Сред земите на Невада / Завършена

viktoriq_biserova · 2013-09-09 09:26:38

Неееекст!!!
Супер е станало, че си замесила и най - добрата приятелка... Ще има екшъннн!!!

privaтe Love · 2013-09-09 15:33:44

Още!

nedi · 2013-09-09 17:11:40

„Радвай се, Кларис, радвай се..“
И да - добре играеше ролята си на "добра" приятелка. В самото начало говореше, че Тайлър е "минал" доста жени /а дори тя влиза в това число!/, после премина на „той е точно за теб..“. Интересно защо.
Първата мисъл, която ми мина през главата, след като ги видях заедно, бе да си тръгна и да се държа сякаш нищо не съм видяла. Но нима можеш да се държиш спокойно, след като знаеш какво вършат зад гърба ти?
Деянията на Кларис не ме интересуваха, но въпросът беше, защо скри. Толкова ли беше трудно да каже от самото начало?
Но да, изигра ролята си.
И все още я играеше.
- Кларис, вчера мислех да те викна вкъщи да гледаме някой сериал, Тайлър отново не беше у дома. Започна да ми писва да съм все сама. Няма как да направя проблем за работата му. Той трябва да работи... - казах и на следващия ден, когато дойде у дома.
Кларис ме гледаше с изражение тип „Наистина ти съчувствам..“, но аз не спрях.
- Ти какво прави снощи? Имаше ли ток? Тук спря..
- Ами.. четох книга.. слушах кънтри.. - неуверено започна тя. - Не, при вас през цялото време имаше ток! - поправи ме.
Значи беше видяла прозорците на къщата ми, които светеха. Беше моментът да я попитам от къде е видяла.
- Нямаше ток, бях на тъмно! - продължих със своето.
- Зарежи. - усмихна се фалшиво тя.
- Е, коя книга четеш? - смених темата.
- Брулени хълмове на Емили Стюарт.
- Емили Стюарт? Не беше ли Бронте? - поправих.
- А, да.. възможно. Не помня имена добре.
„Не помниш имена добре, а това на Тайлър го знаеш перфектно, а..“ - помислих си.
- Сара, има ли нещо? Държиш се странно днес.
- Добре съм.
След още куп мои въпроси, тя си тръгна, сякаш от неудобство. Проследих я с поглед, докато се отдалечи от хоризонта с кобилата си, и се придвижих към обора. Определено нямаха вкус за любовно скривалище, това беше най-тъпото място за вечерни срещи. И беше толкова близо до мен - защо точно в моя обор?! Не се страхуваха, че ще ги открия, дали не целяха точно това..
Тайлър беше излязъл рано сутринта, затова не го хванах навреме. Преди да вляза в конюшнята се огледах наоколо като престъпник и влязох. Нямаше нищо за гледане, само една бала сено, която беше висока достатъчно, за да седне човек. Явно на нея седеше и Кларис миналата вечер.
- Какво правиш тук? - мъжки глас ме прекъсна от мислите ми.

happy girl · 2013-09-09 18:30:43

Давай некста ^-^

nqkfa_si_tam · 2013-09-09 22:18:56

Нееееекст!!

littlepartofme · 2013-09-10 07:53:25

Нееееекст!!

viktoriq_biserova · 2013-09-10 11:39:29

Нееееекст!!

nedi · 2013-09-10 20:41:51

Очаквах да видя Тайлър зад себе си, затова преди да се обърна измислих оправдание.
- Тайлър.. а ти какво правиш тук?
- Не беше вкъщи, затова реших да те потърся.
- Не бях влизала тук от доста време, дори бях забравила, че е празно. Разходих се. - усмихнах се.
Неговото изражение беше ледено, сякаш стъпвам в забранена територия. За миг вероятно той се почувства разобличен и виновен, затова побърза да ме изведе.
- Няма какво да търсиш тук, няма интересни неща. - отговори той.
- Звучиш сякаш се оправдаваш от нещо, сякаш искаш да ме отдалечиш от това място. Защо? Има някакъв проблем ли? Нещо нередно..
- Просто няма смисъл да стоиш в тази празна конюшня..
- Може пък да искам да остана сама, Тайлър.
- У дома също си сама, така че тук не ти е мястото.
- Слушай какво, това е моят обор, така че мога да ходя където си поискам.. Дръпни се.. - бутнах го.
Когато почти го подминах той ме хвана за ръката и ме дръпна към себе си.
- А аз съм ти съпруг.. - каза го почти през зъби.
Дръпнах се и излязох. Почти избухна пред мен, когато ме видя там. Значи се чувстваше виновен, но дори това не го оневиняваше. Не ме интересуваше кога се срещат и какво правят, а въпросът - защо Кларис нищо не ми каза, и защо се омъжих изобщо. Какъв смисъл имаше? Той искаше земята - не мен, затова не го интересувах.
С всяка изминала минута не можех да крия повече това, което знам. Не понасях мисълта, че стоя на едно място, а те вършат своето.
За вероятно втори път Тайлър си легна заедно с мен. Не можех да спя, затова изчаках той да потъне в дълбок сън, и да стигна до къщата на Дейвид. Имах нужда да се видя с него. За съжаление, когато отворих вратата, видях, че има охрана до кухнята. Явно човек на Тайлър се грижеше за сигурността в дома.
- Тайлър не ми е казвал, че вече ще имам лична охрана.
- За всеки случай, всичко е възможно. - кротко ми отвърна закръгления човек.
Влязох в кухнята, с надеждата да открия в хладилника някаква лимонада или поне газирана вода. Нямаше шанс да изляза от вкъщи. Тогава се сетих, че в горния шкаф има приспивателни, а моментът беше доста подходящ да спретна номер на "цербера". Хапчетата бяха останали още от мама, която имаше проблеми със съня. Въпреки, че срокът им беше изтекъл, още действаха. Пазех ги за крайни случаи, като този.
Налях студен чай във висока стъклена чаша, като сипах таблетката. Когато тя се разтвори, предложих напитката на господин Догълс. Беше верен човек на Тайлър.
- Нямаше нужда, но благодаря. Бях ожаднял. - усмихна се той.
За момент ми дожаля, че изигравам клетия човек, но трябваше да се видя с Дейв. Трябваше..
Догълс изпи чая и мигом припадна, както стоеше прав. Взех чашата от ръката му и я върнах в кухнята. Без да се замислям, облякох дрехи за излизане и изчезнах през задния вход. Може би трябваше да се помоля предварително, Тайлър да не е буден, когато се върна, но може би някое извинение щеше да свърши работа също.

nqkfa_si_tam · 2013-09-10 21:14:18

Нееееекст!!

viktoriq_biserova · 2013-09-11 06:36:45

Давай некста ^-^

littlepartofme · 2013-09-11 14:52:07

Давай некста ^-^

happy girl · 2013-09-11 19:45:48

Некст!!!!

nedi · 2013-09-12 12:10:33

Срещнах се с Дейвид на полето. Беше тъмно, но лунната светлина осветяваше така, че веднага го познах да се приближава.
- Идвах при теб. - той прошепна и целуна ръцете ми, които бях свила заедно.
- Забрави си банданата миналия път.
- Имам още доста вкъщи. - засмя се той.
Приближих устни към неговите, като ме набоде брадата му. Но ми харесваше.. Дъхът му пареше на фона на студената нощ.
- Искаш ли якето ми?
- Не, не.. Добре ми е. - изговорих.
- Дейвид, исках да те видя. Случи се нещо, което не очаквах да видя. Кларис и Тайлър се срещат тайно в обора. Не знам как ще се развият нещата натам.
- Какво? - той се подсмихна. - Боже..
- Те не знаят, че знам. Виж, това не ме интересува, просто исках да ти кажа, че не се страхувам за нас. Дори Тайлър да ни види сега, дори да ни чуе някой.. Не се страхувам.
В този момент в храста нещо изшумоля, но не обърнахме внимание. Полските мишки бяха навсякъде, нямаше място за тревога.
- Виж, за теб бих направил всичко. Дори не съжалявам за пожара, просто исках да съм с теб.
Стана ми приятно, че чувам тези думи за себе си. Мечтаех някой да ми каже това. През целия си живот бях влюбена в Дейвид, и това беше най-истинското ми влюбване изобщо. Може би рябваше да призная по-рано, преди Тайлър да се появи с глупостите си. Тогава нямаше да е толкова сложно.
- Цялата история, която се разиграва в момента е глупост. Защо го прави? Защо пък Кларис има роля във всичко това.. - недоумяваше той.
Прекарахме цялата нощ до един храст, бяхме приседнали на едно одеалце, което Дейвид криеше в едно дърво. Навремето беше направил кутия, в която слагаше различни неща, от там го извади.
През цялото време галеше косата ми, а аз бях свела глава на рамото му. Луната светеше ярко, проследихме как се движи по небосклона, докато не започна да се съмва.
Разделихме се и се върнах вкъщи. Както предполагах още от самото начало, когато влязох в спалнята, Тайлър беше буден и сновеше ядосано из стаята.
- Къде беше?
- Събудих се много рано, не можах да заспя и излязох да потичам на въздух. Какъв е този спящ човек до кухнята? - попитах с престорена изненада.
- Как така спящ? - опули се той насреща и излезе, за да види с очите си.
Не повярва, че неговият иконом е заспал на работно време и го срита.
- Ставай, Догълс! Спал си достатъчно..
- Ох, уфф.. така ме боли главата.. - изпъшка той и се изправи мъчително. - Господине, заспал съм. Няма да се повтори.
Седмицата премина, а аз не стигах до конюшните повече. Всичко ми беше ясно. Дори когато Тайлър се изкъпеше, отново усещах силния аромат на Кларис. Не харесвах вкуса и за парфюм, а в този момент го ненавиждах - толкова натрапчив и тежък. Но все пак се радвах, можеше да ми вземе и Дейвид.. Дотук добре.
Поведението ми към най-добрата, навремето, приятелка се измени. Започнах да се държа студено и безразлично, и изглежда тя забеляза тази промяна.
Помислих си, че ще ме попита какво ми е, но тя даде направо.
- Моето мълчание - за твоето. - лукаво ме изгледа тя един ден.
- Какво мълчание, по дяволите? - знаех за какво говори, или донякъде.
- Няма да ни правиш на проблем с Тайлър, ясно? Ако ни притесняваш или нещо такова, веднага ще разбере кой е подпалил къщата му.
Шумоленето в храстите преди една седмица, когато се видях с Дейвид, не беше случайно. Кларис бе чула всичко.
- Виж, не ме интересуват вашите тайни срещи.
- А Тайлър много ще се заинтересува от подпалвача, който също така е твой любовник.
- Какво искаш от мен, не разбрах?
- Да си траеш пред Тайлър, не си ни виждала - не знаеш. Друг въпрос е, че ти не го привличаш. - сега разбрах колко гадна усмивка може да вади тази жена.
- Да, не предполагах, че той си пада по закръглени жени. Може да смята излишната сланина по ръцете ти за сексапилна. Как мислиш?
Мисля, че с тази реплика успях да я закова успешно, защото Кларис сви устни от яд и веднага си тръгна. На нея бях споделила толкова много, а сега сякаш се обърна срещу мен. Последното нещо, което ме интересуваше, бяха тя и Тайлър. Защо да им правя проблем? Щастлива ме правеше Дейвид..
Каква роля имаше брака, обаче?

Некстовете ще са все така дълги, защото планирам да я завърша до 16-ти септември. Довечера също ще пусна.

littlepartofme · 2013-09-12 16:11:45

Става много интересно, некст?

happy girl · 2013-09-12 19:18:14

Чакам си некста!! :д

nedi · 2013-09-12 21:06:08

Навършваше се месец от безсмислената женитба, в чийто капан попаднах.
Не бях яздила коня си откакто се омъжих, оседлах Едуардо и тръгнах нанякъде. Не исках да се връщам у дома този ден. Свечеряваше се, а Дейвид отново нахлу в мислите ми. Яздех спокойно по сякаш безкрайната шир, а лекият ветрец подухваше косата ми. Самотата беше като приятел за мен..
Срещнах Кларис, задаваше се с кобилата си от другия край. Бях готова да се обърна и да си тръгна, но гласът и ми спря.
- Казах на Тайлър, че му изневеряваш. За пожара също.. Изпуснах се, съжалявам.
Моментът, когато исках да разцепя главата и от близкото дърво.
- Какво? Не се разбрахме така..
- Наруших уговорката, но пък ще е интересно. Сега тичай, защото Дейвид е у вас и има напечен бой.. - засмя се тя и отмина.
Тайлър сигурно ме чакаше почервенял от гняв, извадил камшик. Полазиха ме тръпки, като се сетих, какъв бой мога да отнеса. Побързах с коня да се прибера преди да са се избили. Сърцето ми биеше лудо, молех се да е шега..
Оставих Едуардо при останалите коне и влязох у дома. Веднага, когато престъпих прага, някой ме удари с нещо тежко по главата. Преди да се свлека на земята, изглежда бях преметната през рамо.
Усетих как кръвта нахлува в главата ми от обръщането. На сутринта се събудих в голямо помещение. Беше слабо осветено, тип обор. Краката ми бяха завързани, а главата ме болеше, сякаш съм паднала от някъде. Не помнех кой ме бе ударил и довел тук, нито къде се намирам. Чувствах се немощна да говоря, оклюмала глава.
- Кой е той? - нахълта Тайлър - Знам, че си била с него!
- Ами, Едуардо. Конят ми. - направих се на ударена аз.
Получих силна плесница като отговор и ми бе зададен следващ въпрос.
- Приспала си Догълс... за да отидеш при онзи? При Дейвид.. - съпругът ми натърти.
- Не, не е това.. - започнах лениво, но той ме хвана силно за косата.
Не усещах нито оскубване, нито остротата на гласа му. Сякаш не се намирах на тази планета. Чувствах се пияна.
- Какво ми инжектира? - попитах.
- Любовник ли ти е онзи? - Тайлър повтори.
- От къде знаеш, че те мамя, а ако не е така? И защо ти си насинен така.. - попитах и аз на свой ред.
- Попитах те нещо! - през зъби повтори той, вбесен до краен предел.
- Най-невероятната нощ в живота ми, беше когато той ти подпали къщата.. Дейвид Морисън, той беше. - без да се колебая си казах.
Тайлър изглежда не знаеше, че палежа е бил от него. Сега му изясних това.
- Развържи ме, искам да си ходя..
- Не мога да те принудя да ме обичаш, нито да променя нещо. Но мога да си получа това, за което съм те довел тук.
- Започни от начало..
- Не знаеш с каква жажда за мъст бях изпълнен, когато сестра ми умря преди десет години. Тогава тя беше на осемнадесет години, и се зарекох да отмъстя за това.
- Какво общо имам аз? Защо си ме довел тук?
- Брат ти Брендън я уби.. Първо я изнасилил, после убил. Били са тайни гаджета, и никой от вашите не е знаел, нито ти. Защо мислиш, напусна щата? Исках да сполети същото неговата сестра. Случаят е отдавна прекъснат и може спокойно да се върне, но ако го видя тук - няма да се измъкне. - закани се той.
Не можех да повярвам на това, което чувам. Брендън не беше такъв, не беше способен да извърши убийство. Докато все още умувах, той ме развърза и ме обзе чувство на облекчение. Напразно, обаче..
- И теб ще те сполети същото, както и сестра ми. - започна да разкопчава колана си той.
Сбръчих вежди и посегнах към ножчето в задния си джоб. Бях в ъгъла, но веднага го притиснах към гушата му, когато беше достатъчно близо.
- Ако искам ще прережа гърлото ти, така, че недей.. Дръпни се от мен. - избутах го. - Да не съм те видяла повече..
- Никъде няма да ходиш, ясно ли ти е? - дръпна той ножчето от ръката ми и ме блъсна в стената. - Тук никой няма да те чуе!
- Пусни ме, помощ! - извиках.

nqkfa_si_tam · 2013-09-12 21:54:31

НееексТ!

happy girl · 2013-09-12 21:59:28

ОЩЕ!!! хххххххххххххх

viktoriq_biserova · 2013-09-13 09:11:43

ОЩЕ!!! хххххххххххххх

nedi · 2013-09-13 17:59:37

Уви, напразно. Беше на път против волята ми да ми запуши устата с банданата, но тогава се чу отваряне на външна врата. Чуваше се ехо от стъпки, които се приближаваха. Преди да успея да го отблъсна, на вратата се появи руса жена.
- Тайлър, стига! - изкрещя тя.
Той се обърна втрещен, а в погледа му се четеше изумление. След кратко мълчание Тайлър прошепна едва чуто.
- Кристин.. - приближи се той.
- Не мога да повярвам, че щеше да го направиш! - възмутено извика тя.
- Как е възможно това.. - Тайлър я прегърна силно.
Чувствах се излишна в този момент, докато не ми мина през ума, че това е неговата сестра, за която разбрах преди няколко минути, когато ми разказа.
- Ти не одобряваше връзката ни, по-добре беше за теб да умра, отколкото да съм с Брендън. Той ти каза така, за да ни оставиш намира, а после заминахме заедно. Върнахме се днес и реших да мина тук, какво правиш тук? Какво искаш от момичето? Добре, че минахме от тук..
Каква щастлива случайност, помислих си. Те се прегърнаха силно отново, а аз без да кажа нищо се изправих и излязох.
Подминах сестра му без да я поглеждам и се озовах сред безкрайното поле. Тогава го видях..
Беше променен, едва го познах. От годините.. Леденото ми сърце към него се разтопи, и го прегърнах. Отдавна не бях прегръщала брат си. Той имаше дете, което яздеше малко магаренце. Яздеше бавно, а Брендън го изчака.
- Теър, ела да видиш леля си Сара. - прикани го той.
Теър беше на шест години, дете с добро телосложение и руса коса. Приличаше на Кристин, но беше взел гъстите вежди на брат ми. Усмихнах се и го прегърнах.
С Брендън, жена му и детето отидохме у дома. Щях да ги разведа и да им покажа къщата, брат ми също беше я позабравил. Веднага щом влязохме, ги въведох в хола. Бях напълно забравила за Дейвид, и останах на място, когато най-невероятно за очакванията ми го видях на земята с корем, целия в кръв. Свлякох се на пода, щом видях почти мъртвия му труп.
- Боже мой, Дейвид.. - разклатих го. - Брендън, изведете детето от тук и ми помогни!
Беше пронизан от куршум, което беше работа на Тайлър. Преди да ме отведе от тук, Дейвид е бил нападнат от него. Затова лицето на Тайлър беше насинено, досетих се. Беше минало доста време, помислих си, че вече е късно.„Кларис е виновна, тя му е казала и за палежа.. Проклетница!“ - опитах се да се въздържа от ругатни поне докато заведохме Дейвид при близкия лекар в района.
Той го прие в стаята за операции и прегледи. Трябваше да изчакаме отвън, докато всичко премине. Очите ми бяха със сълзи, защото всеки момент можех да го изгубя. Чувствах се толкова безсилна.
- Куршума е от револвер, не е сериозно, но е изгубил много кръв. Ще се опитам да го спася, но не обещавам. - излезе по едно време доктор Харис.
През малкото стъкълце, където виждах какво се случва вътре, Дейвид беше прикачен към десетина апарата. Доктор Харис си вършеше работата.
Тревожния поглед на Брендън ме накара да погледна към апарата, отмерващ кръвно. Права линия... Линиите се изправяха една след друга, в главата си чувах как пищят..
„Това ли е краят?“ - беше единственото смислено нещо, което си помислих тогава.

Година по-късно.
Бог отнема и дава живот.
Дейвид бе пазен от него в тези тежки часове на борба със смъртта. Може би имах вярата, че ще оцелее или организмът му беше силен, но Бог също помогна. Имах чувството, че беше постоянно с него. Скоро ще даде живот, защото да.. с Дейвид чакаме дъщеричка. Ще я кръстим на майка или татко, а когато порасте, ще получи свой кон и дял от ранчото. Ремонтирали сме стаята, която ще и бъде детска.
Брендън, Кристин и племенникът ми са си купили имение в областта и често ни идват на гости.
Тайлър бе изпратен в затвора, заради посегателство над "съпруга", и стрелба по човек. Фалшивият ни брак бе анулиран, след което веднага се оженихме с Дейвид. Оказа се, че Тайлър имал и други провинения, затова нямало да излезе скоро. А, Кларис ли?
Тя често ходи да го посещава, носейки му домашни сладки и нектар от череши. От чисто съжаление към нея я взех за домашна помощница.
- Кларис, отвори вратата! Гостите идват! - извиках.

*Виждаме земята отгоре, Кларис отваря вратата, Брендън и Кристин с детето се прегръщат и целуват с домакините за добре дошли, и влизат вътре. Виждаме ранчото вече отдалечено, след което картината се измества към небето.*

КРАЙ

Извинявам се за така прибързаното развитие на действията, но идва school time, и няма да имам излишно време да се занимавам с историята.
Живот и здраве другата година се завръщам с нови идеи! ^^
Благодаря

nqkfa_si_tam · 2013-09-13 20:23:44

Колко хубав край!!!

happy girl · 2013-09-14 07:34:08

Супер е!! И страшно ми хареса как свършиха нещата за Кларис :Дд

bebche__:) · 2013-09-14 18:43:59

Колко хубав край!!!

privaтe Love · 2013-09-17 15:48:17

Хубава история!

#76 2013-09-09 09:26:38

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#77 2013-09-09 15:33:44

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#78 2013-09-09 17:11:40

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#79 2013-09-09 18:30:43

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#80 2013-09-09 22:18:56

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#81 2013-09-10 07:53:25

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#82 2013-09-10 11:39:29

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#83 2013-09-10 20:41:51

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#84 2013-09-10 21:14:18

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#85 2013-09-11 06:36:45

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#86 2013-09-11 14:52:07

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#87 2013-09-11 19:45:48

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#88 2013-09-12 12:10:33

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#89 2013-09-12 16:11:45

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#90 2013-09-12 19:18:14

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#91 2013-09-12 21:06:08

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#92 2013-09-12 21:54:31

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#93 2013-09-12 21:59:28

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#94 2013-09-13 09:11:43

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#95 2013-09-13 17:59:37

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#96 2013-09-13 20:23:44

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#97 2013-09-14 07:34:08

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#98 2013-09-14 18:43:59

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#99 2013-09-17 15:48:17

Re: Сред земите на Невада / Завършена

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook