Елементu на щастuето // Завършена //

geri18 · 2013-06-21 14:00:38

Некст

katrin456.1997 · 2013-06-21 15:17:22

Ощее!!

privaтe Love · 2013-06-24 14:36:19

6. Беше денят след концерта. Тъкмо бях излязла от банята и избирах дрехите си за вечерта. С цялата група по пиано имахме резервация в един от най – реномираните ресторанти в града. В крайна сметка се спрях на къса вталена бяла дантелена рокличка в комбинаця с розови обувки на висок ток и чанта в същия цвят. Обадих се да повикам такси, тъй като щеше да е нагло от моя страна да помоля Марк да ме закара на събитие, на което няма да присъства.
Вечерята вървеше добре. Говорихме си, шегувахме се и си разказвахме истории. Нейтън седеше в най – далечния край на масата. Откакто бях дошла с него не си бяхме казали и дума, но цяла вечер засичахме погледите си и той винаги се усмихваше.
Полунощ мина. Повечето от колегите ми бяха на дансинга, а аз стоях сама с чаша бяло вино до себе си. Видях Нейт да се приближава към мен, проправяйки си път през тълпата.
- Може ли един танц?
Беше песента, на която за пръв път танцувахме блус. Не му отговорих, просто хванах ръката му. Сгушихме се един в друг, движейки се в такт с мелодията.
- Доста време ти отне да се приближиш до мен.
Усетих как се усмихна.
- Трябваше да премисля нещата добре, Саша.
- Това не ти се случва често. Ти винаги си бил човек на действието.
- Права си, но този път ситуацията е малко по – сложна.
Не го разбирах. Отново. Реших да не питам. Ако наистина беше важно, все някога щях да разбера.
Усещах топлите му длани, правещи нежни разходки по гърба ми, чак до раменете, и после връщащи се обратно на кръста. Не бях разбрала кога моите пръсти са започнали леко да галят косата точно над врата му. Бяхме в иделаен синхрон. Нейт опря челото си в моето. Взирахме се в очите си, без никакви думи, както десетки пъти преди. Беше ме страх от случващото се, не издържах повече, но не събрах сили да си тръгна. Просто се сгуших в рамото му, притискайки се към него. Това се хареса и на двама ни.
Когато песента свърши, бавно се отдръпнах от него.
- Трябва да тръгвам. Аз просто не...
- Тихо – той долепи пръст до устните ми – Знам какво искаш да кажеш. Ще те изпратя.
Взех си довиждане с останалите, обадих се за такси и с Нейтън излязохме пред ресторанта. Бях почти сигурна, че той ще запали цигара. Обикновено правеше това, когато бе нервен.
- Ти не пушиш?
Той се усмихна.
- Вече не. Исках промяна.
- Май промените напоследък ще ти станат твърде много – сетих се за разговора им с Марк снощи.
Мълчахме още няколко минути. Тогава аз не издържах.
- Нейт, от известно време си задавам един въпрос, който не ме оставя на мира. Не е нищо особено, но все пак... Защо се държиш така?
- Как?
- Ами мило. Обикновено не си такъв.
Той се усмихна. Бих дала всичко, за да разбера какво се въртеше в главата му в този момент.
- Не знам, Саша. А и да знам, няма да ти дам отговор.
- Защо ли за миг се излъгах, че поне сега мога да си изясня нещо – завъртях се и нервно закрачих в неопределена посока – Искам да стоя далеч от теб, а това просто не се получава. При нас никога нищо не се получава.
- Това не е точно така...
- Напротив! Не мога да отделя реалността от измислицата, всичко е толкова познато, но и толкова ново...
- Няма смисъл да търсиш разликата, Саша. В крайна сметка всичко се превръща в спомен – беше толкова спокоен! – От нас зависи само дали ще е хубав или не.
- Случващото се няма да доведе до нищо хубаво – никога през живота си не бях пушила, но сега на мен ми трябваше цигара.
Нейтън бавно се приближи до мен. Лицата ни бяха на сантиметри, когато той каза:
- Можеш да отричаш, но не можеш да промениш нищо. Има моменти, когато човек е безсилен, колкото и да се бори.
Щях да започна спор, но светлината на приближаващото такси ме заслепи.
- Лека нощ, Нейт.
- Лека нощ, Саша.
Нито тази, нито следващите, щяха да са леки.

nqkfa_si_tam · 2013-06-24 17:24:31

Оууу, прекрасно е!!! Ощееее!!

katrin456.1997 · 2013-06-24 20:55:07

Прекрасно. Некст!

little_baby · 2013-06-25 15:55:58

Awh

гр

DamonGirl · 2013-06-25 17:10:02

Некст !

privaтe Love · 2013-06-26 10:51:18

7. Колко пъти сте били на ваканция на морския бряг, а сте се събуждали, когато времето е студено? Ядосвате се, искате да усещате горещия пясък под краката си, а ветрецът навън е твърде леден за средата на лятото. И все пак гледката през прозореца ви си остава все така красива – пенливите морски вълни и сиво – синьото небе.
Две противоречиви усещания, а?
Всичко от снощи ми беше мъгливо, макар и без намесата на алкохол. Миналото и настоящето ми се сливаха в едно, всички граници бяха размити – любов и омраза, близко и далечно, аз и Той. Който и да е от двамата. Колкото повече се опитвах да си изясня нещата, толкова повече се оплитах. Аз имах хубавото си сега с Марк. Но все пак Нейтън бе причината да нарека предната вечер идеална. Бях уморена от неизживяни моменти, а в същото време ме беше страх да продължа. Нейтън бе грешка, но все пак ми носеше някаква радост.
Не можех повече да мисля за тези неща, кожата ми настръхваше и чувах забързаните удари на сърцето си.
Станах от леглото. Беше късна сутрин. Обадих се на Марк, за да обядваме заедно.
Както обикновено, скочих в колата и нетърпеливо целунах приятеля си. Когато бях с него, рядко можех да мисля за нещо друго.
- Как си прекара снощи, Саша?
- О, доста добре беше. С хората от групата все повече се сближаваме – особено с някой от тях.
- Това е хубаво. Къде искаш да отидем? – той беше готов всеки миг да запали, само чакаше да разбере посоката. Замислих се за малко.
- Не знам, хапва ми се нещо сладко...
- Хаха, тогава по – добре да отидем у нас.
- Нямам претенции.
Наистина отидохме у тях. След известно време лежахме сгушени един в друг голямото му легло.
Рисувах с пръсти по гърдите му, когато след дълги минути мълчание първа наруших тишината.
- Марк, ти вярваш ли в „Завинаги”?
- Какво искаш да кажеш? – той сви вежди.
- Ами знаеш, че където и да сме по света и каквото и да става, ние винаги ще сме заедно и ще се търсим един друг?
- Ние се обичаме, Саша. Знаеш сама колко време ни отне да стигнем един до друг. Защо да се отказваме от нещо прекрасно, за да се отплаваме в несигурни води?
Усмхнах се. Той бе скрит поет, винаги бях харесвала сравненията, които прави.
- Обичам те – кристална истина.
- И аз те обичам, Саша. И да, винаги ще се връщам към теб. Това е като морето – може и да е на приливи и отливи, но никой не може да го спре.
Усмихнах се, взрях се в очите му за малко и после го целунах. Продължихме докато не усетихме прилив на сладост във всека един сантиметър от телата си.

little_baby · 2013-06-26 13:54:49

Нямам думи.

DamonGirl · 2013-06-27 18:48:05

Давай некст !

privaтe Love · 2013-06-29 18:35:18

Много благодаря за хубавите мнения! Ето една част, по - дълга от обикновено.

8. От няколко дни навън неспирно валеше дъжд. Стоях сама у дома, слушайки любимите си песни. Дори това не ме успокояваше – всяка изпята строфа сякаш описваше случка от моя живот. Спрях музиката и започнах да разглеждам снимките на лаптопа си. Отново спомени... Трябваше ми някакво чудо, за да се измъкна от тази ситуация. Ще кажете „Какво толкова, нищо не е станало”. Не, не беше, но знаете ли какво е чувството да не принадлежиш никъде? Нямах търпение курсът да приключи, Нейтън да замине и аз отново да бъда себе си с Марк – харесвах това, че той отключи най – прекрасните страни в мен; даваше ми всичко и така ме стимулираше да бъда най – добрата за него.
Обадих се на Алекс – една от най – близките ми приятелки. Знаех, че само за час може да събере всички момичета от нашата компания, да намери приятно заведение и да организира всичко за една перфектна вечер навън.
И този път не ме разочарова.
Облякох къса вталена рокля в черно и лилаво и намерих най – високите си черни токове. Косата ми се спускаше на големи букли по почти голия ми гръб. Това щеше да е моята вечер – Марк релаксираше у тях, тъй като от утре започваше тенис турнир, който можеше да се окаже голям трамплин за кариерата му.
Алекс се беше постарала - най – новият клуб в града, в който всичко беше резервирано седем месеца напред. Не исках да разбирам как точно е успяла да запази маса в едно от сепаретата за нас. Оказа се, че брат й е мениджър в заведението – е, поне този път не бяха играли кредитните карти на нечий родител.
Тъкмо се настанихме, когато Алекс развълнувано съобщи, че тази вечер ще има изпълнение на живо. След около час на сцената се появи фигурата, чиято сянка ме преследваше постоянно – Нейтън.
Тъй като приятелката ми беше запозната с моята дилема, бързо я дръпнах настрани.
- Никога не съм мислела, че ще ти задам този въпрос, но нарочно ли го направи?
Прелестните й кехлибарени очи се разшириха от учудване.
- За какво говориш, Саша?
- Ще свири групата на Нейтън.
- Какво? Аз нямах представа, сериозно. Ще говоря с Дейв, ей сега се връщам.
Нямах друг избор, освен да изчакам. Алекс не се забави.
- Има няколко души, който можеш да обвиняваш за днес и аз не съм измежду тях – тя се усмихна – DJ-ят за тази вечер отменил участието си в последния момент и като мениджър Дейв се обадил на Нейтън – познават се откакто ти ходеше с него.
- Хаха, значи аз самата съм от виновниците – припомних си времето преди година, когато всички често излизахме заедно. Как не се сетих, че Дейвид и Нейт бяха приятели!
- Както и да е, той може изобщо да не забележи, че си тук. Отпусни се и забрави за всичко. Наздраве! – тя ми подаде чаша водка с много лед. Алкохолът беше лошо решение, но чувствата бяха още по – лоши.
Партито беше върховно. Бях само на две разредени водки, но адреналинът от самата обстановка ми беше в повече. В края на вечерта, когато хората постепенно започнаха да намаляват, се отправих към бара. Поръчах си Baileys с малини и започнах да търся телефона си – време беше да повикам такси и да се прибирам.
Алекс се оказа права – така и не видях Нейтън.
До сега.
Той седна на стола до мен, поръчвайки си ледено студена вода с лимон.
- Нима няма да пиеш нищо друго? – предполагах, че ще си вземе уиски.
- Не, Ким, не и днес - Кимбърли беше второто ми име. Беше го използвал когато за пръв път ми призна чувствата си - Не очаквах да те видя тук.
- Мога да кажа същото за теб.
Той се усмихна съвсем леко.
- Едва преди минути, когато се сблъсках с Алекс, се досетих.
- Радвам се, че с Дейв още сте близки – казах го малко разсеяно, тъй като се борех с телефона си, батерията падаше – Нейт, може ли да използвам телефона ти?
Той повдигна вежда.
- Трябва да повикам такси, а моят току – що се изключи.
- Искаш ли да те закарам?
Май беше по – лесно да кимна, отколкото да го умолявам за телефона.
Пътувахме в пълно мълчание.
- Е, май моята спирка е наблизо – живеех в мезонет в Манхатън. Тъй като моята сграда се извисяваше над околоните, можех да я видя от няколко пресечки.
- Знаеш ли, всеки път, когато погледна в тази посока, се сещам за теб.
- Оказва се, че имаме твърде много общи спомени...
- Да, осъзнах го след като започнахме курса по пиано.
Тишината отново се завърна.
- Винаги е така, нали, Нейт? Започваш да мислиш повече за нещо едва когато то вече е само спомен.
Той намали, за да може да погледне към мен. Не му дадох възможност да продължи.
- Сам знаеш, че е по – добре този разговор да си остане само тук, надали на Марк ще му е приятно да научи, че съм си тръгнала от клуба с теб.
- Спокойно, Саша. Всичко си остава само тук.
- И само в спомен – казах го след като той внимателно паркира колата – Благодаря, Нейтън.
- Сладки сънища – онзи невинен детски поглед.
Кимнах, за да му благодаря. Стараех се да ходя спокойно поне до вратата на сградата.
В асансьора усетих горещите гневни сълзи в очите си. Гняв по нещо все още недовършено.

DamonGirl · 2013-06-30 08:13:05

Супер ! Некст !

DamonGirl · 2013-06-30 08:18:08

Супер ! Некст !

taobao · 2013-07-01 06:47:37

Ще се следи!

:3

privaтe Love · 2013-07-02 13:06:44

9. Апартаментът беше празен, нашите ги нямаше за уикенда. Бяха на откриването на новия хотел от веригата. Бяхме само аз и Джей. Кучето ми затича към мен, размахвайки опашка, но забави хода си, когато забеляза, че едва се държа на краката си. Седнах на пода, за да го погаля.
- Всичко е наред, миличък, аз ще се оправя. Знаеш, че винаги е било така.
Гледката, която се разкриваше пред мен, бе невероятна. Цялата стена срещу входната врата бе остъклена, а по продължението й се простираше тераса. Слънцето бавно изгряваше над Манхатън, галейки с лъчите си върховете на небостъргачите.
Постоях на пода доста време. После си направих силно кафе и дадох закуска на Джей. След това се отправих към стаята си. Вървейки, събух обувките си и ги оставих разпилени по пода. Роклята ми ги последва. Изчистих грима си, прихванах косата на хлабав кок, за да не я мокря, и оставих горещата вода да ме обгърне.
Не можех да преценя колко време съм стояла в банята. Първото, което чух след като излязох, беше оглушителният звънец на входната врата. Тръгнах към нея все още по хавлия. Ключовете лежаха на пода на няколко крачки от вратата. Бързо намерих правилния и се пресегнах към бравата.
В рамката на вратата стоеше Нейтън.
- Какво правиш тук?
- Повече от час обикалям сградата като луд. Борех се с желанието си да дойда при теб, когато знаех, че ще е много по - добре да запаля колата, да напусна курса и повече никога да не те видя. Но не можах, Ким.
Изстенах. Онези горещи сълзи отново започнаха да парят очите ми.
- Защо, Нейт? Защо се върна?
- Просто трябваше да го направя.
Кадифеният поглед. Нещо лошо предстоеше. И все пак се отдръпнах от вратата, пускайки го да влезе. Затворих бавно, отлагайки момента, в който да погледна към него. Измина цяла минута преди да се обърна.
Нейт се взираше в мен, а после протегна ръката си към мен. Сплетох пръсти с неговите, както онази вечер преди танца. А после се прегърнахме. Беше толкова успокояващо отново да вдишам парфюма му, да усетя силното му тяло до моето. Нима бях толкова безпомощна, нима не го бях преодоляла все още?
Нейт бавно се промъкна зад мен, разваляйки кока ми. Усетих как косата ми, все още на големи букли, се спуска по мокрия ми гръб.
- Знам, че трябва да си тръгна. Представа си нямаш колко добре го знам, Саша.
- Тогава защо не го направиш – издишах рязко – Иди си и ме освободи.
- Не мога, просто не мога. Желая те...
Отново стоеше пред мен. Твърде близо за вече бивш. Погледнах го право в очите. Знаеше, че от устните ми няма да се отрони и стон, докато не обясни.
- Не издържам, разбираш ли? Не мога да продължавам така. Да зная, че те нямам, а ти да си толкова близо до мен и да ме привличаш така силно. Срещнах те отново след толкова време, само за да ти дам възможност да разбиеш всички илюзии, че съм те оставил в миналото си.
Не знаех как да реагирам. Исках ли това да стане или не? Да се радвам или да се тревожа?
Продължих да го гледам.
- Да, аз пропилях шанса, който ми даде. Но...
- Но? Нима имаш какво да кажеш? – нагъл негодник. И как лошо ми влияеше!
- Да. Изгубих всико, което имах. И съжалявам. Искам те пак... не мога да позволя да останеш да живееш само в спомените ми.
Тишина. Пръстите му се заиграваха с косата ми, усещах големите длани да ме придърпват към тялото му...
- Вярваш ли ми?
- Не... да... не знам – наведох глава, а после рязко се взрях в очите му – Вярвам ли ти?
Стояхме още малко така, гледащи в душите си, както стотици пъти преди.
А после той ме целуна.
И сякаш светът се върна на мястото си. Слънцето отново изгряваше от изток, небето беше синьо, а гравитацията ме теглеше към него. Цялото ми тяло го искаше. Усещането, когато бяхме заедно, не можех да намеря при никой друг.
Продължих да се притискам към Нейт. Несъзнателно започнах да дърпам черната му тениска. Оставих го сам да я свали. Направех ли го аз, щеше да се ядоса, че е наопаки. Наистина мразеше това. Той се усмихна, аз също. Знаех, че в главата му са нахлули ярки спомени. Целуна ме пак, игриво и нежно, а после се съблече. Нямаше да ме целуне отново, знаех го. Взираше се в мен, очакващ следващия ми ход.
- Познавам този поглед – ръката ми рисуваше нервно върху гърдите му, прехапвах устните си.
- И? – дори не помръдна.
- Не вещае нищо хубаво... за съвестта ми.
Онази красива усмивка. Беше хищник. Чакаше аз сама да се втурна към него, впивайки устните си в неговите. Знаех, че не бива. В този миг не ме интересуваше. Усещах, че той е силният. Доминираше във всяко едно движение. И все пак всички докосвания бяха изгарящо нежни. Сетих се само за един начин да го опиша. Нейтън.
Застанах на пръсти, за да обвия ръцете си около врата му. Едната му ръка здраво обхвана талията ми, другата мина диагонално през гърба ми, заиграваща се с косата. Дишаше все по – учестено. Повдигна ме, за да ме занесе на големия диван. Отидох чак в другия му край, леко дърпайки ръката на звяра. Усетих как Нейт се засмя, когато рязко застанах с гръб към него. И двамата стояхме на коленете си. Той леко отмести къдриците. Почувствах топлите му, меки устни, да танцуват по врата, ключицата и гръбнака ми. Стичащите се капки вода бяха ледено студени в сравнение с дъха му. Едната му ръка силно вплете пръстите си в моите, притискайки се към гърдите ми. Другата продължи надолу, към бедрата...
Изстенах.
- Не издържам повече.
Знаеше какво искам. Същото като него. В следващия миг усетих тежестта на тялото му върху моето. Хвана ръцете ми в своите, вдигайки ги над главата ми. Знаеше, че щом ме пусне, ще забия ноктите си в широкия му гръб, оставяйки червени следи. Познаваше ме добре.
Тогава времето спря. Първо изстенах. Така започна всичко. Скоро щях да изкрещя от удоволствие.

Miimsiity · 2013-07-02 19:56:47

Още

privaтe Love · 2013-07-05 11:57:29

Утре ви давам следващата част

privaтe Love · 2013-07-08 12:19:31

10. Една умерена доза от лекарство може да спаси живота ти. В по – големи количества може да се окаже пагубна. Аз прекалих. Изневерих. Чувствах се отчаяна, засрамена, ранена... Мразех се.
А в същото време бях... цяла. При всяко докосване на Нейт изтръпвах. Само докато говорех с него пулсът ми се ускоряваше. Не бях влюбена в него, а се държах като откачена. Предадох Марк. Човекът, който ме обичаше от дъното на душата си. Хиляди въпроси, никакви отговори. Защо го направих, по дяволите? Аз също обичах Марк, ласките му, думите му, него. Не, не бях с Нейт само заради секса. Марк ми даваше всичко, от което имах нужда. Знаех, че няма да намеря по – добър за себе си от него.
Погледнах Нейт. Той вече се взираше в мен. Слънчевите лъчи осветяваха лицето му по особен начин, правеха го дори още по – магнетичен.
- Върви си.
- Саша, аз не..
- Не, сериозно, върви си. Не мога да мисля с теб наоколо, трябва да остана сама.
- Виж, аз не съм случайна тръпка от някой бар, която гониш на сутринта. И сама знаеш, че това не приключва тук.
- Именно защото не си „случайна тръпка” всичко е толкова сложно! Сега нямаше да се чувствам така, ако беше непознат. Никога не бих направила подобно нещо, но ти... ти просто...
- Аз те обичам, Ким. И ти мен. Какво друго ни трябва?
- Нейт, моля те, не усложнявай нещата. Остави ме сама.
Той продължи да гледа в лицето ми, докато аз изучавах тавана. Нямах сили за повече. А и вече едва сдържах сълзите си. Прехапах устните си. Вероятно бях луда. Да се впусна с главата надолу в онова усещане с него, а сега да не мога да стоя в кожата си.
- Какво си мислехме? – почти шепнех – Този свят не работи така. Това не е филм. Всичко е хубаво до момента, в който реалността те застига и те смазва.
- Стига, Саша.Ти не би направила нещо, ако не го искаш, знам. Мисли трезво.
- Опитвам се, повярвай ми. Опитвам се още от първия урок. Опитвах се и след концерта, след вечерта с групата, след снощи. Но нищо не се получава. Не можах да намеря удачния момент, в който да те пусна.
Нейътн се засмя нервно.
- Минал съм по този път. Знам какво е чувството. Знам какво е да се бориш в обречена война.
- Може би е днес – продължавах да се взирам с прзен поглед в тавана.
- Кое?
- Може би днес е денят, в който ще се освободим един от друг и всичко ще свърши.
- Ти навярно си луда – той почти изкрещя – Нищо ли не разбра до сега?
- Какво да разбера, Нейт? Какво? – изправих се рязко, поглеждайки към него.
За разлика от мен, той стана бавно, погали лицето ми с ръка, а после тихо каза:
- Това не може да приключи. Ние никога няма да сме добре един без друг.
- Явно заедно също не сме – вече не можех да сдържам сълзите си. Нейт ме придърпа към себе си, а аз просто се сгуших в него, обвивайки ръце около кръста му. След известно време усетих топлите му устни на челото си.
- Ще си тръгна сега, щом така искаш. Но после ще ти се обадя.
- Добре, сега просто върви – думи през сълзи.
Той ме притисна още веднъж до себе си, а после излезе.
Строполих се върху дивана, мачкайки възглавницата с ръце. Беше ми толкова хубаво с Нейтън! От седмици се опитвах да запратя представите си за това усещане с него в най – далечните кътчета на съзнанието си. Сега, когато тези фантазии се реализираха, бях удовлетворена, но и ужасена от себе си. Помислих и за Марк – не беше реално, че при всичките чувства, които изпитвах към него, постъпих по този начин.
Аз бях чудовище.
В този миг цялата тежест на прозрението се стовари върху мен. Обичах Марк. С Нейтън до себе си се чувствах жива. Но щом се нуждаех и от двамата, за да бъда щастлива, то тогава не заслужавах любовта на нито един от тях.

DamonGirl · 2013-07-09 06:23:51

Некст !!

privaтe Love · 2013-07-10 18:47:22

Новата част утре =]

Miimsiity · 2013-07-14 16:51:55

чакамееее

privaтe Love · 2013-07-16 09:15:05

Много, много се извинявам!

11. Станах и се облякох. След час започваше първата среща на Марк. Обадих се за такси и се отправих към корта.
Ако не друго, поне времето най – после беше хубаво.
Да гледам как Марк побеждава беше прекрасно. Да си спомням какво направих ме убиваше. Бързо трябваше да намеря изход от това положение и една идея се зараждаше в ума ми.
След изтощителна двучасова игра Марк най – сетне отстрани съперника си. Видах го да тича към мен и станах от скамейката, за да го посрещна. Той ме гушна силно, повдигайки ме. В един момент почти не ми достигаше въздух, но това ме накара да се притисна към него дори още повече.
И вие бихте ценяли всеки миг от нещо, ако знаете, че скоро ще го изгубите, нали?
- Честито! Ти успя!
- Да! Да! Не мога да повярвам! Обичам те, чу ли? Ти ми помогна да стигна до тук... – той внимателно ме пусна на земята – Какво има? Изглеждаш уморена.
- Почти не спах снощи, нали знаеш – Алекс и клубовете, които избира... – чудесно, сега даже и го излъгах.
Марк се засмя весело.
- Довечера си на клуб с мен – тази победа трябва да се отпразнува.
- Довечера ще бъда където кажеш – усмихнах се. Отново усетих горещи сълзи в очите си.
- Хей, какво има – той ме хвана за брадичката, за да се вгледа добре в мен.
- Просто се замислих как скоро няма да се виждаме и...
- Саша, та аз няма да ходя никъде... Е, поне не това лято.
Въздъхнах. Кариерата на Марк като тенисист сега започваше. Той бе страшно добър и много хора, присъствали на днешната среща, го бяха забелязали. Този мач беше ключов.
- Все някога – „все някога аз ще замина, Марк.”
- Сега няма да се тревожим за това. Отивам да си взема душ и после ще хапнем някъде, искаш ли.
Кимнах.
- Супер, чакай ме тук – целуна ме и усмихнат затича към съблекалните. Беше толкова щастлив! А по пътя всички го поздравяваха.
Докато чаках започнах да ровя в телефона си. Обадих се на мама. Утре с татко се прибираха у дома. След десетминутен разговор, най – накрая се реших да задам въпроса, заради който се обадих.
- Мамо, а ти... ти мислиш ли, че Роб ще има нещо против да му погостувам? През лятото? Цялото лято.
Роб беше един от братята ми.
- Не, не мисля. Но защо цялото лято?
- Не мога да остана повече в Манхатън.
- Станало ли е нещо, Саша?
- Не едно, много неща, мамо – бях отнесена, припомнях си последните месеци.
- Добре ли си?
- Не се тревожи, добре съм – физически.
- Трябва да затварям сега, но определено искам да говорим за това по- късно.
- Няма нужда, просто се обади на Роб. Ще говорим когато си дойдеш. Обичам те. Чао, мамо!
- Е, добре, щом така искаш. И аз те обичам. Чао.
В този миг зърнах Марк. Тръгнах към него. Не беше честно, не беше възможно! Как можех да имам чувства към двама? Как можех да обичам Марк, да съм привързана към Нейтън и да мразя себе си? Трябваше да сложа край. Може би не днес, но друг изход нямаше.

DamonGirl · 2013-07-16 17:59:52

Некст

geri18 · 2013-07-20 08:13:27

Некст

privaтe Love · 2013-07-22 18:48:33

12. Прекарах целия ден с Марк. Вечерта и нощта също. Опитах да изтикам спомена за ранните часове на този ден възможно най – далеч в съзнанието си. Да ги удавя или поне да ги държа надълбоко докато не се почувствам готова да си припомня детайлите.
Останех ли насаме с Марк не беше особено трудно да не мисля за нищо друго. Знам, че постъпвах лощо, но просто не можех да му призная какво стана. Въпреки че бях сигурна, че той все някак щеше да ми прости. Не веднага, може би след месеци, но все пак щеше да го направи. И това щяха да бъдат най – мъчителните месеци и за двама ни. А мълчейки спестявах болката поне на него.
Нейт ми беше звънял, но набързо му написах съобщение, че няма да мога да говоря с него днес. Исках аз да му се обадя. Някога.
Денонощие след Нейтън най – накрая се приготвих да си тръгна от вилата на Марк. Да, имаше го усещането, че се държа като уличница, но и него успях да запратя дълбоко, при другите спомени.
- Тръгваш ли вече?
- Вече?! – засмях се весело, обличайки неговата тениска. Моята май беше в колата му – Марк, излязох от апартамента си преди повече от 24 часа!
- Да, но беше толкова хубаво! Остани за закуска.
Въздъхнах.
- Добре, но ще е тук. Ще приготвя нещо.
- Бих се зарадвал, от доста време не си ми правила закуска, Саша. Какво ти става днес?
- Моля? – стресна ме.
Той се усмихна, показвайки идалните си бели зъби.
- Днес те чувствам по – близка от всякога, любов.
- Повярвай ми, днес ми се иска да съм ти по – близка от всякога. Просто толкова много те обичам... – „а така лошо те предадох!”
- И аз те обичам. Но ти сигурна ли си, че си добре?
- Да. Отивам в кухнята – скочих отново на леглото и го целунах игриво.
След около два часа, куп кроасанчета с масло и ванилов крем и малко Baileys вместо кафе най – накрая се отправих отново към дома си.
Нашите се бяха прибрали.
Нямах избор, разказах всичко на майка си. След няколко минути мълчание, тя попита:
- Мислиш ли поне да му кажеш, че заминаваш?
- Не знам. Мога да кажа на Нейт, той би разбрал, не би бил толкова наранен, но за Марк... наистина не знам.
- Саша, не можеш просто така да отидеш в Испания и да го оставиш да се чуди къде си.
- Да, но колкото по – скоро замина, толкова по – добре, нали?
- Не знам, помисли добре. Знаеш, че Роб винаги ще се радва да отидеш при него. Няма нужда да бързаш.
Въздъханх и тръгнах към стаята си. Е, все нещо трябваше да се направи. Обадих се на Нейтън.
И вечерта се видяхме.
Когато най – сетне пристигнах на мястото за среща, той вече беше там. Пулсът ми се ускори. Усещах топлия му поглед, сякаш шоколадът в очите му сега беше разтопен. Няколко минути стояхме на метри разстояние, взирайки се един в друг. Аз първа тръгнах към него. Когато най – сетне се доближихме, той ме взе в обятията си, вдишвайки парфюма ми дълбоко.
- Заминавам, Нейт – прошепнай в ухото му вместо поздрав.
Той бързо ме отдалечи от себе си, за да ме погледне.
- Моля? Добре ли чух, Ким?
- Да. Отивам в Испания при Роб. Трябва ми малко време, малко свобода. Не мога вечно да стоя на кръстопът и да наранявам и трима ни.
- След случилото се между нас не очаквах да стане точно така...
- Аз изобщо не очаквах това да се случи – засмях се – Не е реално как след толкова време още имаш някаква власт над мен.
Нейт също се усмихна.
- Това е причината, нали? Ти не би позволила на никого да има власт над теб?
- Да, наистина ме познаваш.
Той не каза нищо, само отново започна да се приближава към мен. Божичко, мразех го. А тялото ми беше до болка привлчено от него.
Целунахме се.
- Ким, ти може би беше права – докато говореше устните му се опираха в моите.
- За кое от всичко?
- Че и заедно, и сами, никога няма да бъдем напълно добре.
Усмихнах се.
- Поне не можем да се обвиняваме, че не сме пробвали и по двата начина.
- Да. И май никога няма да имаме завършена история.
- Може би. Но поне тази глава ще приключим. Заминавам.
- Напълно сигурна ли си? – пръстите му се впиха в талията ми.
„Не знам, не знам какво направих, не знам и какво правя или какво да направя”
- Да, друг изход няма. Поне засега.
- Е, Ким, не знам как да те спра. А и нямам право. Върви и се постарай да не ме забравяш. Аз винаги ще те чакам.
- Но не и сам, нали? – този път се засмях.
- Сам колкото си и ти – намигна ми.
- Значи вече си изяснихме нещата.
Той отново ме притисна към себе си.

#26 2013-06-21 14:00:38

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#27 2013-06-21 15:17:22

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#28 2013-06-24 14:36:19

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#29 2013-06-24 17:24:31

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#30 2013-06-24 20:55:07

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#31 2013-06-25 15:55:58

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#32 2013-06-25 17:10:02

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#33 2013-06-26 10:51:18

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#34 2013-06-26 13:54:49

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#35 2013-06-27 18:48:05

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#36 2013-06-29 18:35:18

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#37 2013-06-30 08:13:05

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#38 2013-06-30 08:18:08

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#39 2013-07-01 06:47:37

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#40 2013-07-02 13:06:44

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#41 2013-07-02 19:56:47

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#42 2013-07-05 11:57:29

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#43 2013-07-08 12:19:31

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#44 2013-07-09 06:23:51

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#45 2013-07-10 18:47:22

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#46 2013-07-14 16:51:55

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#47 2013-07-16 09:15:05

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#48 2013-07-16 17:59:52

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#49 2013-07-20 08:13:27

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#50 2013-07-22 18:48:33

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook