Елементu на щастuето // Завършена //

privaтe Love · 2013-06-07 16:45:58

Здравейте! Най - накрая успях да събера всички идеи, хвърчащи в глaвата ми, и се появи нова история. Дано да ви хареса, колкото и предните ( Художнuk на споменu /
Вuолетовu облацu / Евkалuпт /
Пуkнатuнu )

Елементи на щастието

"Имало едно време едно красиво момиче. Тя се скитала сама из големия враждебен град, докато един ден не срещнала момчето от сънищата си. Те се влюбили и заживели щастливо до края на дните си."
Не, тази история не е такава. Действието в нея не се развива в рамкте на една или две страници. Не, това е разказ за едно момиче и две момчета; за бивши и бъдещи. За съвест, грешки и разкаяния; за моментите, които трябва да останат само спомен и за тези, които имат потенциал за развитие в настоящето. Това е история, която ще ви разсмее миг след като е извикала сълзи в очите ви.
Това е моята история. Готови ли сте да я чуете?

- Саша, ставай!
Това е сън. Кошмар.
- Хайде, мила, закуската е готова и баща ти те чака!
Добре де, може би не е сън.
Станах. Чувах как кучето ми, Джей, лае, чакайки закуската си. Мама и татко се смееха в кухнята, радиото работеше, а през щорите нахлуваше все още студена слънчева светлина. Ранно лятно утро.
На излизане от стаята се спрях пред огромното огледало. Хубавите ми прави крака се подаваха под огромна бяла тениска, някога принадлежала на татко. Заради светлината, идваща зад гърба ми, можех да видя очертанията на тънката си талия под тениската. Дългата зластисто - карамелена коса хвърчеше на всички посоки, а синьо – зелените ми очи все още гледаха сънено. Влезех ли в кухнята, татко щеше да каже, че съм красива. И нямаше да е само защото съм му дъщеря и се гордее с мен. Наистина бях.
За закуска имаше гофрети с боровинково сладко. И кафе, да, силно кафе. Това ме доразсъни. Другият фактор бе внезапно скочилият върху мен Джей.
- Хей, успокой се, бебчо! И аз се радвам да те видя – притежавах най – красивия лабрадор на земята.
- Успя ли да се наспиш? – мама. Тя сериозно ли?! Легнах си в 05.00, преди около три часа.
- Според теб? – погледнах я над чашата с кафе.
- Е не особено, но и по – зле си изглеждала – тя се засмя весело.
Мама. Двете се разбирахме отлично, бяхме най – добри приятелки, обичахме се страшно много, но тя постоянно се шегуваше с мен.
- Ха-ха-ха, страхотна си – обожавах иронията.
- Побързай, Саша, излизам след малко. А ти няма да искаш да пътуваш сама.
Татко беше прав. Днес беше първият ми урок по пиано. Записах се на летен курс, тъй като от малка исках да се науча да свиря, а и без това сезонът ми беше свободен. Есента започвах да уча в университет.
Хапнах добре, взех си душ и се облякох. Скини дънки, изчистено черно бюстие, вталено сако в същия цвят и платформи. По пътя с татко не спряхме да се смеем. Гордеех се с него, той бе прекрасен човек. А аз си бях неговото най – малко детенце, макар и вече на 18 (имах двама по – големи братя, живеещи в чужбина).
Най – накрая пристигнахме.
- Да те взема ли след урока?
- Не, няма нужда, ще излизам с Марк.
- Добре, обади се преди да се прибереш.
- Дадено!
С Марк ходех от около три месеца, но се познавахме от години. Той бе мой най – добър приятел. През всички години се опитвахме да затваряме очите си за зараждащата се между нас тръпка, но в крайна сметка се предадохме. И не съжалявахме. Но за това после. Сега ме чакаше урок.

Last edited by privaтe Love (2015-08-07 14:42:50)

viktoriq_biserova · 2013-06-07 18:30:10

Ще се следи!

katrin456.1997 · 2013-06-07 18:53:43

Ще се следи!

geri18 · 2013-06-08 06:27:15

Ще се следи!

Sissy_love · 2013-06-08 07:20:54

Ще се следи!

IoNz17 · 2013-06-08 12:55:46

Ще се следи!

privaтe Love · 2013-06-09 16:21:09

Спряхме пред голяма бяла сграда във викториански стил и с красива градина. Харесваше ми. Моите уроци бяха на третия, последен етаж, така че се запътих направо към стълбището. Намерих стаята и влязох. Вътре имаше около 10 души, общо бяхме 15. Поздравих и започнах да се оглеждам за свободно място.
Тогава го видях, на няколко крачки от мен, ровещ в раницата си. Моят бивш, Нейтън. Беше си същият – висок, с хубава фигура, кестенява коса, шоколадови очи. Несъзнателно започнах да си припомням детайлите – изящните плътни устни, леко строгия профил и хилядите различни погледи. Предимно пренебрежителен, понякога замечтан, почти детски, друг път страстен, приканващ... Обърнах се с гръб към него. Какво правеше той тук? Той пишеше музика, свиреше на китара, имаше група, с която обикаляха из страната. Но пиано? Я стига. Доколото знаех, то не се вписваше в попа, рока или дъбстепа.
Както и да е, спрях да мисля за него, когато учителката ни, Джейн Скарлет, влезе в залата.
- Здравейте, млади момичета и момчета. Както знаете, аз ще се постарая да ви разкрия тайните на този прекрасен инструмент през следващите три месеца.
Нейт я гледаше изпод сивото си бомбе с онзи детски поглед. Това не беше нормално.
- А сега, нека всеки се представи. Да започнем от вас, г-н...?
- Кинли. Нейтън Кинли. Приятно ми е – той се изправи, обърна се назад към всички, свали шапка и се поклони леко усмихнат. Изправяйки се срещна погледа ми. Това го забави и разсея малко. Кимна ми. Дори мускул не трепна на лицето ми.
С него ходех преди година и то за кратко – шест месеца. Оказа се, че характерите ни бяха толкова сходни, че просто нямаше как да продължим да сме заедно и всичко да е мирно и тихо. Два бурни пламъка, сляти в едно. Не съзидание, само разруха.
Стигнаха и до мен.
- Саша Делфорд.
- Делфорд? Като Джаксън Делфорд? – Джейн Скарлет повдигна вежда. Благословена или проклета, бях на дъщеря на собственик на верига хотели.
- Да, като него, той ми е баща – въпросът леко ме изнерви. Или пък беше усмивката на Нейт, който много добре познаваше тази реакция в околните.
- Прекрасно, Саша. Следващият...? – Скарлет продължи нататък. Извадих телефона си, имах съобщение от Марк. Това ме зарадва. Писах му в колко да ме чака и се съредоточих върху това да запомня имената на всички. Мисълта за Нейт повече не се появи в съзнанието ми.

katrin456.1997 · 2013-06-09 16:26:15

Страхотно! Некст

nedi · 2013-06-09 16:36:35

Страхотно! Некст

geri18 · 2013-06-09 17:31:04

Страхотно! Некст

privaтe Love · 2013-06-10 07:53:25

Първият урок мина добре. Избягвах Нейтън и излязох преди него.
Марк ме чакаше. Усмихнат и красив. Светло кестенява коса, игриви кафяво – зелени очи, висок и с перфектна фигура. Бързо скочих в колата.
- Липсваше ми – целунах го и се настаних на седалката.
- И ти на мен. Как мина урокът?
- Ами добре, даже доста добре. Знаеш ли, Нейтън беше там.
Тъй като Марк ми бе предимно най – добър приятел, нямаше как да не му кажа.
- А да, отностно това... Аз знаех.
- Моля?!
- Когато тръгна с него се запознах с цялата му компания и всъщност Джош ми каза. Забравил съм да го спомена – той се обърна към мен и нежно ме хвана зад врата, приближавайки ме към мего за нежна целувка. Щом Марк не ми бе казал нищо, значи не го смяташе за важно. Съответно и аз нямаше за какво да се тревожа.
Целунах го, жадно впивайки устните си в неговите.
- Какво ще правим днес?
- Мислех да отидем на кино…
- Хаха, по – скоро си мислиш за свободния последен и тъмен ред в кино залата.
И двамата си припомнихме един точно определен ден. Доооста хубав спомен.
Филмът беше хубав, макар и да не видяхме голяма част от него. Прибрах се, хапнах набързо и се прибрах в стаята си. Пуснах музикалния плейър и всичко бе наред до втората песен. Знаех я от Нейтън. Много спомени нахлуха в главата ми. Как се запознахме, как се разделихме. Какви бяхме заедно... Когато го видях днес, той си беше същия, но аз го отбягвах, тъй като едва успокоила се, че вече няма да го виждам, той пак се появи. Един голям бунтар, това бе Нейт. Това в него ме привлече, имаше тръпка, огън, пожар. Да, после всичко бе изпепелено, но все пак споменът беше ярък.
Не исках, но съзнанието ми веднага направи сравнение с Марк. Той бе сбъдната мечта. Умен, красив, възпитан, харесван от всички мои роднини, обичащ ме, грижещ за мен. Когато започна нашата афера, всички общи приятели се зарадваха много на случващото се. Както казваха, ние бяхме създадени един за друг. Обичах го, той ми даваше всичко, от което имах нужда, беше моята морална опора, а допирът на тялото му до моето ме побъркваше.
Общо взето, аз бях една голяма късметлийка. Даже не предполагах колко.

nedi · 2013-06-10 08:24:32

Интересно

katrin456.1997 · 2013-06-10 08:57:17

Супер. Некст

privaтe Love · 2013-06-11 19:46:24

Много се радвам, че ви харесва! :3
Няма да мога да публикувам нови части до края на седмицата, тъй като се подготвям за приемен изпит в университет.
Моля да ме извините

nqkfa_si_tam · 2013-06-11 20:25:29

Адски ми харесва, чела съм част от историите ти и наистина пишеш адски добре. Ще чакам некста с нетърпение и успех на приемният изпит, дано всичко мине добре!

privaтe Love · 2013-06-12 10:47:20

Много благодаря!

viktoriq_biserova · 2013-06-12 17:18:16

Супер. Некст

little_baby · 2013-06-14 17:02:21

От известно време не бях влизала в сайта и сега, когато видях, че има нещо ново от теб страшно се зарадвах.
А отностно тази - още с резюмето ме грабна. Страхотна е.
П.С.: Успех с изпита!

privaтe Love · 2013-06-16 14:29:35

little_baby, много благодаря!
Ето го и некста, ще се постарая да не забавям новите части.

Трети седмица уроци. Все още не можеше да се каже, че имаме кой знае какъв напредък с пианото.
С Нейтън също не се случваше нищо. На два пъти се поздравихме, но аз избягвах дългите разговори с него. Бях затворила тази страница и не исках да се връщам там отново.
В стаята, където учехме, отново бе хаос. Скарлет ни бе дала малко време за почивка, когато изведнъж помоли за тишина.
- Деца, време е да попълните едни анкетни карти, не е нищо особено, става дума за процеса ви на обучение – тя ловко се промъкваше между столовете и пианата, раздавайки белите листа. Започнах да попълвам всичко старателно, но на третия въпрос химикалката ми спря. Разбира се, нямах резервна. Започнах да се въртя на стола, оглеждайки хората около мен.
- Какво има, Саша? – загрижената ми учителка.
- Химикалът ми спря.
- Аз ще ти дам, изчакай.
Беше Нейтън. Само да вметна, той обикновено не беше отзивчив. По – скоро бе от хората, които ще излеят шише вода в храста до себе си, макар и да виждат, че ти умираш от жажда.
Той стана от стола си и прекоси цялата зала, за да стигне до мен.
- Заповядай – погледна ме в очите. Поколебах се за миг, но взех химикала, след като забелязах, че повечето ми съученици са спрели да пишат и гледат към нас.
- Благодаря.
Нейт само се усмихна. Не след дълго Скарлет ни освободи. Бавех се излишно докато прибирах нещата си, той правеше същото. След като повечето хора излязоха, се приближих до него.
- Заповядай – оставих тъкнописеца на масата му.
- Задръж го, не мога всеки път да те спасявам, Саша.
Засмяхме се.
- Надали ще се наложи да го правиш отново. Пораснах, Нейт.
- Нима? И точно като голям човек ме отбягваш вече почти месец?
Завъртях очи.
- Не те отбягвам, аз просто... стоя далеч от теб.
- Доста зряло, да, къде се научи? От Марк?
- Не намесвай него.
- Тогава кой? Това не си ти, Саша, ти не си такава..
- А каква? Толкова добре ли ме познаваш? – вече започваше да ме изнервя.
- Ами всъщност, да. Знаех си, че ще се запишеш на този курс, след като видях обявата в училище. Знаех, че въпросите на Скарлет за баща ти ще те издразнят. Знам, че не можеш да понасяш онова момиче от втория ред, но не знам защо. Ти също надали знаеш. А да, и днес беше грубо да се смееш на Остин, когато заля пианото с лате.
- Ооо, я стига! Ти също се засмя – казах го твърде ведро. По лицето му заигра усмивка.
- Значи все пак си отделила от ценното си време, за да ме погледнеш.
Вирнах брадичка. Нямаше да призная нищо. Нейт направи крачка към мен. В същия момент една чистачка се появи на вратата, молейки ни да тръгваме.
- Ще те изпратя? – Нейтън Кинли несигурен? Моля?!
- Добре.
По пътя към дома избягвах всички лични теми. Говорихме за какво ли не друго, бях забравила какво е чувството.
Не беше никак неприятно. Когато се прибрах у дома, погледнах към лежащото на леглото ми издание на „Крадецът на книги”. Беше ми любима. Бях я чела и преди, но сутринта отново разлиствах страниците. Връщах се назад. Правех ли го и в реалността?

katrin456.1997 · 2013-06-16 14:36:12

Супер. Некст

nqkfa_si_tam · 2013-06-16 16:43:32

Ооо чудесно ее!! Некст!!
Между другото, как мина изпита??

privaтe Love · 2013-06-17 19:40:22

Беше доста по - лесно, отколкото мислех, така че може да се каже, че мина добре. Резултати чак след десетина дни. Мерси, че попита :3

little_baby · 2013-06-20 18:21:15

Страхотно е!

privaтe Love · 2013-06-20 19:46:26

Съжалявам, ако засега ви изглежда скучно, но ми трябва време, за да се придвижа до кулминацията

5. Аз и групата по пиано, както и неколцина приятели на обучаващите се, се намирахме в голяма зала със сцена и много места за публиката. Щяхме да имаме импровизиран концерт в тесен кръг. Скарлет искаше да види как се справяме в такава обстановка. Седяхме на първите места и слушахме речта на учителката си за критериите за оценяване. Аз, разбира се, се появих последна. Единственото свободно място беше до Нейт. Поех дълбоко въздух и седнах. Той се усмихна, сякаш се радваше да ме види.
Марк също щеше да е на концерта. Появи се след около десетина минути и седна на стола зад мен, с Нейт се поздравиха сухо. Обърнах се назад и целунах приятеля си.
- Ти успя да дойдеш... – лицето ми грейна. До последно не беше сигурен дали ще може да се измъкне от работа.
- Разбира се, не мога да пропусна това. Притеснена ли си?
- Не, мисля, че всичко е наред.
Той ме целуна по челото.
- Ти ще си перфектна – внезапно приятелят ми забрави милия шепот, за да се обърне към седящия до мен – Нейт, ти си записал пиано?
- Винаги съм обичал да изледвам нови неща, а това ми се стори подходящо. С теб какво става?
- Все още се занимавам със спорт, знаеш че тенисът може да бъде доста пристрастяващ.
- Определено, минал съм и по този път. И все пак музиката си остава голямата ми страст, но не пропускам и редовното ходене на фитнес.
- Личи ти, заякнал си...
Ама те сериозно ли? Чувствах се като в публиката на театрално представление. Марк и Нейтън се разбираха докато аз ходех с него, но след скандалите Марк застана на моя страна. Не бяха поддържали връзка, а сега се държаха сякаш нищо не е станало.
Моят ред да изляза на сцената дойде.
- Оставям ви да си говорите, момчета. Изглежда и без това нямате нужда от мен – засмях се. Наистина ситуацията си беше иронична.
- Успех, Саша – Марк беше по – бърз.
Слава Богу, изпълнението ми мина перфектно. Върнах се на мястото си, а след изпълнението на Нейт двамата с него започнахме да обсъждаме останалите. Бяхме като деца. Шегувахме се с другите, мнението ни съвпадаше за всичко. Аз кажех нещо, той довършваше мисълта ми и двамата избухвахме в смях. Това ме тревожеше. Когато се запознахме, Нйет постоянно се заяждаше с мен, макар и да го правеше с усмивка. А сега беше... мил. Нейтън Антъни Кинли бе всичко друго, но не и безпричинно добър. По принцип бе арогантен, егоистичен и леко заядлив. Беше наистина кротък само насаме с мен, когато знаех, че бил дал всичко, за да ме има. В началото не можех да повярвам, че това е същият човек. Това в него ме плени. Лошото момче, което сваля маската си. Знаех, че е намислил нещо. Както и да е, не го спрях.
Не бях разбрала кога Марк е излязъл. Вратата на залата беше отворена и аз бързо изтичах навън.
- Хей, кога си се измъкнал – говорех плахо и бавно се приближих до него, слагайки ръце на врата му.
- Трябваше да говоря по телефона.
Не беше това. Нейтън беше причината.
- Съжалявам, че днес не ти обърнах повече внимание... – не бяха просто думи. Онова бунтарче там малко по малко се опитваше да подкопае стабилната основа, на която стоях. Нямаше да му позволя да стигне по – далеч.
- Не се тревожи, разбирам те. Справи се блестящо – той нежно обхвана талията ми с ръце, а после ме целуна. Сега всичко си бе на мястото.
Поне до следващата вечер.

max-baby · 2013-06-20 20:21:01

Некст

#1 2013-06-07 16:45:58

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#2 2013-06-07 18:30:10

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#3 2013-06-07 18:53:43

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#4 2013-06-08 06:27:15

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#5 2013-06-08 07:20:54

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#6 2013-06-08 12:55:46

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#7 2013-06-09 16:21:09

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#8 2013-06-09 16:26:15

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#9 2013-06-09 16:36:35

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#10 2013-06-09 17:31:04

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#11 2013-06-10 07:53:25

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#12 2013-06-10 08:24:32

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#13 2013-06-10 08:57:17

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#14 2013-06-11 19:46:24

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#15 2013-06-11 20:25:29

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#16 2013-06-12 10:47:20

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#17 2013-06-12 17:18:16

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#18 2013-06-14 17:02:21

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#19 2013-06-16 14:29:35

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#20 2013-06-16 14:36:12

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#21 2013-06-16 16:43:32

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#22 2013-06-17 19:40:22

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#23 2013-06-20 18:21:15

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#24 2013-06-20 19:46:26

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#25 2013-06-20 20:21:01

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook