Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

sunshinee™ · 2013-08-31 19:33:40

Връщам се в стаята си и преравям гардероба за дрехи. Всичко вътре е една огромна камара от блузи, суичъри, потници и още блузи. И въпреки това никога нямам какво да облека.
Накрая намирам една обикновена дълга бяла тениска, която обличам, хващам черните си дънки и ги нахлувам набързо. Сресвам мократа си коса, обувам си чорапи, чехли и отново се домъквам в банята. Взимам сешоара и изсушавам косата си за доста кратко време.
И така, вече отново имам цивилен вид и мога да изляза. Решила съм да посетя бабата на Алекс и да ѝ помогна с каквото мога, докато него го няма. Също да ѝ съобщя новината, за да не е твърде изненадана, когато види внука си в инвалидна количка.
От тази мисъл сърцето ми се разкъсва още повече. Представяте ли си да видите момчето, което ви е като дете, да се прибере в инвалидна количка, без един крак? Ако това се случи с моето дете, не бих могла да го понеса.
- Къде отиваш?
Заковавам се на място точно пред входната врата с протегната към бравата ръка. Обръщам се и се усмихвам за част от секундата.
- Ами мислех да се поразтъпча малко. Все пак стоях на легло цяло денонощие, като изключим единственият път, когато отидох до тоалетна.
Баща ми отпива дълга глътка от кафето си и ми тегли един поглед от глава до пети. Очевидно преценява дали казвам истината. Но в случая няма защо да се притеснявам, защото къщата на Алекс е чак в другия край на града, и това може да се нарече дълга разходка.
- Добре. Пази се - продумва най-сетне татко и забива поглед във вестника, постлан на масата точно до чашата му.
- Разбира се - казвам и побързвам да се изнижа.

**************

Вече съм само на една улица разстояние от къщата на Алекс и баба му. Оглеждам се за коли и щом установявам, че няма, бързам да пресека. Скоро пред погледа ми се разкрива въпросната къща. Не е нищо особено - обикновена къща с веранда и цветя. Но не всичко красиво крие в себе си щастие, нали така?

nqkfa_si_tam · 2013-08-31 20:55:39

Ощеееееееееееееееее!!!!!

girlcheto · 2013-08-31 20:58:18

Ощеееееееееееееееее!!!!!

littlepartofme · 2013-08-31 21:02:37

Ощеееееееееееееееее!!!!!

bebche__:) · 2013-08-31 21:12:12

Ощеееееееееееееееее!!!!!

pipi11 · 2013-08-31 22:28:36

Ощеееееееееееееееее!!!!!

Костова baby * · 2013-08-31 22:55:09

Нееееееееееееекстттт!

sunshinee™ · 2013-09-01 08:07:00

Спирам пред вратата на къщата и надниквам през прозореца. Няма никой. Почуквам. Никой не отваря. Почуквам още един път и чувам шумолене. След миг вратата се открехва и чувам глас:
- Кой е?
- Ъм, г-жо Адамс?
- Да?
Въздъхвам.
- Здравейте, аз съм приятелка на Алекс.
Вратата изведнъж се отваря изцяло и аз виждам стара жена, нисичка, но много слаба. Тя ме оглежда от глава до пети.
- Познаваш внука ми? - пита тя с дрезгав гласец.
Кимвам.
- Бях с него в болницата.
- Влизай, влизай! - възкликва тя и се отдръпва от прага.
Аз пристъпвам вътре. Прави ми впечатление една голяма ракла, върху която има много снимки. Разпознавам човека на снимките. Алекс. На стената над раклата са окачени още снимки в рамки, грамоти и други постижения. Сърцето ми се стопля, когато ги виждам.
- Седни - посочва ми дивана.
Отивам до там и се намествам.
- Искаш ли нещо за пиене?
- О, не, няма нужда! - възкликвам - Дойдох, за да поговорим за Алекс.
Г-жа Адамс сяда на фотьойла до мен и впива поглед в очите ми.
- Разбрах, че е имало инцидент с брадва. Едва не е отрязал крака си, нали? - започвам аз.
Тя се просълзява.
- Да. Цепеше дърва на двора, а аз правех вечерята, когато чух силни викове отвън. Излязох... - въздъхва тежко и избърсва сълзите си - и го видях на земята. От крака му течеше кръв. Много кръв. Уплаших се и веднага звъннах на бърза помощ. Но знаеш ли кое най-много ме плашеше?
- Кое?
- Да го гледам как той се мъчи, докато лекарите дойдат. Виковете му и звуците, които издаваше, бяха ужасяващи. Боях се, че ще го загубя завинаги.
Очите ми се насълзяват и след миг вече се усещам как плача. Ужасно е, наистина ми е много мъчно и за Алекс, и за баба му.
- Той е страхотен човек - въздъхвам през сълзи. Не знам дали искам да ѝ кажа новината. И без това е съсипана, ще е доста гадно от моя страна да сипя сол в раната. Вместо това решавам да подема друга тема. - Разкажете ми за Алекс. Какво е станало с родителите му, как сте решили да го приемете под крилото Ви и всичко.
- Ами Алекс... започна ето така...

nqkfa_si_tam · 2013-09-01 08:47:47

Ощееееее, моля теее!!!

sunshine5383 · 2013-09-01 09:50:20

Ощееееее, моля теее!!!

Костова baby * · 2013-09-01 11:07:32

Ощееееее, моля теее!!!

sunshinee™ · 2013-09-01 11:37:50

- Когато Алекс се роди, майка му беше още на 17 години, а баща му на 19. Бях с тях, когато се проточи раждането. Отначало всичко беше наред, дъщеря ми беше твърдо решена, макар и още тинейджър, да отгледа бебето, а аз ѝ помагах с каквото можех. Керъл... така се казваше тя. Керъл и Джим. Едно младо щастливо семейство. Но щастието не продължи дълго. Когато Алекс стана на годинка, на Керъл ѝ откриха рак на гърдите. Бореше се с всички сили, но... изгуби битката. Джим беше съсипан. Той я обичаше до полуда. Дни наред не говореше, затваряше се в спалнята и стоеше там с часове. За бебето се грижех аз. - настъпва пауза. Г-жа Адамс избърсва с една кърпичка сълзите си и се изкашля тихо. Аз от друга страна също се бях просълзила вече. - Един ден - започва отново тя - намерих трева по пода. Такава трева, за пушене. Попитах Джим какво е това, а той отвърна, че не е негова. Но когато излезе навън, аз влязох в спалнята му и видях всичко. Наркотици, алкохол. И това го съсипа. Съсипа го още същата вечер, когато разбрах за всичко това. Беше късно през нощта. Телефонът звънна и аз вдигнах. На телефона беше полицай. Съобщи ми, че Джим се е самоубил. Беше ми много тежко, едвам свързвах двата края. Правех всичко по силите си, за да осигуря храна, вода и подслон на Алекс.
- Божичко - прошепвам и слагам ръка пред устата си. От очите ми вече се стичат сълзи като водопад.
- Алекс израстна като сираче! - проплаква тя - В училище му се подиграваха, защото не носеше хубави дрехи и обувки. Той не си признаваше, но аз съм го сварвала да стои в ъгъла на стаята си и да плаче. Не беше честно, той не заслужаваше това.
- Толкова съжалявам - едва продумвам, - но заради всичкото това страдание сега Алекс е невероятен човек, а не разглезено хлапе.
- Така е. Прави всичко за мен, ВСИЧКО. Започна работа на 13 години, за да ми помага да си изкарваме хляба. Не знам какво ще правя, ако го загубя... - гласът ѝ се разтреперва - просто няма да го понеса.

Костова baby * · 2013-09-01 12:01:30

Милият Алекс.. давай следващата част по-бързоо!!!!

cool c · 2013-09-01 12:09:47

Милият Алекс....!
Ощеееее!!!

girlcheto · 2013-09-01 12:10:13

За малко да ме просълзиш и мен. Давай следващата част! :p

bebche__:) · 2013-09-01 12:46:43

Милият Алекс.. давай следващата част по-бързоо!!!!

pipi11 · 2013-09-01 15:42:34

За малко да ме просълзиш и мен. Давай следващата част! :p

sunshine5383 · 2013-09-01 18:12:59

Давай следващата част! :p

marleyandme · 2013-09-01 20:22:57

Давай следващата част! :p

ronnyy · 2013-09-01 20:24:39

За малко да ме просълзиш и мен. Давай следващата част! :p

Billy_and_Tomy! · 2013-09-02 00:19:06

Милият Алекс.. давай следващата част по-бързоо!!!!

cool c · 2013-09-02 08:24:18

Нееееееееееееекстттт!

sunshinee™ · 2013-09-02 08:27:58

Мислех да пусна некст-а още снощи, но ме домързя както и да е, заповядайте;

Поглеждам към часовника. Часът е 12:40. Леле, кога стана обяд? Решавам, че трябва да си вървя вече. Достатъчно досаждах.
- Ъм, аз трябва да се прибирам. Баща ми ще ме чака.
Г-жа Адамс ме поглежда и се усмихва. И тази усмивка ме стопля. Напомня ми за мама.
- Няма да те задържам. Но може ли да ми направиш една услуга, моля те?
- Да, разбира се! - възкликвам.
- Върви в болницата и виж как е Алекс - въздъхва тя.
Усмихвам се и слагам ръка на рамото ѝ.
- Разбира се. Още днес ще отида, обещавам.
Изправям се и опипвам джобовете на дънките си, за да проверя дали не съм забравила нещо и дали всичко е тук. Телефон, ключове, пари за такси за всеки случай и да, всичко е тук.
Отварям вратата и баам! Навън вали като из ведро! И така като гледам, май няма да спре скоро. Правя крачка назад и поглеждам към бабата на Алекс.
- Е, май ще се наложи да поостанеш още малко тук - усмихва се тя.
- Аз.. не искам да ви преча.
Тя сбърчва нос.
- Ни най-малко, Джулия! Хайде, затвори вратата и сядай! Аз ще направя нещо сладко за хрускане, докато дъждът отмине.
- Благодаря Ви много! - възкликвам и се усмихвам широко.
Г-жа Адамс отива в кухнята, а аз отивам до раклата със снимките. На едната от тях бебето Алекс е в едно корито, хванал е шампоана и сапуна и се усмихва сладко. На друга пък е вече по-голям с ученическата чанта в ръка, зализан перчем и костюм. На трета времето прави скок назад и виждам жена, прегърнала бебето си, а до нея едър мъж докосва нослето му. Това вероятно са Джим, Керъл и Алекс. Керъл ми напомня на мама. Имат много голяма прилика. Били са щастливи. Но никога не знаеш как в един миг животът ти може да се преобърне наопаки.

katrin456.1997 · 2013-09-02 09:11:17

Нееееееееееееекстттт!

sunshine5383 · 2013-09-02 09:22:09

Нееееееееееееекстттт!

#251 2013-08-31 19:33:40

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#252 2013-08-31 20:55:39

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#253 2013-08-31 20:58:18

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#254 2013-08-31 21:02:37

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#255 2013-08-31 21:12:12

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#256 2013-08-31 22:28:36

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#257 2013-08-31 22:55:09

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#258 2013-09-01 08:07:00

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#259 2013-09-01 08:47:47

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#260 2013-09-01 09:50:20

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#261 2013-09-01 11:07:32

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#262 2013-09-01 11:37:50

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#263 2013-09-01 12:01:30

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#264 2013-09-01 12:09:47

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#265 2013-09-01 12:10:13

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#266 2013-09-01 12:46:43

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#267 2013-09-01 15:42:34

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#268 2013-09-01 18:12:59

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#269 2013-09-01 20:22:57

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#270 2013-09-01 20:24:39

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#271 2013-09-02 00:19:06

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#272 2013-09-02 08:24:18

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#273 2013-09-02 08:27:58

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#274 2013-09-02 09:11:17

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#275 2013-09-02 09:22:09

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook