Нашият любовен хаос

love.music · 2013-10-12 08:28:28

Нещо новичко от мен. Надявам се да ви хареса.

Замина. Отиде си горещото лято и вместо с пясък, пътищата са обсипани с цветни сухи листа. Не го усетих, нито почувствах, ни най-малко пък преживях. Дори и на плаж не отидох, колко тъпо нали?! При положение, че живея във Варна. Не можах да усетя пясъка в ръцете си. Нито морската вода как минава през пръстите ми. Сигурно, защото Нея я няма вече. Любовта се разби като вълна в камъните на онези камъни там до Фара. Превърна се в пяна и стана невидима за хорските очи.

Колко е тъжно навън. Студено-топъл силен вятър и есенно слънце с дъжд от изсъхнали листа. Седя на терасата в нас и от целия град: хиляди малки блокчета със светещи прозорчета, тъмно, черно, мрачно, бурно море, и зелени поля. Избирам да гледам точно Фара. Колко е красиво морето, като нарисувано с маслени бои и се слива с белите облаци и отстрани ми звучи някоя стара песен, която се влачи от някой грамофон потънал в прах. Горкият дядо, стои сам, самичък в стаята си и слуша песента, на която са танцували на сватбата с жена си, но тя си е отишла като временен прилив.
Отново чета разказите които написах за нея. Тъжно е, че останаха само черните букви превърнати в думи, които са написани на лист бяла хартия, а всичко друго се изпари като капки морска вода и остана само солта да разяжда раните като ръжда.

Любовта не се забравя, особено най-хубавата и красива, в която си вложил цялата си същина. Само се свиква да се живее без нея. Като алергия към някоя храна е. Трудно можеш да се излекуваш, но никога не спираш да опитваш.

Не бях я виждал от доста време, спрях да и говоря, нито и писах, отбягвах я, исках да я изтръгна от кожата си, пришита е в мен, впива се в кожата ми като парфюм, но не се изпарява, а остава в мен и „щипе“. Убедих я, че не е за мен и че не я обичам. Успях да свикна с липсата и (до колкото можех), но не спрях да мисля за Нея. Нима човек забравя любовта на живота си?! Да само на 18 години съм. Сега ще си кажете тоя пък, какво разбира от любов или от жени. А вие, какво разбирате от любов?! Нима настръхвате от целувките с всяка жена, нима когато я погнете в очите те изпиват мислите и думите ви, часовете, пространствата, нима забравяш, че си мъж и се разтапяш като розов захарен памук пред нея. Нима тя знае всяка твоя мисъл. Нима блести пред теб като най-искрящия брилянт ?!

Преди няколко дена я видях отново, погледнах я отново в красивите и очи. Ето тогава осъзнаваш, че любовта не се пречупва от нищо. Тя е по-силна от хората, от необмислените решения, от погрешните представи и от дребни скандали.
Поисках я. Получих я. Имах я. Обичах я. Оставих я. Загубих я. Искам я. Тя не иска. Обичам я. Обича ме и хаоса става пълен.

И все пак ме прегръща по онзи сладък начин. Все още ми ми шепне докато съм в прегръдките и … и най-важното… все още ме обича … винаги ще иска да се чувства на нашите 25 метра над небето.

И тогава настъпва хаоса, когато тя не е сама и не иска да се върне и продължава да залъгва сърцето с мислите си. Продължава да потиска желанията си.
Тогава ме е яд. Тогава се чувствам сам, изоставен като сираче на улицата с дрипави дрехи и с 5 стотинки в джобовете.

И когато ще умра от глад тя ми дава късче хляб-казва ми, че ме обича, че съм най-голямата и любов. Да знам, че са само думи, но са нейните думи към мен.

И пак стигам до тук:
Поисках те. Получих те. Имах те. Обичах те. Оставих те. Загубих те. Искам те. Ти не. Обичам те. Обичаш ме и хаоса става пълен.

sunshinee™ · 2013-10-12 13:12:56

Това е най-доброто произведение, което съм чела изобщо през целия си живот. Просто съм без думи. Браво!

love.music · 2013-10-14 17:02:22

Благодаря ти Много мило

katrin456.1997 · 2013-10-14 19:28:36

Много ми харесва

#1 2013-10-12 08:28:28

Re: Нашият любовен хаос

#2 2013-10-12 13:12:56

Re: Нашият любовен хаос

#3 2013-10-14 17:02:22

Re: Нашият любовен хаос

#4 2013-10-14 19:28:36

Re: Нашият любовен хаос

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook