Сред земите на Невада / Завършена

nedi · 2013-08-27 12:58:22

От малка нямам родители. Те починаха, когато бях още в училище. По онова време имаше някаква болест, която покосяваше само възрастните, разболяха се, и всичко приключи. Живеехме в хубава вила край Лас Вегас, щат Невада. Зад нея има слънчогледови поля и лозя. И все още живея там, сама. Големият ми брат отказваше да се примири, че сме фермери, и искаше богат живот. Напусна Лас Вегас, и от Невада се упъти към Аризона. Веднага щом майка и татко умряха, замина. Не му пукаше, че аз съм още дете, затова от 18 годишна, досега - живея сама. Изминаха 10 години. Не съм се чувала с Брендън оттогава, и не искам да го чувам. Той си отиде, без да каже нищо.
Наследството остана само за мен, татко се отрече от брат ми, щом той каза, че не иска „тъпия добитък, нито селския живот“ преди време.
Заживях сама, развих добитъка и свикнах. Ратаите в обора ми казваха, че съм мъжко момиче. Пренасях сено, можех да кося трева, грижех се за малките на животните, не очаквах помощ от никого. Справях се.

Прекрасното майско слънце изгря и подаде лъчи през прозореца на стаята ми. Винаги се събуждах, щом то проблеснеше в стаята ми. Това ставаше винаги към 7. Будилникът показваше 7:32. Е, бях близо. Взех си душ и се облякох. Подбрах джинси и потник, върху който винаги носех дънков елек с копчета, обух ботуши, завързах бандана на врата си и взех въже. Косата ми още беше влажна, затова не взех шапката си. Стигнах до обора, който беше до къщата. Слънцето светеше през яслите. Сложих седлото на коня си и го потупах.
- Едуардо, готов ли си за разходка, скъпи? - попитах.
Обичах да му се радвам. Обяснявах му маршрута, къде щяхме да минем този път. Всяка сутрин яздех на различни места, и никога не се знаеше. Тъкмо щях да взема въжето и да отпраша с коня, когато дойде Тереза.
- Госпожице Сара, някакъв мъж Ви търси. Много е настоятелен. - прекъсна ме тя.
- Какво иска толкова рано? - сбръчих вежди.
- Не знам, госпожице. Чака Ви пред къщата.
Запътих се натам.

* Това ще е последната история, която пиша тази година. През учебната година ще е малко напрегнато, и няма да имам време да се занимавам с писане. Надявам се, тази ще я завърша до 15-ти септември, ако има интерес.

viktoriq_biserova · 2013-08-27 13:06:58

Доста интересно начало...Ще я следя!!

nqkfa_si_tam · 2013-08-27 13:15:20

Има, има интерес!! Пускай некст!!

petyyxbabyy · 2013-08-27 14:31:50

Както винаги много заинтригуващо! Продължавай!

geri18 · 2013-08-27 16:04:17

Пускай некст!!

littlepartofme · 2013-08-27 18:49:19

Както винаги много заинтригуващо! Продължавай!

privaтe Love · 2013-08-27 19:17:48

Некст!

happy girl · 2013-08-27 19:58:24

Ощее <3

nedi · 2013-08-27 20:14:25

Очаквах да видя някой отчаян каубой, на когото кравата е болна. Често ме посещаваха такива, умеех да боравя с ветеринарните лекарства. Но не - срещу мен стоеше висок мъж. Нямаше два метра, но метър и деветдесет - може. Той вдигна главата си, щом видя да се приближавам. Изпод каубойската му шапка успях да видя дръзкия му поглед. Брадата му беше леко набола, което го правеше много привлекателен. Имаше и тръпчинка. Чувствах се като закована на място, не очаквах да е толкова страхотен.
- Добро утро. Аз съм Тайлър Джеймс. Имате много хубава земя.
- Добро утро. Аз съм Сара Кобейн. - подадох ръката си.
- Искам да купя цялата територия на това поле, която е от 6 декара.
- Не се продава, съжалявам.
- По-добре да я "купя" аз, отколкото данъчните застрахователи да ви натикат зад решетките за това незаконно имущество. Предлагам сто хиляди, за да не сте ощетена. Достатъчно пари са, за да се пренесете в големия Лас Вегас, в някой апартамент. - обърна се той, готов да си тръгне.
- Момент, момент.. Кой Ви каза това? С какво право идвате и ми говорите тези неща? - избухнах.
- Нямате права над тази земя, нито е позволено тук да се развива добитък, или да се живее. Има закон.
След неловко мълчание, той завърши:
- Помислете над това, ще се върна утре, за да чуя решението Ви, Сара..

Той се качи на коня си и тръгна. Тогава видях, че Дейвид идва. Беше най-добрият ми приятел, познавах го откакто се бях родила. Той живееше на няколко километра от тук, също се занимаваше с добитък.
- Не е възможно.. - прошепнах и седнах на тревата.
- Сара, Сара.. Какво искаше този?
- Тайлър Джеймс, твърди, че земята не е законна и трябвало да се изнеса. А аз имам документ, не може да идва и да ми говори обратното..
- Иска да те измами. До колкото знам той е претендент и иска на всяка цена тази територия. Не му се давай.

nqkfa_si_tam · 2013-08-27 20:16:38

Некстт!!

happy girl · 2013-08-27 20:48:58

Некст!!

viktoriq_biserova · 2013-08-28 07:13:45

Некстт!!

littlepartofme · 2013-08-28 14:26:39

Некстт!!

nedi · 2013-08-28 18:57:51

Cowboy+and+white+horse.jpg

- И да, явно точно това крои.. - отговорих.
Сбогувахме се и влязох у дома.
Не знам дали тук е момента да спомена, че бях влюбена в Дейвид, но той едва ли имаше същите чувства към мен. Не беше от най-мускулестите мъже, но имаше чувство за хумор и се чувствах добре, когато бях с него. Беше истински. Може би Тайлър беше по-привлекателен, но аз исках Дейв. Доста добре криех чувствата си, и може би никога нямаше да му го кажа.
Но не затова мислех в момента.. Нима подлата лъжа за незаконността е щяла да помогне на Тайлър, за да получи всичко? Нямаше да си тръгна от тук.
Прегледах документа, и копието, доказващи, че тук може да се живее или строи. Имах пълното право да живея на това място.

Следващия ден нямах търпение да дойде Тайлър, и да оправим нещата. Най-сетне дойде към два следобед. О, Господи - защо ми го причинява?! Беше без риза, направо щях да си падна. Но въпреки плочките му, които ми бяха слабост, събрах смелост да викна срещу него.
- Какво искате да постегнете с лъжите си? - бутнах листа в лицето му.
- Добре, госпожице. Земята е ваша, но не можете да оправдаете заемите, които имате.
- Да, за това знам още от нашите. Казвали са ми, че дължим около петдесет хиляди за поддръжка, но това е различно от това, което ми казахте вчера.
- И все пак искам да купя земята. - не отстъпи той.
- Няма да стане. Не мърдам от тук! - тропнах с крак.
- Искам тази земя, както желаете. - отвърна ми той и поведе коня си към обора.
Тръгнах след него, за да видя какво ще търси там. Върза го в конюшнята близо до моя.
- Какво правите? - попитах настойчиво.
- Това е новият дом на Джаред. Конят ми.
Той тръгна към къщата отново, а аз не се отлепих от него. Мина под навеса на верандата и дръпна дръжката на бравата.
- Какво правите?! Каква е тази наглост? - побеснях.
- Искате да се изнесете или не - аз ще живея тук. Нанасям се.
- Но, нямам втора спалня за вас. - отговорих му, за да се откаже и да се махне.
Уви, стана по-лошо.
- О, значи трябва да се оженим, за да делим едно легло. Какво ще кажете?
Помислих, че се шегува.
- Приемам. - на шега му отговорих.
Той изглежда беше сериозен. Не очакваше да му отговоря с „да“, но беше доволен.
- Остават два дни до щастливия ти ден.. Ще ти изпратя рокля, всичко.. След сватбата се нанасям официално. - завърши той и замина пеша.
„Как може да е толкова нахален?! О, Господи..“ - помислих си наум.

happy girl · 2013-08-28 19:31:52

Некст!! И ако може повече снимки на такива каубои

privaтe Love · 2013-08-28 20:04:46

Некст!! И ако може повече снимки на такива каубои

Подкрепям!

bebche__:) · 2013-08-28 23:28:49

Некст!! И ако може повече снимки на такива каубои

nqkfa_si_tam · 2013-08-28 23:32:25

Нееекст!!

littlepartofme · 2013-08-29 06:43:41

Нееекст!!

nedi · 2013-08-29 20:42:48

Срещнах Дейвид следобяд, докато се разхождах пеша в областта. Щом ме видя, той слезе от коня си.
- Какво стана, оправихте ли проблема със земята? - попита ме.
- Ще се омъжвам.
- Не е възможно.
- Ще се омъжвам. - повторих.
- Не е възможно, не може да бъде.. Как си могла да се съгласиш?!
- Дейв, какво общо с теб има сватбата? Зависиш ли от нея?
- Зависи.. Аз.. ще те изгубя! Но ти няма да го осъзнаеш.. От вече десет години не мога да събера смелост да ти го кажа, а сега те виждам как си отиваш с друг.. И сега няма да ти го кажа. Достатъчно.
В погледа му имаше огорчение. Самия той не вярваше, че толкова бързо е способен да ми каже всичко, макар и не директно. Случи се толкова бързо, че онемях.
- Чакаше да се омъжа за друг, за да ми го кажеш ли? Знаеш ли.. - започнах, но спрях защото той ми обърна гръб и тръгна бясно с коня си.
Заваля пороен дъжд а аз го проследих с поглед как се отдалечава. Тръгнах към къщи тичайки. Видях Кларис да идва. Вятърът беше много силен, а тя придъражаше шапката си с ръка.
Кларис беше най-добрата ми приятелка. Не и обърнах особено внимание, защото бях замислена за Дейвид. Не можех да повярвам още на ушите си. По дяволите!
- Хей, Сара..
- Здрасти, какво те води насам в този дъжд?
- Хвана ме дъжда и ето ме! Реших да видя какво прави дружката ми. - засмя се.
Остави коня си при останалите. Видях този на Тайлър, и се сетих, че скоро нямаше да живея сама..
Прегърнах я и влязохме вътре. Беше мокра до кости, както и аз. Плитката, която тя обичайно си връзваше, беше развалена. Свали шапката си и се настани на стол в кухнята.
- Чакай, ще ти дам нови дрехи.
- Няма да е зле. - засмя се тя.
Беше на тридесет и пет години, чувствах я като по-голяма сестра. Беше печена и даваше добри съвети.

littlepartofme · 2013-08-29 20:47:10

Интересно, некст?

bebche__:) · 2013-08-29 20:58:21

Некст

happy girl · 2013-08-29 21:18:17

Некст! :р

DamonGirl · 2013-08-30 07:58:49

Некст !

petyyxbabyy · 2013-08-30 08:08:50

Продължавай!

#1 2013-08-27 12:58:22

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#2 2013-08-27 13:06:58

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#3 2013-08-27 13:15:20

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#4 2013-08-27 14:31:50

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#5 2013-08-27 16:04:17

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#6 2013-08-27 18:49:19

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#7 2013-08-27 19:17:48

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#8 2013-08-27 19:58:24

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#9 2013-08-27 20:14:25

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#10 2013-08-27 20:16:38

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#11 2013-08-27 20:48:58

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#12 2013-08-28 07:13:45

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#13 2013-08-28 14:26:39

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#14 2013-08-28 18:57:51

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#15 2013-08-28 19:31:52

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#16 2013-08-28 20:04:46

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#17 2013-08-28 23:28:49

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#18 2013-08-28 23:32:25

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#19 2013-08-29 06:43:41

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#20 2013-08-29 20:42:48

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#21 2013-08-29 20:47:10

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#22 2013-08-29 20:58:21

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#23 2013-08-29 21:18:17

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#24 2013-08-30 07:58:49

Re: Сред земите на Невада / Завършена

#25 2013-08-30 08:08:50

Re: Сред земите на Невада / Завършена

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook