Живея, за да убивам. //Завършена//

love_hurts · 2013-05-13 12:18:01

Некст?

Unstoppablє · 2013-05-13 14:57:06

Тук изпуснах няколко части, но ще ги прочета. Впрочем, пускай некст.

nedi · 2013-05-13 16:48:30

Този некст е дълъг, затова не мисля да пускам утре. Ще видим.

На следващата сутрин цялото семейство в 9 часа закусвахме в градината.
- Марта, моля те, донеси солта от кухнята. Тази тук свърши.
- Веднага, госпожо.
Марта винаги хапваше със семейството и беше част от него, но не забравяше, че все пак е по-ниско в йерархията тук. Аз също закусвах с тях.
- Не, Марта. Стой си. Аз ще отида. - казах и станах.
- Аз сега се връщам. - каза Робърт.
Робърт тръгна след мен, не си личеше, че ме следва, но ходех все по-бързо. Знаех, че идва.
Отворих шкафовете и затършувах за солта. Видях с периферното си зрение, че той застана на прага на вратата и се подпря. Направих се, че не го забелязвам и продължих да търся. О Боже! А тя била пред мен. Взех я и затворих вратичките.
- А си мислех, че случайно си умна. Тъмнорусите момиченца също имат излишък на мозъчен интелект. Каква ирония!
- Имаш ли някакъв проблем? - попитах го направо.
- Аа не, просто исках да те опозная. И наистина - ти си една малка блондинка, която ще виждам всеки ден.
Бутнах го и взех да минавам.
- И ако беше поне малко умна, щеше да постъпиш малко по-учтиво. Можеше и да не ме буташ.
- Имаш късмет, че само с това се отърва. - обърнах се и бях готова да му ударя шамар.
Той се ухили като идиот, и наистина ме хвана яд на него.
Върнах се при семейството на закуска.
- Извинете ме за забавянето, имах малко препятствие. - не се притесних да кажа аз.
- Какво има? - попита ме бащата.
- Най-големият Ви син, се държи като малко дете. Закача ме.
- Не му обръщай внимание, Кол. Така се държи, когато харесва момиче. - шеговито подтикна баща му когато Робърт се върна след мен и си седна на мястото.
- Нали, Робърт? Очевидно Кол, много ти харесва?? - попита го отново баща му.
Слухът на баща му беше, за да го сплаши и се надявах да спре да ме закача.
- Госпожицата започна. - озъби се той насреща.
Стана ми смешно и прекъснахме темата. Дрън-дрън..
---
Следобедта Марта получи спешно обаждане. Мълчаливо и набързо се скри в стаята си.
- Марта, какво има? - почуках на вратата и.
Не получих отговор. Отвътре чух тих плач. Тя плачеше. По-късно Марта излезе, облечена в черно.
Обадили се от болницата, където и съобщили, че старият и баща е починал. Той останал в малкото градче, където тя е израснала - близо до Лос Анджелис. Заедно с господин и госпожа Франкс и Марк, още същата вечер заминаха за погребението. Останах сама вкъщи с Ед и Робърт. Влязох в кухнята, за да сготвя нещо.
- Много си сладка. Търсиш това ястие в готварската книга вече петнадесет минути. Не можеш ли да четеш? Ау да, блондинките сте толкова тъпи.. - Робърт пак изплува в кухнята.
Това вече преля чашата. Той беше първият нареден в списъка от хората, които ще намерят смъртта си в скоро време.

katrin456.1997 · 2013-05-13 17:27:01

Интересно... Некст

p0p staR · 2013-05-13 17:57:50

Няма да мислиш,пускай или ще те пребия

nqkfa_si_tam · 2013-05-13 18:22:59

Ощееее!!! И не мисли, че начина ти на мислене не ми харесва!!

porcelanowa · 2013-05-13 18:53:38

оу-оу некст;ама по-бързо!!!

little_baby · 2013-05-13 19:39:09

Нечестно е да свърши на най - интересното.
Давай некст

nedi · 2013-05-14 09:17:38

Робърт щеше да отлети за рая, защото е такъв дразнител, който не понасях откакто видях. Марк не смееше да ме закача, но направеше ли го - моргата го чакаше. Намразих и Ед, защото ми вярваше..
Грабнах близкия тиган и бях готова за удар.
- Излез, ако не - ще свърши зле! - повиших тон.
- Леееелее, каква ирония! За дама не е особено възпитано да се държи толкова арогантно. Плюс това съм по-образован от теб и знам много повече за живота. Не съм прислужник, нали?
- Край. - казах и излязох от кухнята.
На излизане се обърнах.
- Тази вечер ще готвиш ти! - натъртих и излязох в градината.
Ед го нямаше. Неслучайно навън валеше.
„О, Господи - забравих да го вкарам вътре..Сигурно е в стаята си свръхядосан.“
Взех по коридора и стигнах до стаята му. Той беше в количката до прозореца и четеше.
- Не се сърдиш, нали? - попитах.
- За кое? - той попита и вдигна глава от книгата си.
- Бях заета в кухнята, забравих да те докарам до стаята ти.
- Кол, виждаш, че се справям и сам. Не съм малко дете. Количката е автоматична и става на ръчно управление. Само не можах да си легна, ще ми помогнеш ли?
Сложих го да легне. След минути замириса на изгоряло.
- Скарахте ли се с Робърт? Защото предполагам той готви, пълен провал в кухнята е..Отсега се навивам за бърза храна. Направо позвъни за пица.
- Ако той ми освободи кухнята, ще сготвя. Няма нужда да поръчваме. - казах аз и излязох.
- Хайде, махни се от тук. Ще подпалиш кухнята.
- Палачинките са страхотни, и препечени! ММММ! - каза той и не се отмести.
- Хайде! - бутнах го.
- Така ли се държиш с господаря си?
- Най-малко ти в тази къща можеш да ми казваш какво да правя..И не си ми господар.
- Мама и татко ги няма, така, че аз командвам! Скоро няма да се отървеш от мен, след месец заминавам. - изсъска ми той и излезе.
„Глупак..“ - помислих си.
Гръммм .. Удари силна гръмотевица и токът угасна. „Няколко препечени палачинки, салата с репички и поръчана пица може и да свършат работа в това положение.“ - помислих си и отидох до килера им, за да потърся газовия фенер.
По пътя до там, набрах по телефона брат ми Андрю.
- Андрю, тази вечер няма да се прибирам. Ще спя на работа.
- Как така? Нещо проблем ли е станало?
- Господинът и госпожата заминаха с домашната помощница на погребение, за да не я оставят сама. Останала съм с двамата братя. Големият е много безотговорен и не бих искала да оставям Ед на негова отговорност.
- Добре. - отговори той, но не беше особено доволен от решението ми.

porcelanowa · 2013-05-14 12:02:58

Некст

Unstoppablє · 2013-05-14 12:32:30

Некст

p0p staR · 2013-05-14 12:41:51

Некст

nqkfa_si_tam · 2013-05-14 13:37:55

Нееекст!!!

little_baby · 2013-05-14 13:47:41

Некст.

nedi · 2013-05-14 18:34:18

Рових из килера им, докато намерих и газовия фенер. Имаше още газ в него. Запалих го и го понесох със себе си. Навън се разразяваше ужасна буря.
Влязох в стаята на Ед. Той спеше спокойно, и толкова сладко, че не исках да го будя.
„Ще го събудя, когато вечерята стане готова.“ - помислих си и влязох в кухнята.
Имах чувството, че вечерта минава толкова бавно, а те се връщаха след 2 дни. Нямаше да издържа в компанията на отвратителния му брат. Извадих от хладилника мед, конфитюри, халва и шоколад за да хапнем палачинките. Овкусих салатата от репички, краставици и маслини със зехтин, олио и сол.
„Няма нищо за пиене ...“ - помислих си и се сетих, че мога да отскоча до супермаркета.
Той имаше извънредно осветление, заредено от слънчевите панели през деня, готово да се използва при нужда.
Отидох до Робърт, който гледаше улисано в дъжда, стичащ се по прозореца.
- Мога ли да използвам автомобила ти? Ще взема нещо за пиене.
- Мда, вземи го. И по възможност не го блъскай. Ключовете. - подхвърли ми ги той.
Учудих се, че този път не се заяда с мен.
- Да не си болен? Няма ги заядливите добавки този път .. - казах.
- Тръгвай, докато не съм започнал. - ухили се той.
- Благодаря ти, Робърт. - отговорих му и тръгнах.
Учудих се, че той може да бъде приятен човек, с когото мога да разговарям спокойно. Влязох в хубавия му джип и запалих. „Леле, колко мека седалка.“ - помислих си и се „размазах“.
Потеглих. Бях добър шофьор. Дъждът обаче не спираше. В далечината се белееше бялата светлина на супермаркет Cool. Влязох, а тогава ме обля невероятната светлина, която мразех, но търпях. Обля ме и вълна на студ, докато минавах покрай охладената бира. Добре, че огърлицата на врата ми ме пазеше от светлината и чесъна. Само от светената вода нямаше спасение, затова в църкви не стъпвах. Няма значение, взех бирата и минах на касата.
- Леле, каква хубава огърлица. Прекрасна е. От къде си я взехте? - прехласна се касиерката, когато ме видя.
- Подарък ми е. - усмихнах се.

nqkfa_si_tam · 2013-05-14 18:36:18

Ощееее!!

little_baby · 2013-05-14 18:58:34

Некст

porcelanowa · 2013-05-14 19:45:32

Некстче..

Unstoppablє · 2013-05-15 10:13:48

Ощееее!!

katrin456.1997 · 2013-05-15 17:54:38

Ощееее!!

love_hurts · 2013-05-15 17:59:53

Ауу страхотно е..некст :p

selen4ito · 2013-05-15 18:40:12

Ощееее!!

ауу не спирай

nedi · 2013-05-15 19:09:14

Да не ви отегчавам с такива некстове?

Отново се качих в колата и потеглих. Дъждът бе спрял. Когато се прибрах, къщата светеше. Значи токът бе дошъл..Хубаво.
- Винаги ли толкова се бавиш по магазините? - попита Робърт.
- Стига глупости, не съм се бавила изобщо.
- И не си уцелила любимата ми бира..
- Не съм гадателка, за да знам какво обичаш. Можеше да ме ориентираш.
- А, сега ще позная, че не си вкарала колата в гаража?
- Господи, когато валеше, най-безмилостно я остави навън, а сега .. Вкарай си я сам. Няма да я вкарам аз. - тропнах с крак.
Той направи физиономия и излезе. Набързо препекох филийки инаправих няколко сандвича с шунка и кашкавал, в последния момент. Не очаквах да дойде токът.. Беше почти 8, а телефонът звънна.
- Кол, скъпа, има ли някакви проблеми? - беше госпожа Елизабет.
- Не, госпожо.
- Някакви проблеми? Не обръщай внимание на Робърт. Ще ни се наложи да останем тук за седмица, изскочиха някои непредвидени неща. Утре ще дойде другата помощница. По принцип имаме две. Тази се казва Ана. Беше в отпуск, връща се на работа. На втория етаж, има три свободни стаи, ти си избери някоя от тях.
- Благодаря. - отговорих и затворих.
Добре, че щях да имам компания от утре. Не знам как щях да изтърпя Робърт. Влязох при Ед. Спеше непробудно. Оставих поднос с храна на шкафчето му и излязох. Не исках да го будя. Набързо приготвих масата и си седнах, без да чакам Робърт.
- Много бавно я вкарваш тази кола..Толкова ли си бавен? - подхвърлих саркастично.
Той ме изгледа като изтребител и седна срещу мен. Трапезарията им бе огромна.
- Какви филми харесваш? - подхвърли той.
- Каквито и да харесвам, не бих искала да ми правиш компания. Най-малко ти.
- Не ми отговори.
- Добре. Харесвам ужаси, с много кръв..И брутални сцени.
- Не се шегувай. Жените не знам да обичат подобни работи. Гледате само тъпи сериали и романтични плачливи филми. Нали така?
- Ако не спреш да ми философстваш ще те заколя като по ужасите. Ясно? - отговорих му сериозно, но той го прие като сарказъм.
Вечерята мина бързо. Измих чиниите и щях да се качвам горе в стаята си. До стълбите беше тъмно, реших да не светвам лампата в коридора. Някой ме хвана и започна да ме целува.
- Знам, че ти харесва! - дразнещо заядлив мъжки глас проговори. - Никой няма да разбере, хайде в моята стая!
- Махни се от мен .. - отдръпнах се и му ударих шамар.
Качих се нагоре, а той още чакаше пред стълбите.
- А ако посмееш да ме проследиш до стаята, ще съжаляваш..
- Леле колко си зла. Не ме е страх от теб.. - каза той и се затича по стълбите.
Влязох в първата стая без да се замислям и светнах лампата. Явно Робърт остана залепен на вратата. Блъснах я с такава сила, че сигурно Ед на първия етаж, вече бе буден.
- Добре де, само се пошегувах. Обаче си супер яка и просто исках да спим!
Отворих вратата, а той чакаше отпред.
- Стълбите са ето там. Лека нощ. - изгледах го студено и го отпратих.

8-)

selen4ito · 2013-05-15 19:29:23

Некст. Много интересно става

___________________________________________________________________________

katrin456.1997 · 2013-05-15 20:48:05

Некст. Много интересно става.

#51 2013-05-13 12:18:01

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#52 2013-05-13 14:57:06

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#53 2013-05-13 16:48:30

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#54 2013-05-13 17:27:01

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#55 2013-05-13 17:57:50

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#56 2013-05-13 18:22:59

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#57 2013-05-13 18:53:38

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#58 2013-05-13 19:39:09

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#59 2013-05-14 09:17:38

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#60 2013-05-14 12:02:58

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#61 2013-05-14 12:32:30

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#62 2013-05-14 12:41:51

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#63 2013-05-14 13:37:55

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#64 2013-05-14 13:47:41

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#65 2013-05-14 18:34:18

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#66 2013-05-14 18:36:18

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#67 2013-05-14 18:58:34

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#68 2013-05-14 19:45:32

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#69 2013-05-15 10:13:48

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#70 2013-05-15 17:54:38

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#71 2013-05-15 17:59:53

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#72 2013-05-15 18:40:12

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#73 2013-05-15 19:09:14

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#74 2013-05-15 19:29:23

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#75 2013-05-15 20:48:05

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook