Живея, за да убивам. //Завършена//

katrin456.1997 · 2013-06-02 10:01:55

Много интересно, некст?

(y)

nqkfa_si_tam · 2013-06-02 14:43:11

Неееееекст!!

p0p staR · 2013-06-02 18:22:19

Неееееекст!!

Smile3 · 2013-06-03 04:46:10

Некст.

p0p staR · 2013-06-03 14:29:10

Защо не пускаш вече?

nedi · 2013-06-03 19:26:56

Пускам, бе
Дано да не се объркате много..

Хм.. Марая, Мелиса .. А! Моли Франкс .. Лицето на портрета бе бледо, а долу на снимката имаше някакъв надпис. Не беше като надпис де, по-скоро като писание на някой лекар.. Не успях да го разчета. Свалих снимката, а отзад имаше текст с печатни букви.
"намерена в пропастта Рейн, загинала в катастрофа. Спасена от този момент." Ред Алън.
И до този момент не можех да повярвам, не исках да повярвам. Не беше сън..
Прегърнах рамката и снимката вътре, и отново я закачих на мястото и. Слабата крушка леко осветяваше всички портрети, така, че половината лица - бяха по-светли. Хладен въздух нахлу в коридора.
- Кол .. Бързо му скачай на тоя, че скоро ще ти го отмъкне някоя. Просто действай сега, може да е късно скоро. - подтикна ми Нора, докато дебнехме един ловец.
Замислих се над думите и, и реших да се пробвам с Ед. Не знам защо се отдалечихме един от друг, той все още се сърдше, че съм обърнала живота му.
- Ааааа-ааа-аааааа! - някой изпищя в тъмното.
Беше мъж.
"Ерик пак попадна в капан.." - помислих си и тръгнахме към шума. Беше неговия глас.
- Пак някоя мечка го е нападнала .. - обади се Нора и разруши мисълта ми.
Намерихме го под голямо дърво, в тъмна част на гората. Беше разкъсан като куче.
- Не е възможно. - присви очи Нора, след като поразгледа обезобразения ни брат.
- Виж .. отпечатъци от нокти по ръцете му. Значи е била жена. - казах с изумление.
Въздъхнах и отидох до пещерата при Лийз.
- Трябва да научим кой е. И да го убием. Това е заплаха за всички ни.
- Не можем да направим нищо за момента. - възрази тя отсреща.
- Утре може и аз да умра! Ако ти умреш .. Ако изчезнем половината? Пак ли няма нищо да стане..
Тя замълча, а аз излязох.
И тогава я видях..Онази непозната жена, облечена в черно наметало, с червена коса. С вещерско излъчване.. Тя ходеше към мен и ме гледаше втренчено с очите си. Просветваха в червено и ми се струваше, че всеки момент ще се нахвърлим една срещу друга.
- Мен ли търсиш? От 8 месеца съм тук. Но никой не знаеше за съществуването ми. Излязох сред вампирите едва наскоро. Показах лицето си, и започнах да убивам както трябва.
- Какво искаше от Ерик?
- Ти си част на един от най-силните вампирски родове, но ще променим това.
- Какво искаше от него?!
- Кръвта му беше ценна..И сега съм точно колкото теб силна. Стой и гледай. - изсъска ми тя и като сянка се скри зад високото дърво пред пещерата.
Тогава се сетих, че това е Моли. "Дали знаеше, че и Ед е сред нас? Не, те не трябва да се срещат. Ако се срещнат - го губя."
Намерих Ед в късния следобед в коридора. Поставях нов труп, и забелязах, че продължително разглежда портретите, когато случайно се качих нагоре.
- Кол! Тя е сред нас .. Намерих я! В този нов свят ще я срещна отново..
- Не говори глупости. Тръгвай. Това не е тя. - възразих.

nqkfa_si_tam · 2013-06-03 19:32:10

Става интереснооо....

katrin456.1997 · 2013-06-03 19:37:26

Става интереснооо....

littlepartofme · 2013-06-03 19:56:09

Става интереснооо....

love_hurts · 2013-06-04 11:45:17

Става интереснооо....

porcelanowa · 2013-06-04 14:35:37

Става интереснооо....

определено доста интересно

p0p staR · 2013-06-04 15:43:34

Става интереснооо....

nedi · 2013-06-04 21:06:41

За вас, хора! Моля, нека всеки който следи историята /дори, ако по принцип не пише коментар/ да коментира историята подробно. Какво ви харесва, какво не - за да знам какво съм направила. Знам, че свърша предъвкано, но вече доста я проточих..
Знам, че не се получи интересно, но се радвам, че историята имаше последователи.

Трябваше да излезем.
- Ед, тя не е същата добра и мила съпруга, когато някога си имал. Тя не е същото прекрасно момиче, което очакваш да е..
- Какво пък знаеш ти? - озъби ми се той. - Трябва да я намеря.
Не можех да му се противопоставям, защото той беше инат и не ме слушаше. "Да става каквото ще! Ще го изгубя .. Край."
Вече се съмваше, и всеки поотделно се изгуби някъде из тъмните сенки на гората. Ед - в търсене на старата любов, а аз към вкъщи, където родителите ми оплакваха починалия ми брат.
Сякаш тя ме чакаше, знаеше къде съм. Беше седнала на един пън в тази част на гората, където нямаше много дървета и бяхме под откритото небе. Лъчите на слънцето, което бавно се изкачваше нагоре, ни достигаха.
- Ще те убия Ед .. - прошепна тя и се изправи щом се приближих до нея.
- Аз те чаках .. - добави.
Исках да я прегърна, защото ми липсваше. Загърбих думите, които каза първо. Не исках да ги чувам. Тя се отдръпна студено и започна да шепне готова да заплаче.
- Осем месеца съм тук. Един ден реших да стигна до вашата къща. Тогава видях онова момиче, тя те разхождаше в градината, разговаряхте, ти изглеждаше щастлив. Кой знае от колко време си я познавал, а аз стоях тук и страдах за теб. Докато не се показах на светло и не те видях щастлив. Нямаше смисъл да страдам. Няма смисъл и сега да плача пред теб .. - тя трепереше от ярост, очите и светеха, обезумели.
Сякаш се опитваше да ме изпепели или задуши с погледа си.
- Ти ме предаде... - добави тя, след което изглежда, нямаше какво друго да каже.
- Как съм те предал, по дяволите?! - намесих се аз.
- ТЯ ме замени, нали? Същата тази е откраднала сърцето ти. А ти казваше, че аз съм единствената.
- Моли, нямах ли право на щастие? Трябваше да се самонаказвам заради теб, така ли? Научих се да живея в сянката на загубата. Ти си се превърнала в егоистично чудовище! И да, радвам се, че срещнах Кол.
- Добре. Повече няма да се пречкам. - издума тя, но все още не очаквах да се примири. - Явно ти наистина си ме изхвърлил от живота си.
- Нещата се промениха. ТИ се промени. Толкова себична и отмъстителна, без да има защо..Вече не те искам. Съжалявам, че си пожелах да те срещна отново.
- Искам да не те виждам с друга, да останеш с мен! - изсъска ми тя.
- Не очаквай нищо от мен. Изумен съм от егоизма ти. Върви си.. - повиших тон.
Не очаквах да се случи това, което стана секунди, след като тя ми обърна гръб с напукано от злоба лице. Светкавица проблесна в небето за миг, после се чу гръм. От слънцето нямаше следа..Сякаш токът премина през тялото и, а тя се строполи безжизнена на земята. След това дъждът закапа с едри капки. Стоях като закован и не знаех как да постъпя.
- Дано това да е краят. - казах на глас, на себе си.
- Всичко се връща, Ед. - мъжки глас прошепна зад мен.
Обърнах се, видях "ходещият мъртвец" Ерик.
- Тя си отиде. Аз се върнах. Да се надяваме да не видим жив и покойния ти брат, когото скри в гардероба. Всичко знам. - ухили се той насреща.
Усмихнах се и му стиснах ръката.
Все още не знаех как стоят нещата с "връщането", но поне Кол не беше застрашена от Злата Моли.
Бях сигурна, че всичко приключи. Всъщност, нещо имало ли е изобщо?
Знаех, че Ед ще се върне при нея, или .. Глупости. Едва ли ще я предпочете, промяната и към вампир не беше достатъчно успешна.
Ходех из гората и си мислех. "Май трябваше да се върна вкъщи първо, и да погледна за последно Ерик."
Докато той и Ед не се озоваха пред мен. Отзад видях женския труп, но не обърнах внимание, защото бях вцепенена от радост. Прегърнах Ерик, очаквах такова завръщане.
- Е.. Какво стана? - попитах Ед, исках да знам дали нямаше нещо .. ново.
- Какво очакваше да стане? Да ме изгубиш? - засмя се той.
Това беше моментът, да го прегърна и веднъж да му кажа, че го обичам. Той го знаеше отдавна, но държах да го чуе.
- Обичам те! Сега те оценявам истински..
Целувката ни продължи цяла вечност, като нереална. /Хапехме се като кучета (xD)/
Никога преди не бях срещала истинската любов, и сега я намерих. Единствена и вечна.
КРАЙ

* Работя по още една история, ако желаете - можете да я погледнете. (Да се събудиш в Маями)

porcelanowa · 2013-06-05 15:09:32

Беше невероятна история..Всичко в нея ми хареса

nqkfa_si_tam · 2013-06-05 16:21:38

Обичам щастливия край!! Само, че не очаквах да свърши толкова бързо... Ии пак ти казвам пишеш невероятнооо!!!

katrin456.1997 · 2013-06-05 17:28:45

Обичам щастливия край!! Само, че не очаквах да свърши толкова бързо... Ии пак ти казвам пишеш невероятнооо!!!

+1

lady_ss1 · 2013-06-05 20:05:11

Обичам щастливия край!! Само, че не очаквах да свърши толкова бързо... Ии пак ти казвам пишеш невероятнооо!!!
+1

selen4ito · 2013-06-07 15:25:42

Обичам щастливия край!! Само, че не очаквах да свърши толкова бързо... Ии пак ти казвам пишеш невероятнооо!!!
+1

страхотна история;)

selen4ito · 2013-06-07 15:25:55

Обичам щастливия край!! Само, че не очаквах да свърши толкова бързо... Ии пак ти казвам пишеш невероятнооо!!!
+1

страхотна история;)

#176 2013-06-02 10:01:55

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#177 2013-06-02 14:43:11

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#178 2013-06-02 18:22:19

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#179 2013-06-03 04:46:10

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#180 2013-06-03 14:29:10

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#181 2013-06-03 19:26:56

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#182 2013-06-03 19:32:10

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#183 2013-06-03 19:37:26

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#184 2013-06-03 19:56:09

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#185 2013-06-04 11:45:17

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#186 2013-06-04 14:35:37

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#187 2013-06-04 15:43:34

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#188 2013-06-04 21:06:41

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#189 2013-06-05 15:09:32

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#190 2013-06-05 16:21:38

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#191 2013-06-05 17:28:45

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#192 2013-06-05 20:05:11

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#193 2013-06-07 15:25:42

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#194 2013-06-07 15:25:55

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook