Истински красив

Коди Мартин · 2013-07-20 12:00:59

"Истински красив"

Да бъдеш красив невинаги значи да си облечен в блестящи дрехи, да ходиш обут в маркови обувки или да си сложиш грим, защото когато човек си сложи малка, неговата истинска красота остава скрита зад нея.

Той спокойно ходеше с усмивка на лицето. Бе облечен в черно кожено яке, готини кецове, сиви дънки, а кафявите си очи бе скрил зад слънчеви очила. Походката му показваше, че вероятно бе от богатите. Но какво всъщност значеше да си богат?! Всички хора го гледаха сякаш бе известна личност, мислеха си, че никога няма да стигнат неговото ниво, гледаха на него като недостижима цел. В училище всичко момичета се опитваха да го прелъстят, а учителите имаха специално внимание към него.

Тя бавно и плахо стъпваше по затопления от слънцето асфалт облечена в обикновени дрехи. Докато ходеше никой не я забелязваше. Не виждаше хиляди погледи, които да я следят нито топлите усмивки на хората. Всички я подминаваха просто, защото се сливаше с тълпата.

Един ден докато тя просто стоеше до езерото вгледана в отражението си образувало се във водата тя чу стъпки. Обърна се рязко, а пред нея стоеше той. Бързо се изправи, защото знаеше, че това е неговото любимо място, но въпреки това често идваше тук. Харесваше и да стои дълго загледана в бистрата вода, а понякога, когато идваха и лебедите и грациозно плуваха в това езеро те му придаваха още по-прекрасен вид. Правеха го едно неповторимо място, където можеш да стоиш с часове, да мислиш за проблемите си, да се отделиш за няколко минути от големият град, да се насладиш на аромата на цветята посадени в голямата градина, която се намираше малко преди езерото, но ароматът на рози си усещаше чак тук.

- Почакай. - каза с равен глас той, докато момичето се опитваше да избяга.

Когато чу думите му тя спря и се обърна гледайки го право в лицето му. Той побърза да махне слънчевите очила и да открие невероятния си поглед. Направи няколко крачки напред и се приближи до нея. Красивите и сини очи изглеждаха много по-величествено от неговите, в тях се виждаше красота и нежност, но в същото време и тъга, отчаяние, безнадеждност. Момчето докосна с ръка брадичката и, а след това погали кадифените й бузи.

- Какво правиш? - тихо, едва доловимо попита тя, неразбираща.

- Толкова си красива, толкова различна... - отговори той шепнешком. - Когато те докосна сърцето ми забива лудо. Не знам как се нарича това чувство, което го кара да бие толкова силно и да ме кара да се чувствам най-щастливия човек на света.

Момичето дълго остана вгледано в погледа му, който от блестеше. Тя не знаеше, какво да му отговори. Точно, както всички останали виждаше на него като недостижима цел, а в същото време винаги бе копняла за него. Вътрешно обаче знаеше, че няма как да го притежава. След няколко секунди тя също вдигна ръката си и докосна неговото лице.

- Това е чувство, което кара човек не само да се чувства щастлив, но и значим. - каза тя галейки лицето му. - Чувство наречено любов.

Когато разбра, какво всъщност бе казала зениците й се разшириха, тя свали ръката си от лицето му, обърна се и точно, когато щеше да затича бързо, той я хвана за ръката, притисна я до себе си и я целуна. Никога не бе изпитвала подобно нещо. Сякаш устните й горяха, а сърцето й не спираше да бие толкова силно, сякаш всеки момент щеше да се спука. Той отдели устни то нейните, усмихна се и каза:

- Това чувство наистина ми харесва и искам да го изпитвам постоянно. Искам винаги да съм до теб и да те целувам. Да галя лицето ти, косата ти, да вдишвам аромата на розите и заедно да гледаме лебедите тук.

За няколко секунди момичето също се усмихна, но след миг тази усмивка се превърна в тъжна гримаска.

- Но ние не можем да бъдем заедно. Ти си богат, красив. Можеш да имаш всичко, което си пожелаеш, а аз... Аз съм просто това.

Тя посочи роклята си, а след това се вгледа в мръсните си кецове. Момичето вдигна тъжния си поглед и се загледа отново в очите му.

- Какво значи да си красив или богат?! Ние хората се крием зад тези дрехи, зад слънчевите очила и зад грима и така не виждаме истинската красота на човек. Не можем да видим сърцето му, което е дълбоко скрито. То се намира точно тук. - момчето хвана ръката на момичето и я постави до сърцето си. - Виждаш ли. - продължи той. - Чувстваш ли, колко силно бие? Можеш ли да го почувстваш? Да почувстваш истинската красота, истинското богатство на един човек?

Няколко сълзи закапаха по лицето на момичето. Те се стичаха по нежните бузи и капеха на земята. Той протегна ръка и избърза сълзите й.

- Да... Мога да го почувствам. Мога... - казваше тихо тя, докато ридаеше.

Той я прегърна отново. Притисна я толкова силно до себе си, сякаш не и позволяваше да говори, нито да бяга. Точно сега искаше времето да спре. Искаше да останат прегърнати завинаги. Искаше да останат точно тук.

- Щом човек успее да почувства истинската красота, щом успее да разбере истинското богатство скрито в човек, то само тогава той може да се нарече истински човек. Само тогава той може да почувства истинската любов.

След тези думи той погледна очите й, а тя направи физиономия на разсърдено момиченце, а после го целуна веднъж, после още веднъж. Целуваше го докато и двамата не останаха без въздух. Тогава хванаха ръцете си, сплетоха пръстите си и заедно тръгнаха напред без дори да осъзнават, че зад гърба им във водата плътно един до друг плуваха два лебеда, а ако човек ги погледнеше отдалеч щеше да си помисли, че това е пуснато във водата сърце, направено от нежен, бял памук.

Автор: Илиян К.

Unstoppablє · 2013-07-20 12:44:57

Самата истина. Браво!

nqkfa_si_tam · 2013-07-20 20:57:59

Много е красиво! Адмирации!

DamonGirl · 2013-07-26 21:49:24

Толкова истинско и толкова красиво ! :X

krisinka_pufinka · 2013-07-27 23:00:09

Уникално е!

#1 2013-07-20 12:00:59

Re: Истински красив

#2 2013-07-20 12:44:57

Re: Истински красив

#3 2013-07-20 20:57:59

Re: Истински красив

#4 2013-07-26 21:49:24

Re: Истински красив

#5 2013-07-27 23:00:09

Re: Истински красив

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook