Есе по литература

ivanka012 · 2010-05-30 12:03:55

Ами аз съм 9 клас в момента и имам да пиша есе на тема: "Силата на писаното слово" и госпожата ни даде един стих с който да си помогнем,но аз незнам какво да пиша на тази тема
Стихът е:
Голи са без книги всички народи,
неможейки да се справят без оръжие
с противника на нашите души
и готови са за плен на вечната мъка.

под книги се разбира букви. това е нещо от евангелието мисля..

някой може ли да ми помогне или пък да каже сайт от който да си намеря темата

L-O-V-E · 2010-05-30 12:08:22

Ако на думите изневериш и кажеш дума, заредена с други смисъл, или удариш с думата за Нежност, или затвориш с дума Свобода, или намразиш с дума за Любов, или излъжеш с думата за Честност, или от думите се отречеш, защо са думите тогава? Ако животът ти минава не като твой, а като нечий чужд живот, от някого негласно продиктуван, защо тогава го живеем? Дали въпросът е в това – можеш ли да даваш на думите каквито си искаш значения? Или пък всичко тук се крие във въпроса кой е господарят? Дали сме ние тези, на които думите се подчиняват, или пък ний сме техни роби? А може би приятели сме, да, или пък врагове? Кой знае?! Единствено отгоре Светлината вижда всичко и винаги изобличава…
Ръката по листа се плъзга. Оставя букви и следи от кратките неволни трепвания в душата на пишещия. И буквите се сливат в думи, а думите са всичко… Те носят Светлината в себе си и словото ни завладява. Прониква в нас, в душите и сърцата ни и трайно се засажда. И след години от семенцето малко вече голямо и красиво дърво се издига, разперило величествени клони, отрупани с плода на знанието. Поглеждаш го и занемяваш. Ръката отново трепва и буквите по листа се разкривяват, а думата е неравна също като кората на дървото. И пръстите ти я обхождат цялата, докосваш грапавата й повърхност… Съвършена! Усещаш силата и здравината на още младото дърво. Ръката спира да пише за миг… но само толкоз и отново подновява хода си…
Цял живот ще пише тя, изливайки пред нас чувствата и желанията ни. Стотици изпочупени пера и хиляди листи човешка история. Историята на едно дърво, покълнало от семенце, носещо в себе си всевиждащата Светлина.
И тъй, можеш ли да накараш думите да означават толкова различни неща? Измина ли животът ти негласно продиктуван като нечий чужд? Или го изживя като свой собствен? Остана ли верен на думите? Защото те са дървото. Онова святото. Светлината.
И всеки от нас чете историята си по ствола, написана с най-искрените му и дълбоки мечти и блянове. За всеки това дърво има различно име. Вяра, Приятелство, Саможертва, Доверие, Надежда, Храброст, Безумие, Упоритост, Справедливост, Обич…
А за Светлината това е лист история от Книгата на живота. Тя не е списък с имена, нито характеристика на добрите и лошите, а приказка, която някой ден ще можем да прочетем докрай. Трябва да има време, когато ще я прочетем за пръв път, когато краят е несигурен, и това е положението ни в настоящето. Но някой ден ще имаме възможност да я прочетем изцяло – не само своята част от историята, а ролята на всеки герой и предмет. И може би по страниците на тази книга ще открием истината за самите нас. Ще имаме цяла вечност да я препрочитаме и тя никога няма да ни омръзне.

kotenceto_9445 · 2010-05-30 12:36:42

"Голи са без книги всички народи"

[есе]
Един от най-забележителните културни феномени на човечеството е книгата. Нейният дълъг живот е доказателство за абсолютната необходимост от нея, а силата й е в познанието, което носи. В познанието, което предава на човечеството. В познанието, което защитава човечеството. В познанието, с което просвещава човечеството.
Човешката необходимост от получаване на знание за света, за себе си, за другите в ранните етапи от човешката история превръща книгата в култов и свещен обект. Огромен е нейният авторитет например в епохата на християнското средновековие. Книгата е сравнявана с Книгата (Библията), която чрез писменият текст на пророците, апостолите и евангеристите предава божествените слова, а това е абсолютната, бепрекословната истина за живота, света и човека. Така чрез книгата средновековният човек получава силата да доказва и отхвърля идеи, получава най-мощното оръжие да защити себе си. Вникнал в единствената Книга, той се сдобива с мъдрост и проникновеност, с душевно равновесие и спасение. Благодарение на Книгата, човек се образова и това му дава възможност да общува с околните. Отношението към книгата е отношение към висшето, към божието слово. Книгата е мощно оръжие в ръцете на просветения. Неслучайно в "Програс към Евангелието" е обрисуван метафоричният образ на здравото оръжие, което коват книгите господни, а за безкнижните народи е казано: "Голи са без книги всички народи, защото не могат да се бият без оръжие с противника на нашите души..." Метафората на "голите народи" включва в себе си идеята за незащитеност, а оттам - за слабост и уязвимост.
Човешката памет е съхранила спомена за огромните огнени езици на Късното европейско средновековие, които превръщат мъдростта на книгата в купчина непотребна пепел. А безкрайните списъци с изброени в тях забранени книги, които унищожават свободата човек сам да избира своя път към познанието и които слагат началото на престъпните гонения спрямо книгата. Въпросът, който следва е: защо? А отговорът отново ще ни върне към метафората за сигурното оръжие на мъдростта и познанието. Унищожената, скритата книга е всъщност унищожената и скрита друга, различаваща се, гледна точка за света и за нас самите.
Въпреки всичко книгата е оцеляла, за да "съживява" и просветлява човешката душа, да помага на хората да водят нормален разговор. Затова и днес тя е актуална и нейното съществуване не е заплашено. Книгата е жива, макар не в тези форми, в които я помни историята - като свитък, като къс животинска кожа. Днес съществува и електронна книга с неизброимите компютърни страници, носещи световното знание, събрано в нищожен по размери диск. И може би това не е последната метаморфоза на книгата. Но по-важно е, че нея я има, защото човек изпитва необходимост от нея. Затова не трябва да си задаваме тревожния въпрос "ще изяде ли мишката книжката?". Възможността книгата да изчезне, да се изгуби, е осъществима само, ако човек изгуби своята чувствителност, мечти и идеали. Ако някога това стане - голи ще останат без книга всички народи.
________
това мисля, че ще ти свърши работа.. защото и аз имам да пиша есе на тази тема

ivanka012 · 2010-05-30 12:41:35

мерси много

#1 2010-05-30 12:03:55

Re: Есе по литература

#2 2010-05-30 12:08:22

Re: Есе по литература

#3 2010-05-30 12:36:42

Re: Есе по литература

#4 2010-05-30 12:41:35

Re: Есе по литература

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook