зоуи, нали преди малко каза, че съм бил канибал? Е, сега вече ще се запознаеш с истински такъв. – Отговори той през смях. Ще му дам аз на него един канибал, едно чудовище. Нито му е мястото, нито му е времето да се шегува така.
-Много смешно, кретен такъв. Ако видя канибал ще му кажа да те изяде.
Всички се засмяхме. То било много весело да се забавляваме в смъртна опасност. И да губим време! Тъмко се сетих, че прекалено много го ударихме на почивка и се чу отваряне на врата. Олеле!
-А сега какво? – Попита Каел и се заогежда из стаята.
-Ще бягаме. – Отвърнах му.
-И от къде? Не можем да излезем през вратата.
-Да, но можем през прозореца.
И четеримата ме погледнаха сякаш казваха „тая няма да стане”. Обаче много грешаха. Точно така щеше да стане.
-Тръгвайте. Бързо.

п.с. сега започвам да пиша 3та част

bettinka · 2010-08-23 10:03:31

да даа и на мен ми хареса

PinkBubble · 2010-08-23 10:56:36

и втората част я бива но просто мисля че се развива малко бързо ...

little_baby · 2010-08-23 11:09:25

това стана доста интересно
това е ТОЧНО за един филм
ще ми е един от любимите ;д

mishitu_ · 2010-08-23 11:13:18

Ужасно интересно е! Чакам 3-та част.

the_sladUrch3 · 2010-08-23 11:16:24

и втората част я бива но просто мисля че се развива малко бързо ...

емм ако не направя развитието по-бързо може това чудо (което не харесвам много) да стане с 10 части

п.п. почти съм готова с трета част на историята, ноо явно ще има и четвърта, защото ако нацвъкам всичко на трета част ще стане прекалено дълго и ще ви мързи да го четете. (и мене ме мързи да я пиша)

moni4ka_21 · 2010-08-23 11:43:37

Ооо страхотна е!А щом ще има и 4 част А теб няма да те мързи!Радвай феновете си!

PinkBubble · 2010-08-23 11:51:30

и втората част я бива но просто мисля че се развива малко бързо ...
емм ако не направя развитието по-бързо може това чудо (което не харесвам много) да стане с 10 части
п.п. почти съм готова с трета част на историята, ноо явно ще има и четвърта, защото ако нацвъкам всичко на трета част ще стане прекалено дълго и ще ви мързи да го четете. (и мене ме мързи да я пиша)

ее кво като стане 10 части поне ще има да четем айде чакам 3 част

the_sladUrch3 · 2010-08-23 12:23:02

охх туко-що свърших с писането... брей този мързел явно не ме оставя и тва е охх утре ще почна да пиша четвърта част, но ми трябват идеи. Имам някаква идея как да свърши, ноо сякаш не ми е достатъчно. Ако имате някакви идеи ... чувствайте се свободни да ги кажете такааа..

Част 3
Всички хукнахме накъдето ни падне. Отначало бяхме заедно, но после Дилън и Каел изчезнаха някъде. Мамка му! Казах им да останат с нас, ама то в тая тъмница вижда ли се нещо? Продължавахме да бягаме. Усещах, че Ашли е на прага на силите си. Никога не е обичала да бяга. Е, в момента не разполагаме с Дмитриевци, че да ни носят, много да ме извини. Напрежението нарастваше. На няколко пъти за малко да ме хване тоя тъпанар. Бях се одрала по краката и ръцете и адски ме болеше, ама нямаше да се оставя на тоя малоумник да ме убие. Дая също имаше сили поне за още една обиколка на лагера. Издържливо момиче. Ако оцелеем, ще я потърся в Ню Йорк, обезателно.
Най – накрая се спряхме до едно дърво. Бяхме задъхани и изморени. Ах, как ми се искаше всичко това да е просто кошмар...
-Идиоти! Запиляха се някъде. – Извиках. Беше ми се насъбрало много. Трябваше да се развикам, но не можеш, защото психотата щяха да ни чуят и тогава „живей живот два мерта под земята”.
-Ами... Ако... Са... Ги.... Хванали? – Попита Аш задъхано, седнала на пръстта.
-Пепел ти на устата. – Казах веднага аз. – Дори не си помисляй такова нещо.
-Някой да знае къде сме? – Запита Дая.
Огледах се наоколо. Ама страхотно, пак гора. Брех, тия гори край нямат!
-В гора, предполагам. – Отговорих й.
-Поне тук можем да се крием. – Каза Ашли. – Ей, Зоуи, какво ти е?
-Притеснявам се за дръвниците, мамка му! Кой ги знае къде са. – Развиках се. Браво на мен! И сега вече ни спипаха. Защо винаги аз провалям всичко?
-Излезте, излезте, където и да сте! – Чухме как г-н Хартс ни вика, което означава,че изкуфялата бабка е по петите на Дилън и Каел.
-И сега какво? – Попита Дая, вече скрити зад огромното дърво.
-Не знам. – Отговорих й. – Нямаме подходящото оръжие.
-Да метнем ножа по него? – Предложи Аш.
-И вярваш, че ще го уцеля? – Засмях се. – По – вероятно е ножа да се върне обратно при нас, отколкото да навреди на него.
Двете също се засмяха. Дааа, това беше едно мое много любимо качество – когато сме в смъртна опасност да развеселявам всички.
-Знам, че сте тук, малки мои. Подушвам ви. – Гласът му се чуваше изключително близо.
Подпрени на дървото и задъхани, се изплашихме още повече. Спипа ли ни – с нас е свършено.
-Тоя не е добре с главата. – Каза Дая.
-Мислиш ли, че не знаем? – Попитах я. Отново се засмяхме. Трябваше да престанем с това. Сега не му беше времето. Когато се измъкнем живи от тук ще се смеем колкото си искаме.
-Аш, какво правиш? – Погледнах към нея – цялата трепереше и държеше нещо в ръцете си. – От къде го взе? – Попитах. Не получих отговор. – От къде взе пистолета, Ашли?
-Намерих го ей там. – Тя посочи мястото с пръст. Значи ние не бяхме единственити жертви. Имало е и още. Всички ли не са оцелели? Неее, все някой ще е останал. Тогава... къде са? О, за бога!
-Знам къде сте. Няма нужда вече да се криете. Няма смисъл. – Каза ни г-н Хартс. Ооо, напротив. Имаше смисъл да се крием. Спасявахе живота си.
-Зоуи... – Започна Дая. Обърнах се към нея и видях Ашли как се показва иззад дървото.
-Аш, недей! – Извиках тихо. – Ашли!
Но сякаш никой не ме чуваше. Боже, това момиче винаги ме забъркваше в проблеми, а уж аз бях проблемната. Ако й се случеше нещо нямаше да си го простя. Да не е полудяла или какво? Не може да е толкова безрасъдна, мамка му! Ако се покаже той ще я убие. Ще я убие!
-Аааа, значи ти реши да се покажеш? – Попита психопата. Лицето му беше обгорено цялото. Някой явно се е опитал да го изгори. Имаше белези от изгаряне по цялото си тяло. Усмивката му обаче беше най – страшна – лукава, с лека надсмешка и сарказъм, нашепваща смъртта.
- Ти си Ашли, нали?
Аш дори не трепна. Само продължаваше да държи пистолета към него.
-Мислиш да ме застреляш ли? – Той се замся. – Много са се опитвали, повярвай ми. И нито един досега не е успял.
-Ти си чудовище. – Извика тя.
-Хайде, стреляй тогава!
Ръцете й трепереха. Дори и да стреляше шанса да го улучи не беше никак голям. Нямаше да успее.
-Какво чакаш? Стреляй, иначе ще те убия!
Но Ашли така и не стреля. Стоеше там, на едно място, сякаш омагьосана от нещо. Това беше.
-Бягай! – Извиках и отидох до нея.
-Аааа, ето я и Зоуи. – Усмивката не слизаше от лицето му.
-Психопат! Ненормалник! Такива като теб са за лудницата или още по – добре – два метра под земята. За теб обаче четири, да не вземе да избягаш. – Развиках му се колкото глас имах.
-Остроумна както винаги. Знаеш ли, ти ще си отлично попънение към колекцията ми.
Колекция ли? Каква колекция? Питах се на ум.
-Майната ти! С теб никъде не отивам!
-Оооо, много скоро ще си промениш мнението. – Засмя се. – Хайде, нали приятелката ти щеше да стреля. Какво стана? Да не би да се отказа?
Погледнах към Ашли. Нямаше смисъл. Тя беше в шок. И сега какво? Как щях да я измъкна? Как щях да спася и двете ни от този ненормалник? И докато аз размишлявах един нож литна към нея. Успях да го засека и докато направя нещо, той вече се беше забил в гърлото й. Ашли се стропли в ръцете ми.
-О, Боже! – Изпищях. Зад дървото Дая седеше с ръка на уста и ни гледаше.
-Майната ти! Майната ти! Ще те убия....
-Както приятелката ти ли ме уби? – Не спираше да се смее. Някак си съмртта му доставяше удоволствие. Цялата бях в кръв. Пуснах Ашли на земята с тъга в сърцето. Не исках да я оствям тук, но нямаше как. Ако я вземехме щеше да бъде пречка. Една сълза се претъркули по бузата ми.
-Не. Аз наистина ще те убия! – Грабнах пистолета и стрялах. Чух го как извика. Значи го бях улучила. И в този момент Хукнах накъдето ми видеха очите. Хванах Дая за ръка и двете се затичахме в тъмния лес. Докато бягахме не спирах да викам.
-Той я уби! Уби я пред очите ми! Току – що...
-Зоуи, тихо. Освен ако не искаш да ни намерят.
Спрях да викам и тогава се сетих за думите му.
-Какво има? – Попита ме Дая.
-Той каза, че има колекция. Колекция от хора.
-Какво? Тогава къде са тези хора?
-Нещо ми подсказва, че много скоро ще разберем.
Продължавахме да бягаме. Вече дори не си усещах краката, но не бивашще да спираме. Трябваше да се измъкнем живи, на всяка цена. Изведнъж някой ме хвана за рамото. Изпищях с всичка сила.
-Спкойно, аз съм. – Веднага разпознах този глас.
-Дилън!
Прегърнах го толкова силно, че чак успях да усетя всяка фибра на тялото му.
-Хеейй, спокойно, тук сме.
-Да, тая психопатка не успя да ни хване. – Каза засмяно Каел.
-Радвам се да ви видя живи и здрави. – И се усмихнах.
-Дам, и аз. – Каза Дая.
-Ааа къде е Ашли? – Попита Каел.
Замрях. Разтреперих се. Те разбраха.
-Много, много съжаляваме. – Дилън ме прегърна и постояхме така замалко.
-Стига лигавщини. Ще убия този психопат, ако ще и да е последното нещо, което ще направя.
-С теб сме. Тези ненормалници трябва да си получат заслуженото. – Каза Дилън.
Докато вървяхме не спирах да мисля. Ами ако останалите се покажат? Не можем да ги убием всичките. Мозъкът ми ме болеше вече. Изпитвах ужасен страх, че ей сега нещо може да изкочи и да ни заличи от лицето на Земята. Страх... Каква хубава думичка! Страх... И тогава ми просветна.
-По дяволите! – Извиках. Всичи се спряха и ме погледнаха очудено. – Мамка му!
-Зоуи, какво става? – Попита ме Дая.
-По дяволите, толкова сме тъпи!
-Нищо не рзбирам. Ще обясниш ли? – Помоли Дилън, а Каел кимна в съгласие.
-Просто е. Обърнете „Хартс”.
Тримата се зачудиха. Постояха в мълчание няколко секунди и пак ме погледнаха.
-О, за бога! Получава се „страх”. Страх!

m_i_m_i · 2010-08-23 12:43:19

Всичките части, които досега си пуснала са НЕВЕРОЯТНИ! Браво!

mishitu_ · 2010-08-23 12:47:11

много добре ги измисляш обаче чак мен ме достраша

kaprizen · 2010-08-23 13:21:06

ЕЕе страхотно е, но и мен ме достраша ... Очаквам 4та част

#1 2010-08-22 21:12:00

Re: Психоо

#2 2010-08-22 21:39:29

Re: Психоо

#3 2010-08-22 21:44:11

Re: Психоо

#4 2010-08-22 21:49:24

Re: Психоо

#5 2010-08-22 22:09:42

Re: Психоо

#6 2010-08-22 22:38:26

Re: Психоо

#7 2010-08-22 23:00:33

Re: Психоо

#8 2010-08-23 05:20:31

Re: Психоо

#9 2010-08-23 06:27:09

Re: Психоо

#10 2010-08-23 07:17:44

Re: Психоо

#11 2010-08-23 08:46:00

Re: Психоо

#12 2010-08-23 08:58:10

Re: Психоо

#13 2010-08-23 09:32:45

Re: Психоо

#14 2010-08-23 09:44:28

Re: Психоо

#15 2010-08-23 10:03:31

Re: Психоо

#16 2010-08-23 10:56:36

Re: Психоо

#17 2010-08-23 11:09:25

Re: Психоо

#18 2010-08-23 11:13:18

Re: Психоо

#19 2010-08-23 11:16:24

Re: Психоо

#20 2010-08-23 11:43:37

Re: Психоо

#21 2010-08-23 11:51:30

Re: Психоо

#22 2010-08-23 12:23:02

Re: Психоо

#23 2010-08-23 12:43:19

Re: Психоо

#24 2010-08-23 12:47:11

Re: Психоо

#25 2010-08-23 13:21:06

Re: Психоо

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook