Аз и ти

love.music · 2014-07-02 17:48:46

Надявам се да ви хареса и да драснете по едно мненийце.

Колко наивни сме повечето хора или по-скоро онази част от населението, която вярваме в любовта, но не просто в любовта, вярваме истинската- тази, без която знаеш, че не можеш да дишаш спокойно и винаги нещо ще ти пречи, все едно някой е стиснал здраво с едната си ръка белите ти дробове и ти позволява да си поемеш дъх, толкова, колкото само да не умреш, въпреки че вътрешно се чувстваш като мъртвец. Наивни сме, защото обичаме хубавите думи, обичаме да чуваме обещанията, които ни отправят. Вярваме до последно дори и когато се разделим с дадения човек, вярваме му, радваме му се на успехите и се притесняваме, когато нещо го застрашава или не се чувства добре. Така сме устроени или просто сме чели прекалено много от онези любовните книги, в които винаги влюбените се събират и живеят заедно.
Имах те, макар и за кратко, прекарах най-красивите два месеца от своя живот. За първи път навън беше мрачно и студено, и всичко беше покрито в лед и бели снежинки, а сърцето ми пламтеше, пламтеше за теб. Помня очите ти, как се взираха в моите и устните ти потрепваха, искаха да прошепнат онези две думички и тогава аз те изпреварвах. Не искам да ги споменавам вече, нямат никаква стойност, избледняха, останаха само едни черни, малки петна, както в съзнанието ми, така и по мен самия. Там където ме целуваше, останаха невидимите петна и когато някой друг понечи да ме целуне, петната искат твоите отпечатъци, търсят твоите устни, но не ги намират, затова и не успях да те заменя, не успях и да те забравя.
Казват, че най-хубавите моменти в живота ни са и най-кратките. Не очаквах да тръгнеш толкова скоро, останах наистина с впечатлението, че винаги теб са наранявали и се страхувах като малко бебе да не те направя нещо погрешно и да си отидеш, както и всичко хубаво около мен.
Понякога се замислям, седя на терасата си, гледам към Фара и си мисля, дали винаги е проблема в мен, дали на мен ми има нещо или все не случвам на онази моя половина, която да ми пасне като парченце пъзел. На моменти дори съжалявам, че преглътнах страховете си и се оставих по теб да ходя. Любовта не е за страхливци. А явно теб те е страх.
Помня и дните, когато бяхме неотлъчно заедно, и дните, когато бяхме далеч един от друг. Усещах любовта ни. Личеше си във всякое едно отношение. През деня грееше като слънцето, а през нощта бдеше над нас като чистата бяла луна.
Обещанията са като клечки в кибритена кутия, много са, но с времето всяко едно изгаря и накрая остава просто една празнота. Белите чаршафи, на които до сега сме лежали, са се скъсали и са се превърнали в онези същите черни петна - събрани в онази празна кибритена кутия. Мечтите, жаждата, привличането.. те са отминали.. както вятъра помага на облаците да си тръгнат. И накрая остава едно чисто небе. Въпреки изминалата половин година, все още е празно в мен, липсва част, която никога няма да се върне. Надеждите се изпаряват, но любовта не угасва и дори да се появи някакво безразличие, то при следващите няколко твои думи, си отива заедно с тя някъде из въздуха и се връщат в началото на онези далечни два месеца.

Psychopath · 2014-09-21 14:19:16

Много ми хареса.

sunshinee™ · 2014-09-21 16:31:45

Твоите творби са ми най-любими от форума. За пореден път едно голямо браво, много хубаво размишляваш.

famouss__girll · 2014-09-21 16:53:17

Прекрасно е!

love.music · 2014-10-09 12:09:37

Благодаря ви!

#1 2014-07-02 17:48:46

Re: Аз и ти

#2 2014-09-21 14:19:16

Re: Аз и ти

#3 2014-09-21 16:31:45

Re: Аз и ти

#4 2014-09-21 16:53:17

Re: Аз и ти

#5 2014-10-09 12:09:37

Re: Аз и ти

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook