Фаталният Петък 13

prettybitchx · 2013-08-11 06:38:59

Хладна априлска сутрин. Все още лежах в леглото си, когато ме събуди звънът на телефона.Измъкнах ръката си някъде изпод завивките и напипвах телефона на нощното шкафче до леглото ми, когато най-накрая го намерих седнах в леглото и погледнах екрана. Беше приятелката ми Ванеса, веднага вдигнах не беше обичайно да ми звъни в пет сутринта.
- Ало.. - прочистих гласа си - Ало, Нес, какво има?
- Ани, имам ужасни новини, току що разбрах от Бил, че Синтия се е самоубила.
Не можех да повярвам на ушите си, истина ли бе това, което Ванеса казваше!? Отдавна не бях виждала Синтия, може би откакто завършихме училище, но бяхме приятелки..
- Ани, там ли си? Погребението ще е утре в 09:00ч. в сградата на Силвър Рийч, ще дойдеш нали, по заръка на Бил? Кажи и на онова момиче, което живее над теб,то познаваше Синтия, нали?
- Да, да познава я, аз .. Ще й кажа, непременно ще дойдем.
- Добре, ей, не се разстройвай, ще се видим утре..
Не можах дори да отговоря, Ванеса затвори. След тази новина не можех да заспя отново, станах и отидох в банята. Измих зъбите си и влязох под душа. Чувствах, че се задушавам, през цялото време мислех защо Бил не се е обадил лично на мен, дали той имаше нещо общо със смъртта на Синтия? Бил много често й изневеряваше, но тя го обичаше до полуда и не виждаше очевидното. Дали бе разбрала за някоя от приятелките му? Тези въпроси не ме оставяха на мира. Спрях душа и се подсуших, върнах се в стаята ми и започнах да ровя за дрехи в огромния гардероб, който не ми стигаше изобщо.. Облякох някаква случайна черна рокля и отидох в кухнята. Докато аз се оправях бе станало 06:30, сред дървените шкафове видях майка ми, правеше кафе за мен и нея както всяка сутрин.
- Добро утро Ани, как спа?
- Мамо, Неса ме събуди, спомняш ли си онова момиче от 9 клас, Синтия ?
- Аа, да, сетих се, което се премести от Испания нали? Какво за нея?
- Мамо, самоубила се е, утре съм на погребение, трябва да звънна и на Бренда, да отида до работата за да предупредя шефа, че ще отсъствам утре..
- Миличка,обади се първо на Бренда и отиди до работата, може да отидете заедно.
Майка ми ме прегърна и ми остави кафето на масичката до прозореца, който гледаше право към Айфеловата кула. Взех телефона от стаята си и се върнах в кухнята, сръбнах от горещото кафе и се обадих.
- Ооо, какво по дяволите? Ани, защо ми звъниш толкова рано..
- Бри, извинявай, че те будя, Синтия се е самоубила, утре е погребението, ще отидем ли заедно ?
- Казваш го сякаш ми пукаше за онази кучка..
- Бренда, престани, тя е мъртва. Ще отидем утре заедно в 09:00 часа - Силвър Рийч.
- Хубаво, а сега ме остави да спя..
Затворих, Бренда беше мургава и пълничка, на хладилника си имаше снимка на красиво женско тяло, която гледаше, когато й се доядеше сладкиш. Беше заядлива и забавна, но понякога и много дразнеща. Още не бях изпила кафето си, отидох в банята отново и вързах червената си коса, взех чантата си и обух обувките си. На излизане предупредих майка ми, че отивам на работа и тръгнах именно натам..

Това е новата ми история, след “Да обичаш чудовище„, 1 част е по-дълга, защото исках да се реванширам, че завърших предната история на най-интересното. Надявам се тази да Ви хареса, изразете мнението си за да знам да я продължа ли.

sunshinee™ · 2013-08-11 06:45:20

Струва ми се интересно, некст?

Костова baby * · 2013-08-11 10:25:00

Интересно,некст.

Psychopath · 2013-08-11 10:25:27

Некст?

prettybitchx · 2013-08-11 14:36:04

Най-накрая, смених няколко автобуса, но съм пред фотото. Работех като фотограф, занимавах се главно с фотосесии на някоя и друга самовлюбена мадама или малко бебе.. Отидох в кабинета на шефа ми. Той както винаги пушеше пура и говореше по телефона. Щом ме видя ми даде знак да го изчакам и да седна. Не след дълго той прекрати разговора си и ме помоли да бъда бърза, защото закъснява за някаква среща.
- Г-н Паркс, може ли утре да закъснея малко, на погребение съм.
- Ани, казах ти да ме наричаш Ричард, моите съболезнования, освободена си през целия ден, но на 15 април имаш фотосесия на г-жа Хейд, обади ми се лично, ако нямаш работа днес също може да си вървиш.
- Благодаря Ричард, ще проверя какво имам за днес.
Излязох бързо от кабинета на шефа си, проверих дневната си работа и извадих такъв късмет, нямах фотосесии. Прибрах се отново по същия път вкъщи, когато телефонът ми отново звънна. Беше леля Джулия.
- Ало, здравей лельо Джули!
- Ани нали знаеш, че на 15 имам рожден ден, елате с майка ти в 15 часа у дома.
- Разбира се, лелъо, но мама ще излиза извън града по работа, аз ще мога да дойда в толкова часа съм напълно свободна.
- Ще се видим тогава, чао миличка!
Леля затвори телефона, а аз тъкмо пристигах вкъщи. Качих се в апартамента.
- Мамо, канени сме на рожден ден на леля.
- Ах, бих отишла с теб, но знаеш, че трябва да отида в Реймс за няколко дни, ще й се обадя да я поздравя, но няма да мога да съм там. Ще изляза да купя подарък, а ти, ще си вкъщи нали?
- Да, мамо, тук ще бъда, изморена съм от новините сутринта, отивам да легна за малко, до после!
Отидох в стаята си и легнах на леглото да премисля всичко, трябваше да се приготвя за погребението на Синтия, да се занимавам с фотосесия на следващия ден и да ходя на рожден ден. Всичко ми се струваше толкова сложно.. Заспах.. Явно майка ми не е искала да ме събуди, защото се събудих сутринта в 08:00. Тя бе оставила подаръка на леля до леглото ми с бележка “отивам на работа„, подаръка беше една прекрасна статуетка на ангел с рози.. Леля обичаше розите, по-късно ще разберете какво ни караше да мислим така.. Беше време да се приготвя за погребението. Минах пътнишки през банята, бързах супер много. Вързах косата си на конска опашка и облякох едно черно сако с черна рокля, още оправях обувките си, когато на вратата се почука. Беше Бренда. Отворих й и продължих да обувам обувките си, от бързане явно просто не можех да се закрепя и да се обуя нормално, за това залитах из целия коридор.
- Добро утро, хей, още ли не си се оправила..
Кимнах в отговор, когато най-накрая се обух излязохме от апартамента, имахме късмет, че сградата за погребението беше наблизо и пред блока имаше такси. Качихме се..
- Хей, какво ще стане ако видим онзи сладур Бил?
- Бренда, престани..
- Какво, той отдавна те харесва, може пък да ти излезе късмета, нали знаеш, всяко зло за добро.. - каза тя подсмихвайки се..
- Бренда, ако мислиш, че ще тръгна с този самовлюбен женкар дълбоко се бъркаш..
След още малко спорове стигнахме пред сградата и Бренда бе принудена най-накрая да си затвори устата..
Имам възможност да ги правя по-дълги, дано Ви хареса, коментирайте за да видя да продължа ли историята..

Костова baby * · 2013-08-11 15:07:41

Пускай некст-а.

sunshinee™ · 2013-08-11 17:16:19

Пускай некст-а.

vili_ss · 2013-08-11 18:36:37

Харесва ми .. хайде,давай следващата част..

prettybitchx · 2013-08-11 19:13:11

Когато влязохме в огромната сграда първо посетихме рецепцията. Там ни дадоха по едно билетче с името и местонахождението на салона в който се състоеше пред-погребалната церемония.
- Извинете, госпожице, Вие ли сте Ани Уайт?
Мъжът на рецепцията ме спря и започна да ме оглежда.
- Да, аз съм, има ли нещо?
- Може ли да Ви задържа за малко?
- Разбира се. - кимнах на Бренда в знак да потърси салона без мен.
- Госпожице Уайт, седмица преди да почине, госпожица Синтия ми остави едно писмо и ваша снимка, телефона Ви също, аз съм нейн братовчед. Каза ми да Ви го предам, ако не съм Ви намерел до една седмица ме помоли да Ви звънна. Не съм отварял писмото, заповядайте.
- Благодаря.
Пуснах писмото в чантата си и се запътих към салона по стълбите. Какво ли беше това писмо, беше толкова подозрително, защо точно до мен? Намерих салона, тялото на Синтия беше разположено по средата върху един подиум, а около него малко столове може би три редици от по 5 стола. Бренда беше седнала най-отзад, всичко това видях само през огромната отворена врата от две части. На входа ме спря въпросният и подозрителен Бил.
- Ани, благодаря, че дойде.
- Моите съболезнования Бил, аз .. ще влизам. - Тръгнах да продължавам към салона.
- Наистина се радвам, че те виждам.. - Той ме дръпна за ръката и се усмихна.
Отговорих на усмивката му и побързах да продължа. Той беше висок и чаровен, но наистина беше огромен женкар. Седнах до Бренда, пред-погребалната церемония не бе започнала още. Когато я погледнах тя се усмихваше и повдигаше вежди.
- Какво?! - прошепнах.
- Знаех си, сладура още те харесва..
- Бренда, престани... Не го харесвам..
- Хаха, такъв е сексапил..
- Млъквай, започва..
Церемонията не продължи дълго, но онзи Бил седна точно до мен след като започна церемонията, разбира се, гледаше право в мен, а аз не смеех да извърна поглед. Щом всичко приключи и стана време да погребем Синтия повечето хора се разотиваха Бренда също ми каза, че си отива, но аз реших да остана. Бил чу това и щом всички тръгнаха към гробищата аз останах последна, изглежда Бил ме причакваше на изхода на салона, защото когато излязох ме спря точно там..
- Да отидем заедно?
- Добре.. - замислих се преди да отговоря, мислех само за писмото..

sunshinee™ · 2013-08-11 19:13:49

Некст

katrin456.1997 · 2013-08-11 19:20:18

Харесва ми .. хайде,давай следващата част..

vili_ss · 2013-08-11 19:35:12

Некст..

Костова baby * · 2013-08-11 21:27:37

Некст..

prettybitchx · 2013-08-11 21:45:33

Радвам се, че Ви харесва.

- Ани, какво стана с теб, никъде не съм те виждал след завършването, станала си много красива. - говореше той и не спираше да ме гледа.
Бързах да стигнем до гробищата и да се отърва от него. Мразех го, знаех, че има пръст в случилото се, нямах търпение да прочета писмото. „Как се прави на мил, глупак, ръси тонове нежнички глупости, които не са в стила му само за да ме вкара в леглото си.“ - Мислех си, каквото и да ми казваше не го поглеждах в очите, само кимах с глава.
- Защо не говориш, не те помня толкова стеснителна..
- Боли ме глава. - не го поглеждах, вярваше, че с чара си ще омае всяка, но на мен не ми правеше впечатление този безсърдечен идиот.. Той не каза нищо, най-накрая стигнахме до гробищата и опитах да се отдалеча колкото се може повече от него. Щом започнаха да заравят Синтия побързах да се измъкна незабелязано от погребението, мисълта за писмото не ме оставяше на мира. Видях такси и го спрях, качих се, съобщих адреса си.
Щом се прибрах вкъщи заварих мама да приготвя багажа си за Реймс, разказах й за случилото се. Майка ми беше страхотна, бяхме като приятелки, споделях с нея всичко, което ми тежеше. Преди време в Италия мама и тате са имали имение - Диана и Джак Уайт, но татко по-късно е починал от инфаркт, дори не съм го познавала, била съм на 6. Сега там живееха баба и дядо.
- Мамо, утре имам фотосесия на някоя си г-жа Хейд и след това ще отида на рождения ден на леля Джули. Още не си тръгнала, а вече ми липсваш.
- О, мила, ще се върна само след седмица, а ти внимавай с онзи, Бил нямам доверие на такива като него.. На времето.. - Мама започна с историите, които винаги започваха с „На времето..“ или „Когато бях като теб..“ Прекъснах я и я помолих да тръгнем към гарата, отидохме с такси, прашната гара беше както винаги - прашна и тъпкана с хора от какви ли не народности. Щом изпратих мама се прибрах също с такси. Изкъпах се, легнах си и заспах веднага.
Събудих се преди будилника, побързах да отида на работа, но или аз подраних или г-жа Хейд закъсняваше, погледнах часовника.. Да, богатите „заети“ мадами винаги закъсняваха, но най-накрая в фотото влезе една изискана, висока и стройна жена. Тя беше около 50-те, но имаше прекрасен вид, беше облечена в тъмно-син костюм от пола и сако с черна блуза под него. Сред тъмните й дрехи се открояваше косата й, вързана на небрежен кок - личаха ясно хилядите нюанси на русото. Тя свали тъмните си очила и ме огледа от главата до петите.
- Елис Хейд, фотосесия, извинете, че закъснях. - Имаше мек и приятен глас.
Представих се, започнахме работа. След около 2 часа снимки приключихме, тя ми плати, но ме и заговори.
- Самотна ми се струваш? Искаш ли да отидем на по едно кафе, струваш ми се свястно момиче.
Кимнах, заедно тръгнахме към едно скъпо заведение, поръчахме си по едно кафе и се заговорихме. Тя беше интелигентна и забавна жена, в погледа й се четеше топлина, разменихме телефоните си. Щом тя изпи последната глътка кафе, което бе останало в чашата й ме помоли да я извиня:
- Стана 14:00, бързам, извини ме, ще ходя на рожден ден у една приятелка след час, трябва да побързам, още не съм избрала подарък.
- Какво съвпадение, аз също отивам на рожден ден след един час.
- На чий рожден ден отиваш мила, може а се окаже, че ще ходим на едно място.
- Отивам на рожден ден на леля Джулия.
- Да, отиваме на едно и също място. Е, тогава ще се видим там, нали? До после!
Излязохме от заведението и поехме в противоположни посоки, радвах се, че открих приятелка, макар и да бях на 19 години, а тя на 50 духът й беше изключителен. Възхищавам се на тези хора..

sunshinee™ · 2013-08-12 06:08:32

Хайде некст

DamonGirl · 2013-08-12 06:26:55

Харесва ми. Некст !

vili_ss · 2013-08-12 08:05:21

Харесва ми. Некст !

prettybitchx · 2013-08-12 13:29:00

Прибрах се у дома, беше толкова празно без мама. Облякох някакъв потник и къси панталони за да ми е по-удобно. Побързах да отида при нея по-рано за да й помогна с нещо, вързах косата си някак - никак, много разпуснато - небрежно, но се получи добре. Взех подаръка за леля и хванах едно такси. Щом пристигнах влязох в къщата, вратата не беше заключена, но като позвънях никой не ми отвори. Явно леля Джули още беше заета. Прекосих целия коридор от единия до другия край на къщата, отворих стъклената врата и се озовах на задния двор, където винаги миришеше на рози. Прекрасните бели и червени цветя бяха навсякъде, леля беше изрисувала беседката, където щяхме да се черпим в рози. Щом я видях все още подреждаше масата. Но леля живееше сама, защо имаше 4 чаши и 4 вилици, явно още някоя нейна приятелка. Тя не обичаше да се събира с много хора.
- Ани, здравей мила!
- Лельо, честит рожден ден, това е за теб! - прегърнах леля и й подадох картонения плик с розите и статуетката вътре.
- О, мила, прекрасно е. Хайде, ела седни.
- Лельо, запознах се с една дама Елис, оказа се, че ще дойде тук също.
- Оо, познаваш Елис, да, тя ще дойде със..
Не довърши изречението си, защото се иззвъня на вратата, този път обаче леля чу звънът и изтича да отвори вратата. Чудех се къде ли е кучето на леля - Джино, беше сладур с който обичах да си играя като малка, но ето, че само си помислих за него и той дойде отнякъде. Седнах на тревата в двора и започнах да си играя с него като дете, за момент вдигнах поглед и видях Елис, в една прекрасна елегантна рокля, за края на април си беше доста горещо. Тя беше много красива, но когато погледнах по-добре видях как иззад нея се появи един строен, силен и висок младеж, може би на моите години, свалих погледа си веднага към Джино, който не ме оставяше на мира. С крайчеца на окото си видях как момчето откъсна една бяла роза, но явно се убоде и капка кръв падна на едно листо на розата, но той не я забеляза. Доближи се до мен, клекна и ми се усмихна, подавайки ми розата. Чувствах се неловко, защото аз си играех с лабрадора на леля, докато някакъв сладур се опитваше да ме впечатли. Взех розата и му благодарих, момчето беше срамежливо, защото се изчерви.Седнахме на масата, той седна срещу мен. Леля ни запозна - Крис, това е дъщерята на брат ми Джак, Ани Уайт, Ани, това е сина на Елис - Кристофър Хейд. Кимнах му и се усмихнах, но той не отделяше поглед от мен. Елис започна да ме хвали колко интелигентно момиче съм, но аз просто не смеех да обеля и думичка. Крис ме гледаше и се усмихваше странно, аз не го поглеждах дори, чувствах се тъпо, изчервих се, но това не можеше да ме измъкне от ситуацията. Реших да отида до тоалетната и взех чантата си с мен. Бях се сетила за писмото на Синтия..

Радвам се, че Ви харесва, ще има още, коментирайте да некст..

katrin456.1997 · 2013-08-12 15:24:13

Некст

Костова baby * · 2013-08-12 15:46:06

Некст

DamonGirl · 2013-08-12 17:21:17

Некст

sunshinee™ · 2013-08-13 09:35:52

Некст

vili_ss · 2013-08-13 11:40:21

Некст

Murderer . · 2013-08-18 00:09:35

Некст

~black and white~ · 2013-10-12 22:16:53

Некст !!

#1 2013-08-11 06:38:59

Re: Фаталният Петък 13

#2 2013-08-11 06:45:20

Re: Фаталният Петък 13

#3 2013-08-11 10:25:00

Re: Фаталният Петък 13

#4 2013-08-11 10:25:27

Re: Фаталният Петък 13

#5 2013-08-11 14:36:04

Re: Фаталният Петък 13

#6 2013-08-11 15:07:41

Re: Фаталният Петък 13

#7 2013-08-11 17:16:19

Re: Фаталният Петък 13

#8 2013-08-11 18:36:37

Re: Фаталният Петък 13

#9 2013-08-11 19:13:11

Re: Фаталният Петък 13

#10 2013-08-11 19:13:49

Re: Фаталният Петък 13

#11 2013-08-11 19:20:18

Re: Фаталният Петък 13

#12 2013-08-11 19:35:12

Re: Фаталният Петък 13

#13 2013-08-11 21:27:37

Re: Фаталният Петък 13

#14 2013-08-11 21:45:33

Re: Фаталният Петък 13

#15 2013-08-12 06:08:32

Re: Фаталният Петък 13

#16 2013-08-12 06:26:55

Re: Фаталният Петък 13

#17 2013-08-12 08:05:21

Re: Фаталният Петък 13

#18 2013-08-12 13:29:00

Re: Фаталният Петък 13

#19 2013-08-12 15:24:13

Re: Фаталният Петък 13

#20 2013-08-12 15:46:06

Re: Фаталният Петък 13

#21 2013-08-12 17:21:17

Re: Фаталният Петък 13

#22 2013-08-13 09:35:52

Re: Фаталният Петък 13

#23 2013-08-13 11:40:21

Re: Фаталният Петък 13

#24 2013-08-18 00:09:35

Re: Фаталният Петък 13

#25 2013-10-12 22:16:53

Re: Фаталният Петък 13

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook