На две луни от съвършеността

sunshinee™ · 2014-01-25 20:53:49

Здравейте, това е поредната ми история. Работя по нея почти месец и реших да я споделя с вас. Надявам се да има интерес, а ако не - здраве да е, хаха.

Интро:
Маделин. Момиче, живеещо в свят на фалшиви, търсещи перфектното, хора. Всичко, което тя иска, е да промени тялото си. Заради пълната си фигура, Маделин е критикувана в училище, наричана е с всички обидни имена, за които съучениците й могат да се сетят. След всичко, което преживява, тя е готова да сложи край на живота си... докато не среща един човек, който успява да вникне в нея и да я накара да се влюби в Сам толкова силно, че още щом го види, мислите й хаотично да започват да се преплитат. Но дали това ще е спасението на Маделин от самоубийство? Или точно то ще предизвика ужасния край?

- Мади, миличка, ставай. Време е за училище.
Майката на Маделин, Джоана, приседна на леглото на дъщеря си. Тя винаги се държеше нея като с дете, а не като със седемнадесет годишна тинейджърка. Но в това нямаше нямаше нищо лошо, Джоана обичаше дъщеря си до смърт.
Изпод завивката се подадоха две големи кафяви очи. Те примигнаха няколко пъти, привиквайки със светлината на лампата в стаята. Мади въздъхна.
Не искаше да става.
Не и когато трябваше да ходи при онези зверове.
- Още две минути - промълви тихо.
Джоана се усмихна. Тя отдръпна юргана от лицето й и погали бузите й.
- Трябва да тръгваш, не искам да закъснееш. Баща ти ще те закара до училище.
В очите на Маделин блесна искрица.
- Той тук ли е?
- Долу, във фоайето.
Антъни. Един човек, когото Мади меко казано обожаваше. Не само защото й беше баща. Той винаги е бил до нея, подкрепял я е, водил я е на места, които ще останат завинаги в главата й. Освен това точно от него бе наследила таланта си да рисува много красиво.
За съжаление, въпреки огромната си любов към дъщеря си, Антъни далеч не беше добър човек. Първо беше хазарт, след това стана дилър на всякакви наркотици, заради което лежа седем години в затвора, и накрая това, което напълно провали репутацията на семейството. И заради което Джоана подаде молба за развод и буквално го изрита от дома им.
Каква ли е тръпката да убиеш човек? Да прережеш с нож трахеята му и да гледаш ужаса в очите му. Как вдига ръце, допира ги до врата си, а през пръстите му потича тъмна на цвят кръв и капе на големи капки върху земята. Да чуеш хриптенето и отчаяните опити да си поеме дъх. А после да видиш как очите му бавно поглеждат нагоре и тялото му се стоварва безжизнено на асфалта.
Антъни прекара много, много дълго време зад решетките заради постъпката си. Знаеше, че това няма да реши проблема, който бе налегнал семейството му. Той не беше глупав, изобщо даже, но смяташе, че това е единственото, което можеше да направи.
Щом видя как полицаите отвеждат баща й, Маделин изпадна в шок. Но въпреки всичко тя никога не го бе обвинявала за това. За разлика от Джоана. Обичаше го твърде много, за да застане срещу него. Колкото и странно да беше, това убийство направи връзката между нея и него по-силна от всякога.

Sissy_love · 2014-01-25 20:59:59

Продължавай .. няма да мога да заспя довечера! Определено ме грабна .

sunshinee™ · 2014-01-25 22:30:12

оо, благодаря ти (f) много се радвам, че те заинтригува ^.^

the cutie · 2014-01-26 10:02:25

Изглежда интересно, давай некст.

sunshinee™ · 2014-01-26 17:18:11

благодаря (f)

Мади слезе долу, следвана от майка си. В главата ѝ беше хаос, не знаеше как ще реагира баща ѝ.
Видя го. Застанал точно пред нея, той вдигна поглед от земята и очите му срещнаха нейните. Дори не можа да помръдне, когато видя колко пораснало е момиченцето, чиито бузи с белезници на ръце погали и чиито сълзички избърса. „Обичам те, никога не го забравяй!" бе казал тогава, преди Джоана да издърпа дъщеря му от ръцете му. Разбра, че никога няма да види как детето му расте. И се намрази заради това.
Сега това момиченце стоеше срещу него. С цялата си красота и прелест. Антъни не можеше да повярва колко красива млада жена е създал. В този момент направи нещо, което никой не го бе виждал да прави.
Разплака се.
Две големи сълзи се отрониха очите му, после още две и още две...
Мади се усмихна и в нейните очи също проблеснаха сълзи.
Тя пробяга малкото разстояние, което делеше баща ѝ от нея и той я пое в прегръдките си.
Всичко, за което бе мислила предния ден, сега просто не съществуваше. Баща ѝ беше тук и само това беше важно.
Опита се да каже нещо, но се задави от сълзите, стичащи се от очите ѝ. Антъни я погледна.
- Толкова много ми липсваше! - прошепна той.
- Татко... - изхлипа тя. Не можеше да каже много. Беше в шок.
Картината как онези полицаи го отдръпнаха от нея отново се разигра в ума ѝ. Бяха толкова жестоки, а погледите - празни. Сигурно всеки ден прибираха по някой в кафеза, без да издават каквито и да е емоции. Едва ли се замисляха, че някои от тези мъже имаха дъщери. А ако се замисляха, дали щеше да е различно? Дали щяха да се смекчат?
- Толкова си красива, миличка - прошепна с треперещ глас Антъни.
Мади го погледна и разбра, че е искрен.
Тогава изведнъж се натъжи. Никой никога не ѝ бе казвал, че е красива, освен родителите ѝ.
Всичко, за което бе мислила предния ден, сега се върна обратно в ума ѝ.
Спомни си как отиде до Макдоналдс и когато влезе вътре, се блъсна в една от масите. За нейно огромно нещастие там седяха двете от най-популярните момчета с приятелките си.
„Леко бе, хипопотам!" бе казал Остин, а приятелката му избухна в неудържим смях.
Всички се обърнаха, за да видят какво става.
Още няколко младежи от тълпата се засмяха.
Почувства се толкова засрамена, че не знаеше какво да направи. Извини се и излезе. Чак когато се прибра, зарови лице във възглавницата и се разплака.
„Хората са ужасни" помисли си. „Кого залъгвам? Аз съм ужасната тук. Никога няма да съм като тях - слаба и красива. Никога".

little_baby · 2014-01-27 15:58:16

Страхотно е, наистина много интересно.
Между другото, заглавието много ми хареса.

sunshinee™ · 2014-01-27 17:11:19

Много благодаря

the cutie · 2014-01-27 18:36:21

Некст.

sunshinee™ · 2014-01-29 15:39:55

Всеки знае онова приятно чувство, когато облечеш топла пижама в студена нощ. Или мирисът на нова книга, вестник или списание. Получаваш едно такова приятно усещане.
Точно така се чувстваше и Маделин в прегръдките на Антъни. Сякаш животът за момент бе спрял да ѝ се подиграва и ѝ бе дал шанс за ново начало.
До момента, в който баща ѝ паркира колата пред двора на училището.
Мади се натъжи. Искаше да остане с Антъни, да му сподели всичко, което е пропуснал. Да изслуша историите му за времето, прекарано в затвора. Но знаеше, че не може да пропусне уроци. Сега беше важно да бъде възможно най-задълбочена в мислите си за кариера и кандидатстване в университет.

Антъни видя унилото лице на дъщеря си. Той искаше не по-малко от нея да врътне ключа на колата и да се върнат у дома. Искаше не по-малко от нея да прекара време със семейството си. Но и знаеше не по-зле от нея, че това можеше да почака.
Той побутна с показалец брадичката ѝ. Тя се обърна към него и в очите ѝ проблеснаха сълзи.
- Хей - прошепна с неочаквано нежен глас, - мила, недей се разстройва. Няма да разбереш как ще минат часовете и когато излезеш от училище, аз ще бъда тук и ще те чакам. После ще се разходим пеша. Само двамата.
Мади пое дълбоко въздух, борейки се със сълзите, напиращи да рукнат.
- Обещаваш ли?
- Подай си кутрето.
Тя вдигна ръката си и той обви кутрето си в нейното.
- Обещавам.
Една голяма усмивка озари лицето му. Нейните устни също се оформиха в лека усмивка.
Маделин излезе от колата. Наведе се и помаха на баща си през прозореца. Той ѝ отвърна със същото. След което потегли в обратна посока и остави само пушек след себе си.
„Е, започва се...“ помисли си тя и се заизкачва нерешително по стъпалата, водещи към огромната сграда.

the cutie · 2014-01-30 14:25:49

Хайде некст.

little_baby · 2014-01-30 22:25:30

Пускай некстаа

#1 2014-01-25 20:53:49

Re: На две луни от съвършеността

#2 2014-01-25 20:59:59

Re: На две луни от съвършеността

#3 2014-01-25 22:30:12

Re: На две луни от съвършеността

#4 2014-01-26 10:02:25

Re: На две луни от съвършеността

#5 2014-01-26 17:18:11

Re: На две луни от съвършеността

#6 2014-01-27 15:58:16

Re: На две луни от съвършеността

#7 2014-01-27 17:11:19

Re: На две луни от съвършеността

#8 2014-01-27 18:36:21

Re: На две луни от съвършеността

#9 2014-01-29 15:39:55

Re: На две луни от съвършеността

#10 2014-01-30 14:25:49

Re: На две луни от съвършеността

#11 2014-01-30 22:25:30

Re: На две луни от съвършеността

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook