Няма случайни неща

love.music · 2014-01-31 19:29:41

Скоро нищо не съм поствал,надявам се да ви хареса.

Има неща в живота и хора, който срещаме и не можем да си обясним отначало защо. Говорим си с тях с часове, в продължение на дни, седмици... Не искаме да спрем да общуваме с тях, макар още да не сме се срещали с тях. Създаваме си техен образ и се надяваме да не се разочароваме след време. Всеки ден, докато не се чуеме с този човек, се чудим добре ли е ?!, какво ли прави сега ?! Започваме да се интересуваме все повече от него дори повече от колкото се интересуваме от самите себе си. Макар да сме потайни, да не се доверяваме лесно и да не се разкриваме-ние се разгръщаме пред него с течение на времето, отваряме своята книга и всеки ден му даваме да чете по една глава, по една глава от най-хубавите, но и от най-тъжните и тежки моменти досега в живота ни, независимо колко е кратък. Така и ние минаваме отново през своите спомени отново, осъзнаваме, колко сме помъдряли, какви сме били преди и какви сме станали сега, как от най-дълбоката дупка сега сме се изкачили на някоя планина и гледаме да не паднем отново и да се вънем там където сме били преди време. Рискуваме да опознаем нови пътища, нови върхове, но никога не забравяме за онази дупка, в коятпо преди време сме били и сега с лекота я прескачаме по пътя си.
С течение на времето разбираме, че можем да разитаме на тези хора както на никого другиго и както преди не смеи разчитали така на някого. Започваме да им даваме една лека струйка любов, ей такава чиста като прозрачна вода, слънчева като пробуждащото се утринно, юлско слънце и жизнена като пролетните цъфтове на дръвчетата. Ставаме част от живота им и те от нашия, ей така неусетно и започваме да се виждаме всеки ден.
Образът им от началото ни се струва смешен пред това, което сме открили сега-че това е най-красиво изваяният чове за теб. Не спираме да го гледаме в очите, но и изпитваме лек срам да го погледнем, когато погледите ни се сблъскат и в ушите ни чуем онзи звук от сблъсъка на лимките, с които играехме, когато бяхме малки. Краката ни понякога изтръпват и треперят от вълнение, когато не сме го виждали дълго време и искаме да си кажем толкова неща, че накрая просто се заравяме в една прегръдка като тези прегръдки с онези огромни плюшени мечоци.
Иии накрая идва времето, когато осъзнаваме, зашо сме срещнали точно този човек, виждаме как е променил живота ни, накарал ни е да се усмихнем и да се почувстваме по-добри хора. Срещнали сме го, за да му дадем малко любов и в замяна да получим също толкова опияняваща любов. И така месеци наред, докато вятърът може да ни повее и отведе на някоя друга планина, някой връх или някоя дупка, дълбоко в земята. Та както е казано:

„Да бъдеш щастлив-означава да изпитваш увереността, че си на правилиния път.“

cool c · 2014-01-31 19:43:00

Определено ми хареса. (y)

sunshinee™ · 2014-01-31 19:58:45

... speechless
наистина нямам думи, повече от страхотно е

love.music · 2014-02-01 19:33:40

Благодаря ви!

#1 2014-01-31 19:29:41

Re: Няма случайни неща

#2 2014-01-31 19:43:00

Re: Няма случайни неща

#3 2014-01-31 19:58:45

Re: Няма случайни неща

#4 2014-02-01 19:33:40

Re: Няма случайни неща

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook