Pages: 1
#1 2013-08-13 16:29:57
- Cookiee
- Member
- Registered: 2011-10-01
- Posts: 47
Re: Момичето на Дявола
Тя беше едва на 16, а вече мразеше всичко.Себе си, приятелите и близките си и изобщо всичко, което и напомняше че е жива.В речника и никога не бе присъствала думата щастие и тя не искаше дори и да знае какво означава. Единственото което изпитваше беше жаждата за мъст. Тя искаше да отмъсти на хората довели я до това положение, да им покаже, че има и по важни неща от личното щастие и богатство.. например нуждата да дишаш.
Беше точно 7:00 сутринта. Телефонът и иззвъня в странна и дразнеща мелодия, която сякаш прониза слепоочията и с нажежени игли. Тя нервно се изправи погледна към телефона си и побърза да изклучи алармата. Разтърка леко очите си, за да проясни погледа си колкото се може повече, но не успя. Виждаше само неясните силуети на предметите около нея.Затвори очите си за миг и прошепна:
-Дори и със затворени очи виждам живота си, едно голямо и кръгло НИЩO.
-Пушенето вреди на сърцето
-Лубовта също.. 
Offline
#2 2013-08-13 19:11:35
- ronnyy
- Member
- Registered: 2012-03-04
- Posts: 101
Re: Момичето на Дявола
Давай некст харесва ми 
Offline
#3 2013-08-13 20:06:24
Re: Момичето на Дявола
Давай некст харесва ми
Понякога съм пара, понякога съм лед. И във всичките си превъплъщения съм полезна, непотребна, а понякога — отровна.Защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.Защото приемам да съм част, не цялост.Защото съм много неща, не едно.Защото не съм повече от това, което съм.Нито по-малко.
Offline
#4 2013-08-14 05:21:06
- Cookiee
- Member
- Registered: 2011-10-01
- Posts: 47
Re: Момичето на Дявола
Тя стана от леглото и отиде до банята. Изми лицето си и се загледа в огледалото. Имаше хубава и стройна фигура, която бе постигнала заради многото подигравки от съученичките и.Косата и беше с цвета на абанос, а очите и черни и дълбоки като бездънни ями.Но тя не обръщаше внимание на това, за нея тя си беше все още малкото и грозновато момиченце на което всички се подиграваха, което винаги ходеше с рошава коса и разранени коленца.Което никой не зачиташе.Поглеждайки се в огледалото тя изпитваше само омраза и пренебрежение към себе си.
Мислите и бяха прекъснати веднага щом ротвайлерът и на име Брут влезе в банята.Той весело размахваше опашка, скачайки около нея.Тя леко се присви към него и го погали. Брут беше единственото нещо, което и бе останало.Тя не познаваше родителите си. Дори не знаеше името си, а и нямаше толкова близки до нея хора, за да се тревожи как ще я наричат.Побърза да измие зъбите си и излезе от банята. Търсеше повода на Брут, който не беше особенно трудно да намери. Стаята и беше чиста.Нямаше какво да прави през деня, а работеше вечер и за това не спираше да чисти.Тя хвана повода на Брут и побърза да го закачи за каишката му.
-Хайде Брут, време е за сутрешната разходка!- извика тя отваряйки вратата.
Кучето заподскача нетърпеливо напред, после малко се успокои и нервно започна да души. Тя го наблудаваше мислейки си какъв ли звяр ще може да създаде от това създание създадено да убива.След 30 минутна разходка вече беше време да се прибират. Тя дръпна леко повода на Брут за да му подскаже , че е време да тръгват. Той тръгна без да се съпротивлява, беше възпитан добре.
Щом се прибраха вкъщи тя нахрани кучето и отиде да си приготви закуската, въпреки че не беше гладна.Денят сякаш се изниза през пръстите и. Тя погледна към часовникът. Беше 21:15. След около 20 минути трябваше да посрещне поредният си ''клиент''. Трябваше да заклучи Брут и бързо го извика в банята, заклучи вратата.
-Почна се. - прошепна с въздишка тя.
Отиде в спалнята и побърза да се преоблече, клиентът и беше изпратил облекло, ако това изобщо можеше да се нарече облекло де, което трябваше да облече по време на ''работното си време'' с него.
-Пушенето вреди на сърцето
-Лубовта също..
Offline
Pages: 1