Направи ми услуга - УМРИ!

Let me be your dream · 2013-05-23 11:31:36

Ето, нещо и от мен. Надявам се да ви хареса

Фрагмент 1

Казиното беше препълнено, както винаги. Младите двойки играеха на ролетка и се радваха на всеки спечелен лев. Проститутки, облечени в червено, се оглеждаха за мъже, залагащи големи суми. Богаташите се перчеха с тлъстите си пачки, а от масата за барбут се чуваха радостни викове. На масата за покер, мъжете пушеха пури, а сервитьорките не можеха за смогнат с поръчките. На бара, прикрити от завесата от тютюнев дим, седяха двама дилъри и си говореха тихо. Бяха хора на един тип на име Дявола. Той имаше законен бизнес с казина. Е, колко да е законен? Срещу няколко бона всичко става законно. Дявола, или познат още в обществените среди като Даниел Симеонов, сега стоеше спокойно в кабинета си на последния етаж на казино „Лукс”, което гордо заслепяваше уличните лампи на столичния булевард „Васил Левски”. Беше се разположил удобно в кожения си стол зад бюрото си и гледаше замислено към вратата. Тръпнеше в очакване да се почука на нея. Стенният часовник тиктакаше звучно, а Дани отброяваше всеки такт до заветния час.

(arrow) 3 мнения за некст

nedi · 2013-05-23 11:33:54

Оо некст!

Unstoppablє · 2013-05-23 11:34:33

Хареса ми. Да видим какво ще стане.

katrin456.1997 · 2013-05-23 11:56:41

Хареса ми. Да видим какво ще стане.

Sissy_love · 2013-05-23 19:48:06

Хареса ми. Да видим какво ще стане.

lady_ss1 · 2013-05-24 09:12:19

Много е добро и е нещо различно. Най-много ми харесва това, че действията се развиват в България. Давай следваща част, Гери!

Let me be your dream · 2013-05-24 09:30:05

Его го и некста

Фрагмент 2

Пред вратата се чуха глухи стъпки и Дяволът погледна часовника. 20.55 ч. На желязната врата се почука.
- Влез.
Вратата се отвори и на прага беше застанал един от бодигардовете му.
- Шефе, тук е…
- Нямам нужда от представяне, благодаря. – във офиса влезе Георги Аспарухов, по прякор Погледа. Той беше висок, с тъмна очи и коса на бодлички. Макар че беше на 31, той продължаваше да си прави тази прическа, която умело прикриваше годините му. Беше облечен с бяла риза, тъмносини дънки и черно сако. – Дани, от кога не сме се виждали?
Дани направи знак на охранителя да ги остави и стана да прегърне Жоро.
- Нека помисля. Може би, от времето, когато ти замина за Румъния и направи големия си удар.
- Точно така. За тези две години пръснах толкова пари, за да се покрия, че не ми се говори.
- Седни, разполагай се. – Жоро седна на креслото срещу бюрото. – Нещо да ти предложа?
- Обичайното, ако не си забравил.
- Как бих могъл? – отвърна Дани, докато наливаше дванадесетгодишно уиски върху леда в чашата. – Повиках те за нещо от твоята специалност. Разбрах за серията от успешни обири в Румъния. Особено ми хареса онзи, когато си пробил дупка в стената на имение и вместо да влизаш и да отваряш сейф, вграден в стената направо си го задигнал с нея.
- Мда, наложи се да импровизирам. Та, кажи каква е работата ми тук?
Дани поднесе чашата на събеседника си, втренчи черните си очи в часовника, взе собствената си чаша и каза :
- Търпение, всеки момент ще се съберем. В 9 часа ще сме в пълен състав.
- Шефе, отвън са Топлото и Змията. Да ги пусна ли? – на вратата отново се появи охранителят.
- Пусни ги.
Топлото беше ИП специалист, който беше източил една банка само за минута, въоръжен с химикалка и лаптоп. Истинското му име беше Радо Димитров. Той бе нисък, с руса коса, сини очи и като всеки ИП специалист, беше леко закръглен. Лежал е 5 години в Софийския затвор за незаконно подслушване. А, това за банката ли? Инвест Банк все още търси своя крадец. Така да се каже, Радо Топлото може да изключи всяка аларма и да чуе всеки разговор. Той, преди да влезе в пандиза, работеше в МВР и подслушваше кой ли не. Той, както и крупния му колега Шопов, бяха очите и ушите на нашенската организирана престъпност.
Змията беше получил прякора си от татуировката на гърба си. Борислав Георгиев беше умен, красив и богат, с матова кожа, тъмна коса и сини очи. И като всеки богат и красив мъж е женен за златотърсачка, която разбира се, не е единствената. Има и син на 9 години. Него го бива за всичко от изнасяне на наркотици та чак и до каналджийството. Сега му трябваха пари, за да се покрие.
Дани стана, за да поздрави гостите си.
- Разполагайте се. – каза той, като посочи дивана. – Нещо за пиене?
Двамата поклатиха глави в отрицание.
- За какво сме тук? – попита нетърпеливо Змията.

lady_ss1 · 2013-05-24 14:34:48

Много ме кефят прякорите. Некст. (arrow)

selen4ito · 2013-05-24 21:22:11

Хубаво е , но нещо сякаш липсва...

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Unstoppablє · 2013-05-25 11:33:10

Много ме кефят прякорите. Некст. (arrow)

Let me be your dream · 2013-05-29 07:11:27

Фрагмент 3

- Тук е безопасно, така че ще говоря направо. Повикал съм ви, за да оберем една банка.
- Коя банка? – прекъсна го Погледа. – Ако е някой шибан клон не ме брой.
- Не. Събрах ви, за да оберем Вип Банк.
- Банката на Стефан Вълканов? Ти шегуваш ли се? – възкликна Змията. – Та тя е непробиваема!
- Ти наясно ли си кой седи до теб? – Жоро отново показа своето самочувствие.
- Боби, чувал ли си за обирите в Румъния, които се случиха наскоро? – Боби кимна. – Та, неуловимият крадец стои до теб.
- А, стига бе! – викна Боби.
- Жоро Погледа, приятно ми е. – Той подаде ръката си за здрависване.
- Борислав Змията – Боби стисна ръката му и я раздруса.
- Тук единствения външен човек е господин Димитров, за който чух много и то все добро. Този човек е ограбил Инвест Банк преди 5 години за минута.
- Човекът, който източил 2 милиона и половина от кредитни карти. – каза Жоро с лека изненада на лице. – Прилича ми на някое ченге, а не на хакер.
- Работих в МВР 7 години. Имаш набито око.
- А също и подозрителни мисли. – заяде се Жоро.
- Престанете да се заяждате! Така до никъде няма да стигнем! – ядоса се Дани. Жоро и Радо Димитров си хвърлиха по някой друг гневен поглед до края на вечерта, но не си казах нищо.
- Ще ни трябва вътрешен човек, Дани. Някой, който много добре познава банката. – отбеляза Боби.
- И за това съм се погрижел. – Дани отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади отгоре една папка със заглавие Пламена Вълканова. – Ето това е нашият човек. – Той отвори папката. – Племенницата на Стефан Вълканов. – Всички загледаха досието `и. – На 21 години, живее в ж.к. Банишора, кара оранжев Ford ST, учи задочно в университет "Черноризец Храбър" във Варна. Останалото можете да го видите сами. – Даниел раздаде на всички по едно копие от папката.
- А, плана? – попита Боби.
- Мисля по въпроса. – отговори му Дани.
- Аз вече имам идея, но да не избързваме. – подсмихна се Жоро.

lady_ss1 · 2013-05-29 07:15:16

Давай натам. (arrow)

Unstoppablє · 2013-05-29 12:06:59

Оо, Варна, поласкана съм.
Некст!

Let me be your dream · 2013-05-29 15:23:28

Оо, Варна, поласкана съм.
Некст!

Варна ми е един любимите градове ^ ^

Некста може да се качи някъде петък или събота :p

nedi · 2013-05-30 17:26:45

Некст

Let me be your dream · 2013-06-02 16:33:28

Ето го и закъснелия некст

Фрагмент 4

Два месеца по - късно...

Мобилния телефон завибрира в ръката `и. Беше получила смс. От него.
Съжалявам, ще закъснея с около 15 минутки. Изникна нещо. Чакай ме на Кортен. Целувам те, Жоро.
Сега тя, Пламена Вълканова, стоеше на прага на врата, облечена в новата си червена рокля. Жоро, както се досещате е Георги Аспарухов – Погледа. Той беше на „обекта”, както той го наричаше. Ставаше въпрос за плана, който беше измислил. Но за „обекта” и подробностите около него по – късно. Погледът излизаше с Пламена от два месеца. Това беше най – трудната част от плана, имайки в предвид характера `и. Тя беше висока, с руса коса и тъмнокафяви очи. Пламена беше твърдоглав инат, избухлива, своенравна и импулсивна. Живееше сама, защото не се разбираше с майка си, а пък баща `и беше гушнал букета преди 4 години. Тя седеше и четеше смс – а отново и отново. Не предполагаше какво я очаква. Сега тя събу неудобните токчета и седна на дивана в хола. Запали цигара и включи телевизора. Даваха късните новини. Обсъждаше се поредния политически скандал. Тя се загледа в кристалната ваза, вляво от телевизора, където черните рози от преди седмица бяха започнали да увяхват. Телефонът звънна и тя вдигна.
- Мила, долу съм – тя разпозна дрезгавия глас на Жоро.
- Слизам. – отвърна тя и затвори. Загаси цигарата, остави телевизора включен, обу се и излезе. Чакаше, оглеждаше малката квартална уличка от край до край за неговата кола. Гледаше към улица Опълченска в очакване. От там дойде черен джип Audi Q6 и я задмина. Тя не му обърна внимание. След малко джипът спря и се чу как някой излиза от него. Не, даже бяха двама. Пламена чуваше приближаващи се стъпки, но не се обърна. Видя как една ръка затисна устата `и с парцал. Тя разпозна мириса на хлороформ и заспа. Двамата мъже я сложиха в багажника на колата и се сляха с нощния трафик на улица Опълченска.

lady_ss1 · 2013-06-02 17:21:36

Браво. Некст! (arrow)

#1 2013-05-23 11:31:36

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#2 2013-05-23 11:33:54

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#3 2013-05-23 11:34:33

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#4 2013-05-23 11:56:41

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#5 2013-05-23 19:48:06

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#6 2013-05-24 09:12:19

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#7 2013-05-24 09:30:05

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#8 2013-05-24 14:34:48

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#9 2013-05-24 21:22:11

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#10 2013-05-25 11:33:10

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#11 2013-05-29 07:11:27

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#12 2013-05-29 07:15:16

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#13 2013-05-29 12:06:59

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#14 2013-05-29 15:23:28

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#15 2013-05-30 17:26:45

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#16 2013-06-02 16:33:28

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

#17 2013-06-02 17:21:36

Re: Направи ми услуга - УМРИ!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook