Едно нежно самоубийство.

infinite_swag · 2013-07-28 11:04:05

Част I.

Ето ме, лежа студена във вана пълна с кръв и кокаин. Не си представях краят на живота ми така. Определено си мислех, че или ще е от инфаркт на поне 80 или пък от някаква друга болест, но никога не съм си мислела, че ще видя как майка ми да плаче над 19 годишното ми тяло. Исках да я прегърна, донякъде исках да върна и последната една година. Годината, която започна, като нещо прекрасно, а завърши със свърхдоза. Наистина накрая не можех да се позная и не усещах нищо друго освен омраза към себе си и удоволствие, когато вземех поредната доза. Бях една развалина и разочарование. Видях и баща ми, който влезе в банята, започна да плаче, да вика, прегърна безжизненото ми тяло и отметна един кичур от косата ми, това ме накара да се почувствам ужасно, не знаех, че и мъртвите могат да чувстват, но за първи път го виждах да плаче, нямаше как да не ми се иска и аз да заплача. Ала очите ми бяха по сухи от пустиня. Той отрони, че в рая ще е красиво, но нямаше нужда да го виждам толкова рано. Бях сигурна, че нямаше дори да видя рая, а не можех да мечтая да стъпя там. Да, това не е история, в която на края съм жива. Това е такава история.

Оставаха ми няколко седмици преди да завърша училище и да отида в колеж. Както всяка сутрин се будех от топлия глас на майка ми и от миризмата на топли палачинки и сок.
- Хайде скъпа, трябва да ставаш все пак днес си на интервю в Йейл. Декана ще те чака, а когато се прибереш може да отскочим до Хавай - тя се усмихваше нежно.
- Благодаря мамо, обещавам, че няма да ви разочаровам - опитвах се да говоря, докато устата ми беше пълна с палачинки.
Бързо се облякох и тръгнах към гарата, където щяхме да се чакаме с Нина, но както винаги аз закъснявах и й оставих съобщение, което гласеше: "Знам, че си го чувала хиляди пъти, но след десет минути съм там!:

Ако ви хареса ще пусна втора част.

littlepartofme · 2013-07-28 11:11:03

За сега изглежда интересно.
Продължи го, да видим, какво ще излезе.

sunshinee™ · 2013-07-28 11:39:44

За сега изглежда интересно.
Продължи го, да видим, какво ще излезе.

miimity98 · 2013-07-28 12:55:03

Харесва ми!

Костова baby * · 2013-07-28 14:17:49

Харесва ми!

DamonGirl · 2013-07-28 15:00:28

За сега изглежда интересно.
Продължи го, да видим, какво ще излезе.

Smile3 · 2013-07-28 17:31:06

Интересно е, некст.

prettybitchx · 2013-07-28 17:57:58

Интересно, некст!

infinite_swag · 2013-07-28 21:44:26

Част 2

Когато пристигнах на гарата видях, че влакът закъснява, а после и нацупената физиономия на Нина. Предполагам за пореден път ще чуя лекцията, за това кога ще се науча да не закъснявам. Е тя пък за три години не се ли научи да идва с поне 20 минути закъснение. Както и да е, бях твърде нервна, за да се опитам дори да я слушам. Май в последните десет минути не бях използвала по-дълго изречение от "Не, споко".
- Скай писна ми! Онзи гълъб е по-заинтересован от проблемите от теб. Поне бъди по-убедителна, когато не ме слушаш! Все пак можеш да се оттеглиш за момент от мислите си декана и да видиш това!
След като спря да ми вика, обърна списанието и още след като прочетох заглавието вече знаех, че няма начин. Аз и модел. Не, не и пак не. Това единствено изплуваше в ума ми, когато чуех тази дума. Никога не се бях интересувала от тази професия, макар и всеки път, когато ни снимаха за годишника, някой фотограф да се влюбваше в мен. Вече си имам колекция от визитки, които едва ли някога ще използвам.
- Не! - най-накрая го изрекох и на глас.
- Ти си луда! Всеки би искал да си негов модел с твоите 180см и гаден метаболизъм, които те кара да не надебеляваш никога. Поне можеш да пробваш, заради мен. Моляяя! - май погледа ми говореше по-добре от мен, защото получих само - Да, добре разбрах. Това е глупост за теб и ти трябва да наследиш тати и да си директор на някоя компания и да си модел ще е глупост. Ясно!
Та аз никога не съм се интересувала от мода. Не, не ме разбирайте грешно, не съм от онези момичета, които са раздърпани и дори гнусни на моменти. Просто не обичам да робувам на нещо, което всеки сезон ме ограничава в едни цветни гами и форми. Не, предпочитах да си имам свободата да нося неонови цветове през зимата, а лятото черно без да изпитвам никакви угризения. И все пак през целия път до Йейл се замислих, че наистина това може да ми помогне да изкарам пари през лятото, за да мога на есен да имам хубав живот тук без да чувам досадните коментари на баща ми за месечния ми бюджет.
- Добре де, може и да пробвам. Все пак моделите не правеха ли добри пари?
- Уау май ти се отразява добре да пътуваш с влак, трябва да го правим по-често.
Нина каза, че след интервюто ще ме заведе там. Реших, че няма нужда да казвам на майка си. Пък и тя боготвореше Диор, Шанел, Валентино и всяка друга марка, за която трябва да дадеш поне 1000$ за портмоне и не по-малко 2000$ за най-новата им чанта. Пък и не би имала нищо против, защото и тя през колежа е била модел. Е така си мисля.

Ще чакам коментарите ви, за да знам дали да пускам трета част.

Костова baby * · 2013-07-29 00:07:45

Интересно е, продължавай!

krisinka_pufinka · 2013-07-29 20:51:37

Некст.

infinite_swag · 2013-07-29 21:12:56

Част III

След разговора при декана се чувствах уверена за интервюто за модел. Сама се навивах, че може би наистина трябва да се пробвам. Пък и парите ме примамваха. Не е като родителите ми да нямаха пари, но аз обичах да съм самостоятелна. Обичах винаги, когато реша да си купя нещо, да имам парите без да се налага да звъня на майка ми, за да ми ги преведе. Чакайки на пейката пред Йейл виждах себе си като един от онези модели, които се борят срещу анорексията. Никога не бих си причинила нещо подобно, просто защото бях достатъчно самоуверена, за да се харесвам без да имам нужда някой да ми го казва. Най-накрая Нина излезе и се запътихме към модната къща, когато влязохме там усетих аромата на скъпи парфюми и видях едни от най-красивите момичета на света. Може би точно в този момент всичко се промени и самочувствието ми се срина до нулата. Започнах да се питам какво правя тук. Когато се погледнех в някое огледало виждах само недостатъците в мен. За първи път усещах омраза към себе си.
- Скай добре ли си?
- Май да.
- Ако не желаеш да сме тук винаги може да си тръгнем. Въпреки, че знам, че ще разбиеш тези торби с кокали! - намигна ми Нина и аз обясних, че искам да остана.
Май парите ме бяха заслепили. Усещах, че ръцете ми треперят преди да вляза пред онази комисия, която щеше да очертае с поглед всеки недостатък у мен и да ме накара да се чувствам дори по-зле от сега. Не бях толкова нервна дори преди срещата с декана. Нещо доста по-важно от това проклето интервю.
- Скайлър Алекзандър да се яви в стая номер 120.
Когато чух името си, едва не подскочих. Нина ми пожела късмет преди да вляза. А с влизането ми там видях няколко известни модели, които започнаха да си шушукат нещо за мен с неодобрителни погледи впити в бедрата ми. Накараха ме да позирам пред един фотограф за първи път не чух нито веднъж колко добре се справям. Той само подвикваше да сменя позата и че определено съм дърво, което не става. Чувствах се като риба на сухо. Май това не беше мястото за мен. Исках да изчезна от тук и никога повече да не се върна или пък да изпитам това чувство. Но гласът на една дама на около 40 прекъсна тези помисли.
- Госпожице имате черти на модел и определено камерата ви обича, макар и да виждам притеснението в погледа ви. Определено бихме се нуждаели от вас в следваща ни кампания!
- Бих се радвала да работя с вас - можех да усетя, че гласът ми трепереше и то не от щастие, а от неувереност и страх.
- Добре, ще се свържем с вас за допълнителна информация и ще се видим след две седмици.
Усмихнах се плахо и излязох. Опитах се да вирна главата си, но това ме накара да изглеждам още по-несигурна и бързо забих поглед в земята. Нина ми се усмихваше и можех да прочета по-лицето й колко нетърпелива е да чуе какво е станало. Затова не увъртах много, а директно изтърсих:
- След две седмици сме тук за първата ми професионална фотосесия!

Костова baby * · 2013-07-31 14:18:34

Некст.

lady_ss1 · 2013-08-01 08:30:19

Не е лошо, продължи

infinite_swag · 2013-08-02 21:22:32

Част IV

Някак успях да замажа пред родителите си, че отивам да си търся квартира из Ню Хейвън. Е наложи ми се да лъжа, след като дори и споменах само за идеята да стана модел, тя полудя и започна да крещи, че това е най-лошата ми идея и нямам нужда от това. Но нали знаете, когато нещо ви е забранено искате да го пробвате още по-силно.
Ню Хейвън беше само на няколко часа с кола от апартамента ни в Ню Йорк. Този път не ми се чакаше влак и затова предложих на Нина да отидем с кола. Трябваше да се видим с онази жена, чието име така и не запомних, на ъгъла на Park street и Elm street. Трябваше да сме там в 10 сутринта. Както винаги закъснях с взимането на Нина и тя беше нервна, но когато видя топлото кафе, което я чака в колата се успокои. През всичките 132км тя спа. На мен ми беше крайно скучно да карам по почти празната магистрала, но все пак беше добре, че бяхме изпуснали сутрешните задръствания из Ню Йорк. На влизане в града събудих Нина, за да се разсъни за срещата. Намерих паркинг малко по-нагоре по Elm street и оставих колата там. За първи път бях точна и в 10:00 бяхме на уреченото място, но там нямаше никой. За момент започнах да се притеснявам, че са ме преметнали и целият този път е бит напразно. След 10 минути чакане тъкмо бях готова да кажа на Нина, че е време да си ходим, когато видях познато лице.
- Здравейте, съжалявам, че закъснях, но трафикът може да бъде ужасен - отново беше усмихната, както я помнех - е мисля, че съм забравила да се представя. Аз съм Диана!
- Аз съм Скайлър, а това е Нина - усмихнах се и тръгнах след нея.
Всяко нейно движение излъчваше такава грация, чак беше невъзможно. Нищо, че беше леко застаряла, тя събираше всички погледи по улицата. След около две минути влязохме в едно огромно студио. Там видях един от най-известните фотографи, с които винаги съм мечтала да се запозная. Без дори да ми остави възможност да го направя, Диана ме остави да седна на един стол, за да ме гримират и да оправят косата ми. Докато гримьорът сипеше похвали за лицето ми, аз не можех да отлепя очите си от фотографа. Определено беше един от най-красивите мъже, които някога можеш да видиш. Изглеждаше и ужасно мил, забавен - перфектен. Мислено си ударих шамар, за да спра да мечта. Не му знаех името, а вече беше перфектен. Колко детинско от моя страна. Краткия ми размисъл беше прекъснат от Диана.
- Време е да се обличаш и да видим как ще се справиш с позирането днес. Все пак това ще е международна кампания.
Дори бях забравила да питам за какво ще се снимам. На декора видях, че пише Guess. Едва успях да задържа устата си затворена. Та от две годишна винаги съм обожавала дрехите им, а сега щях да съм техен модел?! Уау! Как да повярвам в това?
По време на фотосесията Диана няколко пъти похвърли, че имам нужда да отслабна малко, за да съм перфектна. Дори на почивката ми даде диета, от която съм щяла да ги сваля едва за няколко дни. Излязох, за да подишам малко чист въздух, а фотографа дойде с мен.
- Цигара?
- Не, не мерси. Не пуша - измънках.
- Някога пробвала ли си, че така настойчиво отказваш? Между другото аз съм Дан.
- Не, не съм, но май съм си добре така. Аз съм Скай.
- Пробвай. - той настойчиво буташе цигарите към мен, а аз бях като влюбена ученичка и веднага приех.
Запалих я и имаше дразнещ вкус. Определено не ми харесваше и това определено не беше нещото, което да ме накара да се разделя с белите си дробове, но заради него продължавах. След няколко дръпки усетих, че започва да ми прилошава и с поглед започнах да търся място, на което да се седна.
- Опа май забравих да те предупредя, че това са едни от най-силните цигари, но не се притеснявай ще се оправиш! - той хвърли своята и направи знак да влизаме.

Костова baby * · 2013-08-03 08:36:16

Продължаваййй!

Christina · 2013-08-07 21:17:35

Продължаваййй!

infinite_swag · 2013-08-09 19:23:22

Фотосесията мина неусетно. До някаква степен ми беше тъжно, че прекарах само два часа с Дан. Мамка му, какво направи това момче с мен? Дори без да се замисля точно колко ще загазя приех да отида на парти довечера в Ню Йорк. Разбира се, виковете на Нина дори не изчакаха Дан да се отдалечи достатъчно.
- И какво точно мислиш, че ще кажем на родителите си, а? Как ще се измъкнем този път, госпожице "Аз знам как да лъжа!". Само ще ти напомня, че за една година си изгубила тренинга си, сигурна съм.
- Не, не съм. Това не е нещо, за което тренираш. Знаеш, че на половина съм рускиня, което определено ми помага в това да манипулирам и лъжа. Аз ще кажа на родителите ми, че ще спя у вас, а ти ще кажеш на ваще, че ще спиш у нас. Знаеш, че сега са скарани и няма дори да се сетят да си разменят по едно обаждане - не успях да скрия мазната си усмивка, след като видях как Нина вади телефона си.
След две обаждания до Ню Йорк бяхме готови за парти. Е, почти. Оставаше само да намерим нещо за обличане. Както винаги Vogue спаси положението и ни намери перфектните рокли. Двете с Нина бяхме тотално различни - тя беше улегнала, а аз се опитвах да съм такава, тя беше елегантна, а аз обичах да съм себе си. Не че не се справях със комбинирането на дрехи - това беше едно от най-любимите ми неща. Към 8 бяхме готови. Знаехме, че партито започва в 9 и все пак тръгнахме на там, за да намерим мястото. Още с влизането бяхме заобиколени от фотографи и модели. Красиви модели! Нямаше как очите ми да не започнат да търсят Дан.
- Русокоске все пак дойде! - явно той ме намери.
- Обещах ти.
- Искаш ли да опиташ нещо ново? Това е част от диетата на Диана, пък и от моето забавление.
Той ме приближи до тялото си, усетих аромата му и дори не разбрах кога точно казах да.

Извинете за забавянето, но почти не съм си в България.

#1 2013-07-28 11:04:05

Re: Едно нежно самоубийство.

#2 2013-07-28 11:11:03

Re: Едно нежно самоубийство.

#3 2013-07-28 11:39:44

Re: Едно нежно самоубийство.

#4 2013-07-28 12:55:03

Re: Едно нежно самоубийство.

#5 2013-07-28 14:17:49

Re: Едно нежно самоубийство.

#6 2013-07-28 15:00:28

Re: Едно нежно самоубийство.

#7 2013-07-28 17:31:06

Re: Едно нежно самоубийство.

#8 2013-07-28 17:57:58

Re: Едно нежно самоубийство.

#9 2013-07-28 21:44:26

Re: Едно нежно самоубийство.

#10 2013-07-29 00:07:45

Re: Едно нежно самоубийство.

#11 2013-07-29 20:51:37

Re: Едно нежно самоубийство.

#12 2013-07-29 21:12:56

Re: Едно нежно самоубийство.

#13 2013-07-31 14:18:34

Re: Едно нежно самоубийство.

#14 2013-08-01 08:30:19

Re: Едно нежно самоубийство.

#15 2013-08-02 21:22:32

Re: Едно нежно самоубийство.

#16 2013-08-03 08:36:16

Re: Едно нежно самоубийство.

#17 2013-08-07 21:17:35

Re: Едно нежно самоубийство.

#18 2013-08-09 19:23:22

Re: Едно нежно самоубийство.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook