Сред земите на Невада / Завършена

Unstoppablє · 2013-08-30 09:48:58

Интересна е, ще я следя.

nqkfa_si_tam · 2013-08-30 10:58:09

Ощеее, Недии, ощеее!!!

nedi · 2013-08-30 12:03:24

В интернет няма много подходящи изображения, но ще се постарая скоро да сложа още някой мускулест Извинявам се за многото пряка реч.

Преоблече се в банята, махна ластика от косата си и я пусна. Беше по-къса от моята, и щеше да изсъхне бързо. Аз се изкъпах, и и предложих чай.
- Дойдох да те навестя, пък хванах големия дъжд.
- Ако искаш остани тук да пренощуваш, на втория етаж.
- Добра идея. - кимна тя. - Научих нова рецепта за супа с патладжан и коприва. Ще сготвим.
Наименованието на ястието не ми прозвуча особено добре, но не възразих.
Падаше си готвачка, винаги когато идваше на гости, къщата ухаеше на вкусно. Аз не бях чак толкова запалена по кулинарията, затова нямах нищо против тя да помага с готвенето. Беше неомъжена, но и не търсеше мъж.,.
- Кларис, аз се омъжвам.. - притеснено и заявих.
- Че кога го намери този мъж? - първоначално не ме взе на сериозно тя.
- Не питай.. - щях да се разсмея. - Тайлър Джеймс ми..
- А, не продължавай. Този го знам. Искаше да купи моята земя, но извадих пушката и не се е мярвал. - ухили се тя.
- Настоя много за земята, и каза, че се нанася. Излъгах, че нямам спалня за него и той познай какво..
- Пада си сваляч. И по-скоро иска теб, земята едва ли го интересува толкова. Доста жени е минал..
- О, как не се досетих.. - подметнах.
Всъщност, Дейвид ме притесняваше повече. Мислех си за него.
- Сара, какво има? - сериозно ме погледна тя.
- Дейв.. - казах притеснено.
- О, Дейвид ли? Сложила си му галено име. Интересно. - шеговито ме погледна тя.
- Защо не ми беше казал по-рано, защо точно сега?
- А защо ти не му каза по-рано? Познавам ви и двамата от вече доста време, и знам, че се харесвате, но не искате да си го кажете. Сега яжте патладжани..
(Патладжанът беше любимия и зеленчук..)
- Вероятно той сега е в бара и пие.. Защото винаги когато е тъжен отива там. Видях каква болка се изписа на лицето му. Не очаквах..
Дъждът се разрасна в силна гръмотевична буря.
- Кларис, да отида ли при него?
- Той ще те потърси. Не прави прибързани действия. - каза тя механично, разбърквайки супата, която беше запретнала.
- Отивам. - взех коженото яке от закачалката.
- Момиче, къде отиваш в този дъжд? Сара! - викна след мен тя, както майка на своето дете.
Небето се раздираше от гръмотевици и светкавици. Щях да се намокря, или можеше и гръм да ме удари край полето, но не можех да стоя на едно място.

petyyxbabyy · 2013-08-30 12:07:23

Некст.

nqkfa_si_tam · 2013-08-30 12:23:17

Нееекст!!

happy girl · 2013-08-30 12:28:08

Още!

viktoriq_biserova · 2013-08-30 14:55:31

Още!

DamonGirl · 2013-08-30 19:16:08

Още!

nedi · 2013-08-31 17:58:59

Когато отворих вратата, за да изляза, вече нямаше следа от дъжд. Не се беше стъмнило все още, по небето се появяваха червени облаци, с оранжево, тъмносиньо, сиво, светло - обичах тези моменти. Наслаждавах се на тази картина. Знаех, че Дейвид също обичаше да съзерцава в далечината, застанал на някой хълм с коня си. Сигурно и сега, след силния дъжд гледаше към безкрая..
- Вече си е у дома, предполагам. - казах на глас.
- Добре, хайде върви. - отговори Кларис.
Не беше изключено отново да завали, но аз тръгнах. Обичах да ходя пеша, дори да тичам, затова не взех Едуардо с мен. Дейвид живееше по-далеч от моя район, но разстоянието дотам не ме плашеше. Спуснах се по хълма, след който трябваше да прекося неравното шосе. Пукнатините по пътя бяха потресаващи, изглеждаше като пътека. Но не минаваха коли, затова не се оглеждах. Веднъж годишно се случваше да мине някой джип на важна клечка, но като цяло беше пусто. Стъмваше се постепенно, не се замислях как ще се върна. След изморително ходене, в далечината видях къщата на Дейвид. Беше голяма колкото моята, но оборът беше доста по-малък. Вътре светеше, но червените пердета от коприна, ушити от покойната леля на Дейвид, закриваха, така че не се виждаше вътре. Къщата нямаше веранда, а няколко ниски стълби до вратата. Голямата външна лампа, която често събираше комарите наоколо, светеше. Качих се на стъпалото и щях да почукам. Вместо това вратата се отвори, Дейвид не гледаше към мен, щеше да излиза. Погледите ни се засекоха в последния момент, когато се наложи почти да ме блъсне. Тогава изправи глава и ме видя. В ръката си имаше бутилка от Бърбън Уиски.
- Излизаш ли? - попитах.
- Да. - отговори ми той и затвори вратата след себе си.
Наложи се да сляза на земята, защото бяхме близо един до друг.
- Какво? Идваш да ми кажеш колко съжаляваш ли? - грубо подхвана Дейвид.
- Опитваш се да ме накажеш, а всъщност нямаш право да се сърдиш. Не съм виновна, че ми казваш чак сега.
- Това ли беше? - небрежно попита той и без да дочака отговора ми, затвори вратата.
„Провалих му излизането..“ - помислих си.
Поех замислена обратно по пътя за вкъщи, като вече беше тъмно. Сватба без годеж, без всякаква любов, която да изпитвам към Тайлър. При това прибързано. Пълен хаос!
Стигнах бързо вкъщи, като влетях през вратата.
- Какво стана, Сара? - не пропусна да попита приятелката ми.
- Какво трябва да стане? Нищо. - отцепих.

happy girl · 2013-08-31 18:52:32

Некст :рР

DamonGirl · 2013-08-31 18:55:10

Некст :рР

nqkfa_si_tam · 2013-08-31 20:52:31

Некст :рР

littlepartofme · 2013-08-31 21:04:44

Некст :рР

Unstoppablє · 2013-09-01 08:38:21

Още!

petyyxbabyy · 2013-09-01 08:44:37

Продължавай!

bebche__:) · 2013-09-01 12:47:25

Некст :рР

nedi · 2013-09-01 15:12:11

Мълчаливо вечеряхме, Кларис не смееше да ме попита нищо, защото знаеше буйния ми характер. Искаше ми се да помета всичко по пътя си. Тази вечер, всеки беше крив.
Лягах си между десет и два през нощта, различно. Не ми се спеше, влязох в банята и грабнах четката за зъби. Тя трепереше между пръстите ми, нещо ме преследваше отвътре.
- Всичко е толкова прибързано. Само днес се случиха толкова неща, от сутринта, когато той ми заяви, до сега, когато имам чувството, че ще..
- Успокой се, по дяволите! Всичко ще мине. - опита се да ме успокои Кларис.
- Какво ще мине, кое ще мине? Нищо няма да се оправи. Това е лудост, този човек е луд!
В началото го приех нормално. Едва сега осъзнах, че това може да е истина. Отпуснах се на кафявия диван в хола, и взех една пухена възглавница. Сигурно щях да започна да бия главата си в нея, докато не се позвъня на вратата.
- Сигурно е Дейвид, ставайй! - подпали от напрежение Кларис.
- Толкова късно? - вдигнах вежди и се изправих.
- Ами.. сигурно е пиян от любов. Хайде, отвори!
Наистина очаквах, че това може да е той, но физиономията ми придоби сериозен вид, когато отворих.
На вратата стоеше нисичък мъж, като лилипут, облечен в синя униформа, подобна на пиколо.
„Господи, Тайлър се нанася, и този му носи куфарите..“ - помислих си.
- Добър вечер.
- Добър.. - лениво започнах.
- Това е вашата рокля за сватбата. А ако не ви харесва ето още. - каза той и посочи количка, пълна с кутии.
Кутиите, съответно с по една рокля вътре, бяха около 10.
Взех всичко и го изпратих.

На следващия ден пробвах роклите, които Тайлър беше изпратил. Всички бяха много хубави, а имаше и доста размери. От роклите се харесах в няколко, но Кларис ме убеждаваше, че ми стои добре по-широк модел.
- Каквато си ми слаба, с някоя впита рокля, ще изглеждаш зле. С онази ще изглеждаш супер!
- По-добре да изглеждам като бременна, така ли? Не се подигравай..
Роклята ме правеше малко по-пълна, защото беше нарочно широка в ханша. Пред височината на Тайлър, щях да изглеждам ниска, плюс това. Всъщност, беше ми все едно. Не исках да съм облечена в нищо специално, не мислех..
- Знаеш ли, ще съм облечена в тази. - склоних накрая.
Целия ден премина в обличане и пробна прическа. Реших да оставя косата си така. Тя беше кестенява и къдрава. Майка ми някога все ми казваше, че мечтае за такива къдрици.. Нейната коса винаги е била къса, но най-ясно си я спомнях през последните и години, когато бе започнала да побелява..

happy girl · 2013-09-01 20:09:07

Давай неекст ^-^

petyyxbabyy · 2013-09-02 08:40:09

Некст.

nedi · 2013-09-02 15:27:51

В сряда стигнах до местната бакалия, за да напазарувам. Всяка сряда ходех там, и се връщах с пълни торби. Кларис беше доста заета покрай своите животни и не се видяхме този ден. Тайлър беше изпратил пак някакво човече, да ме уведоми, че венчавката ще е в района, щял да повика отец. На полето?! Интересно..
Четвъртък, сутринта.
Това беше последната сутрин, когато се будя неомъжена. Първата мисъл, която ме уцели, беше да избягам навреме. Погледнах през прозореца, но се отказах, когато видях някакви лилипути да стоварват дълги маси и кашони с храна. Беше пълно с работници. „Никакъв шанс да се отърва..“ - помислих си.
Погледнах към задната врата, но знаех, че няма смисъл..
Влязох в банята и пуснах ваната. Когато тя се напълни, изсипах пяна за вана, съблякох се и се потопих вътре. Никога не се къпех с гореща вода. Винаги беше с хладка или студена, дори през зимата не я пусках най-гореща..
След като се изкъпах, се върнах в спалнята си, където облякох роклята. Оглеждах се продължително, оглеждайки всеки детайл по себе си.
Бях се унесла, докато не чух да се чука на вратата.
- Сара, хайде, готова ли си вече? - беше Кларис.
- Влез. - казах, след което взех гребена.
Разресах косата си, която светеше от слънчевите лъчи, проникнали в стаята. Обеците от бяло злато също блестяха.
- Тези къдрици.. - захласна се Кларис.
Усмихнах се фалшиво, не ми беше до радост.
- Дали Дейвид ще дойде? - казах, сякаш на себе си.
- Не мисли за Дейвид, а за днешния ден! Ти се омъжваш, момиче! Мисли за съпруга си..
- Ако държи на мен, трябва да дойде.. - продължих аз.
- Той няма да откъсва поглед от теб, само, за да се чувстваш виновно. Той е такъв.. Злопаметен, отмъстителен..
- Отмъстителен.. - повторих.
Кларис облече къса рокля цвят тюркоаз, и сви русата си коса на кок.
- Знам, че изглеждам ужасно, но ще потърпя няколко часа. - заяви тя, появявайки се с този тоалет, няколко минути по-късно.

На "церемонията" нямаше гости. Повиках близки приятелки (всички от които бяха неомъжени, пълни лелки.. Кларис беше най-слаба от тях, факт), а Тайлър, свои хора. Нямаше арка, нито някаква украса, бяхме под открито небе. Венчавката беше най-обикновена за екстравагантността на Тайлър. Можеше да бъде много по-хубаво, но това нямаше значение за мен, защото не го обичах.. Когато отпред застана отецът, аз все още се озъртах нервно, с цел да не ме забележат, че търся с поглед някого. Очаквах Дейвид да дойде, да отправи зъл поглед, и да отмине. Поне да го видя за миг, преди да отдам душата си на друг..
С Тайлър се обърнахме един към друг, а той хвана ръцете ми. Исках да се отдръпна от него, да го халосам с нещо и да изкрещя „Махни се от мен!“. Вместо това обаче, се опитах да се усмихна лъчезарно. Тайлър също се усмихна.
Беше искрен, но не и аз...
Най-голямата грешка в живота ми изобщо, бе да подпиша. Всичко това беше глупост. Идваш днес, утре се женим. Защо?! Заради една проклета земя.. „Да бях взела пушката на Кларис! Колко съм глупава.“ - помислих си аз, сред всички мисли, които ми се въртяха в главата.
Първият ни сватбен танц с Тайлър не беше нещо особено, но го гледах в очите, а наблюдавах настрани. Сватбената торта пък почти нямаше вкус, а парчето в чинията ми все не свършваше. Не можех да гледам пръстена на ръката си..
- Не ти ли харесва? - приближи се Кларис.
Тайлър не ми обръщаше толкова внимание, занимаваше се с негов близък. Не и отговорих, само свих рамене.

happy girl · 2013-09-02 18:38:49

Некст

viktoriq_biserova · 2013-09-03 13:41:27

Некст

petyyxbabyy · 2013-09-03 14:48:56

Некст.

nqkfa_si_tam · 2013-09-03 17:07:39

Ощееее, Недииии!!!

nedi · 2013-09-03 20:59:21

Лампионът, който получих като сватбен подарък от Кларис, беше хубав, но не му обърнах достатъчно внимание. Умът ми беше другаде. Различни мисли пробягваха бързо през ума ми.. Чувствах се толкова безпомощна, да се боря за каквото и да е. Не бързах да се омъжвам, не исках да се бърза толкова. Така и не разбрах защо Тайлър настояваше за тази сватба. Щях да разбера скоро..

Не исках този момент да идва. Никога.
Беше късно вечерта, а оскъдните гости се разотиваха.
- Кларис, трябва да се измъкна от това.. - споделих.
- Не можеш да бягаш вечно. - усмихна се тя и си тръгна.
Имах до себе си мъж със страхотно тяло и чар, но не го исках. Черните му очи, погледът и енергията, която излъчваше, подкосяваше краката на толкова жени. Всички мечтаеха за него.. Биха се избили, коя е най-достойна за него, и с кеф всяка една би разкъсала ризата му.
Между нас с Тайлър нямаше нищо, и не исках да има. Не исках да се влюбвам в него, нито да го допусна до сърцето си. То беше затворено, а ключът беше само в Дейвид.
Мисълта за него ме изгаряше отвътре. Само той беше в мислите ми, не знаех как да постъпя.
Дали не трябваше да продължа, както трябва? Може би с Тайлър ще си струва? Не, просто не мога.. Не е лесно.
Въпреки обърканите си мисли трябваше да съблека булчинската си рокля и да се оставя на Тайлър. Да, не мога да бягам вечно.
Усетих, че въздухът в стаята се промени. Влезе сякаш студенина, заедно с влизането на Тайлър. Беше висок и мускулест, стоеше пред мен. Сковах се на място, когато беше толкова близо. Нощницата ми, прилепна по кожата ми плътно, настръхнах. Минималното разстояние между нас ме смущаваше, беше толкова далечен и непознат за мен. Не исках да го опознавам.. Не исках и да ме целува. Устните му бяха студени, а аз дори не му отвърнах. Той ме хвана през кръста и ме притисна към себе си. Усетих силата му. Сякаш въздухът ми спираше, бях като притисната. Той захапа устните ми, спусна се към шията ми, но усетих грубост и студенина. Не чувствах нищо, и цялата нощ нямаше да чувствам..
Бях сигурна, че идва ред да свали нощницата ми, когато на вратата силно се почука.
- По дяволите - изсъска Тайлър, и с нежелание отвори леко.
- Господине, вашата къща, тоест ранчото, където живеехте е подпалено. Гори. Ранчото, където живеехте.. - повтори негов човек.
Тепкаше се толкова смешно, говореше на Тайлър, все едно е малоумен. И не беше късно да се окаже наистина такъв.
- Какво?! Мамка му.. - той се облече побеснял и излезе.
Тази нощ се спасих. Каква първа брачна нощ само.. Но и не кипях от желание да спя с него..
Той, заедно с всичките му хора бяха на мястото на пожара, затова останах сама вкъщи. Излязох от спалнята и минах по коридора, за да стигна до кухнята и да изпия нещо.
Изпих на екс останалия „Севън ъп“ и изгасих лампата в коридора. Някой хвана ръката ми по пътя за стаята.

#26 2013-08-30 09:48:58

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#27 2013-08-30 10:58:09

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#28 2013-08-30 12:03:24

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#29 2013-08-30 12:07:23

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#30 2013-08-30 12:23:17

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#31 2013-08-30 12:28:08

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#32 2013-08-30 14:55:31

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#33 2013-08-30 19:16:08

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#34 2013-08-31 17:58:59

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#35 2013-08-31 18:52:32

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#36 2013-08-31 18:55:10

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#37 2013-08-31 20:52:31

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#38 2013-08-31 21:04:44

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#39 2013-09-01 08:38:21

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#40 2013-09-01 08:44:37

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#41 2013-09-01 12:47:25

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#42 2013-09-01 15:12:11

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#43 2013-09-01 20:09:07

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#44 2013-09-02 08:40:09

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#45 2013-09-02 15:27:51

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#46 2013-09-02 18:38:49

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#47 2013-09-03 13:41:27

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#48 2013-09-03 14:48:56

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#49 2013-09-03 17:07:39

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#50 2013-09-03 20:59:21

Re: Сред земите на Невада / Завършена

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook