Светът на едно малко дете

love.music · 2015-05-17 10:06:49

Hope you like it )

Понякога ми се иска всичко да е бяло и пухкаво като облачетата по небето или да си остана онова детенце, което нищо не разбира, онова мъничкото на 5 годинки, а не онова дете след това, което само осъзнаваше всичко и се бореше само с проблемите си, нямаше нужда от някого, защото знаеше хората, какви са. Виждаше как се карат и после трудно се сдобряват, виждаше как близостта им изчезваше и любовта се превръщаше в безразлични погледи. То не искаше да е такова, не искаше да наранява никого и именно заради това поемаше всичко от другите без да каже нещо, поемаше като гъба за околните и ги таеше в себе си и се учеше от тях – беше се превърнал в учебник или по-точно наръчник на живота. Порасна бързо, но не и на ръст, не и на години, а на виждания. Беше свенлив, срамежлив, от онези тихи води, които са страшно дълбоки. Силата му беше в наблюдаването и анализирането на хората и техните взаимоотношения. Редовно му казваха ти си много малък, какво правиш при нас. И тогава се научи, че не е нужно да се харесаш на някого и че не е нужно да разчиташ на някого освен на самия себе си. Никога не искаше помощ и от родителите си, не ги и чувстваше като свое истинско семейство. Разбиранията му за семейство бяха много далечни от това, което виждаше всеки ден вкъщи. Естествено, че го обичаха, възпитаха го да е добър човек и да има уважение към другите и да не е алчен, да не мисли единствено за себе си, а може би и сам достигна до тези изводи.
Минаха години и онова детенце изчезна, порасна. Срещна се с много хора даде доста от себе си без да иска нищо в замяна. Подценяваше се доста често, но и много тайно се надяваше във възможностите въпреки нападките на останалите. В един момент беше забравил, какво е научил, беше му писнало да е сам, беше му писнало от цялата тази меланхолия в живота му. Искаше да има човек до себе си, беше го страх от самотата и бездействието. И намери човек за себе си. Отдаде се както беше научил през всичките тези години, как трябва да се отдадеш. Беше научил всеки дребен детайл, който трябваше да прави, знаеше и как да извлича нужната подкрепа за себе си от човека до него. Обичаше, научи се да обича, да прощава, да се връща, да се самолекува, да поставя другите пред себе си, но не всички бяха като него. Не че не го обичаха, не че не умираха за него, просто хората бяха различни и това най-много му харесваше. Но хората не разбираха, колко е хубаво да имаш друг човек до себе си, който ще им помага. Те не са свикнали днешно време да се доверяват, а камо ли да се отворят с цялата си душа пред теб. Тях ги беше страх много повече от онова пораснало детенце, защото то както наивните мънички деца се впускаше и даваше ли даваше, разбира се че знаеше, че всичко си има край, просто се беше научил, че няма полза да държи всичко в себе си като може да го даде на друг човек и го даде, сега може да са толкова близки, колкото му се иска, но то пак ще дава за него всичко, защото това пораснало дете е намерило своето истинско семейство и е намерил своя дом, а децата винаги се връщат вкъщи, независимо какво им се е случило.
Сега пак си е онова дете мисли си , че е добре да е самичък, че може да наблюдава всичко отстрани. Все пак колелото винаги ще се върне в началната си точка и винаги може пак да се завърти и всичко да се промени само за няколко секунди.

#1 2015-05-17 10:06:49

Re: Светът на едно малко дете

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook