Живея, за да убивам. //Завършена//

nedi · 2013-05-18 14:10:51

- Дано успеха бъде с теб.
- Благодаря. - прегърнах я.
Вече беше почти 5 сутринта. Беше време да тръгвам. Сложих миниатюрната кутийка в джоба си и се отправих. Щом се прибрах, веднага се качих в стаята си изморена. Взех си душ и веднага заспах.
Докато Кол спи, /Ед разказва/ :
Сутринта повиках Робърт да си поговорим.
- Защо закачаш Кол? - попитах веднага, щом влезе.
- Сметка ли ми държиш? - озъби ми се той.
- Чух ви на стълбите снощи. Защо си мислиш, че ще я имаш?
- Моля? - попита Робърт, обезумял.
- Защо си мислиш, че ще стане винаги каквото ти искаш?
- Какъв ти е проблема?
- А на теб какъв ти е проблема с нея?!
- Харесвам я, но тя не. Няма да се откажа. Това е проблема.
- Не се надявай..Стой далеч. - изджавках срещу него.
Робърт нямаше търпение да излезе от стаята ми, и веднага щом му се яви тази възможност го направи, тряскайки вратата.
Същия ден дойде доктор Лейс сутринта. Раздвижването мина както всеки път, леко сложно, но вярвах, че ще проходя отново. Изкъпах се и вече беше време за следобедна закуска.
Събудих се чак следобед. Леле, успах се! Новата прислужница вече бе пристигнала. Явих се чак на следобедната закуска. Седнах при Ед и брат му. Помощницата имаше работа.
- Здравейте. Малко се поуспах. Извинете ме. - виновно ги спогледах.
- Мда, след бурната вечер снощи наистина ти трябва здрав сън... - намеси се Робърт.
- Млъкни!! - прекъснах го.
- Няма проблем. И без това не ме интересува. - обади се Ед и ме погледна с безразличие. Разочарованието му проблясна.
- Няма нищо такова. На Робърт фантазията му е развихрена. - ядосах се.
- Е..сега, защо се срамуваш? Между другото едната ти обеца още си стои на леглото. Довечера когато дойдеш на гости ще си я вземеш. - Робърт отново използва възможността да изкаже някоя глупост.
Обеца изобщо пък не бях губила, но беше факт, че сега съм с друг чифт.
- Психопат! - извиках и плиснах сока си в лицето му.
Той придоби студено изражение, а Ед едва се въздържа да не се изхили като кретен. Станах от масата.

Следващите няколко некста ще са по-дълги.

Unstoppablє · 2013-05-18 14:33:12

Супер е, давай следващата част!

katrin456.1997 · 2013-05-18 15:28:29

Супер е, давай следващата част!

p0p staR · 2013-05-18 19:16:50

Супер е, давай следващата част!

porcelanowa · 2013-05-19 13:59:22

Супер е, давай следващата част!

nedi · 2013-05-19 19:08:00

Тадааам

Слязох до Ед следобед.
- Брат ти говори глупости. - казах веднага щом отворих вратата. - Няма нищо такова.
Нямах търпение да се приключи с тази простотия.
- Няма значение. Не ми обяснявай. Не ми пука. - с прости изречения ми отговори Ед.
- Но той ме злепоставя. - възразих.
- Добре. Свърши ли?
- Не! Ще ме изслушаш.
- Какво, по дяволите, да слушам?! - кресна той. - Няма смисъл.
- Ей, ти да не ревнуваш? - шеговито го попитах.
Той ме погледна дълбоко в очите, а аз не усетих кога ми се прииска да го целуна. Привличаше ме. И го целунах.
- Аз .. извинявай. - казах едва след минути.
- За кое? - той леко се усмихна.
- Амиии .. - замълчах.
- Исках го от самото начало. Откакто те видях те харесах. Да, признавам си.
Без да знам защо, се усмихнах.
- Ти си толкова различен..
- Какво ще рече това?
- Спрях се на теб, въпреки вниманието, което получих от братята ти. Просто те искам ..
- Не съм готов за сериозна връзка. Трябва да се възстановя, и ще мине много време. - каза той студено.
- Не мога да чакам. - дръпнах се и излязох.
След минути се върнах с чаша в ръка.
- Давай.
- Какво е това? - попита той любопитно. - Аз днес си изпих витамините.
- Пий и не възразявай. Сокът е хубав, от праскова.
„Ще станем еднакви..“ - помислих си и нямах търпение.
Щом изпи сока и отварата в него заспа. Заспа толкова внезапно сякаш припадна, но бях сигурна, че всичко ще е наред.

nqkfa_si_tam · 2013-05-19 19:15:04

Ощеееееее!!

porcelanowa · 2013-05-19 19:38:50

Омг..Омг.. Уникалнооо ОщЕеее

katrin456.1997 · 2013-05-20 08:11:24

Омг..Омг.. Уникалнооо ОщЕеее

Smile3 · 2013-05-20 11:04:55

Некст.

selen4ito · 2013-05-20 17:45:23

некст

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

p0p staR · 2013-05-21 05:48:10

некст

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Unstoppablє · 2013-05-21 06:04:58

Ощеееееее!!

nedi · 2013-05-21 09:06:04

Трололииии ^^

Докато той спеше като къпан, реших да поразлистя дневника му. След последното, което прочетох преди дни, беше писал само веднъж:
„Времето минава и не чака никого. И нищо. Но аз обичам тази жена, Господи..Откакто я видях..
Но едва ли съм достоен за нея. Ще се побъркам, щял живот на едно място .. Не мога да стана. Дори ми омръзна да се боря. Нямам желание за нищо, писна ми. ПИСНА МИ!“
Последното го бе написал така, сякаш го крещи. Изтръпнах.
„Ще те отърва от това. Сега ще те гледам в друга светлина. Няма да умреш, но ще живееш различно.“ - помислих си.
Нямах търпение да го срещна вече вампир. „Да го събудя ли, да не го ли ..“ - зачудих се и накрая го оставих да спи.
Качих се в стаята си, вече се свечеряваше. Погледнах през прозореца. Тъмни облаци отново покриваха небето с мрачно наметало, и отново щеше да вали. Имаше още време до прибирането на господинът и госпожата.
След промяната на Ед, щях да го отведа нанякъде. Ако ми позволеше, де..
Представях си реакцията на майка му и баща му, когато разбереха, че съм им опропастила семейството. Братята се изпокараха, единият станал кръвопиец. Какъв сериал.
Ед не се събуди за вечеря.
- Ана, не го събуждай. Каза, че е много уморен. - казах на прислужницата.
Не исках да я нападне, случайно. Не знаех как да очаквам появата му.
Не бях гладна, затова само изпих виното си и се качих горе. Робърт ме изгледа странно сякаш съм пресушила цялата бутилка и продължи да си хапва. Не каза нищо.
Легнах си в 11, до тогава четох някакво старо списание с клюки. Огладнях, и реших да сляза, за да изям нещо. Слязох тихо по стълбите и без да святкам лампата отворих хладилника.
Докато зяпах за нещо подходящо чух стъпки зад себе си по ламинирания паркет. Не знаех къде беше точно човекът, но усетих, че беше до ключа на лампата. Защото паркетът изпука, а точно мястото до ключа след прага имаше някаква неравност.
- Робърт, не се таи там..А направо светни лампата. Не можа да ме изплашиш.
- Защо викаш мъртвите? Робърт може и да е мъртъв в леглото си.
Обърнах се, затваряйки шокирано хладилника. Стаята беше в пълна тъмнина, само луната през прозореца огряваше част от стаята.
Беше Ед. Приближих се и чак тогава забелязах колко е висок и мускулест. Той и преди си беше, но сега ми се струваше много висок. Тялото му беше като на спортист.
Очите ми станаха големи, като на лемур.
- Какво е станало с Роб? - попитах изумено и тихо.
- Скоро и на него ще му дойде времето..

nqkfa_si_tam · 2013-05-21 09:30:09

Ощееее, Неди, ощееееееееееее!!

porcelanowa · 2013-05-21 10:21:23

Ощееее, Неди, ощееееееееееее!!

p0p staR · 2013-05-21 10:30:18

Некст.

katrin456.1997 · 2013-05-21 11:51:24

Ощееее, Неди, ощееееееееееее!!

Smile3 · 2013-05-21 12:37:47

Некст. ;3

nedi · 2013-05-21 15:15:33

Пускам некста по принуда Не съм убедена, че ще пускам скоро още, защото доста дълги се получиха частите.

Нямах време да отговоря, а той продължи да ме разпитва.
- И защо го направи?
- Кое? - попитах недоумяващо.
- Защо съм толкова жаден от както се събудих, и защо ходя? Знаех си, че въпреки красотата ти имаш нещо общо с дявола.. Събудих се с мисълта за кръв, и знаех, че съм вампир. Защо?!
Повдигнах едната си вежда и се чудех какво да му отговоря.
- И сега какво..Ще трябва да се преструвам на сакат пред семейството ми? И докога .. Аа, ще те убия, и да се свършва. - светна му лампичката за нова идея в главата.
- Ще се махнем от тук. Няма какво да направим.
- Но защо ти трябваше да ме превръщаш. Какво целиш? Да стана някой от бандата ти? Знаеш ли, вече не ми е интересно защо нахълта онази вечер в стаята ми. Може би тогава трябваше да ме убиеш.
Цяла вечер се разправяхме, и накрая си легнах. Гладна. Не успях да се наям, той постоянно ме разпитваше и се карахме за глупости.
На следващия ден Робърт излезе сутринта и спомена, че ще се върне късно следобед. Използвах това време, за да разведа Ед из гората.
- Тук има много нещастни изгубили се ловци и дървари..Те са жива мръвка. Никога не нападай ловджийски кучета, по-опасни са.
- В час ли съм?
- Да. - казах строго и тръгнахме да се връщаме вкъщи.
- Ще си умра от липса на кръв. В тази гора няма жива душа.
Прибрахме се у дома следобед. Ед набързо се настани в количката и излязохме навън, когато брат му се прибра.
- Кол, ела. Трябва да ти кажа нещо. - извика ме набързо Робърт в градината.
- Кажи. - нямах търпение да чуя какво ще ми каже.
- Знам, че моментът, който подбрах не е подходящ, но трябва да ти кажа нещо..
- Да, слушам те.
Той извади малка кутийка от джоба си и коленичи на тревата отвън. Както си стоях, щях да припадна.
- Ще се омъжиш ли за мен?
„О Боже Господи, не припадай! Само деликатно го разкарай!“ - бе първото нещо, което ми мина през ума.
- Ти сериозно ли? - огледах го втрещено.
- Да. Не се шегувам. Просто не мога да чакам. Знаеше, че те харесвам...Е, не ми отговори.
- Моля те, дай ми време. Предложението ти е толкова неочаквано, че не мога да реша. - помолих го.
- Довечера в 8 ще ти предложа отново. Имаш достатъчно време. - каза той студено и се оттегли.
Той не беше от хората, които обичат да чакат. Дори не очакваше да го унижа така. Но поне мислех да го отрежа по-късно. Сега щеше да е по-шокиран.

Smile3 · 2013-05-21 16:22:13

Некст.

porcelanowa · 2013-05-21 17:37:58

пускай бързо некстаа тъкмо стана интересно (exclaim) (arrow)

nqkfa_si_tam · 2013-05-21 17:53:43

Аа Неди, няма да се разберем, на най - интересното спираш... Неееееекст!

p0p staR · 2013-05-21 18:41:26

Некст.

katrin456.1997 · 2013-05-21 20:10:13

Аа Неди, няма да се разберем, на най - интересното спираш... (l) Неееееекст! (l)

#101 2013-05-18 14:10:51

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#102 2013-05-18 14:33:12

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#103 2013-05-18 15:28:29

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#104 2013-05-18 19:16:50

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#105 2013-05-19 13:59:22

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#106 2013-05-19 19:08:00

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#107 2013-05-19 19:15:04

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#108 2013-05-19 19:38:50

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#109 2013-05-20 08:11:24

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#110 2013-05-20 11:04:55

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#111 2013-05-20 17:45:23

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#112 2013-05-21 05:48:10

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#113 2013-05-21 06:04:58

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#114 2013-05-21 09:06:04

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#115 2013-05-21 09:30:09

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#116 2013-05-21 10:21:23

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#117 2013-05-21 10:30:18

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#118 2013-05-21 11:51:24

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#119 2013-05-21 12:37:47

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#120 2013-05-21 15:15:33

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#121 2013-05-21 16:22:13

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#122 2013-05-21 17:37:58

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#123 2013-05-21 17:53:43

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#124 2013-05-21 18:41:26

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#125 2013-05-21 20:10:13

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook