Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

sunshinee™ · 2013-09-27 13:36:24

Днес е погребението на Алекс. При мисълта, че ще го видя в ковчег, отново ми се повдига.
Отварям гардероба и хвърлям всички дрехи на земята. В ъгъла, сложена в сива найлонова кесия, стои черната ми рокля, която си купих преди година. Мислех с нея да отида на бала си, но Кейтлин ми каза, че с нея изглеждам твърде депресирана и че не била подходяща за такава важна вечер. Затова се наложи да дам от спестяванията си за нова рокля по вкуса на Кейтлин. Не мога да повярвам, че точно преди година бях същата като нея. Не ценях живота, имах го за даденост, както и всичко останало. А сега всичко е различно. Аз съм различна. И не че съм доволна от това, което съм в момента, но го предпочитам пред това да подражавам на Кейтлин.
Заставам пред огледалото и обличам роклята. И, както очаквах, изглеждам ужасно. Преди време тази рокля ми стоеше много добре, но сега ми е като чувал. Отслабнала съм толкова много. Освен това тънките презрамки прорязват кожата ми като мачете. Чувствам се разголена.
- УФ! - изсумтявам и я събличам. Правя я на топка и я хвърлям върху леглото.
Защо е нужно да се контя за някой, който няма да ме види? Буквално. Харесвам Алекс, но смятам, че не е нужно да съм толкова официална.
Взимам едни черни дънки и черния си пуловер и ги хвърлям на леглото. Натиквам роклята обратно в гардероба, заедно с останалата камара дрехи. Поглеждам към часовника на нощното шкафче. 10:22 ч. Погребението е в един, така че имам още малко време.
Излизам от стаята си и слизам долу в хола. Заварвам баща ми на дивана с дистанционно в ръка, втренчил се в телевизора и гледа нещо.
- Липсва ми това време - казва той, когато сядам до него. Пуснал е една стара касета, на която, спомням си, записа първата ми Коледа.
- И на мен - въздъхвам. Мама се усмихва на камерата и ме гледа как се опитвам да стоя седнала. Там съм още много мъничка и дори не мога да седя без да ме подпрат на нещо.
Татко обгръща раменете ми с ръка и аз се намествам по-близо до него. Той ме целува по главата. Облягам глава на рамото му и се усмихвам, когато виждам как мама се смее. Винаги е имала много заразителен смях.
- Хоп! Хайде да отворим подаръците! - възкликва мама, взима ме на ръце и ме оставя до елхата. Слага две възглавници от всяка страна, за да не се обърна. - Този е за тате. Този е за мама. А този за кой е? - взима най-големият в ръцете си. - Твоят, разбира се!
Виждам се как протягам пухкавите си малки ръчички към лъскавата хартия, с която е подвързана кутията.
- Мама е толкова красива - въздъхвам.
- Толкова красива - повтаря татко, - метнала си се на нея.
Сгушвам се в него. Тези моменти също са несравними. Моментите, които наистина имат значение и които можеш да си спомниш с усмивка...

Нелии · 2013-09-27 15:52:12

Некстттттттттт

cool c · 2013-09-27 19:09:58

Некст

katrin456.1997 · 2013-09-27 19:29:11

Ооо, колко сладко Некст

Костова baby * · 2013-09-27 22:54:11

Некст,некст,некст!

sunshinee™ · 2013-09-28 07:57:55

Разказвам на татко за Алекс и го помолвам да ме закара до мястото, където ще се извърши церемонията.
- Миличка, разбира се, че ще те закарам! - възкликва той и ме прегръща. Избърсвам сълзите си в ризата му и го притискам силно към себе си.
- Благодаря - прошепвам и подсмърквам.
- Хей, гордея се с теб! - казва той, когато се отдръпваме един от друг. Маха косата от челото ми и я слага зад ушите ми. - Подкрепила си го тогава, когато най-много е имал нужда. Това е много хубава постъпка!
Кимвам и се усмихвам през сълзи.
- Хайде, върви се облечи, аз ще те изчакам - прошепва и аз се качвам на втория етаж.
Влизам в банята, за да си измия очите, но не се сдържам и избухвам в плач. Хващам се за мивката, за да не се свлека на пода. Започвам да хълцам и за момент дъхът ми свършва. Протягам ръка към рафта над огледалото и взимам инхалатора си. Споменах ли, че имам астма? Сигурно не съм. Ами да, но не е толкова сериозно, както при много други хора. Затварям очи и вдишвам. Когато белите ми дробове отново се напълват с кислород, се успокоявам и избърсвам сълзите от очите си. Оставям инхалатора на мястото му и се поглеждам в огледалото.
- Толкова си тъпа! Точно сега не можеш да си позволиш да изгубиш съзнание! - прошепвам на отражението си.
Поемам дълбоко въздух.
- Едно, две, три, четири...
Когато започвам да изпадам в истерия, обикновено почвам да броя, за да се успокоя.
Завъртам кранчето на мивката и водата потича. Напълвам шепите си и плисвам водата върху лицето си. Грабвам кърпата. Избърсвам се и я захвърлям нанякъде.
Влитам в стаята си като торнадо. Нахлувам дънките, пуловера и обувам два различни чорапа. Пералнята ми яде чорапите, така че се налагат драстични мерки.
Сресвам косата си и я връзвам на две опашки. Слизам долу. Баща ми се е подпрял на гърба на дивана и гледа някаква снимка. Когато ме вижда, оставя снимката върху масичката до фотьойла и посочва с пръст якето ми.
- Знам, ще го облека - изричам и обувам ботушите си.
Намятам якето отгоре си и излизам.
- Хайде, татко, побързай! - виквам и слагам ръка върху носа си. Толкова е студено, че той на мига замръзва.
Татко облича дългото си палто, излиза, заключва вратата и отива до колата. Отключва я и аз влизам вътре. Слагам си колана и чакам да потеглим.
- На ъгъла има магазин за цветя, ако обичаш спри там, за да купя една червена роза - казвам, когато излизаме на алеята.
- Добре.

sunshine5383 · 2013-09-28 08:04:56

Некст!!

*но как, когато има астма, ще пуши*

sunshinee™ · 2013-09-28 08:07:00

Некст!!
*но как, когато има астма, ще пуши*

Ам, тя не го прави често. И случаят при нея не е много сериозен, затова си позволява понякога ;д

cool c · 2013-09-28 09:06:23

Некст

Костова baby * · 2013-09-28 09:10:30

Некст

katrin456.1997 · 2013-09-28 11:48:19

Некст

Нелии · 2013-09-28 12:57:37

Некст

CheRRy_LiPs.xD · 2013-09-28 16:01:02

некст.

ronnyy · 2013-09-29 08:31:58

Некст

sunshinee™ · 2013-09-29 08:36:10

Купувам розата без излишни церемонии и се качвам обратно в колата. Слагам си колана. Изкашлям се. И още веднъж. После пак.
- Добре ли си?
- Да, ъм, миризмата на цветя не ми понася много добре - казвам и облягам глава на прозореца на колата.

*******************

Спираме пред мястото, където ще се извърши церемонията. Излизам от колата.
- Благодаря, че ме докара - казвам и тръгвам напред. Татко потегля обратно към вкъщи.
Виждам голяма тълпа хора и за миг ми се иска да бях извикала някой със себе си, колкото да не съм самичка.
Влизам в залата и там ме посреща г-жа Адамс.
- Джулия, благодаря, че дойде! - възкликва през сълзи и ме прегръща.
- За нищо. Къде е той? Искам да му кажа нещо - прошепвам в ухото ѝ.
Тя се отдръпва.
- Ще имаш възможността да изразиш това, което искаш, но по-късно.
- Не, аз искам да го кажа само на него. Искам да остана сама с Алекс за момент, моля Ви.
Г-жа Адамс въздъхва.
- Добре, миличка. Виждаш ли онази стая? - посочва с пръст един от ъглите на залата. Там се вижда някаква врата. Кимвам. - Там е той.
- Благодаря - прошепвам и отивам.
Влизам в стаята и го виждам. Положен в черния ковчег. Преглъщам нов пристъп на истерия и се приближавам. Алекс е облечен в черен костюм с бяла риза. Ръцете му са прилежно скръстени под гърдите му, а устните му са леко притворени. Не виждам някъде да има стол, затова направо падам на колене и хващам ръката му.
- Алекс - прошепвам с треперещ глас. Една сълза пада върху ръката му и аз я изтривам с пръст. - Съжалявам за всичко. Знам, че душата ти е все още тук. Затова вярвам, че ме чуваш. Ти си страхотен човек. Ти ме забавляваше, докато бях на системи. Ти ми помогна да се успокоя. И с онази целувка... - въздъхвам и сълзите рукват - с онази целувка ме накара да почувствам нещо, което не мога да обясня. Всъщност то не може да се изрази с думи, то просто се чувства. Алекс, искам да знаеш, че за мен ти значиш много. В теб открих себе си, а това никога не се бе случвало. - изправям се на крака без да пускам ръката му. - Това, което ще направя сега, може и да се брои за грях, но не ми пука. - навеждам се и докосвам устните му с моите. Нежно и бавно го целувам. Сплитам пръсти с неговите. Отдръпвам се и докосвам лицето му с другата си ръка. - Почивай в мир, Алекс. Дано там, където отиваш сега, ще си по-добре. Ще ми липсваш страшно много.
Пускам ръката му. Закривам лице с длани и избухвам в плач.

real5 · 2013-09-29 08:40:00

Некст

katrin456.1997 · 2013-09-29 10:44:47

Аааа Некст

girlcheto · 2013-09-29 12:02:28

И сега като Снежанка и седемте джуджета, Алекс се завръща от мъртвите :D
Шегувам се!

Некст! :]]

Нелии · 2013-09-29 14:37:20

Некст

sunshine5383 · 2013-09-29 15:13:34

Аааа Некст

marleyandme · 2013-09-29 15:17:44

Аааа Некст

Костова baby * · 2013-09-29 16:01:09

Аааа Некст

ronnyy · 2013-09-29 19:18:00

Аааа Некст

cool c · 2013-09-30 07:46:58

sunshinee™ · 2013-09-30 13:57:37

- Ето това мисля за Алекс. Ще ми липсваш, братле. Надявам се да те видя в отвъдното.
Майкъл, един от съучениците на Алекс, изнесе реч, която ме просълзи.
Бръквам в джоба на якето си и изваждам пакет кърпички. Разпечатвам го и когато Майкъл сяда до мен, му подавам една кърпичка. Той я поема в ръце и се усмихва.
- Благодаря - прошепва.
Г-жа Адамс застава отпред. Подсмърква шумно на микрофона така, че звукът да се разнесе из цялата зала.
- Още някой иска ли да каже нещо?
Оглеждам се. Никой не изявява желание да отнесе почит, затова решавам да го направя аз. Ставам от мястото си, оставяйки пакета с кърпички на седалката.
- Ъ, аз бих искала да кажа 2-3 думи за Алекс - казвам и всички вперват поглед в мен.
Заставам отпред и затварям очи. Поемам си дълбоко въздух и когато ги отварям, виждам, че всички са ме зяпнали. Обаче нямам избор. Вече казах, че ще го направя, не мога да се отметна.
- Здравейте. Аз съм Джулия. Ъм, не мога да кажа, че познавам Алекс от много години, но времето, което прекарах с него, ми е достатъчно, за да разбера какъв човек беше. И така, искам да започна отначало. С Алекс се запознахме в болницата, когато той почти си отряза крака с брадва. - изведнъж ми става горещо. Много горещо. Направо задушно. Въздухът сякаш свършва и почти не мога да си поема дъх. Изкашлям се. Притъмнява ми. Хващам се за масата зад мен и се опитвам да се съсредоточа, но краката ми отпадат като преварени спагети и аз се свличам на земята. Чувам как някой изпищява и след това всичко става тъмно.

*************

Събуждам се. Отварям очи и виждам, че съм в залата. Надигам се и усещам силно главоболие. Не се чува никой. Да не би да са си тръгнали? Не мисля, че биха ме зарязали ей така. Не и всички. Тогава някой ме докосва по рамото. Обръщам се.
- Алекс? - прошепвам. - Ти.. какво? Какво става тук?
Изглежда уплашен.
- Джулия, не знам къде съм. Помогни ми, моля те. Моля те!
- К-к-какво? Аз не разбирам...
Той се навежда напред и пада в скута ми. Хващам главата му.
- Алекс, какво става?
Усещам как слюнката му се стича по бедрото ми.
- Сънувам. Аз сънувам - казвам силно и гласът ми се разнася като ехо из огромната зала.
- Джулия - прошепва Алекс. - Искам да се прибера. Пусни ме да си тръгна, Джулия.
- Върви си - казвам и той се изправя. Отново виждам частица от себе си в него.
- Не мога. Помогни ми.
Докосвам лицето му. Да, наистина го докосвам. Ръката ми не минава през него. Погалвам бузата му. Навеждам се напред и го целувам. Точно толкова нежно както когато беше в ковчега.
Отдръпваме се бавно един от друг и той се усмихва. Вдига глава нагоре и се заглежда в тавана.
- Сега мога да си тръгна. Благодаря - прошепва и се разпада на прах.
- Алекс? - виквам. Всичко около мен се разпада на прах. Аз също.

#551 2013-09-27 13:36:24

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#552 2013-09-27 15:52:12

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#553 2013-09-27 19:09:58

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#554 2013-09-27 19:29:11

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#555 2013-09-27 22:54:11

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#556 2013-09-28 07:57:55

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#557 2013-09-28 08:04:56

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#558 2013-09-28 08:07:00

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#559 2013-09-28 09:06:23

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#560 2013-09-28 09:10:30

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#561 2013-09-28 11:48:19

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#562 2013-09-28 12:57:37

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#563 2013-09-28 16:01:02

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#564 2013-09-29 08:31:58

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#565 2013-09-29 08:36:10

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#566 2013-09-29 08:40:00

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#567 2013-09-29 10:44:47

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#568 2013-09-29 12:02:28

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#569 2013-09-29 14:37:20

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#570 2013-09-29 15:13:34

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#571 2013-09-29 15:17:44

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#572 2013-09-29 16:01:09

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#573 2013-09-29 19:18:00

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#574 2013-09-30 07:46:58

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#575 2013-09-30 13:57:37

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook