Живея, за да убивам. //Завършена//

littlepartofme · 2013-05-22 10:37:54

Некст.

Unstoppablє · 2013-05-22 13:09:53

Некст.

nedi · 2013-05-22 14:41:42

Качих се в стаята си, а Ед ме чакаше в коридора.
- Правилно ли чух? Хаха, брат ми много си дава. Още една причина да го убия.
- Аз на теб не ти ли казах да си стоиш в стаята? Ако ни видят?
- Оооооооо! - ахна Ана, прислужницата, оглеждайки ни като ненормална.
- Влизай бързо в стаята. - натиках го да влезе.
- Ана, защо не приготвиш един чай? - смених темата.
- Но господин .. ходи! - затепка се тя.
- Но това беше Робърт. - усмихнах се.
Май номерът успя да мине.
Но май не мина.. След минути чух Ана да се обажда на госпожа Елизабет.
- Госпожо Елизабет, тук се случват странни неща. Ед се изправи на крака, дори го видях да говори с Кол.
Не след дълго, Ана затвори с унило изражение. „Май те помислиха за луда, а?“ - помислих си докато минаваше наоколо.
- Ед, взимаш най-важните неща. Телефон, паспорт и документи. Без никакъв допълнителен багаж. - казах му когато се върнах в стаята си.
- Не съм имал намерение да мъкна куфари.
- Всичко ще се промени. - добавих.
- И полицията след нас, нали.. До вчера се борех срещу престъпността, сега аз съм престъпник. Ти ме вкара в тази тъпа игра.
- Не мисли за странични реакции. Просто бягаш, и не се обръщаш. Няма да слизаш за вечеря. В 20:05 ме чакаш на входната врата. Робърт чака решението ми в 8, разкарването няма да отнеме повече от 5 минути. Тръгваме пеша, и през гората. После ще те запозная с останалите от голямото ми родословно дърво..
- Добре. Разбрах. - прекъсна ме той.
Погледнах часовника си, и беше 19:55.
- Тръгвам. - казах му и се запътих да изляза.
- И да знаеш .. Бягам, защото трябва. Не, защото ти така нареждаш. - обади се той зад гърба ми.
Не му отговорих и слязох на първия етаж. Излязох в градината, където Ана вече сервираше вечерята.
- Кол, първо да те попитам.. Какво си съчинява Ана? Или какво си съчиняваш ти? Спомена, че ставало нещо странно. - заразпитва ме като детектив той.
- Не ми се говори на тази тема, глупости..Видяла някакъв призрак, не знам.
Той ме огледа невярващо, след което избързах да му кажа.
- Много мислих по предложението ти, и вече реших. Не смятам, че си точният човек за мен. Не смятам, че сме подходящи един за друг. Знаеш, че не те харесвам. Дори не искам да те виждам. - последното изречение го изсъсках и тръгнах.
- Кол, моля те, дай ми шанс .. - викна след мен той, а аз набързо излязох при Ед, с когото излетяхме към гората.

Unstoppablє · 2013-05-22 16:56:28

Продължение!

katrin456.1997 · 2013-05-22 17:04:55

Продължение!

p0p staR · 2013-05-22 18:51:56

Продължение!

nqkfa_si_tam · 2013-05-22 19:27:07

Ощееееее!!

Let me be your dream · 2013-05-23 11:21:50

Некст!

Smile3 · 2013-05-23 14:53:37

Некст.

nedi · 2013-05-23 15:45:10

За съвсем кратко време стигнахме до пещерата. Тя бе обвита в гъста мъгла, а луната леко проблясваше тук-там. Покрай пещерата имаше едри дървета, които изглеждаха големи, сякаш на тях можеха на се поберат къщи на вещици. Пещерата беше тъмна, дълбока и студена. Нямаше никого. Нито свещите бяха запалени. Навън щеше да се разрази буря, а ние с Ед влязохме вътре.
- Какво е това демонично място.. - прошепна Ед.
- Тук ще бъде нашият дом, тук ще бъдем добре дошли винаги. Това е Домът на вампирите.
- А защо няма никого?
- Всички ловуват сега. Вампирите не спят. Кръвта им дава енергията, светлината я отнема. Тежко му ако някой си забрави огърлицата тук. Затова аз винаги я нося. - показах я.
- А вампирите нямат ли отделни домове?
- Имат. Но това също е наш дом, обединено. Ще отидем вкъщи. Имам голямо семейство. Майка, баща, петима братя и 3 сестри.
- Уау.. - повдигна вежди той.
- Живеем на края на тази гора. Там също е много призрачно. И мрачно..Има много бръшлян, портите са тежки и каменни. Никога не ги отваряме.
Той ме слушаше учудено и ентусиазирано.
Пристигнахме. През червените пердета се виждаше светлина.
- Невероятна къща.
- Знам. Прекрасна е. - отговорих.
Влязохме. Коридорът бе леко осветен, свещите бяха запалени. Зловещите сенки на светлината и самите свещи се отразяваха. Голямото огледало със средновековна рамка от кости също изглеждаше страшно със светлината покрай него. Аз самата изпитах страх да мина оттам. Дъхът ми секна.
- Е, няма ли да ме запознаеш с вашите? - попита ме Ед.
- Да. Разбира се. - казах плахо и влязохме в голямата трапезария.
Цялото семейство вечеряше.
/Ед/Първото нещо, което ми хвана окото бяха столовете от кости и червената течност в каната по средата на масата, с която бяха пълни всички чаши. Не видях добре, но изглежда ядяха сурово месо за вечеря. Или не знаех за такова ястие. Дойде време Кол да ме запознае със семейството и..Светлината в стаята беше слаба и ухаеше призрачно. Сякаш бях на парти за Хелоуин. Но без тикви, паяци и метли..Стори ми се, че сестрите и имаха проницателни погледи и бяха с наситено червено червило. Вещици! /Вампири../
- Добър вечер, всички! - поздравих, и всички наостриха очи, уши и слух към нас.
- Бих искала да ви представя един човек. - приближихме се.
Баща ми се изправи и не очакваше да доведа някой гост.

katrin456.1997 · 2013-05-23 16:51:57

Страхотно! Некст.

p0p staR · 2013-05-23 18:26:07

Страхотно! Некст.

littlepartofme · 2013-05-23 19:52:26

Интересно, некст?

Smile3 · 2013-05-24 05:54:54

Некст.

selen4ito · 2013-05-24 21:28:17

Обичайното.Некст!

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Unstoppablє · 2013-05-25 11:30:24

Давай следващата част!

nedi · 2013-05-25 14:57:53

- Това е Ед. Той ще бъде част от семейството.
- Не, не. Той не може да бъде част от нас! - обади се най-малкия ми брат.
- Джаред, млъкни. - прекъсна го татко и се приближи.
- Хей, Ед. Бих се радвал да се присъединиш към нас. Седни, и ни разкажи за себе си. - каза той и ни настани.
- Аз ще разкажа за него. Той е впечатляващ .. вампир. Хареса ми историята му, и реших да го направя един от нас. Искам да го уважавате. - казах сериозно.
Най-голямата ми сестра го изгледа накриво и ми подшушна.
- По дяволите, този не ми изглежда нормален.
Да, имаше съмнителен вид, като на някой от мафията, но не беше чак такъв рапон. Нито пък изглеждаше като бандит. Бил е от полицията, даже.
- Млъкни, и си гледай в чинията. - изсъсках и.
Прислужницата сервира порция и на Ед. Той я изгледа странно, чудеше се дали да пробва. Татко видя колебанието му.
- Така. Да се запознаем. Аз съм Джордж, съпругата ми Тифани, Ерик, Джаред, Никълъс са момчетата, момичетата - Кол, Бриджит, Мери и Нора. И прислужницата Роуджи. Между другото, това е пържола с лют сос. Ние сурово не ядем.
- Аз съм Ед Франкс. Бивш полицейски работник. Чудя се, как още не съм станал плячка? - добави Ед.
„Ти луд ли си, не. Само не това..Вече каза, край ..“ - помислих си.
Стана време за лягане. Татко ме дръпна отстрани.
- Миличка, този не е много благоприятен за семейството ни. Направила си грешка. Отведи го оттук.
- Стига Джордж, няма проблем да преспи една нощ. - добави мама.
Татко въздъхна и се оттегли. Не след дълго Ед пък ми сподели опасенията си.
- Видях как през цялото време цялото ти семейство ме гледаше като черна овца. А пък, Нора ли беше, коя .. през цялото време ме зяпаше.
- Ами, нормално. Тя оглежда хората. - отговорих без да обръщам внимание на предните му коментари.
Същата вечер с Ед се настанихме в хола, за да погледаме телевизия. Беше късно, но и на двамата не ни се спеше.
„Извънредни новини - изчезнал младеж. Семейство Франкс подаде сигнал за изчезнал член от семейството. Инвалидът Ед Франкс, среден син в семейството бе безследно изчезнал след 8 вечерта, тази вечер. Заедно с него, няма следа и от неговата помощница. Полицията разследва случая по възможно отвличане. Района е отцепен.
- Тази жена ни съсипа семейството! - изрева майката от репортажа.“
- Тази жена е луда. Сигурен съм, че тя е замесена.“ - след това добави Робърт.
Ед ме погледна, сякаш иска да ме убие. Очите му потъмняха зверски.

katrin456.1997 · 2013-05-25 15:01:08

Интересноо Некст

p0p staR · 2013-05-25 18:02:22

Интересноо Некст

Unstoppablє · 2013-05-25 18:19:33

Интересноо Некст

Smile3 · 2013-05-26 05:41:29

Некст.

nedi · 2013-05-26 18:51:59

Изплаших се от него повече, от колкото от баща ми.
- Ед .. Д-добре ли си? - направих се на добрата.
- Тиииииииииии ... - каза Ед и щеше да ме хване за гушата.
- Ед, нека да поговорим. Моля те.
- Съсипа ми семейството .. Съсипа мен. Само това можеш. Да съсипваш хората. - изсъска той.
Гледах го право в очите, които продължаваха да са все така тъмни. Нямаше грам бяло. Само черно, тъмночервено, сякаш нямаше очи а някакви въглени.. Страхът ме обзе. Вече бях на облегалката на дивана, а той се приближаваше към мен с ясна цел.
Очаквах да си забие острите зъби в мен и бях готова да се разкрещя за помощ, докато той не се притисна към мен. (Ооо )
Първоначално си помислих, че ще преобърнем дивана, но може би беше само миг. Някой нахълта в стаята и си насядахме по местата. Може би щеше да се задълбочи, докато не влезе Ерик. Може би ни видя, затова се изниза. Но така и така гнева на Ед пак се върна. Той излезе от стаята..
Чувствах се сама, и холът изглеждаше празен. Да не би да избягаше? Да не би да търсеше спасение?
- Ед, Ед .. - настигнах го.
Беше навън, седнал на един камък в тъмното. Луната бе голяма и пълна. Небето изглеждаше светло. Той гледаше нагоре.
- Какво има? - попитах.
- Това е глупост. Пълна лудост .. Не знам.
- Не оценяваш помощта ми, така ли?! - разбеснях се пред него.
- Каква помощ? Как ми помагаш? Ходя .. и какво. Всичко става по-зле. - извика той.
- Неблагодарник. Неблагодарник. Махай се! - извиках. - Отиваме при главния вампир. Ще те върне към миналия ти живот.
Толкова се вбесих, че не можех да остана спокойна до следващия ден, когато щях да отида при нея.

nqkfa_si_tam · 2013-05-26 19:02:39

Ощеее, Недиии!!

katrin456.1997 · 2013-05-26 19:17:47

Ощеее, Недиии!!

porcelanowa · 2013-05-27 11:49:10

Ощеее, Недиии!!

#126 2013-05-22 10:37:54

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#127 2013-05-22 13:09:53

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#128 2013-05-22 14:41:42

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#129 2013-05-22 16:56:28

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#130 2013-05-22 17:04:55

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#131 2013-05-22 18:51:56

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#132 2013-05-22 19:27:07

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#133 2013-05-23 11:21:50

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#134 2013-05-23 14:53:37

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#135 2013-05-23 15:45:10

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#136 2013-05-23 16:51:57

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#137 2013-05-23 18:26:07

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#138 2013-05-23 19:52:26

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#139 2013-05-24 05:54:54

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#140 2013-05-24 21:28:17

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#141 2013-05-25 11:30:24

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#142 2013-05-25 14:57:53

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#143 2013-05-25 15:01:08

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#144 2013-05-25 18:02:22

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#145 2013-05-25 18:19:33

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#146 2013-05-26 05:41:29

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#147 2013-05-26 18:51:59

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#148 2013-05-26 19:02:39

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#149 2013-05-26 19:17:47

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#150 2013-05-27 11:49:10

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook