Помни ме до края

max-baby · 2013-06-18 16:46:24

Нещо ново от мен (това е предната ми история: http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=32960 ) Първата част е малко дълга, но не можех да кажа всичко, което искам с малко думи

Поредния ужасяващо горещ летен ден. Всички се бяха покрили по къщите си и никой не смееше да излезе навън, поради простата причина, че жегата разтапяше всичко възможно. Нямаше нито един облак в небето, който поне за малко да скрие така напичащото слънце.
По улиците и дворовете нямаше никой.. Освен Пит.. Нито жегата, нито слънцето му пречеха да коси тревата в двора на голямата къща, в която работеше като градинар.
Пит беше двадесет годишен, висок и строен, с тъмна коса и тъмно зелени очи. Леко наболата му брада и липсата на тениска върху атлетичното му тяло, му придаваха уникално излъчване, което много момичета забелязваха. Тъмния му загар и лекият акцент подсказваха за испанските му корени. Пит беше бедно моче, загубило родителите си в катастрофа, от която той се оттърва само с няколко шева и пукнати ребра. Но живота му след това изгуби смисъл. Парите постепенно свършваха, а отчаянието нарастваше. Започна да си търси работа където намери. Беше работил като продавач, монтьор, барман, техник, а сега и като градинар. Понякога сутринта ходеше да разнася вестниците на хората, на обяд отиваше при милата госпожа Блейк, за да й помогне с почистването, да напазарува и да поправи разни дребни повреди, следобяд работеше в пощата като товарач, а вечер работеше в нощен клуб като барман до сутринта. Нямаше време за сън, но парите му бяха нужни , за да успява да живее малко по-добре.
Градината на семейсто Джоунс беше внушително голяма. Някой случайни минувачи я мислеха за парк. Пит всеки ден идваше сутринта, за да полее цветята и да окоси тревата ако беше нужно. Понякога питаше господин Джоунс за допълнителна работа, която да свърши срещу малка надбавка към заплатата. Дейвид Джоунс беше заможен бизнесмен, който беше притежател на няколко фирми и една банка. Беше наел Пит преди няколко месеца, но му хареса милата му усмивка и начина, по който стриктно изпълняваше нарежданията му. Понякога съжаляваше младото момче и му даваше почивка за няколко дни, в който да отиде и да се наспи. Пит отказваше, защото парите му трябваха и в тези моменти Дейвид му даваше пари, който Пит отхвърляше. Не обичаше милостинята. За него честно изкараните пари бяха най-важни. Не обичаше съжалението на богатите хора, за които работеше. И Дейвид Джоунс, и госпожа Блейк постоянно му тикаха повече пари, но той вземаше надника си и връщаше излишното. И може би затова постоянно му намираха разни дребни неща, които да свърши, за да му дават пари.
Вече един час работеше по градината и жегата започна да го изморява. Беше без тениска и малки капки се стичаха по изваяното му тяло. Джесика – дъщерята на Джоунс, беше събрала някой от приятелките си около басейна и се смееха на висок глас.
- Ей, испанеца.. Басейна е мръсен, трябва да го изчистиш – извика Джесика и заедно с приятелките си започна да се смее още по-силно .
- Изчистих го сутринта – отвърна Пит
- Казах, че е мръсен. Веднага го почисти – каза тя и гласа й беше придобил строгост.
Пит се запъти към басейна и взе мрежата за да събере няколкото листа, които бяха паднали във водата.
- Не мислиш ли, че е прекалено. Той работи по цял ден – каза едно от момичетата и когато Пит я чу, се обърна, за да я види. Беше доста хубава и не приличаше на останалите от компанията. Имаше дълга кестенява коса и големи, тъмни очи.
- Али, не ми се слушат глупости. Та нали затова му плащат. – каза Джесика с ирония в гласа – бедняк!
Пит се почувства обиден от думите й, но нямаше право да възразява. Все пак парите не падаха от небето.
- Не Джес, на мен не ми се слушат глупости. Толкова си повърхностна – каза Али и се запъти към вратата.
- Ако си тръгнеш сега, не се връщай никога повече и стани отново загубенячката, която беше.
- По-добре загубенячка, отколкото някоя от твойте марионетки – отвърна Али и излезе, като затръшна вратата след себе си.
Пит леко се усмихна и се върна към работата по градината. Чувстваше някакво облекчение в себе си. Това момиче.. Али.. беше различна. Искаше му се да разбере повече за нея.. Но знаеше, че няма шанс с нея...

littlepartofme · 2013-06-18 17:19:34

Предишната ти история ми беше любима, тази също ми изглежда много интересна и ще я следя задължително.
Некст?

max-baby · 2013-06-20 08:07:37

Вече минаваше 8 вечерта, а навън бе също толкова горещо. Тази вечер беше малко по-различна от предишните. Щеше най-накрая да се прибере в малката таванска квартира и да се наспи. За първа вечер беше свободен от ангажименти и работа. Вървеше по една тиха алея на път за вкъщи. Нямаше много хора- само два-трима самотни старци, убиващи скучното време. След 10 минути вече беше до малката сграда, в която живееше. Качи се в апартамента си и остави чантата си на земята. Набързо влезна в банята, за да измие жегата, която се беше напоила в него. Когато излезе от банята, се чувстваше по-освежен от всякога. Облече тениска и къси панталони и легна на леглото. Почувства се така, все едно някой го прегърна силно. Не беше спал от няколко дни. Потъна в леглото и лекия вятър, който влизаше през прозореца го караше да настръхва, но не усещаше да му е студено...напротив- чувстваше се идеално. Луната светеше по-ярко от всякога. Ноща беше ясна и небето беше осеяно със звезди. Няколко минути след като легна, беше заспал. Али не напусна сънищата му....
10.25 часа.Телефонът извъня. Пит се събуди и със сънливи очи погледна часовника до главата си.
„ О, боже... колко е часът.. закъснявам за работа” – помисли си той. Скочи и веднага нахлузи първите дрехи, които видя в гардероба, обу се, влезна да си измие лицето и излезна със скоростта на светлината. През целия път до дома на госпожа Блейк тичаше. Тренировките по лека атлетика в училище му помагаха в такива ситуации. Стигна до дома на Блейк и почука на вратата.. никой не отвори.. Почука втори път... пак същото... Отиде прозореца и надникна вътре, но нямаше признаци госпожата да е вътре. Върна се до вратата и видя бележката оставена на верандата. Стори му се, че при първото отиване до вратата тази бележка я нямаше, но се замисли и реши, че е все още сънен и дори да го отвлечат няма да усети какво се случва. Разтвори прилежно сгънатия лист и прочете бележката:

„ Ненагледен мой Пит,
наложи ми се да отида извънредно до дома на сестра ми.
Ако имаш нужда от нещо, оставила съм ключа под саксията до прозореца.
Оставила съм и пари, ако се наложи.
Целувки ”
госпожа Блейк

Олекна му. Не искаше да закъснява за работа и да разочарова милата госпожа Блейк. Тя беше най-добрата жена, която познаваше. Беше на около шейсет години, но изглеждаше с поне 5 години по-млада. Обичаше да се грижи за себе си. Още в момента, в който видя Пит тя го хареса страшно много и му повери цялата къщтна работа. Двамата се разбираха много добре. Тя беше загубила сина си преди 10 години, а Пит беше загубил родителите си. Допълваха се взаимно и някак си съпреживяваха съдбите си. Тя го чувстваше наистина като свой син. И той я обичаше както би обичал майка си.

littlepartofme · 2013-06-20 14:34:58

Некст? (◕‿◕✿)

#1 2013-06-18 16:46:24

Re: Помни ме до края

#2 2013-06-18 17:19:34

Re: Помни ме до края

#3 2013-06-20 08:07:37

Re: Помни ме до края

#4 2013-06-20 14:34:58

Re: Помни ме до края

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook