Не е за вярване

sunshine5383 · 2013-05-05 14:22:43

I

Бутилка вино смесена с няколко чаши водка и три шота текила не са добра комбинация, макар и на парти, особено в неделна сутрин. Ужас!
Здравейте. Казвам се Закари Дрю Лан или просто Зак. Израснал съм в Оклахома, САЩ и все още пребивавам там. Преди месец и половина навърших седемнадесет. Уча в гимназия "Алфред Мъра". Не съм отличник, но изкарвам прилични оценки. Приятели- много, истински- никакви. Нямам най-добър приятел или гадже. Точно мен едва ли някой ще хареса. Канят ме по купони само защото или ще се напиваме в дома ми или аз нося пиячката.
Последния купон беше у Стейси, доста нахакано момиче с големи, красиви...очи. Тяхните бяха на круиз не знам си къде и тя реши да ни покани. И да, мен ме покани само заради снабдяването с алкохол. Къщата и бе на два етажа, с огромен двор, басейн и едно свряно в храстите дървено джакузи. Огромна трапезария, хол, бокс с печка и другите кухненски неща, баня и килер на първия етаж. На втория имаше три спални и баня, а и някаква си друга стая, не знам каква е. Когато пристигнах всичко живо беше на всякъде. Където и да стъпя се чуваше пукане и скърцане. По пода имаше чипсове, опаковки, кутии от цигари и повръщано. Носех два кашона, единия пълен с водка, уиски и текила, а другия с бира, вино и джин. Проправих си път през превъзбудените пубери и се заоглеждах за домакинката. Навсякъде виждах само разголени задници и изскачащи от прекалено острите деколтета цици. Музиката беше усилена до край, но никой не се движеше в такт с нея. Просто стъпваха от крак на крак и се въртяха, нещо подобно на първобитни.
- Ти дойде! Най-накрая...Знаеш ли от кога чаках, някои вече си отидоха.- Стейси беше с две години по-голяма от мен, но въобще не и личеше. Беше малко по-ниска от мен с добре изразени скули, къса кестенява коса малко над раменете, стегнато тяло и страхотни бели зъби.
- Нямаше как да се измъкна, нашите още бяха будни.- подадох и единия кашон и тръгнах след нея. Отидохме в края на трапезарията и тя бързо и нескопосано отвори или по-точно разкъса кашона. Извади бутилките, постави ги на масата до нея и с тежък тон попита:
- Ти,-погледна учудено тя- няма ли да го разтвориш?-погледа й почти незабележим се стрелна по слабините ми. Никой друг не би забелязал, но за момче като мен, което до сега не е имало сериозно гадже би забелязало това. Все пак в междучасията и по партита ги наблюдавам, разгонените тинейджъри.
- Моля?- леко заеквайки попитах аз.
- Хайде отвори го и го свали долу, после ела с мен. Да не мислиш, че всичко сама ще върша.
Учудих се! За пръв път, на толкова оживено място тя искаше да си събуя панталоните и да я последвам. Но, това не се ли правеше след като се усамотим? Оставих кашона на плота и преместих ръцете си над ципа на дънките. Докато тя се бе обърнала с гръб, аз свлякох панталоните и някак героично се усмихнах.

katrin456.1997 · 2013-05-05 14:35:50

Некст (arrow)

love_hurts · 2013-05-05 14:51:57

Некст!

Alexiss1212112 · 2013-05-05 15:33:45

Некст!

littlepartofme · 2013-05-05 16:44:27

Некст!

sunshine5383 · 2013-05-06 14:35:28

Учудих се! За пръв път, на толкова оживено място тя искаше да си събуя панталоните и да я последвам. Но, това не се ли правеше след като се усамотим? Оставих кашона на плота и преместих ръцете си над ципа на дънките. Докато тя се бе обърнала с гръб, аз свлякох панталоните и някак героично се усмихнах.
- Ама какво по дяволите правиш?- сепна се тя щом се обърна към мен.- Не да си свалиш дънките, а кашона. Глупак!
Стана доста неловко. Стейси викаше доста силно за това и изведнъж музиката спря и всички се скупчиха около мен. А аз, с падналите до глезените ми панталони стоях засрамен и слушах крясъците й.
- Да не мислиш, че точно с теб ще преспя? Доста глупаво от твоя страна.- гласа й секна и това я накара да се огледа. Разбра постъпката си, за това направи знак да продължат. Тя преглътна и продължи:
- Извин...
- Не, знаеш ли...Наистина беше доста тъпо от моя страна. Трябва да си вървя.- бързо вдигнах панталоните си извадих останалите бутилки и си проправих път из тълпата. Нечия ръка ме сграбчи и рязко ме дръпна в храстите.
- Здравей.- не виждах нищо, защото беше слабо осветено, но гласа й бе като на ангел.
- Не мога да те видя.- казах високо аз.
- Шшшт- тя постави пръста си на устните ми.- по- добре шепни.
Тя пусна ръката ми и аз се настаних до нея. Около нас се разнасяха викове, музика и смях. Имаше хора в басейна, на терасата, на двора, в къщата. Беше препълнено!
- Страхотна вечер.- прошепна тя и се завъртя към мен.
- Не харесвам купоните и многото хора на едно място.
- И аз,- засмя се тя.- но нямах това в предвид. Исках да кажа, че е приятно да съм тук с теб.
- Ти дори не знаеш името ми.-прокашлях се.
- И ти моето, но все пак ти е приятно да седиш тук... с мен, далеч от онези откачени, пияни и извратени връстници.
- Да, права си.-въздъхнах аз. Усмивката ми беше до ушите. Не знаех как изглежда, дори как се казва, но тя беше права. Наистина ми бе много приятно да седя до нея и да разговаряме. Не е за вярване колко общи неща имахме. Беше някак странно, спокойния ни разговор на фона на буйните тинейджъри и силната музика. Тогава бяхме прекъснати от Джош, който крещеше като ненормален:
- Ченгета! Бързо се омитайте!
С момичето до мен само се спогледахме. Дори и да не виждахме напълно лицата си се разбрахме един-друг.
- Да те закарам? С кой си на купона?
- Не. Промъкнах се тук, не съм поканена.
Почти не чух последните й думи. Тя бързо скочи на крака и избяга към ъгъла на улицата.
Косата и беше на черни букли, стигащи малко под рамената. Имаше къса рокля с тънки презрамки. Когато сви на ъгъла тя за миг се обърна към мен, но не успях добре да видя лицето й. Тялото й бе тънко и малко и беше доста пъргава.
- Бягайте!- този път не Джош, а някой друг прекъсна мислите ми. Сепнах се и веднага станах. Огледах се, а около мен беше пълна бъркотия. Всички тичаха и викаха. Някои от момичетата бяха само по бикини и неуспешно се опитваха да прикрият гърдите си само с дланите си.
- Мръдни се бе.
Някой ме избута доста грубо и аз без да мисля извиках след него:
- Ако не беше толкова грамаден можеше и да не ме буташ.- не бях спец в обидите, но не знам... просто това ми хрумна и това излезе. Мускулестия тип се обърна и с тежка походка се върна към мен.
- Някакъв проблем ли има?- попита той с тежък глас.
- Да, не ме бутай.- отвърнах грубо аз.
- Ти, кой си ти, че да ми казва какво да правя? Боя ли си търсиш червей?
- Аз съм...
Някакво момиче точно тогава прекъсна изречението ми:
- Бил, няма смисъл. Ченгетата са тук, остави го.

love_hurts · 2013-05-06 16:24:55

Давай следващата част!

katrin456.1997 · 2013-05-06 16:39:50

Некст

messa106 · 2013-05-07 15:36:39

Некст

selen4ito · 2013-05-08 17:16:28

Некст

________________________________________________________________________

sunshine5383 · 2013-06-06 16:27:26

Някакво момиче точно тогава прекъсна изречението ми:
- Бил, няма смисъл. Ченгетата са тук, остави го.
Този Бил само ме погледна и избяга заедно с момичето. Аз се сврях в храстите.
Ченгетата дойдоха бързо. Някои не успяха да се измъкнат и бяха откарани в ареста, заедно със Стейси. Когато всичко поотихна влязох в къщата. Извадих всички бутилки с алкохол, награбих колкото можех повече храна и седнах на канапето, разположено срещу огромния им телевизор. Изпих доста и здравата се натрясках, а беше неделя. Рано сутринта родителите на Стейси ме събудиха.
- Ти си?- попита майка й.
Разтърках бавно очи и се хванах за главата.
- Зак. Аз съм познат на Стейси.
- И ти ли беше на партито?
- Не точно.- седнах на дивана и започнах да се обувам. А как ме болеше главата!
От някъде изскочи и Стейси.
- А, ти какво правиш тук?- попита объркано тя.
- Прибирам се.
- Мамо, той беше само за малко, после си тръгна. Но наистина не знам какво прави тук.
- Аз съм виновен, госпожо. След като полицията си тръгна аз влезнах вътре да ям нещо. Бяха останали двама-трима човека, които после си тръгнаха. Наистина много съжалявам! Ако искате ще ви помогна с почистването.- хванах се за главата аз.
- Това не е твой проблем, Зак. Който е виновен, ще си понесе последствията.- тя завъртя глава към Стейси, която гледаше в екрана на телефона.- Това го взимам.- майка й се пресегна и грабна от ръцете й телефона.
- Но, мамо...
Майка и се завъртя и размаха телефона. Усмихна ми се и се качи по стълбите. Аз взех якето си и тръгнах към вратата, но Стейси ме спря:
- Зак, почакай. Исках да ти се извиня за вчера. Аз не се изказах както трябва.- тя сведе глава.
- Забрави, става ли?- тя само ме погледна, а аз нетърпелив да се прибера, за да заспя отново бързо излезнах и тръшнах вратата след себе си.
Докато вървях си мислех за момичето от снощи. Сигурно учеше в моето училище.

nqkfa_si_tam · 2013-06-06 16:48:09

Хубаво ее! Пусни ощеее!!

#1 2013-05-05 14:22:43

Re: Не е за вярване

#2 2013-05-05 14:35:50

Re: Не е за вярване

#3 2013-05-05 14:51:57

Re: Не е за вярване

#4 2013-05-05 15:33:45

Re: Не е за вярване

#5 2013-05-05 16:44:27

Re: Не е за вярване

#6 2013-05-06 14:35:28

Re: Не е за вярване

#7 2013-05-06 16:24:55

Re: Не е за вярване

#8 2013-05-06 16:39:50

Re: Не е за вярване

#9 2013-05-07 15:36:39

Re: Не е за вярване

#10 2013-05-08 17:16:28

Re: Не е за вярване

#11 2013-06-06 16:27:26

Re: Не е за вярване

#12 2013-06-06 16:48:09

Re: Не е за вярване

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook