You make me wanna die

miminka333 · 2014-05-14 11:57:25

Това, което пиша не се казва така, но тази песен беше първата, за която се сетих ;д. Не съм сигурна, че ще разберете за тези мунуси, но се опитвах да я съкратя, за да не стане банално. За първи път пиша фантастика. Не съм й голям фен, но се вдъхнових ;д. Искам да знам ще има ли читатели. Пишете коментар. И само да кажа мунус от латински е дарба.

1.

(Гледната точка на Астрид)

Изминаха 153 години. Век и половина, откакто мунуси обикалят свободно на земята. Според полицията всичко е под контрол. Но ако беше така, нямаше четиринадесет годишни деца да са свободни из света. Оцеляването беше по-важно от знанието. Как се стига до тук? Исках просто да стоя у нас пред камината с родителите ми, но не. Всички хора трябваше да се крият от хората с дарби. Хора с дарби, които се водят, че нямат чувства. Хора с дарби, които убиват, без да им мигне окото. Хора с дарби, които имат собствено име- мунуси. Бях оцеляла 17 години, но едва ли щях да издържа още дълго след случилото се. този ден целият ми свят се срина. В този теорията ми, че живея в лъжа се оказа истина.
Всичко започна с едно позвъняване. Звънецът на вратата. Имах майка. Казваше се Джорджия. Тя развълнувано отвори вратата. Усмихна се широко на момчето.
-Астрид, това е Лесли. –Имах баща- Франк. Винаги настръхвах когато говори. Не от страх. Просто умееше да се изразява по възможно най- красивия начин.
-Той ще те гледа, докато ние отсъстваме. –Каза татко. Лесли влезе в къщата. Чак тогава успях да видя как изглежда. Беше красив. Много красив. Имаше черна коса и черни очи.
-Къде ще ходите? –Попитах. Нима ме оставят. Въпреки, че знаят какво се случва зад тези четири стени? Вярно, че много хора се нуждаят от мама и тате. Те бяха учени. Помагаха за избиването на всички мунуси.
-Съжалявам, Астрид! Най-добре ще е така. –Каза мама. Усетих съжаление в гласът й.
-И кога заминавате? –Исках да ме вземат с тях в лабораторията, както винаги правеха. Исках да съм с тях. Не с някакъв непознат.
-Тази вечер. –Не можех да повярвам. За първи път се чувствах предадена от собствените си родители. Но защо го криха от мен до сега? Нищо не разбирам.
Колкото и да ги молих и да плаках не ме взеха. Просто взеха куфарите и затвориха вратата зад себе си. Името на детегледача ми беше Лесли. Беше на двадесет и как по дяволите ме оставят с момче у нас. Може да бъде всякакъв.

*******************************************************************************
Телефонът ме събуди. Някой звънеше. Преди да успея да вдигна Лесли го направи.
-Съжалявам! –Каза той връщайки телефонът на мястото му.
-Съжаляваш за какво? –Потърках сънено очи.
-Родителите ти. Мъртви са. Мунуси. –Въздухът ми спря. Желанието ми за сън си отиде. Изведнъж се почувствах така, сякаш не съм заспивала. Бях дори по-бодра. Гняв. Единственото нещо, което почувствах. Гняв към мусуни. Очите ми се напълниха със сълзи. Какво ще правя сега? Ще ги избия. Всичките. Само дето мотивиращите ми мисли бяха прекъснати от Лесли.
-Облечи се, събери си нещата и слез. –Започна да говори бързо той. Какво по дяволите се случва? Нали не си мислеше, че ще го направя, без да знам защо.
-Какво става? –Не успях да сдържа сълзите си. Започнаха да се стичат, гъделичкайки бузата ми.
-Мунуси ще ни убият.
Астрид седна на леглото, опитвайки се да осъзнае какво се случва. С перфектното се зрение видя как Лесли й говори нещо. Вече не го слушаше. Нямаше сила. След това всичко стана черно.

lovegackt · 2014-05-15 17:40:42

Може би трябваше да започнеш с нещо по-лесно като жанр. Не мога да кажа дали идеята ми харесва или не, защото е недовършено и с доста пропуски.

На някои места имаш правописни и пунктуационни грешки, другаде смислови. По принцип, без значение какъв жанр истории пише човек, трябва да умее да пренесе другите в атмосферата на историята си. Накратко, това означава да описва с повече подробности това което се случва около героят му. Ще ти дам пример от една моя история: "...Избутах го настрани, малко по-грубо отколкото възнамерявах, и се запътих обратно към залата. Токчетата ми почукваха толкова силно, сякаш всеки момент щяха да пробият мраморният под.Изведнъж ме пронизаха студени тръпки и всичко около мен затихна. Огледах залата, която бе толкова оживена преди само миг, и едва не извиках. Бях заобиколена от безжизнените тела на мъже и жени, чиито облекла бяха загубили пъстротата си, а лицата им бяха станали черни и се сливаха с мрамора. Краката не ме държаха и се строполих на пода..." Извинявам се, ако примерът е прекалено дълъг

Моят съвет е следният: Прегледай внимателно всичко, което си написала. Опитай се да събереш мислите си и да подредиш текста, така че да няма недоизяснени неща, прекалено кратки изречения и т.н. Хубаво е един автор да може сам да редактира текстовете си

П.С. Ще се радвам да прочета още за тези мунуси

miminka333 · 2014-05-15 19:21:45

Пропуските ще се запълнят. В следващите глави ще се разяснят много неща, а в началото споменах, че го съкратих, за да не стане банално. За грешките се извинявам, но го писах късно (просто вечер ми идва музата ;д) и после забравих да го редактирам ;д. Следващите части ще са по-дълги и по-описателни и ще се постарая да са интересни

selen4ito · 2014-05-20 15:57:20

Хайде чакаме следващите части

miminka333 · 2014-05-20 18:06:47

2.

Първото нещо, което Астрид усети, когато осъзна къде е, беше мирисът на цимент. След това чу дъжд. Беше достатъчно близо, за да го чуе ясно, но и достатъчно далеч, за да не я намокри. Отвори очи. Когато се изправи, разбра, че се намира в някаква сграда. Сградата можеше да се срути във всеки момент. Срещу нея имаше една голяма дупка, в която вероятно преди време е имало прозорец. Вече беше станало сутрин. Дежавю. Всичко това го беше виждала някъде вече. Само дето не се сещаше къде. Можe би в някой филм на ужасите. Щяха ли да я убият ?Сякаш коремът й се беше свил на топка. Обзе я страх. Сърцебиене. Мислеше си, че ще откачи. Чу стъпки и настръхна. Вратата се отвори и вътре влезе Лесли, пренасяйки мрачното си настроение сякаш из целия свят. Поне на Астрид така й се стори. Отново беше облечен в черно, а черната му коса отново стърчеше на всяка възможна страна. Вероятно, ако някой друг имаше такава прическа, щеше да изглежда смешно, но не и Лесли. Той изглеждаше перфектно. Едва сега, когато за втори път го огледа от глава до пети, разбра, че очите му всъщност са много тъмен син цвят.
-Какво става? –Почти извика брюнетката, готова да продължи с въпросите, но Лесли сложи пръст на устните й.
-Ако дойдеш с мен, ще ти обясня. –В стаята влезе друг мъж. Беше на около петдесет години. Поне така предположи Астрид, понеже имаше бръчки.
-Хийт, трябва да побързате! –Мъжът беше задъхан.
-Хийт? –Астрид направи крачка назад. Той беше излъгал за името си.
-Астрид, трябва да ми повярваш. Знам защо родителите ти са мъртви. Мунусите искат да убият и теб, но ние можем да те спасим. –Хийт или Лесли хвана Астрид за ръката и побегнаха по стълбите. Мъжът беше след тях. Когато слязоха се насочиха в една кола. Момичето седна на задната седалка и опря глава на прозореца. Беше гладна и уморена. Защо избяга с тях? Защо не се възпротиви на момчето? Имаше нещо в него, което й вдъхваше доверие. Беше убедена, че той ще я спаси, че знае истината за родителите й. Но най-важната и истинска причина я призна само за секунда- тази, че няма нищо за губене.
Мъжът спря колата пред една ниска къща. Личеше си, че дворът е голям.
-Астрид, това Чан. Той е мой приятел. –Момичето се приближи и погледна в огледалото за задно виждане за секунда, за да види лицето му.
-Ясно. –Каза бързо и тихо тя.
-Хайде да вървим. –Момчето излезе от колата, а Астрид го последва. –Истинското ми име е Лесли. –Двамата тръгнаха към двора на ниската къща. Зад нея имаше друга постройка. Имаше около пет стълби, а след това две врати. Лесли влезе във втората.
-Известно време ще останем тук. Там е банята. –За секунда той премести погледа си към една врата, а после отново погледна Астрид.
-Разкажи ми всичко. Искам да знам защо съм тук и защо искат да ме убият? Нищо не съм направила! Защо те ме преследват?–Момичето почти щеше да се разплаче. Знаеше, че трябва да е силна, но се страхуваше. Чувстваше се достатъчно силна, че живее в такъв свят.
-Майка ти и баща ти... те не те взеха, понеже това можеше да се случи. Можеше да ги убият. Работиха по някакъв експеримент, който да трансформира мунусите в хора. Има такива, които го искаха, но някои биха се чувствали нищожно без дарба. А сега има такива, които си мислят, че и ти знаеш за... това. Експериментът. –Астрид потрепна, когато той я погледна. Той не беше човек, беше демон. Умееше с гласът си, с погледът си, дори само с присъствието си да кара предметите около него да изглеждат някак си мъртви.
-Само това ли е? Но мама и татко не са ми казвали нищо. –Момичето седна на леглото и сложи крака на бедрата си.
-Почини си. Знам, че ти е трудно. Искам да те попитам нещо, но искам да бъдеш точна. Искам да решиш на мига и да бъдеш честна с мен. Става ли? –Хийт прекара ръка през косата си.
-Само ако и ти бъдеш честен с мен и отговориш на въпросът ми. –Астрид вдигна глава.
-Става, но аз съм първи. Ако искаш да оцелееш трябва да ми се доверяваш на сто процента и да ме слушаш винаги. И освен това... имала ли си някога дежавю?

Втора част е тук. Имах няколко варианта, но мисля, че този е най-подходящ. Приемам положителни и отрицателни коментари ;p

#1 2014-05-14 11:57:25

Re: You make me wanna die

#2 2014-05-15 17:40:42

Re: You make me wanna die

#3 2014-05-15 19:21:45

Re: You make me wanna die

#4 2014-05-20 15:57:20

Re: You make me wanna die

#5 2014-05-20 18:06:47

Re: You make me wanna die

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook