Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

vampire_- · 2010-05-30 12:34:51

Академия за вампири / книга 3 - Целуната от сянката

normal_001~31.jpg

Роуз знае, че е в разрез с правилата да обича друг пазител. Грижата за Лиса би трябвало да е на първо място. Но когато става въпрос за страхотния Дмитрий Беликов, правилата просто няма как да не бъдат нарушени.

Напоследък нещо странно се случва с Роуз. Призрачни сенки витаят из Академията и загатват за надвиснало зло. Безсмъртните неживи са наблизо и жадуват за отмъщение...

Академия за вампири / книга 4 - Кърваво обещание

Животът на Роуз Хатауей никога няма да бъде същият...
Скорошната атака на стригои взе много жертви, сред които и морой. За жертвите отнесени от стригоите не се знае нищо. Сега рядка татуировка бележи врата на Роуз. Тя означава, че е убила твърде много стригои, за да ги преброй. Но само една от жертвите има значение – Дмитрий Беликов.
Сега Роуз трябва да избере по кой път да тръгне: да остане в академията и да бъде пазител на Лиса или да напусне „Свети Владимир” и да тръгне по петите на нейния възлюбен...за да го убие.
Тя трябва да спази обещанието си към Дмитрий, а именно, че ако някой от двамата бъде превърнат в строгой, другият ще го проследи и убие, вместо да го остави да се скита из света като зъл вампир.
Но въпросът е, когато това се случи, дали превърнатият ще иска да бъде спасен?
Дали Роуз ще намери сили да убие Дмитрий или ще се пожертва в името на вечната любов?

ПРЕДЛОГ:

Веднъж, когато бях девети клас, трябваше да напиша анализ на една поема. Един от редовете беше: „Ако очите ти не са отворени, ти не знаеш разликата между мечтите и реалността.” Това не значеше много за мен. Въпреки всичко, тогава имаше момче в класа, което харесвах, така че не би трябвало да се предполага, че ще обръщам внимание на литературни анализи. Сега, три години по-късно, разбрах поемата перфектно.
Защото по-късно, животът ми наистина изглеждаше така сякаш беше пропаст от непрекъснати мечти. Имаше дни, в които се събуждах и откривах, че последните събития дори не са се случвали. Навярно трябваше да съм принцеса в сладък сън. Мислих си, че тази мечта – не, кошмар – ще свърши и ще намеря своя принц и щастлив край. Но нямаше никакъв щастлив край, поне не в близкото бъдеще. А моят принц? Е, това е дълга история. Моят принц беше превърнат във вампир – Стригой всъщност. В моя свят има два вида вампири, които съществуват в тайна от хората. Мороите са живите вампири, добрите вампири, които владеят магията на елементите и не убиват, за да съществуват. Стригоите са вампири, безсмъртни и хранещи се със същества, които убиват. Мороите са родени. Стригоите се създават – насилствено или по желание – чрез зли средства.
И Дмитрий, момчето, което обичах, беше превърнат в Стригой против неговата воля. Той беше превърнат по време на битка, епическа спасителна мисия, от която аз бях част. Стригои отвлякоха Морои и Дампири от училището и ние трябваше да се бием заедно с тях, за да спасим останалите. Дампирите са полу-хора, полу-вампири – надарени с човешка сила и смелост, и моройски рефлекси и чувства. Дампирите се тренират, за да станат пазители, хора, които предпазват Мороите. Ето какво съм аз. Ето какво Дмитрий беше.
След превръщането, останалите Морои приеха, че той е мъртъв. До голяма степен той беше. Тези, които бяха превърнати в Стригои, загубваха всяко чувство за доброта и живот, което са имали преди. Дори да не са превърнати по собствен избор, това не променяше нещата. Те пак ставаха зли и жестоки, точно както всички останали Стригои. Човекът, който преди това е бил, вече не е същият и честно казано е по-лесно да си го представиш да отива в Рая или в друг живот, отколкото да го виждаш как дебне в нощта и взима жертви. Но няма начин да забравя Дмитрий или да приема, че е почти мъртъв. Той беше мъжът, когото обичах, с когото бях в пълен синхрон – не знаех къде свършвам аз и започва той. Сърцето ми отказваше да го пусне да си отиде – дори технически да беше чудовище, той все още беше някъде там, навън. Също не бях забравила разговора, който имахме с него. И двамата предпочитахме да сме мъртви – имам предвид истински мъртви – отколкото да се разхождаме по света като Стригои. И след като веднъж спрях да тъжа толкова за добрината, която бях изгубила, реших, че ще е най-добре да изпълня неговото желание. Дори вече да не го искаше. Трябваше да го открия. Трябваше да го убия и освободя душата му от тъмната и неестествета сянка. Знаех, че това е нещото, което Дмитрий – този, когото обичах – щеше да поиска.
Да убиваш Стригои не е лесно. Те са ненормално силни и бързи. Те нямаха никаква милост. Аз бях убила няколко от тях – малко странно за някого, който тъкмо е станал на осемнадесет. И знаех, че това да убия и Дмитрий, щеше да е най-голямото ми предизвикателство – физическо и емоционално. Всъщност емоционалните последствия ме удариха веднага щом взех това решение. Преследването на Дмитрий означаваше, че ще трябва да променя живота си (което не включва това, че в борбата срещу него дори мога да загубя живота си). Бях още в училище, само на няколко месеца от завършване и да стана квалифициран пазител. Всеки ден, който прекарвах в Академията Св. Владимир – отдалечено и предпазено училище за Морои и Дампири – означаваше още един преминал ден, в който Дмитрий беше навън, живеещ в положение, което той никога не е искал. Обичах го твърде много, за да позволя това. Затова трябваше да напусна училище по-рано и да се присъединя към хората, изоставяйки света, в който съм живяла през целия си живот. Напускането означаваше също изоставяне и на нещо друго – или по-точно човек – най-добрата ми приятелка, Лиса, също позната като Василиса Драгомир. Лиса беше Морой, последната от царската линия на своя род. Аз щях да бъда нейна пазителка, когато завършим и моето решение да преследвам Дмитрий проваляше бъдещето ни с нея. Нямах друг избор освен да я оставя. Освен нашето приятелство, Лиса и аз имахме уникална връзка. Всеки Морой се специализира в един елемнт – земя, въздух, вода или огън. До преди вярвахме, че са само тези четири. След това открихме и пети: духът. Това е елементът на Лиса. Има още няколко Морои, специализирали се в духа, но ние знаехме съвсем малко за тях. Лиса владее страхотно и внушението – способността да успява да го прави на почти всички. Също така може и да лекува и точно тук нещата стават объркани между нас. Разбирате ли, аз технически умрях в инцидента с кола, който уби семейството й. Лиса ме върна обратно от тъмната страна на смъртта, без да го осъзнава, създавайки психическа връзка (дарба) между нас. От тогава винаги знам къде се намира тя, какво си мисли. Мога да кажа каво се върти в главата й и как се чувства, когато е в опасност. Също така наскоро открих, че мога да виждам призраци и духове, които все още не са напуснали този свят. Това ме обърка и започнах да се опитвам да ги блокирам. Целият този феномен се нарича "Целунат от сянката".
Нашата дарба ме правеше идеалния избор да защитавам Лиса, защото знаех кога е в опасност. Бях обещала да я пазя през целия си живот, но тогава Дмитрий – висок, великолепен, силен – промени всичко. И аз бях поставена пред ужасния избор – да продължа да предпазвам Лиса или да освободя душата на Дмитрий. Избирането между тях разбиваше сърцето ми, оставяше болка в гърдите ми, сълзи в очите ми. Раздялата ми с Лиса беше мъчителна. Ние бяхме най-добри приятелки от детската градина и моето заминаване беше шок и за двете ни. Да бъдем честни, тя не го беше очаквала. Аз пазех моят романс с Дмитрий в тайна. Той беше моят инструктор, седем години по-голям от мен и беше предназначен за неин пазител също. А и двамата се опитвахме да се борим с тази любов, знаейки, че трябва да се фокусираме върху Лиса повече от всичко, а и щяхме да си навлечем неприятности с тази ученик-учител връзка. Но да бъда далеч от Дмитрий, дори аз самата да се бях съгласила, ме накара да не кажа на Лиса много неща. Предполагам, че трябваше да говоря с нея и да й обясня провалилия се план. Някак не изглеждаше честно това, че Лиса живееше свободно и обичаше този, който си поискаше, а аз трябваше винаги да жертвам собственото си щастие, за да бъде тя предпазена. Тя все пак беше най-добрата ми приятелка и не си позволявах да я наранявам. Лиса беше особено уязвима, защото използването на духа имаше обратен ефект – правеше хората нестабилни. Така че трябваше да крия чувствата си, когато те просто избухнаха и напуснах Академията, и нея, за добро. Един от призраците, които виждах – Мейсън, приятел, който беше убит от Стригои – ми каза, че Дмитрий се е върнал там, където е роден, а имено в Сибир. Душата на Мейсън беше открила мир и напуснала света скоро след това, без да ми даде никакви улики къде точно в Сибир се намираше Дмитрий. Така че трябваше да търся на сляпо, бореща се в света на хората и с език, който не разбирам. След седмици сама най-сетне успях да стигна до Санкт Петербург. Все още търсех, спъвах се, но решително продължавах да го търся, дори да се страхувах същевременно. Защото ако наистина осъществя плана си, ако наистина успея да убия мъжа, когото обичам, това означава, че Дмитрий ще си тръгне от тук. Аз не съм много сигурна, че искам да съществувам в такъв свят.
Всичко това ми се вижда нереално. Кой знае? Може би не е истинско. Може би всъщност се случва на някой друг. Може би е нещо, което си измислям, фантазирам. Може би скоро ще се събудя и ще открия, че нищо не се е случило с Лиса и Дмитрий. Всички ще бъдем заедно и той ще е там, ще ми се усмихва и ще ми казва, че всичко е наред. Може би просто всичко това е било сън. Може би... но не ми се вярва.

Академия за вампири / книга 5 - Spirit Bound

Дмитрий даде на Роуз шанса да избере. Но тя взе грешното решение...
След дълго и сърцераздирателно пътуване до родното място на Дмитрий в Сибир, Роуз Хатауей най-сетне се е върнала в академията „Свети Владимир” и е при най-добрата й приятелка Лиса. Дипломирането наближава и момичетата нямат търпение животът им извън железните порти на академията да започне.
Но Роуз още страда по Дмитрий, знаейки, че той я там...някъде.
Пропиля шанса си да го убие, когато имаше такъв. И сега кошмарите й се превръщат в реалност...Дмитрий е опитал от кръвта й и сега е по петите й.
Само че този път той няма да се откаже, докато Роуз не се присъедини към него...завинаги.

MiSteRry · 2010-05-30 12:40:56

Струват ми се интересни ..

y0nit0y96 · 2010-05-30 12:41:26

Има такава тема,ама там е само за 1-ва и 2-ва книга
http://kaprizen.com/forums/viewtopic.ph … F%E8%F0%E8

vampire_- · 2010-05-30 12:42:33

Сега ще я редактирам моята.

vampire_- · 2010-05-30 12:45:51

Героите:

Роузмари (Роуз) Хатауей - Роуз е седемнадесет годишен полувампир , получовек (дампир) , главен герой в поредицата Академия за вампири. Тя е много покровителствена към своята най-добра приятелка Лиса Драгомир. Ловка и схватлива, Роуз тренира за да стане пазител на Лиса. В първата книга тя се влюбва във своя наставник Дмитрий Беликов. Винаги се опитва да стане толкова добра, колкото своята майка, Джанин Хатауей, с която има оптегнати взаимоотношения. Роуз има кафяви очи, тъмнокестенява коса и хубав тен (кожата идва от неопределен турски морой , разкрит в четвъртата книга). Роуз умира в същия инцидент, в който загиват родителите и братът на Лиса, но тя незнайно как я връща обратно. Роуз е целуната от сянката и има връзка със Лиса. Това й позволява да влиза в главата й.

Василиса (Лиса) Драгомир - Седемнадесет годишна моройска принцеса, която е най-добрата приятелка на Роуз Хатауей. Лиса е последният вампир от кралската линия Драгомир, даваща й ранга "принцеса". Нейното семейство, заедно със Роуз, умира в катастрофа, когато тя е на петнадесет, но Лиса незнайно как съживява Роуз, създавайки връзка между тях. Лиса е описана като красива, с дълга, светлоруса коса и каменнозелени очи. Нейният елемент е изключително рядък - "дух" , който е психологичен елемент, идващ от мозъка и душата.

Дмитрий Беликов - Той е двадесет и четири годишен дампир, назначен да бъде пазител на Лиса заедно с Роуз. Той също е наставник на Роуз и нейн любовен интерес. Дмитрий отвръща на нейните чувства, но не иска да имат връзка в повечето книги, защото би попречило на техните задължения като пазители. Той е от Сибир, има руски акцент и обича старите уестърн романи.

Кристиан Озера - Първоначалната любов на Лиса. Той е отхвърлен от хората, защото родителите му по свое желание стават стригои. Кристиан е кралски морой, който поддържа радикалните идеи за воюване срещу стригоите. Огънят е магията, в която той се специализира. Неговото физично излъчване е свързано с високия му ръст, черната коса и сините му очи.

Meйсън Ашфорд - Дампир, който е един от най-добрите приятели на Роуз. Той е влюбен в нея, но любовта им е несподелена и доказва, че Мия е била тази, която е казала на Джеси и Ралф да излъжат за Роуз. Той е брутално убит от стригой във втората книга и неговият дух помага на Роуз да разнищи факта дали наистина Дммитрий е мъртъв в третата книга.

Мия Риналди - Мия е некралски морой, която таи в себе си гняв срещу Лиса и Роуз. Тя кара Джеси и Ралф да обявят, че Роуз е правила секс със тях и им е дала да пият кръв по време на секса. Описана е със миловидно лице и къдрава руса коса, която я кара да изглежда много млада - почти като кукла.

Натали Дашков - Кралски морой със черна коса и зелени очи. Тя е много неприятна сред останалите кралски линии и е известна с прекаленото си говорене. Готова е да се превърне в стригой, принудена от баща си и убита от Дмитрий. Тя е братовчедка на Лиса.

Виктор Дашков - Кралски морой, болен от синдрома на Свандровски. Той е баща на Натали и е бил близък приятел с бащата на Лиса. Заради своята болест той не получава шанса да бъде крал на мороите. Прибран е в затвора заради желанието си да излекува болестта си чрез силата на Лиса. Виктор е бил единственият, който е знаел за привличането между Роуз и Дмитрий. Във втората книга, той е най-накрая проследен и обвинен.

Eйдриън Ивашков - Кралски морой и племенник на кралицата. Той, също като Лиса, използва "духа" и страда от същите странични ефекти. Потушава ги чрез пиене и пушене. Той и Лиса започват да изследват различни способности, които владеещите елемента "духа" притежават. Ейдриън има способността да пътува в сънищата и той често я използва, за да посещава Роуз. Той се влюбва в нея и четвъртата книга завършва с него, подготвяйки се да пише на Роуз предложение за връзка като част от тяхната уговорка преди тя да замине.

vampire_- · 2010-05-30 13:19:18

Откъси от книга 3:

- Мейсън, Дмитрий мъртъв ли е?
Мейсън поклати глава.
- Жив ли е?
Мейсън поклати глава.
Следващите думи заседнаха на гърлото ми и докато ги изговарях се свлякох на колене.
- Той... Дмитрий стригой ли е?
Мейсън се поколеба само за миг, сякаш се страхуваше да ми отговори, след което кимна.
Сърцето ми се пръсна. Целият ми свят рухна.
"Ти ще загубиш това, което цениш най-много..."
Не за мен е говорила Ронда (Ронда е врачка). Нито дори за живота на Дмитрий.
"Което цениш най-много..."
Говорила е за неговата душа.

---

Около двайсетина минути по-късно се появи секретарката с ключовете и ме пусна вътре.
- Какво мога да направя за теб? - попита тя, след като се настаних на стола пред бюрото й.
Подадох й купчината документи, които държах.
- Напускам.
... Очевидно Кирова беше осведомена накратко и ме изгледа неодобрително. Клюнестият й нос потрепери.
- Госпожице Хатауей, какво означава всичко това?
- Тръгвам си - осведомих я. - Напускам. Отписвам се. Все едно.

---

- Ти го обичаш повече от мен - изрече тя с тънък, детински глас.
- Сега той се нуждае от мен.
- Аз се нуждая от теб. Той си отиде, Роуз.
- Не. Но скоро ще го направи. - Пъхнах ръка под ръкава си и извадих чётките, броеницата, която ми бе подарила за Коледа. Подадох й я. Тя се поколеба за миг, сетне я взе.
- За какво е всичко това? - попита.
- Не мога да я нося. Тя принадлежи на пазителя на Драгомир. Ще я взема, когато... - Почти бях готова да кажа ако, а не когато. Мисля, че Лиса го разбра. - Когато се върна.
Пръстите й се сключиха около мънистата.
- Моля те, Роуз. Моля те, не ме напускай.
- Съжалявам. - Нямаше какво повече да кажа. - Съжалявам.
Оставих я да плаче там и закрачих към портала. Част от душата ми умря, когато Дмитрий... си отиде. Сега, когато й обърнах гръб и я напуснах, почувствах, че умира още една част. Скоро нямаше да остане нищо в мен.

---
Обърнах се и се втренчих в дългия път, който се виеше пред мен. Въздъхнах. Това пътуване нямаше да е кратко.
- Тогава започвай да вървиш, Роуз. - промълвих на себе си.
И потеглих напред, за да убия мъжа, когото обичах.

---

Роуз,
Толкова се зарадвах, като чух, че си пристигнала. Сигурен съм, че това ще направи утрешното изслушване в съда много по-забавно. Любопитен съм да узная как е Василиса, а романтичните ти лудории за мен винаги са били източник на непресекващо забавление.
Нямам търпение да ги споделя утре в съдебната зала.
С най-добри пожелания,
В.Д.

Побързах да сгъна листа и да го пъхна в джоба си.
В.Д.
Виктор Дашков.

---

В същия миг двамата се отдръпнахме за миг, но все още бяхме съвсем близо. Все едно целият свят застина.
- Не можем... - прошепна той.
- Зная - съгласих се.
Тогава устните му отново се впиха в моите и този път знаех, че няма връщане назад. Този път нямаше бариери. Телата ни се преплетоха, докато той се опитваше да свали палтото ми, сетне ризата си, сетне моята риза... Приличаше на схватката ни от по-рано във вътрешния двор на училището - същата страст и жар. Помислих си, че в крайна сметка инстинктите, които движат битката и секса, не са кой знае колко различни. Всички извираха от животинското в нас.
Въпреки това, колкото повече дрехи се сваляха, случващото се помежду ни вече не беше само животинска страст. Беше едновременно сладко и прекрасно. Когато погледнах в очите му, видях без никакво съмнение, че той ме обича повече от всичко на света, че аз бях неговото спасение, както и той моето. Никога не си бях представяла, че първият ми път ще бъде в хижа в гората, но осъзнах, че мястото няма значение. А този, с когото си.

y0nit0y96 · 2010-05-30 13:25:08

Абе 1-вата и 2-рата книга още си седят при другите ми книги и още не съм ги прочела
Купих си ги отдавна ама кога ли ще ги прочета
Иначе ми се струват много интересни

weschy.xD · 2010-05-30 13:26:05

Абе 1-вата и 2-рата книга още си седят при другите ми книги и още не съм ги прочела
Купих си ги отдавна ама кога ли ще ги прочета
Иначе ми се струват много интересни

Няма да сгрешиш,Йо ! Прочети ги,невероятни са!

xXx Fallen Angel xXX · 2010-05-30 13:27:50

Книгите са прекрасни. Не знам как ще живея като свършат..

reni4ka_96 · 2010-05-30 13:31:17

Ей ся да минат скапаните изпити и майка като ми даде пари ги купувам.

XxXchocolatefullyxXx · 2010-05-30 14:00:28

Струват ми се интересни ..

#1 2010-05-30 12:34:51

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#2 2010-05-30 12:40:56

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#3 2010-05-30 12:41:26

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#4 2010-05-30 12:42:33

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#5 2010-05-30 12:45:51

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#6 2010-05-30 13:19:18

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#7 2010-05-30 13:25:08

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#8 2010-05-30 13:26:05

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#9 2010-05-30 13:27:50

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#10 2010-05-30 13:31:17

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

#11 2010-05-30 14:00:28

Re: Академия за вампири < 3 . 3 - 5 книга

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook