Преход на нещастието

BurningRed · 2014-10-28 10:10:17

Пролог
Защо щастието е преходно? Защото и всичко останало в живота е преходно. Нищо не е вечно. Всичко идва и си отива, а от него остава само споменът. Остават сценариите от миналото, които за миг ни карат да се почувстваме както преди или ни натъжават до болка, или изпитваме безумно щастие. Но.. в крайна сметка осъзнаваме, че това е просто отминал момент, който няма как да се върне в настоящето.
Парите, любовта, късметът, красотата, щастието, та дори и ние хората сме подвластни на прехода - раждаме се и умираме. Днес може да си богат и да нямаш никакви грижи, но утре да се случи нещо с фирмата ти и да достигнеш дъното. Сега може да си млад и красив, привлекателен, обичан от всички, но след време да остарееш и се сбръчкаш и нещата да се обърнат. Може да си лудо влюбен, любовта ти да е споделена, да изживееш най-прекрасните моменти в живота си, но половинката ти да те изостави, да открие друг човек, който я радва повече и да се сринеш изведнъж.
И все пак след всяко падане има и издигане. Винаги лошите неща могат да се преобърнат и на тяхно мястото да дойдат красивите. За това колкото и наранен и сломен да е човек, трябва да вярва, че и лошото не е вечно и има светлина в тунела.

BurningRed · 2014-10-28 10:15:02

I.Тъга по отминали моменти
Беше дъждовна есен... Листата на дърветата бяха пожълтяли, изсъхнали и упадали.. Небето беше изпълнено с тъмни облаци, от които се сипеше дъжд. Всичко бе толкова мрачно и потискащо.
В един септемврийски делничен ден едно момче се разхождаше се разхождаше само по улиците на града с качулка на главата си. Отиваше да се види с най-добрия си приятел в обичайното за тях кафене "Magniffico". Почти никого не срещна по пътя си и то не само защото времето беше лошо, а и защото всички хора бяха на работа и на училище. Името му беше Мартин. Само като го видеше човек, си личеше, че е добре поддържан, че е красив и секси. Всички момичета го харесваха, можеше да има всяка, но... И той страдаше като времето за нещо вече отминало, донякъде забравено.. Но щом спомените се връщаха в ума му, той се чувстваше зле. Толкова болеше. Тъгата личеше в тъмните му очи. Всяка уличка, по която минаваше, го удряше в гърдите със спомени като с камъни и той се задушаваше. Имаше толкова много преживявания по тези места, които преди го правеха щастлив, а сега го измъчваха.
Вървейки бавно и замислен най-после стигна до кафенето. отпред го чакаше Александър, който само вървеше напред-назад вече нетръпелив и измръзнал от студ.
-Хайде бе, пич, къде ходиш? От 20 минути те чакам тук на студа..
-Е, защо не влезе вътре да ме чакаш?
-Както и да е.. Да влизаме, че станах на висулка.
Влязоха вътре и седнаха на едно сепаре. Когато сервитьорката дойде, Мартин си поръча кафе с много захар, а Александър кафе със сметана.
-Марто, бе, какво е това пиене на кафе от теб? 5 захарчета! Леле.. Никога няма да се спреш.
-Е, к'во толкова? Аз си го обичам сладко.
Мартин взе чашата с кафе и погледна в нея. От каймака барманът беше направил усмивка. Това го накара и той да се усмихне. Замисли се колко малко е нужно да направиш, за да накараш някой да се почувства по-добре. Но до тук с усмивката му. Александър подхвана една болезнена тема за Мартин.
-Знаеш ли, че преди три дни видях Валерия? Явно си е дошла.
Като чу това, усмивката на Мартин изчезна мигновено. Ето я причината за неговата тъга. Тя беше неговата приятелка за 4 години, но... го изостави. Преди две години тя тегли чертата. Той я обичаше страшно много. Определено и тя го обичаше, но нещо се промени. Тя тръгна по своя път. Беше руса със зелени очи и бретон. Преди 2 години лъчът светлина в живота на Мартин, момичето, с което планираше бъдещето, го напусна. Мина доста време, той опитваше да я забрави и донякъде успя, но спомените го връхлитаха. Не откриваше момиче, в което да се влюби или поне да я хареса за да излекува раната си. Единствените момичета, с които се срещаше бяха случайни, за по една вечер.
-Моля те, не говори за нея! - намръщено каза Мартин.
-Стига бе, Марто.. Още ли мислиш за нея? Недей. Няма смисъл.
-Не, не мисля. Просто не искам нищо да знам за нея.
-Извинявай, братле. Не трябваше да ти казвам. Но нали сме си приятели и.. аз..просто мислех, че ще искаш да знаеш...
Александър се почувства глупаво и за това набързо смени темата за някакви филми и за това какви нови фарове си е купил за колата и така успя да го разсее.
Валерия беше много мила, когато се запознаха преди 6 години с Мартин. Тя беше много очарована от него. Тогава беше 19-годишна, той също. Отначало той не я хареса.. Да, беше мила, но нещо в нея го караше да се чувства странно. Отбягваше я, но накрая и тя го плени. Любовта между тях пламна толкова силно. Беше готов на всичко за нея. Прощаваше и всичко. Прости й и дори, когато една вечер през първото лято от връзката им тя се беше напила на купон преспала с друг. След време се оправдаваше, че тогава е мислела, че връзката им е била още в началото и още не е мислела, че е сериозна. Тя искрено съжаляваше за стореното и в същото време се появяваха нови издънки, които Мартин прощаваше. Вярваше й въпреки всичко и никога не преглеждаше телефона й или чатовете и в интернет.. А може би е трябвало.. Винаги мислеше за нея. Но тя беше повече егоистка. Мислеше повече за себе си. Обичаше го много и я привличаше по всякакъв начин, но не можа да го почувства така, както той нея. Мартин си плати и продължаваше да плаща за сляпото и прекалено доверие към нея. Като беше по-малък, още ученик, ествествено, са му разбивали сърцето, но не така.. Валерия беше първата му истинска любов.
Когато се прибра вкъщи, се съблече гол до кръста, легна на спалнята и сложи лаптопа върху корема си, който беше релефен. Той имаше страхотно оформено тяло. Винаги, когато имаше време, ходеше във фитнеса. Влезе във Фейсбук и отвори профила на Валерия Миленова. Разгледа снимките й, прегледа тези, които бяха направени от него преди години.. Още си стояха в профила й. Но, разбира се, отдавна беше изтрила общите им снимки. Видя и снимките й с новия й приятел. Казваше си наум, че изглеждат много добре и са много сладки заедно, но това бяха мисли насила.. Той все още я искаше, макар да не го признаваше пред семейството, пред приятелите си, пред Александър и най-вече пред самия него. Спомни си как тя го заряза. Без да казва нищо преварително, му заяви, че след седмица заминава да работи в Америка. Наговори му, че го обича, но той я спъва с развитието й, че няма бъдеще в тази държава и още повече в този малък областен град, в който живеят. Тя дори не прекара последните си дни в България с него. Видяха се само два пъти за тази една седмица, която й оставаше. Валерия замина наистина, но не толкова заради работата и развитието, а заради човека, който я чакаше там. Настоящият й приятел, с който беше на снимките, които Мартин гледаше. Обземаха го мисли.. Защо тя не го обичаше, както той нея? Защо бе толкова глупав да й вярва? Защо не я разкара още през първото лято, когато му изневери?.. и нямаше ли да му е по-добре сега?....
Както си гледаше снимки, започнаха да му пишат някакви момичета, да го питат как е, може ли да излезе. Определено не страдаше от липса на внимание от страна на момичетата, но той не ги искаше и му бяха ужасно досадни. Но все пак той беше мил и учтиво им отказваше или излизаше с някои от тях само за секс понякога.

#1 2014-10-28 10:10:17

Re: Преход на нещастието

#2 2014-10-28 10:15:02

Re: Преход на нещастието

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook