Да се събудиш в Маями. [Завършена]

nedi · 2013-06-23 18:29:42

Глава 12: Светът спря за миг
Попитах къде се намира баща ми, главната медицинска сестра в началото.
Приближавах се по коридора на третия етаж, и видях мама да гледа през голямото стъкло баща ми. Вместо стена - стъкло. Правилно. Лицето и бе цялото червено от плач и стискаше носна кърпичка в ръката си. Тя ме видя с периферно зрение и веднага ме прегърна. И аз я прегърнах. Няколко минути не казвахме нищо. Майка ми изпадна в истеричен рев, после се успокои и изтри сълзите от лицето си. Загледахме се отново към татко.
- Не му остава много, Естебан. - тихо прошепна тя, едва я чух.
Тя бе отслабнала, лицето и бе изпито. Сякаш та не бе същата мама, която познавах и обичах.
След минути дойде Арзо, който носеше минерална вода, брат ми, който също бе долетял от България. Здрависахме се като братя и се погледнахме криво. Много тъжен беше случаят по който се събираше цялото семейство. Кой от Америка, България или Ирландия - всички бяхме заедно. За празниците не се събирахме така, но сега - когато губехме татко, не можехме да бъдем далеч. Останахме до него, и се опитахме да бъдем силни.
Разбрах, че сестра ми Касиа е припаднала, по-късно и тя се появи със съпруга си. Той беше ирландец, и живееха там, в Ирландия. И те дойдоха. Тя ме прегърна силно, защото не се бяхме виждали от сигурно година. Тя рядко си идваше.
Минути по-късно ми позволиха да вляза при баща ми. Към час стисках ръката му. Не мислех за нищо друго, исках да се оправи. Сълзите напираха в очите ми. Не можех да бъда силен, колкото и да исках. За съжаление, състоянието му се влошаваше..
Три часа по-късно:
Не осъзнавах какво се случва, бях като застрелян. Стоях облегнат на другата стена, и не чувах нищо. Сърцето ми така беше спряло, че не исках да чувам нищо. И не се осъзнавах. Майка ми се съсипа, а сестра ми припадна отново. Арзо се опитваше да утеши майка ни, колкото и тежко да му беше. Джеймс, съпругът на Касиа стоеше до мен без никаква реакция. И аз не реагирах изобщо. Татко почина. За последно го видях, когато го отвеждаха в носилката и в движение слагаха белия чаршаф отгоре. Но дори и тогава не бях на себе си, за да схвана, че е починал.
Чух от доктора "Съжалявам, но.." - и натам не чух. Светът спря за миг, защото си знаех, че е това, което не исках да е.

nqkfa_si_tam · 2013-06-23 18:35:33

Ощее!!

p0p staR · 2013-06-23 18:42:18

Ощее!!

Unstoppablє · 2013-06-23 18:45:54

Продължение!

nedi · 2013-06-25 17:36:42

Глава 13: Последно сбогом
Баща ми някога казваше, че иска да го погребем в тази част на гробището, където има розови храсти. Той обичаше розите. Каза това преди една година, и почина на 55. А очакваше да умре след около 20 години. Инфарктът бе засегнал много сърцето му. Припаднал е, когато научил за дълговете, които имат. Някакъв бивш негов работодател, имал "неуредени" сметки с него. Какви, не знаех. След седмица родителите ми трябвало да напуснат къщата ни. Ако не платят въпросните пари. Работата явно беше сложна, защото никой от семейството не искаше да ми каже.
- И да ти разкажа, няма да ме разбереш. - отряза ме Касиа, голямата ми сестра.
Но не бях толкова малък, че да не схвана никак, какво ми се говори. Бях достатъчно голям, за да знам какво се случва.
- Не се тревожи за мен, сине. Ще се изнеса при сестра ми, леля Васе. - все казваше мама.
Беше и мъчно да напусне къщата, обаче.
Погребахме татко още същия ден, в 18:00 в местните гробища. Бяхме най-близките му.
Аз, мама Севет, брат ми, сестра ми, леля и двете и деца Джиро и Кони, които бяха на по 12 години, близнаци. Бяха зубърчета, не говорех с тях много много. Там беше и братът на баща ми - чичо Толин. Не исках да го виждам. Никой не искаше да го вижда. Преди време запали къщата ни в яда си. Добре, че нямаше никого у дома тогава. Той винаги искаше да достигне баща ми, винаги се конкурираше с него. Палежът явно беше с цел, за да срути не само къщата, но и живота на татко. Но не успя да ни убие, само си спечели антипатиите.
Искаше да се здрависа с мен, подминах го. Беше като враг за нас. Как имаше очи да идва на погребението? Нима го интересуваше .. Егоист.
Изпратихме баща ми, в последното му пътуване с много мъка. Постоях дълго на гроба му, оставих цветя. Не ми се тръгваше от Малта, но трябваше да се върна в САЩ.

nqkfa_si_tam · 2013-06-25 17:41:36

Колко тъжно...
Неекст!!

ronnie · 2013-06-29 21:08:58

Хей, виж какво намерих

nedi · 2013-07-02 15:45:38

Нямаше защо да бързам да се връщам в щатите, но исках да разбера какво се случва с Мария. Имах чувството, че минаха месеци, откакто бях в Малта. Бях изгубил пълна представа за времето. Преглътнах мъката заселила се в душата ми и се качих в самолета отново. Този път пътуването беше още по-дълго.. Бях нетърпелив и изнервен. Пътят щеше да ме пребие.. Щях да съм отново във Флорида горе долу в същото време, когато предишния ден е бил изпита на Мария. Така го очертаваше часовата разлика. Така или иначе я бях изгубил..
За 24 часа бях пристигнал в родината, 10 часа за отиване и 10 за връщане, и за 4 изпратих баща си.
Телефонът ми бе на режим „Без звук“, но започна да вибрира. Том звънеше продължително. Успях да се промъкна до тоалетните, явно беше нещо спешно. Очаквах, когато се погледна в огледалата, да видя торбички под очите, но изглеждах добре. Надвесих се над мивките и вдигнах.
- Какво е толкова спешно? - отегчено попитах.
- Брат, нали си тук в 6?
- Да, в 5 и 30 кацам. Правилно си изчислил. Защо?
- Не се притеснявай за изпита.. Подадох анонимен сигнал за бомба веднага щом разбрах, че заминаваш и успях да забавя положението точно навреме. Не си изпуснал момичето.
Няма да описвам колко щастлив бях в този момент. Том просто си беше печеняк.
- Благодаря ти приятелю. - казах.
Изключих телефона си, този път сериозно, и се върнах на мястото си.
Изпита беше до 20:30, беше по лесен предмет и не изискваше толкова време за размисли. От кацането, до края на изпита имах на разположение 3 часа.

littlepartofme · 2013-07-02 16:33:56

Продължение!

Smile3 · 2013-07-05 12:58:20

Некст.

nedi · 2013-07-06 12:44:15

Пристигнах.
Ходех пеша, а високите осветени сгради ми бяха непознати. Въздухът беше различен.
Прибрах се в апартамента си. Същия уютен апартамент в края на Маями. Когато влязох, сякаш имаше влага. Беше странно. Отворих вратата на терасата, за да се проветри. Веднага влязох в банята, не можех без душ. Той ме освежи и тонизира. Когато излязох от банята, си направих студен чай и облякох нови дрехи. Старите предадох на чистачката. Тя переше и простираше на един голям балкон, от там всеки прибираше своите дрехи.
18:30.
Бях сигурен, че Мария ще предаде в последния момент. Никога не пускаха да се излиза по-рано. Със сигурност щях да я хвана навреме. Телефонът ми иззвъня, веднага щом го включих.
- Хей, бро. Да ти давам ли колата? - беше Том.
- Човек, успокой се .. Няма да я вземам. Щеше ми се да .. Всъщност, ще я взема. Паркирай я след час пред блока ми.
- М, окей. И оставям ключовете вътре. Да разказваш как е минало после.
- Задължително. - отегчено му отвърнах.
Том си падаше клюкар, не че нещо, но постоянно се бъркаше в живота ми. Най-добрия ми приятел - във всяка чиния магданоз.. Какво да го правя, такъв си е.
Времето се изниза неусетно, кога стана 7 и 30, не разбрах. Облякох едно тънко сако над тениската и излязох. Дънките ходеха на сакото, но беше топло. Да ме пита човек - защо взех сакото, сякаш бях на официално събитие. Но все пак не го махнах. Слязох долу, а джипът ме чакаше отпред. Ключовете бяха на таблото, потеглих.
По пътя трябваше да мина покрай пазара, отдалече видях навъсената физиономия на дебелия ми шеф. Спрях за малко на пътя.
- Господин Робъртс, много съжалявам, но нямаше как да Ви предупредя за отсъствието си.
- Не, няма проблем. Не се притеснявай. Уволнен си.
Без никаква реакция си влязох в колата и тръгнах. Бях малко нервен, но тази новина с уволнението не можа да ме трогне достатъчно, че да го изпсувам набързо. Мислех само за Мария, и за това, какво ни чакаше. Можех само да гадая.

Unstoppablє · 2013-07-06 15:16:00

Некст!

littlepartofme · 2013-07-06 18:10:48

Некст!

nqkfa_si_tam · 2013-07-07 17:24:33

Некст!!

nedi · 2013-07-17 08:58:18

Може би стигнах навреме. Тя чакаше продължително и се озърташе наоколо. Тогава стигнах до нея, очите и блеснаха в облекчение.
- Чаках те, знаех, че ще дойдеш! Чу ли за случая снощи? - попита тя.
- Знам всичко, тръгвай. - дръпнах я.
- Ако не се върна при Джон, и той разбере, че съм с теб, ще ни убие.
- Казах, тръгвай. - поведох я.
Качихме се в джипа и излязохме извън Маями, стигнахме до полетата с лавандула. Спрях.
- Що стоим тук колкото е нужно, за да ми разкажеш всичко.
- Моля те, сега не ми е добре.
- Слушам.
Тя въздъхна и започна:
- Джон е бившият ми приятел, местен е. Видял е, че се срещаме и ревността у него се е надигнала.
- Да?
- Отвлече ме, първо се изнесох насилствено от квартирата си, после ме отведе в някаква изоставена постройка.. Снощи, когато се прибрах от изпита, когато ни върнаха, заради бомбата - той беше пил. Уискито беше в ръката му. После ме повали на земята и ме натисна с тялото си.. - тя потрепера. - Не знам как намерих сили да се явя днес.
- Защо не ми каза? - погледнах я остро.
- Не исках да рискувам.
- Къде е ши*аната постройка? - изревах насреща и.
- Не прави глупости, моля те. След като излязох от залата се обадих на полицията. Всичко свърши. Нека полицията си свърши работата.
Толкова я обикнах, от началото на запознанството си с нея. Мина месец от тогава. Бяхме често заедно, но не и бях казвал колко я харесвам. Тя май го разбираше.. Не знам точно колко много пъти се бяхме прегръщали, но сега ми се прииска да я целуна..
И го направих.

Unstoppablє · 2013-07-17 13:31:32

Некст!

Smile3 · 2013-07-17 16:17:41

Некст. <3

ecei · 2013-07-19 19:21:47

ЯЯЯЯ,да пускаш следващата част бързооооооо.

love_hurts · 2013-07-19 20:29:53

Некст.

nqkfa_si_tam · 2013-07-20 11:23:36

Некст!

nedi · 2013-07-20 13:38:59

Тя подпря главата си на рамото ми и постояхме още малко така. Не след дълго запалих и потеглихме. Стигнахме у дома.
- Тази вечер изобщо не съм гладен, ти какво ще вечеряш? - попитах.
- И аз не съм, нищо.
Излязохме на малката тераса отвън, слънцето почти се скриваше. Както казах, тук слънцето късно залязва. Хората все още ходеха по плажа.
Цялата вечер не ядохме нищо, само си говорехме. Обсъждахме Джон, и сякаш ни се отяде.
- Между другото, багажа ми, ще отида да си го взема утре. Заради него, сега и жилище нямам.. Не исках да говорим за това, но ето.. - неспокойно ми заяви тя.
- Глупости.. Аз ще ти го взема. Ще останеш да живееш тук.
Тя се усмихна горчиво. Замлъкнахме.
Бях объркан. Толкова дълго наблюдавах прекрасните и руси къдрици, че не забелязах, колко близо съм до нея, всъщност. Очаквах да се отдръпне, да ме зашлеви с думите „Идиот!“ или да каже нещо странично, за да отмести намеренията ми. Тя не реагира.
Отведнъж започнах да я целувам, че имах чувството, че ще я съборя със все стола..
- Обичам те. - тя се усмихна.
Честно, не очаквах да го чуя.
Телефонът и звънеше за пети път продължително, но тя го игнорира. Прекарахме една прекрасна нощ заедно. На сутринта спеше сладко и не исках да я будя, взех си душ и излязох на терасата.
- О, шкафа. - сетих се.
Бръкнах в едното чекмедже на големия шкаф. От там извадих малко пликче, което оставих до главата на Мария. Исках да го види, щом се събуди.
Върнах се отново навън, но не след дълго Мария извика от другата стая. Беше се облякла толкова бързо.
- Господи, Естебан, прекрасна е! Точно в оранжево, каквато я харесвам!
- О, не знаех, че си будна! - изненадах се. - Радвам се, че ти харесва.
Взех гривната преди една седмица и исках да и подаря нещо като за спомен.

- О, Господи - мама се е побъркала да ми звъни. - каза тя нервно и грабна телефона.
Говореше дълго, и се затвори в спалнята. Не исках да я притеснявам. Кой знае какво се беше случило, не ми беше удобно да я питам.

/ Извинявам се, но тук малко по-бързо ще се развият действията.

Smile3 · 2013-07-20 17:53:31

Некст.

Unstoppablє · 2013-07-21 09:55:40

Некст.

littlepartofme · 2013-07-21 16:54:00

Некст.

sunshinee™ · 2013-07-23 15:37:29

супер е, искам продължениетоо !

#51 2013-06-23 18:29:42

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#52 2013-06-23 18:35:33

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#53 2013-06-23 18:42:18

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#54 2013-06-23 18:45:54

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#55 2013-06-25 17:36:42

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#56 2013-06-25 17:41:36

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#57 2013-06-29 21:08:58

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#58 2013-07-02 15:45:38

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#59 2013-07-02 16:33:56

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#60 2013-07-05 12:58:20

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#61 2013-07-06 12:44:15

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#62 2013-07-06 15:16:00

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#63 2013-07-06 18:10:48

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#64 2013-07-07 17:24:33

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#65 2013-07-17 08:58:18

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#66 2013-07-17 13:31:32

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#67 2013-07-17 16:17:41

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#68 2013-07-19 19:21:47

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#69 2013-07-19 20:29:53

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#70 2013-07-20 11:23:36

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#71 2013-07-20 13:38:59

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#72 2013-07-20 17:53:31

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#73 2013-07-21 09:55:40

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#74 2013-07-21 16:54:00

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

#75 2013-07-23 15:37:29

Re: Да се събудиш в Маями. [Завършена]

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook