Тайната на къщата.

the_cool_girl_97 · 2013-11-13 22:34:25

Привет хора. Музата ми най-сетне отново дойде след разочарованието, което стария харддиск ми донесе, а именно да изтрие едни от най-добрите записки за разказче, които някога бях започвала! Няма значение. Поствам нещо, това е само началото му, надявам се да успея да го развия и да достигна краят му. Ако има интерес, определено смятам даго продължа. Пък ако няма, ще си го продължа само на компютъра. ;д
Приемам критики и мнения, макар и да съм малко.. хъм.. непредприемчива личност, в смисъл че трудно приемам някой да ме критикува. Но какво да се прави, такъв ми бил характера.
И ето го началото.

Спокойно есенно утро. Дъждът монотонно потропваше по прозорците.
Тишина. Тя изпълваше цялата къща от дни насам, а сега тя бе дори още по-зловеща. Само от тавана се чуваше как капките си прокрадват път от покрива към вътрешността на къщата и се строполваха драматично на пода. Отдавна се беше надул от влагата, сега дъждът само довършваше започнатото. Никой не си бе направил труда да направи този скапан ремонт на покрива.
Тишината не остави задълго присъствието си на това място за този ден. Едно малко дете, избягало някак от приюта за деца без родители, тичаше към старата постройка. Шляпайки под дъжда в локвите, то не съумяваше да овладее страха си от полицаите, които бяха по петите му. Когато достигна вратата, отвори я с треперещи ръце. Отключена беше. Шмугна се вътре и се затича нагоре по стълбите насреща вратата. Скри се зад вратата на първата стая, която видя. А къщата имаше много врати. Детето зачака.
-Къде изчезна това проклето същество - чу се някой да казва отдолу. Гласа беше последван от тежки стъпки на двама едри мъже. Полицаите.
-Само да ми падне в ръчичките този звяр, ще го направя на парченца! - добави друг глас. Момченцето се сви още по-плътно до вратата. Чу стъпките на един от двамата. Приближаваше. Овори вратата, огледа се, но не видя никой. Защо? Момчето беше вътре. Какво пречеше на полицая да види къде беше момчето?
Тишина. Отново тя бе прекъсната.
-Не е тук. - провикна се единият полицай някъде отдолу.
-И тук не е. - каза полицаят от стаята.
-Да се махаме, това място е прокълнато. В случай че малкия оцелее, да се оправя както знае!
Двамата полицаи напуснаха къщата. Момчето се измъкна иззад вратата.
Защо? Какво беше попречило на полицаите да го видят зад вратата? Бе станал невидим ли? Но това е невъзможно! Някой, или нещо, му бе помогнало да се измъкне от лапите на двамата полицаи. Но какво?

nessy_ · 2013-11-14 14:24:28

Доста интересно като за начало. Давай некст!

Unstoppablє · 2013-11-14 14:40:42

Изглежда обещаващо. Нямам много време да стоя пред компютъра, но специално за историята ти ще отделям по 5-10 минутки, ако, разбира се, я продължиш.
Некст?

the_cool_girl_97 · 2013-11-14 15:04:55

Има интерес?
Обещавам да я продължа, благодаря, некст-а надявам се да го пусна скоро.

Sissy_love · 2013-11-14 16:26:35

Изглежда обещаващо. Нямам много време да стоя пред компютъра, но специално за историята ти ще отделям по 5-10 минутки, ако, разбира се, я продължиш.
Некст?

dynda2 · 2013-11-15 11:43:21

ннексттт :p

the_cool_girl_97 · 2013-11-15 20:07:56

Ето следващата част. Ще ги пускам на по малки епизодчета, смятам, че така ще е най-интересно..

10 години по-късно..

Един младеж се беше настанил наскоро в къщата, която не бе обитавана от повече от 10 години. Името му беше Антъни. Беше със замислен вид, пронизващ поглед, бледа кожа, висок и много красив. Беше нов в градчето и никой не знаеше откъде идва, нито пък какво прави там. Просто беше дошъл и настанил в призрачната къщичка. След няма и два-три дни, цялото градче знаеше за идването му и започнаха да се шушукат от ухо на ухо най-различни версии за това от къде е, какво прави тук, защо точно тази къща е избрал да обитава.. Но нито едно от тях не беше вярно.
Едно пролетно утро пощаджията разнасяше сутрешният вестник. Докато минаваше с колелото си, той забеляза младежа да седи замислен на верандата си. Пиеше кафе и пушеше лула. Кой знае защо пушеше точно лула.
-Добро утро. - вежливо поздрави пощальонът. Антъни се усмихна и вдигна ръка в отговор. - Нося Ви сутрешния вестник.
-Благодаря - със равен и спокоен тон отговори Антъни.
Пощальонът не искаше да продължи обиколката си веднага.
-От къде сте? Виждам наскоро се настанихте, не разговаряте с никой, а изглеждате добър човек.
-Мястото е красиво, спокойно. Харесвам това градче. Преди живеех в него, след което ми се наложи да замина надалеч.
-О, значи сте тукашен? Това е странно. А в тази къща ли живеехте?
-Може да се каже. Имах една приятелка, една възрастна дама, която живееше тук и аз често обичах да идвам при нея. Беше много мила. Разбрах, че е починала малко след заминаването ми.
-Много съжалявам.
-Няма за какво. Миналото си е минало. - въздъхна Антъни. - А вие нямате ли работа за вършене? - добави и погледна пощальона изкосо.
-Разбира се, съжалявам. Просто имах нужда да разменя две-три думи с някого, тези дни съм малако подтиснат. Е, лек ден Ви желая господин..
-Наричайте ме просто Антъни.
-Антъни. Приятен ден Ви желая. - довърши пощальона и с усмивка продължи нататък.
Младежът поседя още малко на верандата на люлеещия се стол, допуши лулата си и влезе обратно в къщата. До края на деня никой повече не го видя навън.

Unstoppablє · 2013-11-16 07:20:50

Продължение!

CheRRy_LiPs.xD · 2013-11-16 21:35:28

Продължение!

the_cool_girl_97 · 2013-11-17 17:03:45

Ехее, чак пък и филм хД (f)

the_cool_girl_97 · 2013-11-18 19:07:10

Ето продължението.

-Този младеж е много странен. - обади се някой от кръчмата. - Както и да го погледнеш, от себе си излъчва дяволско спокойствие!
-Така е, пък и говори с такъв дълбок и плътен глас. - обади се друг. - Чак тръпки те побиват.
-Всъщност ми се видя много свестен и уравновесен младеж. - обади се пощальонът. И той беше там. - Вчера имах честта да проведа кратък разговор с него сутринта, докато разнасях вестниците. Дявол го взел, този човек обаче наистина е чудак. И пушеше, представете си, тютюн в лула! Никой от десетилетия вече не пуши лула. Кой знае от къде се е дянал, че да пуши лула.
-Лула ли?
-Лула. - потвърди Джими. Това беше името на пощальонът.
Джими не беше впечатлителна личност. Трудно можеше някой да го изненада с нещо. Беше млад мъж около трийдесетте, несемеен, среден на ръст и по-затворен човек. Не обичаше да говори много много, ако нямаше за какво.
-Лула значи..
След тези думи разговорът бе рязко прекъснат. Във кръчмата влезе Антъни.
-Добра вечер, господа. - любезно поздрави той.
Всички впериха очи в него. Антъни Седна на бара и си поръча бира, без ни най-малко да се смути от неестествената тишина.
Пръв я прекъсна Оуен - душата на компанията. Беше едъри червендалест, но много симпатичен. Всички много го обичаха и искрено му се забавляваха.
Той стана и седна до новодошлия.
-Добър вечер, младежо. Как сте тази вечер?
-Благодаря, добре. - отговори Антъни, без да удостои компанията си с поглед. Отпи от бирата си.
-Как ви се струва градчето ни? Всички разправят какво ли не за вас, а вие все си оставате загадка.
-Живял съм тук и преди, какво друго мога да мисля за мястото, от което идвам? - този път младежът погледна Оуен и му подари спокойна усмивка. Лицето му по никакъв начин не издаде чувствата му. - Просто ми се наложи преди години да замина, не по собствено желание. Сега съм отново тук.
Оуен го изгледа странно. Антъни отново се извърна и допи бирата си.
-А къде сте живели преди, тук, в градчето? Сигурен съм, че щях да ви запомня. - попита мъжът.
-Това не е важно. - заключи той. - Какъв е специалитетът тази вечер? - обърна се той към бармана. - От няколко дни ям каквото още не съм изял от пътуването, имам нужда от нещо свежо, домашно..
-Печена сьомга. - отговори бармана.
-Пфу, не харесвам риба. - каза Антъни. - Имате ли нещо не толкова.. морско? Например боб с ориз?
-Има, разбира се. Това ли ще желаеш?
-Да, благодаря.
След малко храната му бе поднесена и той започна да се храни с удоволствие. Имаше интересни маниери, сигурно бе син на нечий благородник? Държеше се изключително изискано и отбиваше майсторски всеки разговор, който някой се опитваше да започне с него.
Когато приключи, той благодари на бармана, плати му и тихо излезе от кръчмата.
-Ама че чудак, наистина. - обади се същият мъж от ъгъла. Все още не бе помръднал от мястото си.

the_cool_girl_97 · 2013-11-19 17:31:27

Кажете ако има интерес, щото.. малко ме обезкуражавате така
Да я продължавам ли?

sunshinee™ · 2013-11-20 16:37:34

Дори не си помисляй да я спираш, моля те
На мен ми е супер интересно и искам да разбера какво ще стане по-нататък!

Unstoppablє · 2013-11-21 14:28:43

Дори не си помисляй да я спираш, моля те
На мен ми е супер интересно и искам да разбера какво ще стане по-нататък!

+1

the_cool_girl_97 · 2013-11-22 08:43:17

добре тогава, на-късно утре пускам следващата част.. че и аз напоследък нямам кой знае колко свободно време..

littlepartofme · 2013-11-22 15:33:42

Дори не си помисляй да я спираш, моля те
На мен ми е супер интересно и искам да разбера какво ще стане по-нататък!

the_cool_girl_97 · 2013-11-26 19:26:31

Искрено се извинявам, че се забавих толкова много със следващата част. Съжалявам, че е и толкова малко. Дойде баба ми на гости и досега не съм сядала на компютър, та нямах време да пиша много :/

-"Ама че хора." - мислеше си Антъни докато палеше лулата си отвън кръчмата. -"Ще си помисля дали да идвам скоро пак.." - довъри и продължи пътя към дома.
Навън леко ръмеше дъждец, въздуха беше свеж и от пекарната недалеч от кръчмата се носеле позатихващата миризма на прясно изпечен хляб. Антъни вдиша дълбоко. Закашля се.
-"Защо ми трябваше изобщо да започвам да я пуша тая пумия!" - ядоса се сам на себе си. - "Така или иначе едва ли ще живея много, .."
Речта му беше прекъсната от странен шум. Беше достигнал дестинацията си, беше вече влязъл в къщата и затворил вратата след себе си.
-Кой е там? - попита спокойно, но настоятелно младежът. Заизкачва се по стълбите тихо и внимателно.
Огледа стаите от първия етаж. Нямаше никой. Заизкачва се по стълбите към втория и чу странен тропот идващ от първата врата. Отвори я бавно, огледа я, но беше празна. На пръв поглед.
Погледна и зад вратата.
-Ааа! - извика той.

sunshinee™ · 2013-11-27 16:14:35

Става все по - интересно!
Некст!

miss_cute_kiss · 2013-11-27 18:51:25

Става все по - интересно!
Некст!

the_cool_girl_97 · 2013-11-30 18:05:35

Ето следващата част.
БТУ, няма да имам нищо против ако пускате по някой и друг коментар, просто за мотивация от ваша страна.

Зад вратата стоеше малка отрязана ръчичка на дете.
-Какво по дяволите.. - промълви Антъни. Приближи се, но не посмя да я докосне.
Догади му се. От ръчичката се носеше неестествена воня на кой знае какво. Напомняш на разлагащо се тяло, но сякаш беше добавено и нещо друго..
Той излезе от стаята, без да се опита по някакъв начин да премахне ръката от мястото й.
Какво, дявол го взел, правеше тази детска ръчичка в стоята на втория етаж зад първата врата? Точно пък и на мястото, където се бе скрил той преди 10 години от преследващите го полицаи?
Спомените нахлуха веднага в лавата му. Да, той, същия Антъни Джонсън се бе скрил там.
Чу се писък от кухнята. Детски писък. Антъни рязко се извърна и противно на маниерите му, затича се надолу по стълбите. Там стоеше момиченце, на може би около 10 годинки. Липсваше му едната ръчичка..
Когато го видя, момиченцето се затича към младежа. Антъни се стресна, но то просто го прегърна и се разплака.
-Съжалявам, много, много съжалявам, но моля Ви се, господине, само не ме връщайте в приюта за деца! Не искам да се връщам в онова проклето място при тези гадни хора, те всички ме мразят!
Какво? Приюта за деца?
- Кой е приюта, за който ми говориш, дете? - попита младежа, като още се оттърсваше от първоначалният шок.
- НЕ! - изпищя то. - Няма да Ви кажа, Вие ще ме върнете там! Няма да ви кажа!
- Не бой се, дете, няма да те връщам там. Знам какво е да живееш в приют. Просто исках да разбера.. - но не довърши. Ръчичката на детето сега не беше отрязана. Продължаваше да се разнася тази зловеща миризма, но нямаше и помен момиченцето да е било осакатено.

Unstoppablє · 2013-12-01 15:08:10

Некст

sunshine5383 · 2013-12-01 20:26:50

Много е интересно!

the_cool_girl_97 · 2013-12-05 07:56:34

Радвам се, много, че се харесва ^^

Антъни се сепна.
-По дяволите, какво.. - изпъшка той, докато се опитваше да стане. Цялото му тяло бе сковано от престоя му в кухнята, на плочките, през нощта. Студено му беше.
Стана, направи си обичайното кафе и излезе на терасата. Слънцето отдавна се бе изкачило на небето и печеше топло и приятно. Антъни седна на люлеещия се стол. Потъна в размисъл.
-Какво беше това от снощи.. истинско ли беше?
Погледна към пощенската кутия, откъдето се подаваше сутрешният вестник. Пощальона вече бе минавал. Значи.. колко изобщо е часът? Антъни погледна към ръчния си часовник. Беше спрял. Имаше и нещо странно, блудкаво зелено петно залепнало на дръжката.
Догади му се. Нима това от снощи бе истинско? Как ще да не е, та той се събуди в кухнята, целия схванат. Все още беше схванат.
На верандата се появи някакъв силует. Детски силует. Тръгна към него. В момента, в който се приближи, протегна ръка и понечи да го докосне, но в този момент се изпари във въздуха, от което остана само черен, неестествен дим, миришещ на.. разлагащ се труп..

the_cool_girl_97 · 2013-12-06 19:16:41

Пускайте по някой коментар от време на време де,
Ето продължението, за който все още го следи. (f)

-Полудявам ли? - мислеше си Антъни вечерта късно в леглото. Не смееше да изгаси нощтната лампа. От миризмата нямаше вече и помен в стаята на вторият етаж, но мисълта му все се връщаше на предишната вечер колкото и да се опитваше да я прогони.
Цял ден не бе посмял да излезе по-надалеч от верандата, колкото и да не искаше да се мярка в тази прокълната къща. Дори не излезе да вечеря в някой бар, както беше запланувал.
Но въпреки страховете му, тази вечер беше спокойна и тиха. Нищо необичайно не се случи. Стриктен към себе си както винаги, стана сутринта по обичайното време, направи си кафе и излезе на верандата с лулата. Имаше ужасно окаян вид, не бе спал повече от 2-3 часа. Косата му, обикновено вързана на опашка, защото съвсем не беше къса, сега беше рошава и стърчеше навсякъде, обичайният му дипломатически вид бе напълно променен - ризата му незакопчана, измъкната от панталоните, обувките незавързани, а очите му леко подути.. Когато се погледна в огледалото едва не извика. Държеше на външния си вид малко или много и картината, която видя, го ужаси. Как само можеше човек да се промени драстично за по-малко от 48 часа.
Реши веднага да се въдвори в ред. Среса и върза косата си, облече се прилично и излезе на разходка. Най-вече да проясни мислите си.
-Добър ден, господине. - поздрави любезно Джими-пощальонът.
Антъни се сепна.
-Аа, добър ден.
-Какво ви има? Не изглеждате добре.
-А, нищо особено, просто не можах да спя добре тази нощ.
Джими се зачуди, но предпочете да не задава излишно въпроси и продължи разходката си.
Антъни продължи да върви безцелно, докато не стигна едно старо музикално заведение. Влезе. Вътре бяха окачени стари акустични, електрически и бас китари. Цялото бе облепено с плакати на известни музиканти. Дори таванът бе облепен с вестници, статии, свързани с музиката. За фон в заведението свиреше нежна рок балада.
Младежът седна на първата малка свободна маса, която видя. Поръча си бира и докато чакаше сервитьора, се отпусна на стола и се заслуша в блаженството на мелодията.
Въздъхна.

sunshinee™ · 2013-12-07 09:38:12

Още ^^

#1 2013-11-13 22:34:25

Re: Тайната на къщата.

#2 2013-11-14 14:24:28

Re: Тайната на къщата.

#3 2013-11-14 14:40:42

Re: Тайната на къщата.

#4 2013-11-14 15:04:55

Re: Тайната на къщата.

#5 2013-11-14 16:26:35

Re: Тайната на къщата.

#6 2013-11-15 11:43:21

Re: Тайната на къщата.

#7 2013-11-15 20:07:56

Re: Тайната на къщата.

#8 2013-11-16 07:20:50

Re: Тайната на къщата.

#9 2013-11-16 21:35:28

Re: Тайната на къщата.

#10 2013-11-17 17:03:45

Re: Тайната на къщата.

#11 2013-11-18 19:07:10

Re: Тайната на къщата.

#12 2013-11-19 17:31:27

Re: Тайната на къщата.

#13 2013-11-20 16:37:34

Re: Тайната на къщата.

#14 2013-11-21 14:28:43

Re: Тайната на къщата.

#15 2013-11-22 08:43:17

Re: Тайната на къщата.

#16 2013-11-22 15:33:42

Re: Тайната на къщата.

#17 2013-11-26 19:26:31

Re: Тайната на къщата.

#18 2013-11-27 16:14:35

Re: Тайната на къщата.

#19 2013-11-27 18:51:25

Re: Тайната на къщата.

#20 2013-11-30 18:05:35

Re: Тайната на къщата.

#21 2013-12-01 15:08:10

Re: Тайната на къщата.

#22 2013-12-01 20:26:50

Re: Тайната на къщата.

#23 2013-12-05 07:56:34

Re: Тайната на къщата.

#24 2013-12-06 19:16:41

Re: Тайната на къщата.

#25 2013-12-07 09:38:12

Re: Тайната на къщата.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook